№ 99
гр. Велико Търново , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500078 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 492/26.10.2020 г. по гр.д. № 986/2019 г., поправено с решение от
26.01.2021 г. по делото, Великотърновският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на М. К. Ч. сумата от 90 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от предявено му обвинение за
престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК: в качеството си на вещо лице по изпълнително дело №
10011 по описа на съдебния изпълнител при Плевенски районен съд за 2007 г. съзнателно
дал невярно заключение относно оценката на недвижими имоти в гр. Плевен, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано
от 23.03.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 лв. – разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Със същото решение окръжният съд отхвърлил иска за
обезщетение за вреди за забава, търсени в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
върху сумата от 90 000 лв. за периода от 10.08.2007 г. до 23.03.2013 г., като погасен по
давност. Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д.С. П., адвокат от гр.
Плевен, сумата от 3 230 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Въззивна жалба против горното решение, в осъдителната му част, е подадена от
ответника по делото Прокуратурата на Република България, чрез прокурор К. Л., с
1
оплакване за неправилност на същото относно преценката, че искът е основателен и доказан
в този размер. В жалбата се излага, че съдът неправилно е приел, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството му
и оттам неправилно е определен такъв висок размер на обезщетението. Твърди се, че
кредитирайки показанията на свидетелите, съдът е достигнал до неправилен правен извод.
Посочва се, че по делото не са събрани доказателства за претърпени вреди от незаконното
обвинение, които да са пряк и непосредствен резултат от него. Не са представени
доказателства ищецът да е третиран като „престъпник“ от професионалната общност, както
и не са представени доказателства, че съдът е отказвал и е мнителен и към момента за
назначаването на ищеца като вещо лице по дела. Липсвали доказателства, че отказът на
ищеца да излиза от дома си, да контактува с хора и да не е в добро настроение от 2007 г.
насам (в каквато насока са свидетелските показания) има нещо общо с образуваното
досъдебно производство през 2009 г. и повдигнатото от прокуратурата обвинение през 2010
г., тъй като коментираното състояние на ищеца предшества обвинението. Излага се, че
присъденото обезщетение е високо и не съответства на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в Република България, както и на съдебната практика по
аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ). Посочва се, че по делото не са
ангажирани доказателства, с които да се установят неимуществени вреди над обичайните
такива. Излага се, че обезщетението е неправилно определено и предвид обстоятелството, че
спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“, а най-леката
предвидена в НПК – „подписка“, която не е свързана с ограничаване свободата на ищеца и
не е възпрепятствала по никакъв начин присъствието му като личност на обществени места.
Твърди се, че съдът неправилно не е съобразил възражението на Прокуратурата, че
досъдебната фаза е приключила в кратък и разумен срок, като неправилно е определена и
датата, от която е възникнало правото на иск за обезщетение от незаконно обвинение, както
и правото на иск за законната лихва. Излага се, че правото на иск за обезщетение от
незаконното обвинение за ищеца е възникнало от датата на решение № 112/16.06.2014 г. по
н.д. № 44/2014 г. по описа на ВКС, с което Ч. е оправдан по обвинението, предмет на
разглеждане по НОХД № 132/2011 г. на Окръжен съд – Враца, като в този смисъл е и
искането, отразено в писмената защита, която пълномощникът на ищеца е представил по
делото. Освен това, жалбоподателят изтъква, че предвид изтеклия период от време между
датата на постановяване на оправдателното решение на ВКС и подаването на исковата
молба пред СГС, е изтекла тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и е налице
частично погасяване на акцесорната претенция за законни лихви. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение или евентуално да се намали присъденото обезщетение,
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от насрещната страна М. К. Ч..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Пред СГС е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от М. К. Ч.
против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинени от незаконно
обвинение неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. С определение от 12.03.2019 г.
производството по гр.д. № 4040/2018 г. на СГС е прекратено и изпратено по компетентност
на Плевенския окръжен съд. Всички съдии от Плевенския окръжен съд са се отстранили от
разглеждане на делото, като с определение № 355/31.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 408/2019 г. на
Великотърновския апелативен съд на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК делото е изпратено за
разглеждане на Окръжен съд – Велико Търново. Образувано е гр.д. № 986/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Велико Търново, по което е постановено обжалваното решение.
От фактическа страна се установява следното:
По жалба на Ф. П. К. е образувана прокурорска преписка № 6729/2006 г. по описа на
Районна прокуратура – Плевен. С постановление от 23.10.2006 г. прокурор при Районна
прокуратура – Плевен е възложил на ОДП – Плевен, сектор „Икономическа полиция“
извършването на необходимата проверка по жалбата.
Въз основа на горната преписка е образувано дознание № 874/2007 г. по описа на
ОДП – Плевен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309 от НК. С
постановление от 15.09.2007 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 199 и
ал. 244, ал. 1 от НПК, поради обстоятелството, че въпреки проведените издирвателни
мероприятия, извършителят на престъплението не е установен. С постановление от
10.10.2007 г. на прокурор в РП – Плевен и въз основа на искане от разследващия орган,
наказателното производство е възобновено.
По делото е представен заверен препис от постановление от 01.10.2008 г. на
заместника на окръжния прокурор при ОП – Плевен, от което се установява, че по жалба на
Ф. П. К. срещу С. А. Ц. за извършени престъпления от общ характер е образувана
прокурорска преписка № 729/2008 г. по описа на ОП – Плевен. В жалбата К. е посочила, че в
РП – Плевен има образувано дознание № 874/2007 г., което се води срещу същото лице за
съставяне на документи с невярно съдържание. Наблюдаващият прокурор от ОП – Плевен е
изпратил преписката на РП – Плевен, с оглед данните за извършено документно
престъпление. Постъпила е и втора жалба с идентично съдържание от Ф. К.., която също е
изпратена на РП – Плевен, поради наличието на висящо досъдебно производство. С
постановление на РП – Плевен наблюдаващият прокурор е отказал образуването на
досъдебно производство, поради това, че спрямо същото лице (С. Ц.) за същото
престъпление има образувано ДП № 874/2007 г., което е прекратено с постановление на РП
– Плевен от 13.12.2007 г., и образувана преписка № 978/2008 г., която е прекратена с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.05.2008 г. С посоченото
по-горе постановление на ОП – Плевен от 01.10.2008 г. е отменено постановление на РП –
Плевен от 29.05.2008 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №
3
1973/2008 г., като преписката е приета за наблюдение в ОП – Плевен с оглед данните за
извършени престъпления по чл. 219 и чл. 282 от НК.
Видно от представения доклад на разследващия полицай от 07.05.2010 г., на
27.04.2009 г. е образувано ДП № Д-93/2009 г. по описа на ОП – Плевен за престъпление по
чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК срещу С. А. Ц., като в хода на разследването са събрани
достатъчно данни за виновността на С. Ц., а също така и на М. К. Ч. за извършване на
престъпление по чл. 291 ал. 1 от НК.
С постановление от 17.05.2010 г. М.Ч. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП
№ Д-93/2009 г. по описа на ОП – Плевен за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. По
отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С протокол от 23.08.2010 г. материалите по разследването са предявени на М.Ч. и на
неговият защитник.
На 20.09.2010 г. досъдебното производство е внесено в Окръжен съд – Плевен с
обвинителни актове против С. А. Ц. за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и против М. К. Ч. за извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК. По
обвинителните актове е образувано НОХД № 1078/2010 г. по описа на Плевенския окръжен
съд, като всички съдии от този съд са се отстранили от разглеждането на делото. С
разпореждане № 211/09.02.2011 г. на Административния ръководител – Председател на
Окръжен съд - Плевен е прекратено производството по НОХД № 1078/2010 г. по описа на
съда, като делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд за
разглеждането му. Делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Враща, където е
образувано като НОХД № 132/2011 г. по описа на съда. По него са проведени 14 открити
съдебни заседания, на следните дати: 29.04.2011 г.; 31.05.2011 г.; 06.07.2011 г.; 30.09.2011 г.;
31.10.2011 г.; 25.11.2011 г.; 16.12.2011 г.; 31.01.2012 г.; 27.02.2012 г.; 30.03.2012 г.;
26.06.2012 г.; 18.09.2012 г.; 22.10.2012 г.; 16.11.2012 г. Представени са само първите
страници от протокалите за проведените съдебни заседания в Окръжен съд-Враца, поради
което не може да се установи дали във всичките съдебни заседания са провеждани
процесуални действия по съдебното следствие, или заседанията са отлагани по някакви
причини. Производството пред Окръжен съд-Враца е продължило една година и седем
месеца.
С присъда № 28/16.11.2012 г. по НОХД № 132/2011 г. Врачанският окръжен съд е
признал подсъдимия С. А. Ц. за виновен в извършването на престъпление по чл. 219, ал. 3
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият М. К. Ч. е признат за
виновен в това, че на 10.08.2007 г. в гр. Плевен, като вещо лице, назначено по изп.д. №
10011/2007 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен, пред съд-Държавен съдебен изпълнител
при РС-Плевен по същото изпълнително дело, съзнателно писмено е дал невярно
заключение - оценка на недвижими имоти, находящи се в гр. Плевен, изготвена на
08.08.2007 г. на обща стойност 207 716 лв., при пазарна стойност на имотите в размер на
4
4 860 030 лв., поради което и на основание чл. 291, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на една
година „лишаване от свобода“ и е лишен от правото да упражнява дейност като вещо лице за
срок от една година и шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
С решение № 358/24.10.2013 г. по ВНОХД № 204/2013 г. Софийският апелативен съд
е потвърдил изцяло горната присъда от 16.11.2012 г. на Окръжен съд – Враца, постановена
по НОХД № 132/2011 г.
С решение № 112/16.06.2014 г. по н.д. № 44/2014 г. на ВКС е отменено изцяло
решение № 358/24.10.2013 г. по ВНОХД № 204/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Подсъдимите С. Ц. и М.Ч. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите им
обвинения.
От показанията на свидетеля Д. С. Д. се установява, че познава ищеца от 2001 г. като
вещо лице към РС – Плевен. В годините назад са се виждали почти всяка седмица в
коридорите на съда. От самия ищец свидетелят научил през 2007 г., че има образувано
наказателно производство. По думите на свидетеля, делото продължило дълго време в
съдебната си фаза, като през 2013 – 2014 г. той разбрал, че делото е приключило на трета
инстанция и че М.Ч. е оправдан. Преди това ищецът непрекъснато се шегувал с адвокати
или със служители на съда, но след 2007 г. поведението му се променило – станал затворен
и притеснителен. Променило се и отношението на хората към него, включително това на
съдебните служители. Свидетелят излага също, че е имал случаи, в които искал да ползва
ищеца за изготвянето на частни експертизи, но са отказвали по съображения, че срещу него
се води дело. Свидетелят Димитров посочва, че е имало случаи, след като се разчуло в съда,
че има наказателно дело срещу ищеца, да отива към залата и да вижда ищеца все едно
изолиран, всички го заобикалят, а преди около него все имало скупчени хора. Според
свидетеля Димитров коренно се променило отношението на хора и колеги към ищеца, които
казвали на свидетеля остави го този престъпник, виждаш какво е направил. Освен
поведението на М.Ч., се променил и видът му. Свидетелят научил, че той започнал да се
оплаква и от здравословни проблеми, като посочва, че лично го е виждал да приема
лекарства. След 2007 г. ищецът закупил ново жилище с помощта на кредит, като години по-
късно се оплакал на свидетеля, че работата му намаляла, спрели да го търсят като вещо лице,
поради което не можел да изплаща вноските по кредите и банката му взела жилището.
Според свидетеля, въпреки, че всичко вече е приключило и всички са наясно, че делото не е
приключило с осъдителна присъда, продължава да се чувства един негативизъм на хората
към него, въпреки че с ищеца пак се засичат по залите, дава експертизи, но не е този Минко,
когото познава отпреди. След 2008 г. и до 2014 – 2015 г., когато се похвалил, че всичко е
приключило, М.Ч. бил подтиснат.
От показанията на свидетелката Е. В. М. се установява, че от 2005 г. познава ищеца
като съсед, а от 2006 г., когато тя започнала адвокатската си практика, и като вещо лице.
