Р Е Ш Е Н И Е
№ 1258
гр. Пловдив, 17 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети
юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №545 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“Полидей – 2“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. “Яне Сандански“ №8, ЕИК *********, представлявано от адвокат К.М.- пълномощник, обжалва Решение №38 от 03.02.2020г. на директора на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без уважение жалба на търговското дружество против Разпореждане с Изх.№С200016-137-0000048 от 13.01.2020г. на м.н.- старши публичен в ТД- Пловдив на НАП, с което е оставено без уважение възражение за изтекла погасителна давност спрямо 9 броя публични вземания в общ размер от 184 482,93 лв., от които общо 126 030,31 лв. главници и общо 58 452,62 лв. законни лихви, по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г.
Претендира се отмяна на оспореното решение поради незаконосъобразност; отмяна на отказа за погасяване по давност на процесните публични задължения; както и присъждане на направените по делото разноски. На 16.06.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№8697 (листи 318-319), в която се излагат допълнителни съображения в посочения смисъл.
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, представляван от юрисконсулт М.С.- пълномощник (лист 120), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за евентуално неуважаване искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, тъй като в рамките на съдебното производство са представени нови доказателства, които биха могли да бъдат представени в рамките на административното производство. Освен това, по делото е налично становище (листи 8-9) от юрисконсулт Росица Енева- пълномощник (лист 11), за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на разноските (лист 10).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореното решение (листи 13-17, 147-151) е получено на 04.02.2020г. по електронна поща от жалбоподателя, за което по делото е прието заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 12). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез ТД- Пловдив на НАП по пощата, като същата постъпва при лицензиран пощенски оператор на 11.02.2020г., за което по делото е приета нарочна разписка (лист 7), или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, съдът намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в случая се явява ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, и по отношение на което обстоятелство между страните няма формиран спор.
Спрямо
жалбоподателя е образувано изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив
на НАП за 2019г. по заявление за принудително събиране с
Вх.№Е190200-225-0009348 от 28.05.2019г. (неприложено по делото) на Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Пловдив, за събиране на публични задължения,
представляващи текуща санкция в размер 15 817,57 лв./месечно, считано от
25.02.2014г., по Наказателно постановление (НП) с №С-И-53 от 27.05.2014г.
(листи 103-104, 301-302), издадено от директора на РИОСВ- Пловдив, влязло в
сила на 15.06.2015г. Според посоченото НП, отговорността на жалбоподателя е
ангажирана заради извършено нарушение по смисъла на чл.69, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС), чл.1, ал.1 и чл.19, ал.1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения (НАРЕДБАТА).
Като доказателство по делото е
прието заверено копие на Заповед №С-И-53-1 от 14.11.2018г. (лист 77, 261, 288)
на директора на РИОСВ- Пловдив, с която заповед, на основание чл.69б, ал.5 от ЗООС
отменя наложената с НП с №С-И-53 от 27.05.2014г. текуща месечна санкция на “Полидей – 2“ ООД, считано от 16.01.2015г., съгласно чл.69б,
ал.7 от ЗООС, поради преустановяване на замърсяването.
Според нарочно отбелязване върху
посочената заповед, същата е влязла в сила на 06.12.2018г.
Според доказателствата по делото (лист 60, 76, 287), искането (заявлението) на РИОСВ- Пловдив е за принудително събиране на сумата от общо 126 030,31 лв., представляваща текуща санкция за периода от 17.05.2014г. до 15.01.2015г.
По счетоводни данни на РИОСВ- Пловдив (лист 90, 282), както и по твърдения на самия жалбоподател, от страна на “Полидей – 2“ ООД на РИОСВ- Пловдив е заплатена сума в размер от 42 058,70 лв., която представлява текуща санкция за периода 25.02.2014г. - 16.05.2014г., както следва: 2 259,65 лв. за периода 25.02.2014г. – 28.02.2014г. (4/28 х 15 817,57 лв.); 15 817,57 лв. за периода 01.03.2014г. – 31.03.2014г.; 15 817,53 лв. за периода 01.04.2014г. – 30.04.2014г.; 8 163,91 лв. за периода 01.05.2014г. – 16.05.2014г. (16/31 х 15 817,57 лв.).
