РЕШЕНИЕ
№ 9*
гр. К., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 2021*32020016* по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.*9 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № * от * г. на Директора на Р. гр. П., на
ЦВ. СТ. Ч. с ЕГН ********** от гр.К., обл. П.ска, ул. „Ю. № * е наложено
административно наказание на основание чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.3*,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и чл.17 от Наредбата за
излезли от употреба МПС - глоба в размер на 1400 лв., за нарушение на
чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.3*, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяна на същото като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва се твърдяното нарушение. Излагат се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в задължителното
съдържание на АУАН и атакуваното наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява
се от адв. Ш. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
1
представлява от юрисконсулт С., който счита наказателното постановление за
обосновано, правилно и законосъобразно. Пледира за оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните свидетели Ив. К., Н. А., Н. К., Е. Ю., В. Я., Ст. Ч.,
П. Л., Б. Т.в и Ст. Р., както и приобщените писмени доказателства – НП № *
от * г., АУАН №*/17.08.2020 г., известие за доставяне на наказателното
постановление, констативен протокол № */1** г., договор за покупко-
продажба на недвижим имот, покана за съставяне на АУАН, известие за
доставяне, сигнално писмо от РУП К. до Директора на Р. с №**., писмо от
Директора на Р. до РУП К. с №**г., заповед № */26.08.2014 г., заповед
№*/10*г., заповед № РД-**/12.03.2020 г., съдът намира за установено
следното:
На *. Началника на РУП К. изпратил писмо с №**. от Директора на Р.
П., в което е посочено, че в двора на Д.Ц. Ч. с ЕГН ********** в гр.К. е
обособена автоморга с множество стари автомобили от които той продава
части без да притежава необходимото разрешение за извършване на дейности
по оползотворяване на отпадъци, поради което е предложено да се създаде
организация за проверка на обекта.
На 1** г. на посоченото от РУП К. място била извършена съвместна
проверка от служители на РУ на МВР гр. К. /св.Я./ и служители на Р. гр. П.
/св.К. и св.Ю./ относно спазване изискванията на ЗУО и Наредбата за излезли
от употреба МПС, като бил посетен имот, собственост на Д.Ц. Ч. с ЕГН
**********, находящ се в гр.К., обл. П.ска на ул. „Ю. № *. На място в имота
били собственика му - Д.Ц. Ч. и ползвателя – баща му жалбоподателя ЦВ.
СТ. Ч..
При проверката било установено, че в двора на имота се извършвало
съхранение на излезли от употреба МПС. Били установени 9 бр. леки
автомобила. Някои от автомобилите били частично разкомплектовани.
На място служителите на Р. П. –св.К. и св.Ю. разговаряли с
жалбоподателя ЦВ. СТ. Ч. и той им заявил, че сина му се занимава със
събирането на автомобилите и той продава части от тях. Такова признание
направил и находящия се на проверката Д.Ц. Ч., син на ЦВ. СТ. Ч. /л.21,
гърба, показанията на св.Ю./. Бил представен и нотариален акт за имота с №*
от 2019г. от който е видно, че на 16.04.2019г. ЦВ. СТ. Ч. продал на Д.Ц. Ч.
цялото дворно място и част от жилището, като е запазил правото си на
2
пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.
За установеното от проверката бил съставен констативен протокол №
*/**г.
Така съставения констативен протокол ЦВ. СТ. Ч. и Д.Ц. Ч. подписали
без възражения.
Въпреки установеното при проверката било преценено, че именно ЦВ.
СТ. Ч. е извършил нарушение, поради което му била изпратена покана за
съставяне на АУАН.
На съответната дата жалбоподателя не се явил и оправомощено
длъжностно лице съставило процесния АУАН, с който било прието, че Ц.Ч.,
като физическо лице е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.133, ал.3,
т.3, вр. с чл.3*, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.17 от
Наредбата за излезли от употреба МПС, тъй като извършва дейности по
събиране и съхранение на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни
средства /ИУМПС/, без изискващото се разрешение, издадено по реда на чл.
3*, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, както и без регистрация
по Търговския закон. ЦВ. СТ. Ч., като физическо лице, извършва съхраняване
на отпадъци от ИУМПС /дейност с код R13/ в двора на частен дом с
местонахождение: община К., гр. К., ул. “Ю. № *. В двора се съхраняват 9
броя ИУМПС без регистрационни номера. При представените документи на 2
от тях е видно, че те са собственост на трети лица. Съхранението на отпадъци
от ИУМПС, материали и компоненти от тях е операция с код R ., съгласно
Приложение №2 към §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗУО.
Същото представлява дейност по оползотворяване на отпадъци. Според §1, т.
44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците“ са дейностите по
оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. За извършването на дейност по
съхранение на ИУМПС, материали и компоненти от тях, според чл. 3*, ал. 1,
т. 1 и чл.67, ал.1 от ЗУО се изисква разрешение, издадено от Директора на
съответната Р.. ЦВ. СТ. Ч. няма регистрация по Търговския закон и не
притежава разрешение за дейности по третиране с отпадъци от ИУМПС,
издадено от Директора на Р. П.. Административното нарушение е извършено
на 1** г. Административното нарушение е установено с КП № * от 1** г.
Така съставения АУАН бил предявен и връчен жалбоподателя на
04.09.2020г.
Въз основа на така съставения АУАН оправомощено длъжностно лице
издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентично
описани с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването
му, както и данни за извършителя, на Ц.Ч. било наложено административно
наказание на основание чл.133, ал.3, т.3, вр. с чл.3*, ал.1, т.1 от ЗУО и чл.17
от Наредбата за излезли от употреба МПС- глоба в размер на 1400 лв., за
нарушение на чл.133, ал.3, т.3, вр. с чл.3* ал.1, т.1 от Закона за управление на
3
отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
17.03.2021 г., а жалбата срещу него - депозирана на 22.03.2021 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Гореизложената фактическа обстановка и целият доказателствен
материал в своята съвкупност обуславят следните правни извод, че с деянието
си жалбоподателя не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административно нарушение на чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.3* ал.1, т.1 от
Закона за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от
употреба МПС, като на 1** г. е съхранявал 9 броя моторни превозни средства,
като за извършване на дейности с отпадъци няма издадено разрешение
съгласно чл.3* от ЗУО.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната и териториалната им компетентност. НП е съставено в
сроковете по ЗАНН, но вмененото на жалбоподателя административно
нарушение не бе доказано в настоящето производство от административно-
наказващият орган, чиято е тежестта за доказване.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест
на административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 83, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление /НП/.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни
за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
4
произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно
относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени
съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП),
но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно
наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или
авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и
компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен и безспорен начин, а и не се спори, че на 1** г. в
имот собственост на Д.Ц. Ч. с ЕГН **********, находящ се в гр.К., обл. П.ска
на ул. „Ю. № * било установено, че в двора на имота се извършва съхранение
на излезли от употреба МПС, като били установени 9 бр. леки автомобила,
някои от които били частично разкомплектовани.
От административно-наказващият орган обаче не бяха представени
каквито и да е доказателства, че въпросното съхранение е осъществено от
жалбоподателя и, че именно той е събирал и на **г. е съхранявал ИУМПС.
Напротив, в хода на съдебното производство се доказа, че тази дейност
е извършена от сина на жалбоподателя, което се потвърждава от материалите
по делото, от разпита на свидетелите, включително и от свидетелите К. и Ю..
Служителите на Р. П. извършващи проверката не са положили
необходимите усилия за да установят обективната истина по случая.
В административното производство тежестта на доказване лежи върху
наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и
категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай.
Според чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно
чл.7, ал.1 от същия закон, деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата на
ал.2 непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените
случаи. Не са представени никакви доказателства от страна на
административно-наказващия орган относно вината на жалбоподателя, на
какви негови умишлени действия се дължи твърдяното нарушение и въобще
дали се дължи на негово виновно поведение или на други фактори, на други
5
обстоятелства или на други лица. Не е ясно, а и в съдебно заседание от
свидетелите К. и Ю. не беше взето отношение относно това как са
установили, че събирането и съхранението на ИУМПС са извършени от Цв.
Ч. в нарушение на ЗУО. Приели са, че щом и той ползва имота, то той е
извършил и тези дейности. Отговорността на лицето обаче не може да бъде
ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се
установи дали именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние.
Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни
доказателства, че е извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то
от лицето, сочено като нарушител.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата
страна не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в
наказателното постановление фактическа обстановка. Липсват доказателства
относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното
наказателно постановление.
В случая, според съставения на ** г. констативен протокол с №*, на
мястото на извършената проверка несъмнено е установено наличието на
отпадъци от ИУМПС, но не е установено, че именно Цв. Ч. ги събира и
съхранява. Напротив, установено е, че не той, а сина му се занимава с тази
дейност, което е било заявено от него и от сина му на проверяващите още при
извършване на проверката, като са представени и доказателства, че имота не е
собственост на Цв. Ч., а на Д.Ц. Ч.. Служителите на Р. е следвало да извършат
по щателна проверка, включително и със съдействието на служителя на МВР
за да установят точно кой, от кога, от кого, защо и т.н. събира и съхранява
тези ИУМПС, а не неясно по какви критерии да преценят, че не собственика,
а живущия в имота и ползващия го безвъзмездно е извършил нарушение, при
условие, че пред тях, по време на проверката собственика на имота е признал,
че той събира и съхранява автомобилите и това е посочено и от Началника на
РУП К. до Директора на Р. в писмо с №**.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира, че по
делото е установено, че двора в който са установени ИУМПС не се
стопанисва от жалбоподателя, а се ползва от него и че автомобилите са
събирани и съхранявани не от него, а от друго лице - сина му. Ето защо не
може да се приеме за доказано, че е налице събиране и съхраняване на
отпадъци от Цв. Ч., като част от дейността по третиране на отпадъци, при
липсата на издадено разрешение за целта, съобразно изискването на чл.3*,
ал.1, т.1 от ЗУО. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран по
предположение, а именно, че от него е осъществено събиране и ще извършва
дейност по съхранение, поради което е необходимо да има издадено
разрешение по чл.3*, ал.1 от ЗУО. Липсват доказателства за осъществен
признак от обективна и субективна страна на административното нарушение.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че административно-наказващият
орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства,
6
визирани в наказателното постановление в случая „съхраняване” на
отпадъците.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да отмени изцяло
обжалваното НП както неправилно.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв., тъй като
липсва възражение срещу тази сума.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № * от * г. на Директора на Р.
гр. П., с което на ЦВ. СТ. Ч. с ЕГН ********** от гр.К., обл. П.ска, ул. „Ю. №
* е наложено административно наказание на основание чл.133, ал.3, т.3, във
вр. с чл.3*, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и чл.17 от
Наредбата за излезли от употреба МПС - глоба в размер на 1400 лв., за
нарушение на чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.3*, ал.1, т.1 от Закона за
управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС.
2. ОСЪЖДА Р. гр. П. да заплати на ЦВ. СТ. Ч. с ЕГН ********** от
гр.К., обл. П.ска, ул. „Ю. № * направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7