Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 19.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
при секретаря Е.Г.,
като разгледа докладваното от съдията търговсК. дело № 5 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „М.К.“ ООД, ЕИК *********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
осъдителен иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 50508,80 лева, представляваща
неустойка в максималния уговорен размер за забавени плащания, както и иск за заК.нна
лихва от датата на исК.вата молба до оК.нчателното заплащане на поисканата
сума.
Ищецът в исК.вата си молба твърди, че на 24.03.2014 г. е сключил с
ответника договор, с който се задължил да извършва доставки на разсол срещу
заплащане на възнаграждение от страна на ответника. Ищецът бил изпълнил
задълженията си по договора, като бил извършил всички доставки след писмена
заявка от ответното дружество. В договора била предвидена неустойка за забавено
плащане от страна на „Т.С.“ ЕАД. Към датата на предявяване на исковата молба
ответникът не бил изпълнил в уговорения срок задълженията си по тринадесет
фактури, поради което за забавеното плащане на цената по същите фактури била
дължима неустойка за забава в уговорения от страните максимален размер от 20
% от общата стойност на договора.
В отговора на исковата молба ответникът „Т.С.“ ЕАД оспорва основателността
на предявените искове. Твърди, че не е изпаднал в забава по отношение на
паричното си задължение, поради неизпълнение на обуславящото задължение на
ищеца по договора да предостави документи, съпровождащи доставката.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника,
като твърди, че последният не бил оспорил факта на получаване на стоките, от
който момент следва да се счита, че ищецът е изпълнил задълженията си, тъй като
посочените в отговора документи се съставяли едностранно от ответника, поради
което и няма основание несъставянето им да се вмени във вина на ищеца.
В допълнителния си отговор ответникът отново оспорва изпадането си в
забава, както и възможността да се иска законна лихва върху договорена
неустойка за забава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен договор за доставка на стоки У-№30 от 24.03.2014 г.,
по силата на който ищецът „М.Ко“ ООД се е задължил да достави 4450 тона
технически пречистен разсол срещу заплащане на възнаграждение от страна на
ответника „Т.С.“ ЕАД, като страните не оспорват сключването му.
Според чл. 5.1 от договора , стойността на всяка доставка се заплаща от
ответника в срок до 30 (тридесет) дни след датата на получаването й,
удостоверено с протокол за входящ контрол и складова разписка. В чл. 2.3 от
договора е уговорено, че за дата на доставката се счита датата на получаване на
стоката в някой от посочените топлофикационни райони на „Т.С.“ ЕАД – в
разтоварните гари Биримирци, Искър или Волуяк. Съгласно чл. 11.3 от договора,
при неизпълнение на задълженията на възложителя – „Т.С.“ ЕАД да извърши
дължимите плащания в уговорените в чл. 5 от Договора срокове, е предвидена
неустойка за забавено плащане в размер 0.5% от общата стойност на договора за
всеки ден забава, но не повече от 20% от стойността на договора.
Следователно страните са определили срок за изпълнение на задължението на
ответника да заплати доставения разсол и са уговорили неустойка за забавено
изпълнение на това задължение за всеки ден от забавата при посочен краен
предел. Общата стойност на договора, посочена в чл. 4.2 е 253044 лева без ДДС,
съответно максималният размер на неустойката за забавено плащане е 50608,80
лева.
Не се спори между страните, а и от представените по делото товарителници от
„БДЖ“ ЕАД и съставяните от служители на ответника протоколи за входящ контрол
се установява, че в изпълнение на договор У-№30 от 24.03.2014 г. от страна на „М.Ко“
ООД на „Т.С.“ ЕАД e доставен пречистен разсол, в следните количества и срокове: 56600 кг на
12.04.2014 г., 56400 кг на 01/02.06.2014 г., 54000 кг на 20.06.2014 г., 53300
кг на 02.07.2014 г., 57800 кг на 29/30.09.2014 г., 58700 кг на 06.11.2014 г., 49600
кг на 14.11.2014 г., 28600 кг на 12.12.2014 г., 56800 кг на 24.01.2015 г.,
27900 кг на 01/02.02.2015 г., 29100 кг на 03.02.2015 г., 28700 кг на
27/28.02.2015 г. и 56600 кг на 14.03.2015 г.
За извършените доставки ищецът е издал фактури, а ответникът е заплатил
задълженията си по всяка от фактурите, съгласно представените от „У.Б.“ АД
уведомления за извършени постъпления по сметката на „М.Ко“ ООД, както следва:
по фактура № 25556/16.04.2014 г. на 16.05.2014 г. е извършено плащане в размер
на 7742,98 лева, по фактура № 26050/5.06.2014 г. на 14.07.2014 г. е извършено
плащане в размер на 3844,22 лева, по фактура № 26190/20.06.2014 г. на
22.07.2014 г. е извършено плащане в размер на 3680,64 лева, по фактура № 26346/03.07.2014 г.
на 05.08.2014 г. е извършено плащане в размер на 3632, 93 лева, по фактура №
27315/30.09.2014 г. на 13.11.2014 г. е извършено плащане в размер на 3939,65
лева, по фактура № 27877/11.11.2014 г. на 08.12.2014 г. е извършено плащане в
размер на 4000,99 лева, по фактура № 27956/18.11.2014 г. на 17.12.2014 г. е
извършено плащане в размер на 3380,74 лева, по фактура № 28260/15.12.2014 г. на
13.01.2015 г. е извършено плащане в размер на 1949,38 лева, по фактура №
28628/28.01.2015 г. на 26.02.2015 г. е извършено плащане в размер на 11539,49
лева, по фактура № 28739/06.02.2015 г. на 05.03.2015 г. е извършено плащане в
размер на 1901,66 лева, по фактура № 28740/06.02.2015 г. на 06.03.2015 г. е
извършено плащане в размер на 1983,46 лева, по фактура № 29024/05.03.2015 г. на
03.04.2015 г. е извършено плащане в размер на 3604,29 лева, по фактура № 29153/17.03.2015
г. на 14.04.2015 г. е извършено плащане в размер на 13047,19 лева.
По делото няма спор относно количеството и качеството на извършените
доставки от страна на „М.Ко“ ООД, като ответникът „Т.С.“ ЕАД е изпълнил изцяло задълженията
си за заплащане на уговорената за доставките цена.
Спорът по делото е относно началният момент на срока за изпълнение на задължението
на ответника да заплати възнаграждение на ищеца за всяка от извършените
доставки, а именно дали това е датата, на която ответникът е получил всяка една
отделна доставка на разсол или датата на съставяне на протоколи за входящ контрол
и на складови разписки.
От представените писмени доказателства е видно, че посочените в
товарителниците на БДЖ дати на доставка в повечето случаи съвпадат с датите,
посочени в протоколите за входящ контрол, съставени едностранно от ответника, като по отношение на четири от протоколите за
входящ контрол, разминаването с посочената в товарителниците на БДЖ дата е от
един ден – в протокол за входящ контрол
на 56400 кг разсол е посочено, че е получен на 02.06.2014 г., вместо отбелязаната
в товарителницата на БДЖ дата 01.06.2014 г., в протокол за входящ контрол на
57800 кг разсол е посочено, че е получен на 30.09.2014 г., вместо отбелязаната
в товарителницата на БДЖ дата 29.09.2014 г., в протокол за входящ контрол на
27900 кг разсол е посочено, че е получен на 02.02.2015 г., вместо отбелязаната
в товарителницата на БДЖ дата 01.02.2015 г., в протокол за входящ контрол на 28700
кг разсол е посочено, че е получен на 28.02.2015 г., вместо отбелязаната в
товарителницата на БДЖ дата 27.02.2015 г. По отношение на доставения на
12.12.2014 г. 28600 кг разсол, посочен във фактура № 28260/15.12.2014 г. е
представена само товарителница от БДЖ, но не и протокол за входящ контрол, а датата
на първата посочена от ищеца доставка на 56600 кг разсол- 12.04.2014г. съвпада
с тази, посочена в товарителницата за същата доставка. От друга страна складовите
разписки са съставяни в срок от 6 до 32 дни след посочената в протоколите и
товарителниците дата на доставка.
Няма спор между страните, че протоколите и складовите разписки са съставяни едностранно
от служители на ответника и че в договора между страните не са уговорени
условия или срокове за съставянето им. Чл. 5.1 от договора, регламентиращ
началния срок за заплащане на цената за всяка отделна доставка, изрично
предвижда, че това е моментът на получаване на стоките, като протоколът за
входящ контрол и складовата разписка са уговорен от страните начин на доказване
на това обстоятелство. Съответно чл. 5.2 от договора е предвидено, че
представянето на тези документи, наред с други посочени, е едно от условията за
извършване на плащане, но не и за определяне на датата на доставка, съответно
за определяне на началния срок за
заплащане на доставените стоки. Този извод се потвърждава и от
предвиденото в чл. 2.3 от договора, според който за дата на доставка се счита
датата на получаване на стоката в един от топлофикационните райони на „Т.С.“ ЕАД.
Независимо от уговорения от страните начин на удостоверяване на момент на
получаване на доставките, същият може да се доказва по делото с всички
допустими доказателствени средства, каквито съдът приема да са именно
товарителниците, издадени от БДЖ.
Представените от ответника складови разписки и протоколи за входящ контрол
представляват частни удостоверителни документи, които не разполагат с
обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от тях факти, тъй
като изхождат единствено от ответника и удостоверяват изгодни за него обстоятелства
– по-късен начален срок за изпълнение на задължението му да заплати
възнаграждение по договора. Налице е съществено разминаване между датите,
посочени в протоколите за входящ контрол и тези в складовите разписки, като в последните
без изключение са отбелязани дати, които следват датите на складовите разписки.
Отделно от това в складовите разписки са отбелязани само датите на съставяне на
самите разписки, но не и на коя дата са доставяни съответните количества разсол,
като ответникът изцяло по своя преценка е определял датите на съставяне на тези
документи, поради което и те нямат обвързваща доказателствена сила, респективно
не определят срока за изпълнение на задължението за
заплащане на цената. Късното им съставяне се дължи изцяло на поведението на
ответника, поради което и ищецът не може
да търпи неблагоприятни последици от това, че не е „представил съответните
документи“, подлежащи на съставяне от ответника. Противният извод е несъответен
на уговорките в договора между страните и би било и противоречие с общия
принцип на добросъвестност при изпълнение на задълженията по чл. 63, ал. 1 ЗЗД,
ако на ответника се предостави възможност да преценява дали и кога да изпълни функционално
обусловените си насрещни задължения по един двустранен договор.
Представените по делото
товарителници от БДЖ за отделните доставки на разсол, носещи и подпис на
служители на ответника, не са оспорени от последния и следва да се приемат за доказателство
за датите на получаване на стоките. Датите на товарителниците в голямата си
част съвпадат и с тези, посочени в протоколите за входящ контрол, което
потвърждава горния извод. В тази връзка доводът на ответника че фактическото
доставяне на стоките не означавало получаване на същите е неоснователен, тъй
като подписаният между страните договор У-№30 от 24.03.2014 г. не прави подобно
разграничение. Чл. 2.3 от договора предвижда точно обратното – идентичност
между датата на доставката и датата на получаване в един от трите топлофикационни
района.
При това положение за начален срок за заплащане на всяка от доставките
следва да се приеме датата, посочена в товарителниците от БДЖ, съответно
падежът на задължението на ответника за заплати възнаграждение е бил тридесет
дни от тази дата. При прилагане на правилата за пресмятане на срокове по чл. 72 ЗЗД, забавата на ответника по отделните доставки е както следва: за заплащане
на доставка на 56600 кг разсол от 12.04.2014 г., с падеж 12.05.2014 г., плащане
е било извършено с 4 дни забава на 16.05.2014 г., за заплащане на доставка на 56400
кг разсол от 01.06.2014 г., с падеж 01.07.2014 г., плащане е било извършено с 13
дни забава на 14.07.2014 г., за заплащане на доставка на 54000 кг разсол от
20.06.2014 г., с падеж 21.07.2014 г., плащане е било извършено с 1 ден забава
на 22.07.2014 г., за заплащане на доставка на 53300 кг разсол от 02.07.2014 г.,
с падеж 01.08.2014 г., плащане е било извършено с 4 дни забава на 05.08.2014
г., за заплащане на доставка на 57800 кг разсол от 29.09.2014 г., с падеж 29.10.2014
г., плащане е било извършено с 15 дни забава на 13.11.2014 г., за заплащане на
доставка на 58700 кг разсол от 06.11.2014 г., с падеж 08.12.2014 г., плащане е
било извършено без забава на 08.12.2014 г., за заплащане на доставка на 49600
кг разсол от 14.11.2014 г., с падеж 15.12.2014 г., плащане е било извършено с 2
дни забава на 17.12.2014 г., за заплащане на доставка на 28600 кг разсол от 12.12.2014
г., с падеж 12.01.2015 г., плащане е било извършено с 1 ден забава на 13.01.2015
г., за заплащане на доставка на 56800 кг разсол от 24.01.2015 г., с падеж 23.02.2015
г., плащане е било извършено с 3 дни забава на 26.02.2015 г., за заплащане на
доставка на 27600 кг разсол от 01.02.2015 г., с падеж 04.03.2015 г., плащане е
било извършено с 1 ден забава на 05.03.2015 г., за заплащане на доставка на
29100 кг разсол от 03.02.2015 г., с падеж 05.03.2015 г., плащане е било
извършено с 1 ден забава на 06.03.2015 г., за заплащане на доставка на 28700 кг
разсол от 27.02.2015 г., с падеж 30.03.2015 г., плащане е било извършено с 4
дни забава на 03.04.2015 г., за заплащане на доставка на 56600 кг разсол от
14.03.2015 г., с падеж 14.04.2015 г., плащане е било извършено без забава на 14.04.2015
г.
Изчислен по този начин, общият брой дни забава на ответника е 49. Неустойката
за всеки ден от забавата се равнява на 0.5 % от общата стойност на договора или
1265, 22 лева. Общият размер на неустойката за забава е 61995,78 лева (1265,22
лева, умножено по 49 дни забава), като според чл. 11.3 от договора неустойката за забавено
плащане не може да надвишава 20% от общата стойност на договора или 50608,80
лева. Претенцията на ищеца е за по-малка сума от 50508,80 лева, поради което съдът намира, че искът
за тази неустойка е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Право на разноски при този изход на спора има ищецът, който ги е
претендирал своевременно. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като платеното
от ищеца възнаграждение от 2500 лв. е съответно на фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършените процесуални действия при минимален размер
от 2045,26 лева, поради което и на ищеца следва да бъдат присъдените разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 5020,35 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на „М.Ко“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.92, ал. 1 ЗЗД, сумата от
50508,80 лева, представляваща
дължимата по чл. 11.3 от договор У-№ 30 от 24.03.2014 г. неустойка в
максималния уговорен размер за забавеното плащане на възнаграждението за
извършвани 11 броя доставки на разсол: 56600 кг по фактура № 25556/16.04.2014
г., 56400 кг по фактура № 26050/5.06.2014 г., 54000 кг по фактура №
26190/20.06.2014 г., 53300 кг по фактура № 26346/03.07.2014 г., 57800 кг по
фактура № 27315/30.09.2014 г., 49600 кг по фактура № 27956/18.11.2014 г., 28600
кг по фактура № 28260/15.12.2014 г., 56800 кг по фактура № 28628/28.01.2015 г.,
27900 кг по фактура № 28739/06.02.2015 г., 29100 кг по фактура №
28740/06.02.2015 г., 28700 кг по фактура № 29024/05.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 04.01.2016 г. до окончателното й заплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5020,35 лева, представляваща разноски за държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: