№ 6
гр. Ловеч, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20244300900030 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Подадена е искова молба с вх.№ 2653/19.04.2024 г. от „ Мавита СРЛ
(Mavita SRL) - дружество, учредено съгласно законите на Република Италия, с
данъчен номер и номер на вписване в Търговския регистър: 01685210153, със
седалище и адрес на управление: Чезано Босконе, Милано, Виа Де Никола Е.
0014, 20090, Италия, представлявано от законния представител Р. М., против
„Анса Борима“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Борима, Община Троян, Област Ловеч, ул. „9-ти Септември“ № 120, с
посочено правно основание чл. 62 във вр. с чл. 53 от Конвенцията на ООН за
договорите за международна продажба на стоки и цена на иска 46,580.00
евро.В исковата молба твърди, че договорите между двете дружества
обичайно са сключвани чрез електронна кореспонденция, като представител
на българското дружество е изпращало поръчки за определени стоки и е
получавало договореното заплащане, като на определена отстраните дата е
осигурявало поръчаните стоки в своите помещения, а транспортът на стоките
от Италия е организиран от „Анса Борима“ ООД.Изтъква, че след направена
от служител на Анса Борима – г-жа Р. П. поръчка за 150 000 винтове, страните
са постигнали съгласие, че цената на поръчката ще бъде общо 51,000.00 евро,
че последната ще бъде разделена на 3 транша, като Анса Борима ще заплаща
всеки транш предварително (авансово) - след получаване на проформа
1
фактура, а след получаване на плащането по проформа фактурата, Мавита е
следвало да предаде стоките от съответния транш на превозвач, нает от Анса
Борима.Твърди, че първият транш е платен и доставен според посочените по-
горе условия – първоначално е платена проформа фактурата от 17.03.2023 г.,
изпратена предварително от Мавита до Анса Борима, след което стоката
успешно е предадена и приета от склада на Мавита. Посочва, че на на
18.04.2023 г., г-жа Р. П. заявява, че към момента Анса Борима има достатъчно
винтове, за да подсигури своята продукция, и желае да получи проформа
Фактура (и съответно продукцията), когато Мавита е готово с изпълнението
на цялото поръчано количествоПосочва се, че 18.05.2023 г., г-жа Р. П. изпраща
имейл с прикачена проформа фактура за цялата поръчка № 882, на който
дълго време не получава отговор въпреки многократните напомняния от
нейна страна. Заявява,че сумата в размер на 46,580.00 евро е станала
изискуема от Анса Борима, считано от датата на изпращане на проформа
фактура.Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Анса Борима“
ООД, ЕИК ********* да изпълни задължението си, изразяващо се в плащане
на сумата по изпратената от Мавита СРЛ проформа фактура в размер на
46,580,00 евро, мораторна лихва от деня на забавата – 19.04.2023 г. до датата
на предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото до окончателното й плащане. Претендира сторените в
производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства.
С разпореждане № 102/22.04.2024 г., постановено по т.д.№ 30/2024 г. по
описа на ОС – Ловеч, съдът е оставил без движение искова молба с вх.№
2653/19.04.2024 г., като е указал на ищеца да конкретизира в петитум главния
иск от субективна - /посочи ищец и ответник/ и обективна страна -
равностойност на 46,580.00 евро в лева, вид на вземането, от какво произтича,
както и да внесе да внесе държавна такса в размер на 4% върху 46,580.00 евро
/равностойностт в лева/ - и върху конкретизиран размер на мораторната лихва
до завеждане на делото. С молба вх.№ 3602/31.05.2024 г., Мавита СРЛ е
отстранил в срок нередовностите, като е уточнил, че левовата равностойност
на претендираната сума, съгласно официалният обменен курс на Българската
народна банка е 91,102.56 лв. Относно акцесорното вземане за лихва върху
главницата счита, че приложимото законодателство за определяне размера й е
италианското, на основание чл. 4, пар. 1, буква а) от Регламент (ЕО)№
2
593/2008 на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 година. Посочва,
че размерът на претендираната лихва е 1,984.44 евро, с левова равностойност
от 3,881.23 лева.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Анса
Борима“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. И. П., в
който оспорва предявения иск по основание и размер, като неоснователен и
недоказан. Посочва, че между страните е имало постигнато рамково
споразумение, по силата на което ищецът да изработи и да им предаде
винтове, но за всеки отделен транш на доставка на винтове, при
потвърждаване от страна на ответника на необходимостта от доставката,
следвало „Анса Борима“ ООД авансово да заплаща поръчаните винтове, ако
има необходимост от такива, като едва след това авансово плащане,
потвърждаващо волята им за получаване на тези винтове, те да бъдат