5
Познава го като усмихнат и лъчезарен човек, с чувство за хумор. Около 2007 г. свидетелката
забелязала, че Ч. спрял да се усмихва и станал угрижен. Съпругата на ищеца споделила със
свидетелката М., че имало образувано дело във връзка с експертиза, която е правил по
изпълнително дело. Впоследствие самият Ч. споделил на свидетелката колко обиден се
чувства, как не можел да спи, изпитвал безпокойство и доходите на семейството му са
намалели. По думите на свидетелката, най-големият срив за него бил през 2012 г., когато
спрял да излиза от вкъщи. Той и съпругата му споделили, че тогава била постановена
първата присъда, с която е осъден и което приел много тежко. В този период свидетелката
излага, че се е консултирала с него по лични дела, тъй като е един от добрите специалист, но
той винаги бил разсеян и отчаян. През 2014 – 2015 г. настъпило известно подобрение, но
въпреки това не бил същият човек, когото свидетелката познавала от по-рано. Не бил така
весел. Неговата съпруга споделяла, че той е изживял всичко много тежко, изпитвал
безпокойство, вдигал кръвно. Вследствие на наказателните дела и намаляването на
доходите, семейството на ищеца е загубило жилището, което той купил с кредит.
Свидетелката посочва, че когато го е искала за вещо лице по нейни дела, някои съдии не са
го допускали.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В случая между страните няма спор и това е установено безспорно, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са вследствие на незаконното обвинение. В случая е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ. Установено е по делото, че воденото
наказателно производство срещу ищеца е завършило с влязла в сила оправдателна присъда.
Спорен е единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение за репариране
на тези вреди и от кой момент следва да бъде присъдена законната лихва върху
обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт
следва да се съобразят характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, възраст на увредения, причинените морални страдания и др. Когато
неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от
правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на
обезщетението обстоятелства относно личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените
мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния
живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
6
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването.
Установено е по делото, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото
срещу него наказателно производство, завършило с оправдателна присъда. Ищецът е търпял
неимуществени вреди, свързани с негативните му преживявания – станал затворен и
притеснителен; непрекъснато бил угрижен и изпитвал безпокойство; изглеждал разсеян и
отчаян; променило се отношението на околните спрямо него, включително и на колегите му;
всички го отбягвали и ограничавали контактите си с него; чувствал се обиден; не можел да
спи. Освен това доказан е и факта, че е накърнено доброто име на ищеца, уронени са честта
и достойнството му.
Въззивната инстанция намира, че в конкретния случай при определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищеца М.Ч. неимуществени вреди и за прилагане
принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства:
към момента на започване на наказателното производство ищецът е бил на възраст 57
години, живеел е в гр. Плевен със съпругата си и към същия момент не е бил осъждан;
ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършаване на престъпление по чл. 291, ал. 1 от
НК, като привличането му е станало с постановление от 17.05.2010г.; за това престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години, както и с лишаване от
права по чл.37 ал.1 т.7 от НК; наказателното производство срещу ищеца е продължило
около четири години, като в този период делото е разгледано в досъдебната фаза и в
съдебната фаза на три инстанции с множество съдебни заседания в първа инстанция-
четиринадесет открити съдебни заседания, като липсват данни по колко от тези заседания са
извършвани процесуални действия по събиране на доказателства; продължителността на
производството е в разумни срокове, като се има предвид, че първоначално в съда, пред
който е внесен обвинителния акт, съдиите са се отвели от разглеждане на наказателното
дело, както и обстоятелсдтвото, че се касае за производство с двама подсъдили, които са с
различни обвинения; през целия период ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“; обстоятелството, че както по време на воденото наказателно производство
ищецът е продължил да упражнява дейност като вещо лице.
На ищеца се дължи обезщетение само за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от обвинението, за което е оправдан.
С оглед на изложеното и при съобразяване на всички вече изложени обстоятелства,
относими към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и на
обществено икономическата обстановка в страна, и с оглед критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд счита, че справедливото обезщетение в случая е в размер на
15 000 лв.
Не са налице обстоятелства, които да обосновават размер на обезщетението по-висок
от 15 000 лв. Искът следва да се уважи за сумата от 15 000 лв., а за разликата над 15 000 лв.
7
до 90 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Не се установява по делото воденото против ищеца наказателно производство да е
продължило около седем години. Напротив установява се, че от привличането като
обвиняем на 17.05.2010г. до постановява на оправдателната присъда на 16.06.2014г. периода
е четири години. Не се установява по делото преди 17.05.2010г., когато с постановление за
привличане, ищецът е бил привлечен като обвиняем, срещу него да са извършвани някакви
процесуални действия, поради които да се счита, че срещу него вече се води наказателно
производство. От данните по делото се установява, че е имало образувано досъдебно
производство, но то е водено срещу неизвестен извършител, след това спирано,
впоследствие възобновявано. Ищецът е обвинен в извършване на престъпление на
17.05.2010г.
Несъмнено установено е по делото, че от обвинението и воденото наказателно
производство против ищеца са засегнати честта и достайноството му, накърнен е авторитета
му на вещо лице. Не е установено по делото обаче, през време на воденото наказателно
производство ищецът да е преустановил дейността си като вещо лице. От показанията на
свидетеля Димитров-адвокат, се установява, че са се срещали с ищеца в съда и в периода,
през който се е водело наказателното дело. В тази връзка свидетелят прави сравнение, как
преди завеждане на наказателното дело около ищеца имало скупчени хора, той се шегувал, а
след това, свидетелят го видял пред залата изолиран. Същият свидетел установява за случаи
на частни експертизи, при които страните отказвали ищецът да бъде привлечен за вещо
лице. Свидетелят не установява конкретни случаи, в които съдът е отказал да назначи ищеца
като вещо лице, поради воденото срещу него наказателно производство. Свидетелката М.
пък установява, че по нейни дела някои съдии не са го назначавали като вещо лице, от което
следва да се приеме, че е имало други съдии, от които е бил назначаван като вещо лице.
Същата свидетелка не установява да е било преустановено назначаването на ищеца му като
вещо лице в периода на воденото наказателно производство, а и след оправдаването му.
Свидетелката М. установява, че около 2012г., когато била постановена първата присъда
ищецът се сринал, приел осъждането много тежко и тогава спрял да излиза от дома си. От
показанията на свидетелката М. не може да се преме, че това затваряне в къщи е било
продължително време. Напротив в показанията си свидетелката посочва, че в същия период,
когато тя вече се явявала по дела като адвокат в Плевенския съд, се консултирала с ищеца
по нейни дела.
Ищецът по време на наказателното производство е бил с най-леката мярка за
неотклонение „подписка“, няма налагани други ограничения.
По делото не се установява да е разгласявано чрез медиите или по друг начин
обстоятелството, че ищецът е обвинен в престъпление. По делото не са събрани
доказателства за факти и обстоятелства, които да установяват изключителност на
претърпените от ищеца вреди. Не се установява по делото от ищеца да са претърпени тежки
репутационни щети, като се има предвид обстоятелството, че и по време на воденото против
8
него наказателно производство, той е продължил да бъде назначаван като вещо лице и да се
явява пред съда/срещите на свидетелите с ищеца са преди всичко пред съдебните зали, както
и по повод на водени от тях дела/. И след като е оправдан, ищецът е продължил дейността
си като вещо лице, което показва, че същият не е бил отхвърлен като специалист, поради
това, че срещу него е водено наказателно дело с обвинение в извършване на престъпление.
Освен това по делото не се установи воденото наказателно производство против
ищеца да се е отразило на физическото и психическото му здраве, освен обичайните
негативни преживявания. Не са представени доказателства, за това, че ищецът е бил
третиран като „престъпник“ от професионалната общност. Обстоятелството, че не винаги е
бил назначаван от съда като вещо лице, не означава, че това е ставало по причина на
воденото наказателно производство. Няма основание да се вземат предвид при определяне
на обезщетението данните от показанията на свидетелите за състоянието и настроението на
ищеца през периода от 2007 г. до 17.05.2010г., тъй като както се посочи по-горе, през този
период той не е бил привлечен като обвиняем, не са се водили против него следствени
действия, не е имало образувано против него наказателно дело/досъдебно производство/. С
оглед на изложеното в случая не са ангажирани доказателства за изключителност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, които да обосновават определяне на
обезщетение в такъв висок размер, какъвто е определил първостепенния съд. В случая
обвинението не е за тежко умишлено престъпление, спрямо ищеца не е налагана най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, производството не е извън
разумните срокове.