От своя страна, общият размер на дължимата текуща санкция, за периода от 25.02.2014г. (считано от която дата текущата санкция е наложена с НП с №С-И-53 от 27.05.2014г.) до 15.01.2015г. (считано от която дата текущата санкция е отменена със Заповед №С-И-53-1 от 14.11.2018г.) е в размер от 168 089,01 лв. (2 259,65 лв. + 158 175,70 лв. (10 х 15 817,57 лв.) + 7 653,66 лв. (15/31 х 15 817,57 лв.)). След като от жалбоподателя доброволно е заплатена сумата от 42 058,70 лв., представляваща текуща санкция за периода 25.02.2014г. – 15.05.2014г., то остава незаплатена текуща санкция в общ размер от 126 030,31 лв. (168 089,01 лв. – 42 058,70 лв.).
До жалбоподателя е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение (СДИ) с Изх.№С190016-048-0106029 от 05.07.2019г. (листи 57-58, 257-258) от м.н.- старши публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което е поканен да заплати доброволно сумата от общо 177 760,80 лв., от която общо 126 030,31 лв. главници и общо 51 370,49 лв. законни лихви, изчислени към 05.07.2019г. Жалбоподателят е поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати посочената обща сума по банкова сметка *** (IBAN: ***, BIC: ***, в Търговска банка “Инвестбанк“).
Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 59 и др.) посоченото СДИ е получено от жалбоподателя по електронна поща на 11.07.2019г.
По делото не са ангажирани доказателства за направено плащане на посочените в процесното СДИ суми.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с Изх.№С190016-022-0059011 от 11.07.2019г. (лист 55, 195, 222) на м.н.- старши публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху движими вещи- съд за съхранение и ферментация на смеси №SCSB T300, 64 куб.м., инвентарен №666, фабричен №6473, с балансова стойност 262 459,78 лв., за обезпечаване на публично задължение по изпълнително дело №*********/2019г. в общ размер от 177 970,82 лв., от които общо 126 030,31 лв. главници и общо 51 940,51 лв. лихви.
Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 56, 223) посоченото ПНОМ е получено от жалбоподателя по електронна поща на 16.07.2019г., като по делото не са ангажирани доказателства за наличието на неприключило производство по обжалването му, поради което следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 24.07.2019г.
Изпратено е съобщение с Изх.№С190016-109-0051418 от 11.07.2019г. (лист 50, 53, 194а, 221) от м.н.- старши публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, до Централния регистър на особените залози за вписване на запора по ПНОМ с Изх.№С190016-022-0059011 от 11.07.2019г. в регистъра.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози (лист 54, 193), според което потвърждение към 12.07.2019г. е извършено вписване.
Освен това, на 01.07.2019г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва заявление с Вх.№С190016-000-0328770 (листи 65-75, 290-300) от жалбоподателя, адресирано до директора на ТД- Пловдив на НАП, с което е заявено искане за отписване на публични задължения от партидата на “Полидей – 2“ ООД в общ размер от 177 130,54 лв., от които общо 126 030,31 лв. главници и общо 51 100,23 лв. законни лихви, представляващи текуща санкция по НП с №С-И-53 от 27.05.2014г. на директора на РИОСВ- Пловдив.
С писмо(-отговор) с Изх.№С190016-178-0021427 от 11.07.2019г. (лист 49, 219) на м.н.- старши публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, се уведомява жалбоподателят, че не са налице предпоставките за преустановяване събирането на процесните публични вземания, нито пък са налице основания за отписването им.
Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 220) посоченото писмо(-отговор) е получено от жалбоподателя по електронна поща на 11.07.2019г.
Против писмо(-отговор) с Изх.№С190016-178-0021427 от 11.07.2019г. на М.Н.- старши публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, е подадена жалба с Вх.№РД-16-3534 от 15.07.2019г. (листи 46-47, 217-218), адресирана до директора на ТД- Пловдив на НАП.
