Мотиви към решение от 25.02.2020г.по АНД №34/2020г.по
описа на Районен съд – гр.Девня, трети състав:
Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.Образувано е по внесено от РП- гр.Варна постановление по реда на чл. 375 НПК срещу Б.М.С., ЕГН ********** за това, че на
25.05.2018г. в гр.Суворово , обл.Варна, причинил телесна повреда на повече от
едно малолетно лице- на малолетния Р. Г. Й. лека телесна повреда изразяваща се
в причиняване на болка и страдание и на малолетния Г.Г. Й. лека телесна повреда
изразяваща се в причиняване на болка страдание ,като деянието е било извършено
по хулигански подбуди- престъпление по
чл.131 ал.1 т.4 пр.второ и трето и т.12 вр. чл.130 ал.2 НК.
С внесеното предложение прокурорът счита фактическата
обстановка по делото за изяснена от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.В съдебно заседание ВРП,редовно призовани не изпращат
представител.
Обв.С., редовно призован, се явява в с.з. лично.Дава лаконични обяснения
, като признава вината си и изразява съжаление за извършеното деяние.Възползва
се от правото си на последна дума и моли да му бъде наложено наказание в
минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Б.М.С. *** със семейството си.Имал две деца от които по –голямото- Александър
Иванов бил на 5 години.Александър често играел на улицата със съседските деца.
Свидетелите
Г. Й.и Р. Й. били братя близнаци и живеели в гр.Суворово в дома на баба си –
св.Т. Н.а М..Домът на св.М. се намирал в близост с домът на обв.С..
На
25.05.2018г. след обяд свидетелите Г. Й. и Р. Й., заедно с друго съседско дете-
св.Г. Г. отишли до близък магазин за да си купят гризки.Като излезли от
магазина видели там св.А. И.– синът на обв.С..Св.Г. не бил в добри отношения
със св.И. и двамата често се карали.Те отново се скарали по незначителен повод
, след които св.Георгиев ударил св.Иванов по ръката.Св.Иванов се разплакал и
отишъл в домът си , а свидетелите Г.. , Р.. и Г. отишли да си играят в близост
до домът на св.Георгиев , на улицата.Междувременно св.Иванов се оплакал на баща
си – обв.С. , че близнаците са го набили.Без да попита повече какво точно се е
случило , обв.С. излязъл от домът си , отишъл на мястото където децата си
играели и започнал да крещи на св.Георгиев.На место била и св.Е. Г. – сестра на
св.Г., която направила забележка на обв.С., че не трябва така да се вика на
деца, на което обв.С. отвърнал с викове и обиди към нея.След това се приближил
към свидетелите Г.. и Р. Й. и им казал , че ей сега ще ги набие.След това обв.С.
хванал за ушите св.Г. Й. и св.Р. Й. и им блъснал главите една в друга , след
което ударил силен шамар по лявата буза на . .После ударил силно с юмрук в
областта на гърдите св.Радослав Йорданов, при което детето паднало на земята и
не можело да си поеме въздух.На мястото на скандала се събрали съседи , сред
които майката на св.Георгиев и бабата на Г. Й.в и Р. Й. и отишли до домът на
обв.С. да му потърсят сметка защо бие децата.Обв.С. излязъл на двора си и
започнал да вика и да обижда съседите си.За случилото се св.Т. М. подала сигнал
на национален телефон ЕЕН112 като на място били изпратени полицаи от РУ МВР
Девня.По случая било образувано ДП.
В
хода на разследването по ДП били назначени СМЕ и СПЕ на пастрадалите лица Г. Й.
и .орданов.Заключението на вещите лица е , че нанесените им от страна на обв.С.
удари са им причинили болка и страдание и представляват леки телесни
повреди.Видно от заключенията по СПЕ и двете пострадали лица са разбирали
свойството и значението на извършеното но не са могли да ръководят постъпките
си, поради малолетието си.И двете пострадали лица не страдат от психични
заболявания.В резултат на случилото се с тях те са преживели стрес.И двамата
малолетни могат да възприемат правилно фактите и да дават достоверни обяснения
за тях.
Обвиняемият Б.М.С. е
пълнолетен български гражданин.Същият не е осъждан и към момента на извършване
на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.Обв.С. е с основно образование, работи.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните доказателства-обяснения на обвиняемите на фазата на досъдебното
производство ,писмените доказателства по ДП №140/2018г.по описа на РУ- МВР
Девня,приобщени по реда на чл. 283 от НПК,които са
последователни,безпротиворечиви и взаимно допълващи се , като анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема
че обвиняемият Б.М.С. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.второ и трето и
т.12 вр. чл.130 ал.2 НК ,като на 25.05.2018г. в гр.Суворово , обл.Варна,
причинил телесна повреда на повече от едно малолетно лице- на малолетния Р. Г.Й.
лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание и на
малолетния Г. Г. Й. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка
страдание ,като деянието е било извършено по хулигански подбуди.
От субективна страна е налице пряк умисъл за
извършване на деянието-подсъдимият е знаел, че двете пострадали лица са
малолетни, съзнавал е общественоопасния характер на деянието , предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
От обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в нанасяне на удари с шамар и с юмрук по лицето и тялото на две
малолетни лица на обществено място , в присъствието на много свидетели, по
хулигански подбуди.Причинявайки по този начин леки телесни повреди на две
малолетни лица, както и чрез отправените към другите присъстващи на
местопроизшествието лица викове и обиди , обв.С. е показал открито неуважение
към установения правов ред в обществото, демонстрирайки безнаказаност и
пренебрежение към установените норми на поведение.
Смекчаващи вината обстоятелства-самопризнания
във фазата на досъдебното производство, добри характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства-висока
степен на обществена опасност на деянието.
С оглед на
горното съдът призна обв.Б.М.С. за виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.второ и трето и т.12 вр. чл.130 ал.2 НК.
Предвидената в НК санкция за извършеното деяние е „лишаване от свобода”
за срок до една година или пробация.Обвиняемият е пълнолетен,към момента на
извършване на деянието и към настоящият момент не осъждан,не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.От деянието няма
причинени имуществени вреди.При наличието на всички основания ,визирани в
разпоредбата на чл. 78а от НК,съдът
освободи обвиняемият от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание- глоба.
При определяне размера на наложената глоба за обв.С. съдът съобрази
както смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства-направени
самопризнания и проявеното критично отношение към стореното във фазата на
досъдебното производство и в съдебната фаза ,така и отегчаващите вината
обстоятелства –високата степен на обществена опасност на деянието , тъй като се
касае за тежко нарушение на обществения ред и грубо незачитане физическата
неприкосновеност на хората, още повече , че телесните повреди са нанесени на
малолетни лица.Мотивиран от изложените обстоятелства и като съобрази , че подсъдимият
изразява искрено съжаление за случилото се, както и обстоятелството , че същият
е извършил деянието поради изкривената представа ,че защитава малолетното си
дете,съдът определи глобата в минимален размер - 1000 лева.
На основание чл. 189 ал.3 НПК съдът възложи на обв.С. направените по
делото разноски във фазата на ДП.
Съдът счита,че в този размер,с
наложеното наказание ще се постигнат целите,визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК,като обвиняемият ще бъде превъзпитан за в бъдеще да спазва установеният в
страната законов ред, правила и законови забрани.
Мотивиран от изложеното ,съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: