РЕШЕНИЕ
№ 4281
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Б. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110100087 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 247,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
имуществена застраховка „Каско” застрахователно обезщетение и разноски за
определянето му за вреди на л.а. „Фолксваген Туран“, с рег.№ [рег. номер на МПС],
причинени при ПТП, настъпило на 28.08.2020 г. вследствие виновно, противоправно
поведение на водач на л.а. „Опел Зафира“, с рег. № [рег. номер на МПС2], чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника по задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба – 04.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата от 13,05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
28.06.2021 г. до 03.01.2022 г.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие -
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Твърди да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение
чрез заплащане на извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение заедно с
разноските за определянето му са в размер на 1441,46 лв. Твърди ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на
ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
1
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на твърдените
застрахователни правоотношения и плащането на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца. Оспорва размера на вредите и претенцията относно ликвидационни
разходи.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Следователно, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За основателността на предявения иск
в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято отговорност е застрахована от ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
претендираното застрахователното обезщетение, както и че всички обезщетени от него
вреди са в причинна връзка с ПТП от 28.08.2020 г. При установяване на
горепосочените факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
По делото не са спорни част от правопораждащите факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявеното регресно вземане на ищеца, а именно
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за л.а.
„Фолксваген Туран“, с рег.№ [рег. номер на МПС], извършено от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение по щета с № [номер]/2020 г. в размер на 1441,46 лв. за
вреди, причинени на застрахования автомобил при настъпило в срока на
застрахователното покритие на договора събитие – ПТП на 28.08.2020 г., които са в
причинна връзка с противоправно поведение на водача на л.а. „Опел Зафира“, с рег. №
[рег. номер на МПС2], чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована от ответника по застраховка „ Гражданска отговорност“, плащането от
ответната страна на застрахователно обезщетение в размер на 1194,26 лв. във връзка с
процесната щета, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано / така определение от 10.03.2022 г. по делото/.
Горепосочените обстоятелства се и установяват от представените по делото писмени
2
доказателства, в това число застрахователна полица по застраховка " Каско" на МПС с
№ [номер] и общи условия за застраховка " Каско на МПС", протокол за ПТП №
[номер] от 28.08.2020 г., искане за завеждане на претенция по застраховка "Каско" и
декларация от 01.09.2020г., опис - протокол на щета № [номер]/01.09.2020 г.,
възлагателно писмо и приемо-предавателен протокол от 11.11.2020 г., фактура №
********** от 18.12.2020 г., банково извлечение, справка от информационна система
на Гаранционен фонд, регресна покана с рег. № ГК-014-18185/28.05.2021 г.
С оглед релевираните с отговора на исковата молба възражения, спорът между
страните по делото се съсредоточава по въпроса относно размера на вредите, поради
което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже действителната стойност на
вредите. Предвид изложеното следва да бъдат обсъдени доказателствата относно
фактите, които имат значение за размера на регресното вземане на ищеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
стойността, необходима за възстановяването на увредения при пътнотранспортното
произшествие лек автомобил " Фолксваген Туран", с рег. № [рег. номер на МПС],
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, възлиза в размер на 1280,74 лв., в
която се включва и стойността на сменена част " лампа номер", с оглед дадените от
вещото лице при изслушване на експертизата в съдебното заседание разяснения, че е
възможно в резултат на удара да е увредена и посочената част, т.е. налага се изводът,
че е налице причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Съдът намира, че извършеното плащане на застрахователното обезщетение от
ищцовото дружество е валидно и е основание за суброгиране на ищеца в правата на
увредения. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е необходимо определената от вещото лице стойност да се съпоставя
със стойността по методиката към Наредба № 24/2006 г. ( така, напр., определение №
213/28.03.2012 г. по т. д. № 1047/2010 г. на ВКС, II т. о.).
Следователно и доколкото от съдебно-автотехническата експертиза се установява
стойност на ремонта по средни пазарни цени към датата на настъпване на вредите,
възлизаща на 1280,74 лв., съдът приема, че за ищеца е възникнало регресно вземане
срещу ответника до посочения размер, включително и за ликвидационните разноски,
чиято дължимост ответникът не оспорва, по-конкретно в посочения размер от 15 лв.,
или общо за сумата от 1295,74 лв. Безспорно е по делото и обстоятелството, че
ответникът е изплатил сумата от 1194,26 лв. по процесната щета, поради което е
останал задължен за остатъка в размер на 101,48 лв., като последната сума
представлява разликата между действително причинените вреди, за които отговаря, и
3
погасената от него част от това задължение.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен и следва да бъде
уважен до размера от 101,48 лв., като до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне. Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 04.01.2022 г., до окончателното й
погасяване, обуславя и нейната основателност.
По иска по чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ в срок от 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането. Видно от
представената с исковата молба покана, получена при ответното дружество на
28.05.2021 г., ищецът е предявил извънсъдебно регресната си претенция, съответно
ответникът е в забава в плащането на главния дълг, считано от 28.06.2021 г.
Обезщетението за забавено плащане на главницата от 101,48 лв. за период на забава от
28.06.2021 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба - 03.01.2022 г.,
възлиза в размер на 5,36 лв., определен от съда при условията на чл.162 ГПК чрез
лихвен калкулатор.
По изложените съображения съдът приема, че акцесорният иск е основателен и
следва да бъде уважен до посочения размер от 5,36 лв., като до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца съответно на уважената част от исковете
следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани по делото
разноски в размер на 205,26 лв. - за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят разноски съответно на отхвърлената част от исковете в общ размер от 125,58
лв. – за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма2], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [площад], да заплати на [фирма1], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
от 101,48 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена
4
застраховка „Каско” застрахователно обезщетение и разноски за определянето му за
вреди на л.а. „Фолксваген Туран“, с рег.№ [рег. номер на МПС], причинени при ПТП,
настъпило на 28.08.2020 г. вследствие виновно, противоправно поведение на водач на
л.а. „Опел Зафира“, с рег. № [рег. номер на МПС2], чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника по задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
– 04.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 5,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.06.2021 г. до
03.01.2022 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 205,26 лв., представляваща
разноски по делото за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 411 КЗ за разликата
над сумата от 101,48 лв. до пълния предявен размер от 247,20 лв. и иска с правно
основание по чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 5,36 лв. до пълния предявен размер
от 13,05 лв.
ОСЪЖДА [фирма1], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, ЕИК, със [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[площад], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 125,58 лв., представляваща
разноски по делото за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5