С Решение №274 от 29.07.2019г. (листи 40-42, 190-192) на директора на ТД- Пловдив на НАП е оставена без уважение жалбата на “Полидей – 2“ ООД против отказ на публичния изпълнител за отписване на публични задължения, обективиран в писмо(-отговор) с Изх.№С190016-178-0021427 от 11.07.2019г.
По жалба на “Полидей – 2“ ООД против Решение №274 от 29.07.2019г. на директора на ТД- Пловдив на НАП е образувано административно дело №2470 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., IV-ти състав.
С Решение №1770 от 20.09.2019г. (листи 29-30, 167-168) на Административен съд- Пловдив по дело №2470/2019г. жалбата на “Полидей – 2“ ООД против Решение №274 от 29.07.2019г. на директора на ТД- Пловдив на НАП е отхвърлена.
На 16.07.2019г. при публичния изпълнител постъпва молба с Вх.№С190016-000-0358904 (листи 43-45, 196-198) от жалбоподателя, с която е заявено искане за отписване на публичните задължения и прекратяване на производството по изпълнително дело №*********/2019г. поради изтекла абсолютна погасителна давност, на основание чл.173, ал.1 от ДОПК.
С Разпореждане с Изх.№С190016-137-0007225 от 05.08.2019г. (листи 38-39, 187-189) на м.н.- старши публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на общо 9 броя публични задължения в общ размер от 178 846,16 лв., от които общо 126 030,31 лв. главници и общо 52 815,85 лв. законни лихви.
Против Разпореждане с Изх.№С190016-137-0007225 от 05.08.2019г. е подадена жалба с Вх.№РД-16-4012 от 06.08.2019г. (листи 36-37, 185-186), адресирана до директора на ТД- Пловдив на НАП.
С Решение №315 от 19.08.2019г. (листи 40-42, 181-184) на директора на ТД- Пловдив на НАП е оставена без уважение жалбата на “Полидей – 2“ ООД против Разпореждане с Изх.№С190016-137-0007225 от 05.08.2019г.
По жалба на “Полидей – 2“ ООД против Решение №315 от 19.08.2019г. на директора на ТД- Пловдив на НАП е образувано административно дело №2664 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., I-ви състав.
С Решение №2439 от 25.11.2019г. (листи 26-28, 163-166) на Административен съд- Пловдив по дело №2664/2019г. е отменено Решение №315 от 19.08.2019г. на директора на ТД- Пловдив на НАП; отменено е Разпореждане с Изх.№С190016-137-0007225 от 05.08.2019г.; преписката е изпратена на публичния изпълнител за произнасяне по възраженията за изтекла давност (молба с Вх.№С190016-000-0358904 от 16.06.2019г.), при стриктно спазване на правилата, установени в чл.35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
На 02.12.2019г. е извършен опис на движимо имущество на “Полидей – 2“ ООД, представляващо съд за съхранение и ферментация на смеси №SCSB T300, 64 куб.м., инвентарен №666, фабричен №6473, с балансова стойност 262 459,78 лв., за което е съставен Протокол за опис с Изх.№С190016-028-0003150 от 02.12.20219г. (листи 174-175) от м.н.- старши публичен в ТД- Пловдив на НАП.
На 13.01.2020г. е издадено процесното Разпореждане с Изх.№С200016-137-0000048 (листи 23-24, 161-162) на м.н.- старши публичен в ТД- Пловдив на НАП, с което, в изпълнение на Решение №2439 от 25.11.2019г. на Административен съд- Пловдив, е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на общо 9 броя публични задължения (текуща месечна санкция по НП с №С-И-53 от 27.05.2014г. за периода 17.05.2014г. – 15.01.2015г.) в общ размер от 184 482,93 лв., от които общо 126 030,31 лв. главници и общо 58 452,62 лв. законни лихви.
Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 25), процесното разпореждане е получено от жалбоподателя по електронна поща на 16.01.2020г.
Против разпореждането е подадена жалба с Вх.№РД-16-234 от 20.01.2020г. (листи 18-21, 156-159), след което е издадено оспореното по делото решение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото Решение №38 от 03.02.2020г. е явява издадено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Разпореждане с Изх.№С200016-137-0000048 от 13.01.2020г. също се явява издадено от компетентен орган- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Няма спор между страните, че вземанията (текуща санкция) по влезли в сила наказателни постановления са публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК.
Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл.171, ал.2 от кодекса, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Според чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
В случая, НП с №С-И-53 от 27.05.2014г. е влязло в сила на 15.06.2015г., което обстоятелство е несъмнено установено по делото. Съответно, 5-годишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2020г. Респективно, давността не е изтекла.
Освен това, на 24.07.2019г. влиза в сила ПНОМ с Изх.№С190016-022-0059011 от 11.07.2019г., поради което давността е и спряна.
Що се отнася до направеното от жалбоподателя позоваване на Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017г. на ВАС по тълкувателно дело №3/2016г., ОСС, I и II колегия, докладчик съдията Аглика Адамова, според което “След прекъсване на давността, в хипотезата на чл.82, ал.2 ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), при изпълнение на административното наказание “глоба“, се прилага давностният срок по чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН“, в жалбата до ответника, то същото е неотносимо към разглеждания спор, тъй като няма за предмет наказание “глоба“.
В тази връзка следва да се посочи и Тълкувателно решение №3 от 3.07.2014г. на ВАС по тълкувателно дело №5/2013г., ОСК, докладчик съдията Фани Найденова, според което “Давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание “глоба“ в чл.82, ал.1, б.“а“, във вр. с ал.2 и ал.3 от ЗАНН, не са приложими по отношение на “имуществената санкция“, наложена с влязло в сила наказателно постановление. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ДОПК не е приложима по отношение на имуществените санкции“.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че Разпореждане с Изх.№С200016-137-0000048 от 13.01.2020г. е валиден и законосъобразен акт и като оставя без уважение жалбата против този акт, ответникът в настоящето производство постановява оспореното по делото решение при правилно прилагане на закона.
Тук е нужно да се посочи, че от страна на самия жалбоподателя са направени общо 4 броя плащания по сметка на НАП (IBAN: ***, BIC: ***), за което по делото са приети заверени копия на платежни нареждания, както следва: на 29.01.2020г. на сумата от 30 000,00 лв. (лист 155, 310); на 28.02.2020г. на сумата от 30 000,00 лв. (лист 313); на сумата от 30 000,00 лв. (лист 312); както и на сумата от 36 050,31 лв. (лист 311). Общо направените 4 броя плащания по сметката на НАП са в размер от 126 050,31 лв., която сума е приблизително равна на главниците по изпълнителното дело. Според представената към писмената защита на адв. К.М. нарочна Справка за задълженията към дата 10.06.2020г. (лист 320), представляваща разпечатка от уеббазирана информационна система на НАП, към посочената дата по “С-И-53/27.05.2014г.“ няма незаплатени главници.
Според разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, обаче, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му или в случая към 16.07.2019г., на която дата е постъпило искането (молба с Вх.№С190016-000-0358904) за отписване на процесните публични задължения и прекратяване на изпълнителното дело, поради което обстоятелството за евентуално направено доброволно заплащане на главниците по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г. след датата на произнасяне на публичния изпълнител (13.01.2020г.) е неотносимо към спора. Нещо повече, видно от последно посочената справка по отношение на жалбоподателя все още има отбелязване за “Остатък лихва (лв.) от ОБЩО: 60,627.40“.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира оспорения по делото акт на директора на ТД- Пловдив на НАП за валиден и законосъобразен, поради което жалбата против този акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ответната администрация- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая е НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Полидей – 2“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. “Яне Сандански“ №8, ЕИК *********, против Решение №38 от 03.02.2020г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалба на търговското дружество против Разпореждане с Изх.№С200016-137-0000048 от 13.01.2020г. на м.н.- старши публичен в ТД- Пловдив на НАП, с което е оставено без уважение възражение за изтекла погасителна давност спрямо 9 броя публични вземания в общ размер от 184 482,93 лв., от които общо 126 030,31 лв. главници и общо 58 452,62 лв. законни лихви, по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г.
ОСЪЖДА “Полидей – 2“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. “Яне Сандански“ №8, ЕИК *********, да заплати в полза на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/