№ 39491
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110112647 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на Р. Н. Д., ЕГН ********** срещу К. М. А., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист за сумата от 2988 лева, представляваща мораторна лихва по
договор за заем за периода от 31.10.2023 г. до 21.01.2024 г. – общо 83 дни забава,
уговорена в чл. 12 като 0,3 % за всеки просрочен ден. Претендира и разноски.
Представен по делото е договор за паричен заем от 14.09.2023 г. с нотариална
заверка на подписа на К. М. А.. По силата на сключения договор Р. Н. Д., в качеството
му на заемодател, предоставил в собственост на К. М. А., в качеството й на заемател,
сумата от 12 000 лева. Падежът за връщане на заемната сума бил уговорен на
30.10.2023 г. /чл. 3 от договора/. В чл. 12 било уговорено задължение на заемателя да
заплаща неустойка за забава в размер на 0,3 % върху заемната сума за всеки просрочен
ден до окончателното плащане на същата.
Представена по делото е и Заповед № 3659/30.01.2024 г. по ч. гр. дело №
3901/2024 г. по описа на СРС, от която се установява, че в полза на заявителя е издаден
изпълнителен лист за главницата по договора за паричен заем.
Съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 ГПК, когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС/.
На първо място следва да се отбележи, че в т. 9, б. „в“ от заявлението се сочи, че
вземането представлява мораторна лихва по договора съобразно чл. 12 от него. Видно
от посочената разпоредба обаче страните са уговорили заплащането на неустойка при
забава, а не на лихва за забава.
1
Съдът намира, че клаузата в подписания между страните договор, уреждащ
задължение за заемателя за заплащане на неустойка при забава, е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, поради което не поражда задължения за заплащането й
от К. А..
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на
защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект. При преценката за нарушаване на принципа на
справедливостта правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето
правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от забавеното
изпълнение, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора – т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се
изходи преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на
насрещните престации: заемодателят се задължава да предостави на заемателя
заемната сума по договора срещу задължение на заемателя да я върне в уговорения
срок.
Страните са уговорили, че заемателят ще дължи неустойка от 0,3 % за всеки
просрочен ден, изчислена върху заемната сума. Или иначе казано, уговорената
неустойка за всеки ден на забава в плащането възлиза на сумата от 36 лева на ден, а на
годишна база – сумата от 13140 лева. Годишният размер на неустойката за забава
надхвърля със 109,5 % предоставената главница от 12000 лева. Уговорената неустойка
е в прекомерен размер, не кореспондиращ с присъщите й функции, поради което
клаузата е нищожна поради нарушаване на добрите нрави. Предоставянето й от
заемателя в процесния случай създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и
добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът,
който кредиторът поема с неуговарянето на неустойка за забава, кредиторът е
достатъчно овъзмезден с размера на законната лихва върху сумата, която би получил
от забавеното изпълнение.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираната сума
заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание
чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 69416/29.02.2024 г., подадено от Р. Н. Д., ЕГН
********** срещу К. М. А., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 2988 лева,
представляваща мораторна лихва по договор за заем от 14.09.2023 г. за периода от
31.10.2023 г. до 21.01.2024 г., уговорена като неустойка от 0,3 % върху заемната сума
за всеки ден просрочие съобразно чл. 12 от договора.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането, по
отношение на което заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3