МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 283/2011 г. по описа на ДРС пети състав
* районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:
И.С.К., ЕГН **********, за това, че:
На 20.10.2010г.в *,с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Г.Б. заблуждение и с това му причинил
имотна вреда на стойност 1000 лева, като измамата представлява опасен рецидив -престъпление по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 НК.
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението като счита същото за
безспорно доказано. Твърди, че са налице безспорни доказателства , че на
20.10.2010г. подс.К. е заблудил св.Б., че ще ползва собствения му т.а „ГАЗ 53”
за да свърши определена работа и след това ще му го върне, като му заплати и
наем за това. Моли съда, да наложи на подсъдимият И.С.К. предвиденото в
специалната норма наказание в размер между минималния и средния, а именно 4 години
„лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затвор. Също така моли предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен
размер.
Пострадалото лице-Г.Г.Б. заявява, че
желае да се конституира като гр.ищец, като предявява граждански иск в размер на
1000 лв. представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди.
Подсъдимият
И.С.К. е нередовно призован и не се явява. Същият е обявен за общодържавно
издирване и делото се разглежда при
условията на чл.269 ал.3 т.2 НПК. Представлява се от адв.* С. ***-
служебно назначен. Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият К. е
дал показания и се е признал за виновен по повдигнатото обвинение. Защитникът
на К. моли на подзащитният му да бъде определено наказание”Лишаване от свобода”
в минимален размер. По отношения на предявеният гр.иск предоставя на съда.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:в началото на м.октомври 2010г., подс.И.С.К.
***, в стопански двор, собственост на св.Г.Г.Б.. Там освен селскостопански
инвентар, св.Б. съхранявал т.а „* Ч., спрян от движение. Подс.К.
попитал на кого е товарния автомобил и в какво състояние е. Св.Б. обяснил, че
автомобила е в изправност, но документите му не са изрядни и затова е спрян от
движение. На разговора между двамата присъствал и св.Г.Г.Б.-син на св.Б., като
бащата и сина били с еднакви имена. В процеса на разговора подс.К. казал, че се
занимава с дърводобив и му трябва точно такъв товарен автомобил за да извозва
дървата от гората. Подс.К. предложил на св.Б. да вземе от него товарния
автомобил и да го използва през зимата. В замяна му обещал да му го върне пълен
с дърва, а също така, че ще уреди горското стопанство да изкупи царевицата му. Св.Г.Б.
повярвал на обещанията на подс.К. и се съгласил да му предостави автомобила.
На 20.10.2010г. подс.К. *** и говорил със свидетелите Й.И.В.
и В.С.В. *** за да вземат от там камиона на св.Б.. Обещал да им заплати за
услугата. Свидетелите се съгласили. След това подс.К., който управлявал л.а
марка „*” закарал двамата свидетели до с.Ветрино, обл.*. От
там взели т.а ”ГАЗ 53” и отишли в *. Подс.К.
провел още един разговор със св.Б., който се съгласил да даде камиона си. На
този разговор двамата свидетели не присъствали. Тогава подс.К. извикал
свидетелите Й.В. и В.В. и заедно отишли в стопанския двор. Там демонтирали
канатите на камиона на св.Б.. Закачили камиона на св.Б. за камиона, който взели
от *. В камиона на св.Б. се качил св.В.В.. След това с
другия камион започнали да го дърпат в посока *. По пътя нещо
в камиона на св.Б. издрънчало. Подс.К. казал, че от този камион нищо не става
и, че трябва да го предадат в пункта на фирма „*” в гр.* за скраб.
Така и станало. Подс.К. получил за камиона на св.Б. сумата от 948.83 лв., след
което заплатил на свидетелите Й.В. и В.В. сумата от по 20 лева. През м.февруари
2011г. св.Б. решил да потърси камиона си и отишъл в гр.* заедно със
сина си. Там намерил св.Й.В., кайто познавал и го попитал какво става с камиона
му. Св.В. разказал на св.Б., че подс.К. е предал камиона за скраб в пункта на
фирма „* в гр.*. Тогава св.Б. разбрал, че е измамен и
подал жалба в полицията.
В хода на ДП е назначена СОЕ/в.л инж.Й.С.К./, от чието
заключение е видно, че стойността на инкриминираната вещ-т.а”ГАЗ 53Д” 1000.00
лева. В с.з вещото лице поддържа заключението си
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството
на престъплението, съдът изцяло кредитира свидетелските показания дадени от Г.Г.Б.,
Г.Г.Б./син/, Й.И.В., В.С.В. и П.Н.М., които са ясни, непротиворечиви и напълно
кореспондират помежду си. От показанията на тези свидетели се установява по
безспорен и категоричен начин, че наистина подс.К. е предал в пункта на фирма „* в
гр.*, т.а „*”, собственост на св.Г.Б., като преди това взел
камиона от св.Б. с уговорка, че ще го ползва, след което ще му даде дърва и ще
му съдейства да му изкупят царевицата и ще му върне камиона. Безспорно е
установено, че инкриминираната вещ не е била използвана от подс.К. за
извършване на превоз на дърва и той въобще не е имал намерение да я използва, а
направо е закарана в пункт за изкупуване на метални отпадъци, където подс.К. я
продал и взел парите от продажбата за себе си. Показанията на свидетелите
напълно кореспондират, както със заключенията на вещото лице по изготвената СОЕ
така и помежду си. Съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по съдебно- оценителната експертиза.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства- заключенията на извършената оценителна
експeртиза и свидетелските показания
водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимият
по начина, описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: жалба,писма, заявления,докладни записки, протокол
за доброволно предаване, покупно–изплащателна сметка, фактура, наряд,
свидетелство за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си 20.10.2010г. подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 НК като в *, с цел да
набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал у Г.Г.Б. заблуждение и с
това му причинил имотна вреда на стойност 1000 лева, като измамата представлява
опасен рецидив.
Деянието е осъществено от подсъдимият при форма на
вината пряк умисъл-той е съзнавал, че няма да извършва превоз на дърва с
камиона на св.Б., искал е да набави за себе си имотна облага и е използвал
доверчивостта на св.Б. с цел да формира у него невярна представа и да го стимулира
да му предаде инкриминираната вещ.
Квалификацията на деянието по чл.211 пр.3 НК е обусловена
от предходните осъждания на подс.К. – с присъди по НОХД №30/2007г. по описа на
РС *, влязла в законна сила на 14.04.2007г. с наложено наказание ”лишаване от
свобода” за срок от единадесет месеца и двадесет дни при първоначален общ режим
и по НОХД №13/2008г.по описа на ДРС, влязла в законна сила от 29.02.2009г. с
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при
първоначален „строг” режим в затвор.
Причини за извършване на престъплението –
стремеж
към противоправно облагодетелстване.
Отегчаващи вината обстоятелства-липсата на критично
отношение към извършеното, висока стойност на инкриминираната вещ.
Смекчаващи вината обстоятелства-направени самопризнания в
хода на досъдебното производство.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият И.К.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид
факта, че деянието е извършено след като подсъдимият е знаел, че няма право да се
разпорежда с чужда движима вещ, заблудил е св.Б., че ще използва веща по
предназначение, след което я е предал за скраб и взел парите за себе си. Освен
това щетите причинени от деянието все още не са възстановени. От друга страна,
съдът прецени като изключително висока към момента на извършване на деянието,
степента на обществена опасност на подсъдимият, изхождайки от факта, че същият
е многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер с присъди по
общо 15 НОХД, но въпреки това е продължил да върши престъпления. Явно при подс.К.
специалната превенция и многократните му пребивавания в затвора не са изиграли
своята роля. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът прецени и високата
стойност на инкриминираната вещ. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
прецени единствено направените самопризнания от подс.К. в досъдебното
производство. Тези обстоятелства, мотивират налагането по отношение на подсъдимият
К. на наказание в размер между минималния и средния предвиден в специалната
разпоредба на НК при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание да
бъде при първоначален „строг” режим в затвор.
По отношение на предявения от пострадалият граждански иск в размер от 1000 лева за причинените му
от деянието имуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 1000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-20.10.2010г. до окончателното и изплащане. Съдът присъди
и такса от 50 лв. върху сумата на гр.иск ведно със законната лихва върху
главницата. При
определянето на размера на обезщетението съдът е приел ,че пострадалото лице
следва да бъде обезщетено за действително причинените му имуществени вреди от
извършеното престъпление. Това е и стойността на отнетата вещ според СОЕ по делото.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият направените по
делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: