№ 19594
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110116059 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Ф. Г. Г., ЕГН **********, в
качеството му на заемател по договор за потребителски кредит от разстояние
№ ***** от 13.06.2022 г. срещу *****, ЕИК ***** конститутивен иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за
установяване нищожност на договора, и предявен под евентуалност иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за
установяване нищожност на неустоечна клауза - чл. 17 и чл. 27 от договор за
потребителски кредит от разстояние № ***** от 13.06.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № ***** от 13.06.2022 г., с което му е предоставена в
заем сумата от 950 лв. Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и сключеният договор представлява такъв за потребителски
кредит. Сочи се, че в чл. 17 от договора е било уговорено между страните
кредитът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия.
Релевират се доводи, че съгласно чл. 27 от договора в случай на неизпълнение
на задължението по чл. 17 заемателят дължи на заемодателят неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Обосновава се, че
процесната клауза противоречи на закона и на добрите нрави. Ищецът счита,
че клаузата на чл. 27 от договора е нищожна. Излага подробни твърдения за
твърдяната нищожност на процесната клауза, както и на целия договор поради
ГПР извън законоустановения размер. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв
от ответника. Искът се оспорва като неоснователен и се излагат подробни
твърдения за валидността на договора за заем и клаузата за неустойка.
Претендират се разноски.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.
За уважаване на предявения главен иск е в доказателствена тежест на
ищеца да докаже, наличието на облигационно правоотношение по Договор за
паричен кредит; че последният е нищожен поради противоречие със закона;
по евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че част от съдържанието на
Договор за паричен кредит са оспорените клаузи; че последните накърняват
добрите нрави, противоречат и заобикалят закона, както и че са
неравноправни.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен договор
за потребителски кредит от разстояние № ***** от 13.06.2022 г., с което на
ищеца от ответника е предоставена в заем сумата от 950 лв., както и че в чл. 17
от договора е било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с
гарант и съгласно чл. 27 от договора в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 17 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер
на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката се заплаща
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
Преценката относно действителността на процесните договори за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
2
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
42,52 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ за
доход или банкова гаранция в полза на кредитодателя. В чл. 27 от договора е
предвидена неустойка в размер на 0,9% от стойността на кредита за
непредоставяне на обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
3
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за
погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
процесния договор за кредит, поради противоречие със закона.
Доколкото съдът намира за основателен главния иск, не се е сбъднало
условието да разгледа предявените под евентуалност искове.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 210 лв. за заплатена държавна такса и
процесуалния представител на ищеца за сумата в размер на 400 лв. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр 1 ЗЗД, предявен от Ф. Г. Г., ЕГН **********, срещу *****, ЕИК *****
договор за потребителски кредит от разстояние № ***** от 13.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на Ф. Г. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 210 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. *****, ЕИК
***** да заплати на адв. М. Д. от САК сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач *****.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5