С оглед на изложеното обжалваното решение в частта, с която на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. до 90 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 23.03.2013г. до окончателното изплащане, следва да се отмени
и вместо него да се постанови решение, с което предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
от ЗОДОВ следва да се отхвърли за тази разлика като неоснователен. Решението в частта, с
която е уважен иска за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. като правилно следва да
се потвърди.
По отношение на началния момент за присъждане на законната лихва върху
обезщетението въззивната жалба на ответника също е основателна.
Началният момент на забавата и от който се дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, в случаите когато обвиненото в престъпление лице
е оправдано, е от влизане то в сила на оправдателната присъда. В този смисъл е постаянната
съдебна практика, както и т.4 от Търкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по тълкувателно
дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни дйствия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на правдателната присъда. От този момент вземането
за обезщетение става изискуемо и държавният орган изпада в забава и дължи законната
9
лихва върху присъденото обезщетение.
В случая неправилно първостепенният съд е присъдил законна лихва върху
обезщетението с начален момент 23.03.2013г., вместо от 16.06.2014г., когато е влязла в сила
оправдателната присъда.
Върху обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. се дължи законна лихва,
считано от 16.06.2016г. до окончателното изплащане. В тази част решението като правилно
следва да се потвърди.
Решението в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 15 000 лв. за
периода от 23.03.2013г. до 15.06.2014г. е неправилно и следва да се отмени, като вместо
него се постанови решение, с което да се отхвърли иска за законната лихва върху този
размер на обезщетението за периода 23.03.2013г. до 15.06.2014г.
При този изход на делото в настоящата инстанция на адвокат Д.П. се дължи
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за производството пред първата инстанция в
размер на 980 лв. съобразно уважената част от иска. Решението в частта, с която на адвокат
Д.С. П. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата за сумата над 980 лв. следва да се отмени.
При този изход на делото решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски по делото в размер за сумата над 1.66 лв. следва да бъде отменено, тъй
като дължимите на ищеца разноски съобразното уважената част от иска 15 000 лв. за
производството пред първата инстанция са 1.66 лв.
За осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца пред
настоящата инстанция от адвокат Д.П. от АК-Плевен на основание чл.38 ал.2 от ЗА следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв., съобразно уважната част от
иска.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № Р-492 от 26.10.20120 г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по гр.д. № 986/2019г., поправено с решение на същия съд от 26.01.2021г., в
частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. К. Ч. от
гр.Плевен сума за разликата над 15 000 до 90 000 лв., като обезщетение за неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от предявено му обвинение за престъпление по чл.
291, ал. 1 от НК: в качеството си на вещо лице по изпълнително дело № 10011 по описа на
10
съдебния изпълнител при Плевенски районен съд за 2007 г. съзнателно дал невярно
заключение относно оценката на недвижими имоти в гр. Плевен, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от
23.03.2013 г. до окончателното изплащане, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Ч. против Прокуратурата на Република България
иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.291 ал.1
от НК за разликата над 15000 лв. до 90 000 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № Р-492 от 26.10.20120 г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по гр.д. № 986/2019г., поправено с решение на същия съд от 26.01.2021г., в
частта, с която върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е
присъдена законна лихва за периода, считано от 23.03.2013г. до 15.06.2014г., вместо което
постановява:
Отхвърля предявения иск М. К. Ч. против Прокуратурата на Република България за
присъждане на законна лихва върху сумата от 15 000 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди за периода 23.03.2013г. до 15.06.2014г., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № Р-492 от 26.10.20120 г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по гр.д. № 986/2019г., поправено с решение на същия съд от 26.01.2021г., в
частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. К. Ч.
разноски по делото за сумата над 1.66 лв.
ОТМЕНЯ решение № Р-492 от 26.10.20120 г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по гр.д. № 986/2019г., поправено с решение на същия съд от 26.01.2021г., в
частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.С. П.
адвокат от гр.Плевен с личен номер **********, гр.Плевен, ул.“Д.Константинов“ № 16,
офис 7 адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА над сумата от 980 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-492 от 26.10.20120 г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по гр.д. № 986/2019г., поправено с решение на същия съд от
26.01.2021г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Д.С. П. от
АК-Плевен адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 980 лв.
за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12