произведени от ищеца и да бъдат предадени. Изтъква, че с изпратен от „Анса
Борима“ ООД имейл до ищеца, му заявили недвусмислено, че искат да
анулират занапред поръчката и че тя е затворена. Счита, че към тази дата не е
имало произведени от ищеца никакви винтове по втория и третия транш от
рамковото споразумение, а доколкото не е имало авансово плащане на
поръчка по втория и третия транш, не е имало и основание за производството
им. Твърди, че липсват каквито и да е доказателства, че ищецът е произвел
реално и разполага с винтовете по втория и третия транш на рамковото им
споразумение и при това положение няма основание да бъдат осъдени да
заплатят стока, чието съществуване не е доказано по надлежен ред.Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
С Разпореждане № 199/18.07.2024 г., ЛОС е указал на страните да
посочат приемат ли компетентност на българския съд по спора и да заявят
становище по приложим закон. Указано е на ищеца в петитум на исковата
молба да посочи дата на договора за продажба, който смята, че е сключен
между страните и вида на стоките, за които не е платена цената.С молба вх.№
5390/16.08.2024 г., Мавита СРЛ е изразил становище, че спорът е подсъден на
българските съдилища на основание общото правило на чл. 4, параграф 1 от
Регламент № 1215/2012, доколкото седалището на ответника се намира в
България. По отношение нан приложимото право сочи, че такова е
италианското материално право, на основание чл. 4, пар. 1,буква а) от
Регламент (ЕО)№ 593/2008 на Европейсиия парламент и Съвета от 17 юни
3
2008 година относно приложимото право към договорни задължения.
Изложил е, че Италия и България са страни по Конвенцията на ООН за
договорите за международна продажба на стоки (Виенската конвенция),
поради което същата намира приложение към спорното правоотношение на
основание чл. 1, пap. 1 от нея. Конкретизирал е петитума на ИМ, като е
посочил, че за дата на сключване на процесния договор следва да се счита
11.01.2023 г., а стоките, предмет на договора са метални винтове със следната
специфиация: винтове 4x21 Запечатващ се Fil. Ultrarapido.Постъпила е и
молба с вх.№ 5507/22.08.2024 г. от „Анса Борима“ ООД, в която ответникът
приема, че компетентен да разгледа спора е Ловешки окръжен съд, пред
когото е заведено делото. Счита, че приложим закон за разрешаване на спора е
българският, в частност Законът за задълженията и договорите, в неговата
част по чл. 258 и сл., регламентиращ Договора за изработка. Твърди, че
правоотношението между страните не е такова, произтичащо от Договор за
покупко-продажба, по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, което прави
неприложима към казуса цитираната от ищеца разпоредба от Регламент ЕО №
593/2008 г. на Европейския парламент и Съвета от 17.6.2008 г. касаеща
международната продажба. Излага, че не е налице договор за международна
продажба, а прекратен от „Анса Борима“ ООД договор за изработка с ищеца,
по който след прекратяването му от ответника, ищецът фактически реално не
е произвел повече винтове, чието плащане се претендира в делото, а и не е
имало основание за производството им, предвид прекратената преди
произвеждането им поръчка.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
Мавита СРЛ (Mavita SRL), в който оспорва твърдението на ответника, че с
имейл от 02.03.2023 г. договорът между страните е бил развален или че
поръчката е била частично отменена. Обсъжда кореспонденцията между
страните. Оспорва твърденията на ответника, че ищецът не е произвел и не
разполага с винтовете по втория и третия транш. Счита, че доказването на
този факт не е предмет на настоящото производство, тъй като това не е
предпоставка за настъпване на изискуемостта на претендираните с исковата
молба вземания.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника. Оспорва твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че
4
първоначалната рамкова поръчка за изработка на винтове не е била отменена
от „Анса Борима“ ООД. Излага, че за претендираното от ищеца плащане за
изработката на двата последни транша винтове по рамковото споразумение,
нито е имало поръчка от тях за изработката им, нито е имало авансово
плащане, като предварително условие за изработката на тези винтове. Счита,
че не е било налице условие за започване производството на винтове по
втория и третия транш, доколкото липсва и авансово плащане по тях, което е
необходим елемент за установяване на съгласие за производството и
доставката на тези винтове. На следващо място сочи, че правоотношението
между страните е такова по договор за изработка. Позовава се на чл. 258 от
ЗЗД и прави извод, че за да е налице действителен договор за изработка е
нужно да има валидна поръчка, каквато в случая няма от тяхна страна,
предвид имейла им от 02.03.2023 г. до ищеца.
В съдебно заседание за въззивника, редовно призован се явява адв.М..
Посочва, че поддържа исковата молба,доразвива позиция по правния спор в
писмени бележки, като обсъжда писмени документи по делото и приема
претенциите за доказани по основание и размер.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от
адв. Ц... Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани и в писмено становище, доразвива позиция по спора.
От доказателствата по делото и от становището на представителите на
страните , съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Мавита СРЛ (Mavita SRL) е търговско дружество,със седалище и адрес
на управление в Република Италия, с данъчен номер и номер на вписване в
Търговския регистър: 01685210153, седалище-Чезано Босконе, Милано, Виа
Де Никола Е. 0014, 20090, Италия, представлявано от законния представител
Р. М..Представени са писмени доказателства за регистрация на дружеството
във фирмения регистър при Търговската камара Милано Монца Брианза
Лоди-Италия като търговско дружество с ограничена отговорност , с дейност -
производство, преработка, включително от името на трети страни на винтове и
свързаните с тях малки части като цяло, с активен статус на дейността и
начална дата -20.06.1973 г. Следователно се установява активна процесуална
легитимация на ищеца. Мавита СРЛ е производител на специализирана
продукция –винтове, които изработва/валцува, формова/ по спецификация на
5
клиента и доставя при уговорени условия. В това качество на дружеството е
мотивирало ответника да потърси контакт с ищеца и сключи облигационната
сделка от 11.01.2023 г.
Ответникът „Анса Борима“ООД-с.Борима Лов. Област е вписан в
Търговския регистър на АНВ-София ,като дружество с ограничена
отговорност с управител М. И. П. от 04.12.2020 г. и и има пасивна
процесуална легитимация в исковото производство.
По отношение на международната компетентност , съдът е счита ,че
страните са приели компетентност на българския съд по спора. Тяхната
позиция освен с конкретните действия е изразена и в писмените молба вх.№
5390/16.08.2024 г., Мавита СРЛ и молба с вх.№ 5507/22.08.2024 г. от „Анса
Борима“ ООД. Между страните липсва писмен договор и няма уговорена
компетентност на съд при възникнали спорове по договора. Ищецът е
търговско дружество, регистрирано в Италия и следователно се касае до казус
с международен елемент. Международната компетентност е правото и
задължението на съд или друг орган на една държава да разгледа
международно гражданско или търговско дело и да се произнесе с нарочен
акт. Съдът като държавен орган има правото да подчини спора на своята
власт, но и е задължен да упражни възложената му компетентност. От
10.01.2015 г. се прилага Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела /„Брюксел Ia“/.Съобразно вида на иска не се касае до изключителна
компетентност по чл. 24 от R/ЕС/ №1215/1012 и съдът е указал на страните да
заявят становище за избор на компетентен съд и приложим закон, както и
прилжение на чл. 26,апр.1 от R/ЕС/ №1215/1012 за мълчалива пророгация до
приключване на първо заседание по делото. С писмени становища страните са
заявили категорицчно позиция по компетентността на Ловешки окръжен съд
да разгледа правния спор.
В съдебно заседание на 15.01.2024 г. съдът е дал възможност при
обсъждане на проекто –доклада, обективиран в определение №189/31.10.2024
г. / след отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл. 129 от ГПК
относно фактическите обстоятелства от значение за иска/ страните да заявят
становище по приложим закон и посочената от съда нова правна
6
квалификация на спора. Съдът е приел приложение на Регламент 593/2008 на
Европейския парламент на съвета относно приложимото право за договора,
италианското материално право , както и чл. 53 от Конвенцията относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г./виенска конвенция
за международна продажба/,ратифицирана от двете-държави членки,в които са
регистрирани търговските дружества. По отношение на мораторната лихва,
предвид липса на уредба по Виенската конвенция съдът счел , че е следва да
се прилага Италианския граждански кодекс от 1942 г./законодателен указ
№231/09.10.2002 г.,публикуван в ДВ 23.10.2002 г./- чл. 1281,чл. 2946 и сл..
Между страните по делото са били установени облигационни
отношения през 2022 г по договор за международна продажба и доставка на
винтове от ищеца като продавач на ответника като купувач.Този факт се
потвърждава от отразяването по проформа фактура №9/17.03.2023 г. ,в която е
цитирана поръчка №688 от 03.10.2022 г. По поръчка №688 от 03.10.2022 г.
ответникът е заплатил сумата за доставка на винтове 1МА2182.
Ответникът е направил искане за оферта на 08.12.2021 г. ,в която е
посочено описание на стока , а именно с попълнен вътрешен код и код на
доставчика, доставчик –ищеца и броя детайли, а графите цена, условия за
плащане, срок за изпълнение и инкотермс са непопълнени. От офертата е
видно искане за доставка на детайли с код и код на доставчика -1ма2072,
доставчик -„Мавита“, годишен обем -500000,втори транш- вътрешен код и
код на доставчика 1ма2074, доставчик - „Мавита“ годишен обем -150000,цена
трети транш -вътрешен код и код на доставчика -1ма2076,
доставчик-„Мавита, годишен обем- 150000.
Ищецът е изпратил ел.писмо /прочетено на 17.01.2022 г./ до
ответника,като отговор на оферта ,в която е посочена доставка на стока на три
транша, съответно с описание на стоката- първи транш- вътрешен код и код
на доставчика -1ма2072, доставчик -„Мавита годишен обем -500000,цена на
брой -0.0128 срок на изпълнение -90 дни инкотермс –ех works/франко
завода/,втори транш- вътрешен код и код на доставчика 1ма2074, доставчик -
„Мавита“ годишен обем -150000,цена на брой- 0.0135 срок на изпълнение -90
дни инкотермс –ех works,трети транш -вътрешен код и код на доставчика
-1ма2076, доставчик-„Мавита, годишен обем- 150000,цена на брой -0.3400
срок на изпълнение 90 дни инкотермс –ех works.
7
За облигационните отношения на ищеца и ответника в периода 17.01.22
г. до 11.01.2023 . по поръчката 822 няма представени доказателства. Доколкото
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца за възникване на договорните
отношения на 11.01.2023 г. съдът приема, че на тази дата страните са
договорили основните параметри на продажбата въз основа на коригираната
поръчка 822/2022 г.С ел.кореспонденция от ответника до ищеца по посочена
поръчка №822/1МА2076 г. е заявена информация дали са готови стоките, тъй
като за 10.01.2023 г. има 25200 бр. от код 1МА2076 поръчка 882 и е поискано
да бъде даден размер на опаковката. Съществуването на корекция по
поръчката е отразено по ел.писмо от ищеца до ответника от 09.01.2023г,. в
което се вписва, че не е ревизирана поръчката от ответника,но доставката не
може да бъде преди март /началото на април. В ел.писмо 11.01.2023 г.от Р.П.
до Мавита е заявено, че по поръчка №882/2022г.ревизирана се представя
ревизираната поръчка за 150000 бр. и ответникът заявява, че благодари за
потвърждаване на поръчката . В поръчката от 11.03.2023 г. са изписани стоки
–винтове, доставка на три транша,но вече от трите вида винтове по поръката
№822/2022 г. /съответно 1МА2072, съответно 1МА2074, съответно 1МА2076/
са заявени на три транша винтове само с код 1МА2076 на обща стойност
51000 евро. Стоката е описана като винт 4х21 ,запечатващ се ,Fil.ultrarapido
при цена на единична бройка 0.340 и съответно сумата 8568 евро за първи
транш и сумите 21216 евро за всеки от двата последващи транша. Заявени са
дати на доставка в завода на клиента-ответник съответно 12.01.2023 г. за първи
транш, 09.02.2023 г.-за втори и 16.03.2023 г. за трети транш. В приетата
поръчка ищецът е направил конкретизация на вида на винтовете, като е
завишил количеството на доставени винтове за първи транш от 25200 бр. на
26200 бр, а съответно намалил втори и трети транш от 64400 бр. на 62400
бр.спрямо офертата. Съществена промяна има и в сроковете на доставка, като
първия транш е вписан за 24.03.2023 г., втори -21.04.2023 г. и трети 15.05.2023
г., но общата цена от 51000 евро е запазена. Представителят на ответника е
заявил съгласие с параметрите на сделката и поискал предоставяне на
детайлите по първи транш в най-кратък срок.
Следователно съдът приема,че облигационната връзка на страните по
договор за международна продажба е възникнала на 11.01.2023 г.,на която дата
ищецът е потвърдил заявката-оферта на ответника относно параметрите на
договора, като са уточнени вида на стоката винт 1МА2076, МVA029001,vite
8
mavlplast 30 специален винт3.9х21,5 принципа напречен отвор ТСВ кръст , РН
+отвертка нож 4.8, цинк бял А2 КISO 4042,кутии,количеството-150000 бр.,
цена на един детайл-0.340 евро,общата стойност -51000 евро и предаването на
стоката на превозвач нает от ответника. Страните са договорили стоката да
бъде предавана на ответника в склад на ищеца в Италия,след авансово
заплащане по издаваните проформа фактури, като превоза е за сметка на
ответника. Видно от проформа фактура 9/17.03.2023 г. уговорено е ex works, а
опаковката е изключена.
Ищецът е предложил изпълнение по договора, като след уточнението на
сроковете и ревизирането на офертата е произвел и предал на ответника
първия транш от винтове,видно от проформа фактура №9/17.03.2023г. -27000
бр. винтове код 1МА2076 на стойност 9180 евро. „АнсаБорима“-ООД-
с.Борима е заплатило авансово сумата и в такава насока страните
потвърждават този факт и той не е спорен. Винтовете са предадени с документ
за доставка №546/12.04.2023 г. , издаден от ищеца с получател ответника.От
ел.кореспонденция е видно, че ответникът е държал на бърза доставка на
първия транш винтове. След получаването на стоката, по първия
транш,представител на дружеството ответник е уведомил ищеца, с ел.писмо
от 02.03.2023 г., че анулира поръчка №882/2023 г. по всички
позиции.Посочено е, че необходимото количество за 2024 г. е намалено
наполовина , като наличността на склад е достатъчна да покрие нуждите за
направените от клиенти поръчки, издадени от АВВ.Ответникът заявява, че
поръчката е затворена от с негова страна. На същата дата -02.03.2023 г.
ищецът съобщава на ответника , че общото количество по поръчка №882 за
артикул 1МА2076 вече е произведено и не може да приеме анулиране.
Вписано е, че поръчката е валидна и стоките ще бъдат доставени в срок.
На 13.04.2023 г. ищецът е изпратил ел.писмо до „Анса Борима“-ООД, че
този месец ще работи до 21.04 поради многото дни с национални празници и
за следващата седмица /след 13.04.2023 г. / ще бъдат готови с частично
количество от около 20000 бр. от артикул а.м.. Ответникът е запитан желае ли
да получи изработеното количество следващата седмица. На 18.04.2023 г.
Р.П.-дл.лице при ответното дружество е заявила, че имат достатъчно
компоненти и е изразила съгласие, когато цялото количество винтове бъде
готово ищецът да изпрати проформа фактура. Тези действия на страните и
последяващата кореспонденция между тях навеждат на извод, че договорът не
9
е бил прекратен и поръчката не е била анулирана, тъй кат ответникът е
променил позицията си и е поискал пълно изпълнение, като е приел да не
бъдат спазени сроковете и цялото количество да бъде доставено наведнъж.
По представените счетоводни отразявания при ищеца е видно, че
стоката е била осчетоводена на склад към 21.04.2023 г. – 62400 бр.винтове, на
15.05.2023 г.-62400 бр. и 8400 бр. или общо 133600бр.-счетоводно извлечение
на л. 146. Това записване не съвпада с уговорените количества от 150000 бр.
винтове, като различието е по първи транш. Счетоводното вписване е за 8400
бр.винтове на първи транш , а посочените бройки по проформа фактура
№9/17.03.2023 г. за доставени винтове по първи транш са 27000 бр. на
стойност 9180 евро, а остатъкът от винтовете по втори и трети транш по
проформа фактура №16/18.05.2023 г. са 137000 бр.
Последващото развитие на договорните отношения е свързано с
издаването на проформа фактура №16/18.05.2023 г. за 137000 бр. винтове от
ищеца на стойност 46580 евро ,по която е очаквал плащане и е уведомил с
ел.писмо ответника на същата дата , че изпраща документа. На 24.05.2023 г.
ищецът е завил на ответника, че не може да отложи датите на доставка и
плащане, но може да бъде платена половината сума през месец май 2023 г., а
другата половина до м.юни 2023 г.
На 30.05.2023 г. ищецът е поискал от ответника обратна връзка с
дружество АББ., а на 05.06.23 г. го е уведомил, че е изминала една седмица и
няма обратна връзка, поради което моли да бъде информиран за събиране и
плащане на готовия материал. След тази дата ищецът е кореспондирал с дл.
Лица от дружеството АББ, като на 06.06.2023г. е съобщил на Д. Д., че колегите
от България са платили спешната поръчка и „изчезнаха“/К.Ц./,като са
казали,че АББ ще поеме другите плащания. Заявява се , че произведената
стока е много скъп винт, произведен само за този клиент и не може да се
продаде на друг. На 08.06.2023 г. дл.лице при АББ-М.Поро изпраща ел.писмо
до ищеца, с което моли да бъде позволено да извършат оценка и да бъде
пояснено на какво се дължи цената от 0.340 евро за брой спрямо винта
1МА2074. Ищецът заявява, че оценките се правят на ниво оферта, но посочва,
че разликата в цената спрямо другия вид винт се дължи на бавното и скъпо
преработване-формораване, валцуване, скорост на изработка на детайла само
от 3000 бр. на ден-ел.писмо от 08.06.23 г. На 13.06.2023 г. М.Поро информира
10
ищеца, че излизането на продукта за продажба е било внезапна новина.След
така обменените ел.съобщения ищецът уведомява ответника на 27.06.2023 г. ,
че господин Поро от АББ е заявил, че въобще няма да приемат това плащане.
Съответно на 03.07.2023 г. ищецът прави изявление до ответника ,след като
проследява вида на поръчката, плащането на първия транш , че ръководството
на АББ не е давало одобрение на ответника за такава поръчка. Ответникът е
регистрирано търговско дружество в търговския регистър при Ав-София,
юридическо лице-дружество с ограничена отговорност и има икономическата
самостоятелност, поради което данните относно становището на
длъжностните лица на АББ-ЕООД-София за даване на съгласие от
ръководството на друго дружество за поръчка не се отразяват на изводите на
съда относно отношенията на страните по делото.
Ловешки окръжен съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени облигационни искове с правно основание чл. 53 и сл. от Конвенция
на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.
(Виенска конвенция за международна продажба), като ратифицирана както от
Италия, така и от България – чл. 53 и сл. от Виенската конвенция – по главния
иск и чл. 1281, чл. 2946 и сл. от Италианския граждански кодекс относно
акцесорния иск за мораторната лихва, предявени от Мавита СРЛ (Mavita SRL)
- дружество, учредено съгласно законите на Република Италияпротив „Анса
Борима“ ООД, ЕИК *********, да заплати сума в размер на 46,580.00 евро (с
левова равностойност от 91,102.56 лв.); представляваща дължима, но
незаплатена цена по договор за международна продажба на стоки (124 800 бр.
метални винтове 4x21 Запечатващ се Fil. Ultrarapido от общо поръчани 150
000 бр.), сключен на дата 11.01.2023 г., както и сума в размер на 1,984.44 евро
(с левова равностойност от 3 881,23 лв.) представляваща законна лихва
съгласно правилата на приложимото чуждо материално право (чл. 1284 от
Гражданския кодекс на Италия) от деня на забавата -19.04.2023 г., до датата на
предявяване на иска (19.04.2024 г.), както и законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на делото до окончателното й плащане..
Настоящата съдебна инстанция приема,че на 11.01.2023 година между
страните са възникнали облигационни правоотношения по договор за
международна продажба на стоки-винтове. По делото не е представен писмен
договор за международна продажба.Съдът анализира приложените писмени
документи и счита, че чрез офертата от 11.01.2023 г. по ревизирана поръчка
11
882/2022 г. от ответника и приемането и от ищеца, при корекции на вида на
винтовете-всички с код 1МА2076 и сроковете на доставка по трите транша е
постигнато съгласие за сключване на такъв договор и са уговорени
съществените му елементи-вид стока, цена, срокове, място на доставка. За
периода на действие на договора изправна страна е бил ищеца, който в
качеството на продавач е произвел договорената стока и уведомил ответника,
като е изискал авансово плащане с проформа фактура №16/18.05.2023 г.
Ответникът не е развалил договора , както твърди в отговора на исковата
молба, тъй като уведомлението от дл. Лице при „Анса Борима“-ОДД-с.Борима
на 02.03.2023г. до ищеца за анулирането на поръчката остава изолирано и
впоследствие същият служител продължава да контактува с представители на
ищеца и да одобрява изпълнението по договора/ел.съобщение от 18.04.2023 г.
на ответника/.По делото не са представени писмени документи-писма или
уведомления, които да изхождат от ответника и да обективират категорична
позиция, че разваля договора,по какви причини и от кога. Действително има
отклонение в срока на изпълнение на доставката на последните два транша на
стоките, но то е уговорено от страните с предложение на ищеца на 13.04.2023
г. и одобрение от ответника на 18.04.2023 г. Първия транш е договорен със
срок на доставка 24.03.2023 г., като към тази дата вече са били произведени
винтовете и издадена проформа фактура №9/17.03.2023 г. Следва да се
отбележи, че по договора от 11.01.2023 г. на първи транш е трябвало да бъдат
доставени 25200 бр. винтове с код 1МА2076, но реално са били
фактурирани,доставени и платени 27000 бр. винтове, който факт съдът
съобразява при определяне размера на главния иск. При това положение,
оставащи дължими и договорени са били 123000 бр. винтове с код 1МА2076
,колкото следва да заплати ответникът, а не 124800 бр. винтове.Необходимо е
да се отбележи, че спрямо поръчка №882/2022 г. има съществена разлика във
вида на винтовете, които към 2022 г. са били три различни вида-с три различни
кода и цени, но доколкото страните са постигнали съгласие по ревизиране на
поръчката към 11.01.2023 г. съдът приема, че действащата облигационна
връзка е възникнала на тази дата.
Договорът за международна продажба по чл. 53 и сл. от Конвенция на
ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.
(Виенска конвенция за международна продажба на стоки) възниква между
страни, които са регистрирани в различни държави –членки на ЕС.Между
12
България и Италия няма двустранни споразумения относно този вид сделки и
следоватено намира приложение Виенска конвенция за международна
продажба. Не е въведена писмена форма за действителност на договора за
международна продажба. Процесната продажба не попада в излючените от
приложението на Виенска конвенция за международна продажба на стоки
продажби – продажба на стоки, за лична и домашна употреба, продажба на
търг, извършени въз основа на принудително изпълнение, на акции,
дружествени дялове, на параходи, кораби, самолети или на електричество,
договори за предоставяне на работа или други услуги/чл.2,чл. 3,т ал.2/.
Доколкото ответникът се е позовал на приложение на правилата за договора за
изработка, следва да се поясни , че в обхвата на договора за международна
продажба на стоки по силата на чл. 3,ал.1 от Виенска конвенция за
международна продажба на стоки е предвидено, че договорите за доставка на
стоки, които предстоят да бъдат изработени и произведени също се включват в
приложното поле на договора за международна продажба. В конкретния казус
не е приложимо изключението по чл. 3,ал.1 от Виенска конвенция за
международна продажба на стоки относимо към договор за изработване на
стоки, за който съществена част от материалите са доставени от
поръчващия/т.н. Изработка на ишлеме/. Безспорно е ,че ищецът е разполагал с
вложените във винтовете материали и технологията-валцоване, струговане за
изработка на процесните детайли в завода си в Италия. Предвид динамиката
на икономическия оборот между страните членки Виенска конвенция за
международна продажба на стоки предвижда договорът да бъде сключен чрез
предложение –чл. 14, ал. 1 от Конвенцията, което е валидно, недвусмислено,
достатъчно определено ,конкретно и е възприето от адресата. Ответникът е
отправил ревизираната поръчка на 11.01.2023 г. до конкретно длъжностно
лице при ищеца и предложението е породило действие,тъй като е достигнало
до ищеца на същата дата-чл. 16,т.2 от Виенска конвенция за международна
продажба на стоки. Установена е възможност страните и чрез конклудентни
действия да приемат предложението-чл. 18, ал.1 от Виенска конвенция за
международна продажба на стоки. Ищецът е приел предложението при
условията на чл. 19,ал.2 от Виенска конвенция за международна продажба на
стоки , като е направил добавки в частта, в която ответникът е оставил
възможност да определени единична цена и обща стойност, както и е
предложил изменение на сроковете, но с тези добавки не е променил
13
съществено условията. Още повече, че на 17.03.2023 г. с плащане на първия
транш на доставените винтове ответникът е потвърдил приемането и
действието на договора между страните. В такъв смисъл не се касае до
преддоговорни отношения , тъй като страните са имали предходни
облигационни отношения, изградена практика на приемане на поръчка на
стоките/видно от поръчката №688/03.10.2022 г./ и с приемането на
коригираната поръчка №882 на 11.01.2023 г. са заявили договореност относно
продажбата на стоките по основните компоненти на договора.
Ищецът има качеството на продавач по договора за международна
продажба от 11.01.2023 г. и като такъв е изпълнил задължението да достави
стоката , да връчи относимите документи и прехвърли собствеността върху
стоката-чл. 30 от Виенска конвенция за международна продажба на
стоки.Страните са договорили доставката да е в склад на завода –
производител на ищеца в Италия ,където ответникът е изпращал превозвач да
я транспортира до България. Тези уговорки между страните са в изпълнение
на чл. 31,ал.1,,б. „б“ от Виенска конвенция за международна продажба на
стоки.
В хода на производството ответникът не е направил възражение за
некачествена стока по смисъла на чл. 35 от Виенска конвенция за
международна продажба на стоки, но е възразил, че едностранно е развалил
договора. Правомощието на купувача да развали договора е уредено в чл. 49
от Виенска конвенция за международна продажба на стоки, но по делото не са
представени доказателства , че е реализирана която ида е двете хипотези-
продавачът не е изпълнил задължение по договора , което е съществено или не
е доставил стоката. Към 02.03.2023 г. съдът счита,че купувачът-ответник не е
развалил договора, тъй като продавачът е бил изправна страна-произвеждал е
винтовете, съобразно договорките и е доставил първия транш на стоката.
Посочените в ел.съобщение причини от ответника за разваляне на договора-
загуба на клиенти и оттам на интерес към доставка на останалото договорено
количество, не обосновава разваляне на договора по правилата на Виенска
конвенция за международна продажба на стоки. От друга страна съдът посочи,
по-горе в мотивите, че самият ответник в последствие е платил първия транш
на стоката, приел е доставката на 12.04.2023 г. и с тези си действия, а и с
изявленията, че желае да му бъде доставено цялото количество винтове без да
се спазват сроковете е продължил действието на договора. По отношение на
14
доставката страните са приели, че стоката ще бъде предавана на територията
на предприятието-производител на превозвач Към 18.05.2023 г. ищецът
доказва, че е произвел цялото количество винтове и е имал готовност да ги
предостави на купувача чрез определения от последния превозач. В такъв
смисъл купувачът е отказал да приеме произведената, съобразно договора,
стока-винтове и да изпълни задължението си по чл. 60,ал1,б.б“ от Виенска
конвенция за международна продажба на стоки -да вдигне стоката чрез наетия
от него български превозвач/какъвто е ползвал обичайно видно от документа
за доставка на 12.04.2023 г./.
За съда ответникът е неизправна страна по договорната връзка, тъй като
не е заплатил авансово уговорената цена – задължение по чл. 53 и чл. 54 от
Виенска конвенция за международна продажба на стоки и е отказал да вдигне
стоката. Плащането на купувача е свързано с осъществяване на необходимите
и договорени между страните действия, за да извърши плащането. По делото е
видно,че цената е определена ясно и точно на 11.03.2023 г. в размер на сумата
0.340 евро за винт или 340 евро за 1000 бр. винтове. Утвърдената търговска
практика между съконтрахентите е била да се заплаща авансово при
представяне на проформа фактурата цената на стоката и винтовете да се
предоставят след това на купувача за транспортиране от Италия до България.
Купувачът не е реализирал правото си разваляне на договора и следователно
към 18.05.2023 г. е дължал заплащане на уговорената цена на произведените
винтове. Предвид неизпълнение на задължението на ответника по чл. 53 от
Конвенцията купувачът е упражнил правомощието да поиска реално
изпълнение по чл. 62 от Конвенцията от купувача като плати цената.
Следователно предявеният иск за заплащане на уговорената цена по договора
от 11.01.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.
При определяне размера на дължимата сума настоящата инстанция
съобрази, че по проформа фактура №9/17.03.23 г. са били платени 27000 бр.
винтове с код 1МА2076 на стойност 9180 евро /доставени на 12.04.2023 г./,
като ищецът изрично е посочил, че се касае до поръчка №882/11.01.2023 г.
Следователно дължимият остатък на цената по договора следва да се формира
като от общо договорените 150000бр. винтове се приспаднат 27000 бр.
винтове и остава дължима цена за останалите 123000 бр. винтове. Ищецът не
представи каквито и да са доказателства, че договореното количество е било
променено при взаимно съгласие на страните над 150000 бр. винтове. Не бяха
15
въведени твърдения и и приложени доказателства и относно дължимост на
винтовете, които надвишават броя останали незаплатени винтове и
следователно искът в тази му част е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Видно от съдържанието на поръчка/коригирана/№882/11.01.2024
първия транш е бил договорен на 25200 винта, но при реалната доставка и
заплащане на по-голямо количество от 27000 бр. винта, следва да се намали
оставащия брой винтове от втори и трети транш със съответния броя , за да се
запази общо договорения брой на стоката и цена.При липса на съгласие на
ответника за производство на по-голямо количество от договореното не може
да му бъде вменено в задължение заплащане на винтовете, надвишаващи
договорените параметри по сделката. При това положение по главния иск
дължимата сума възлиза на 41820 евро, която се формира след умножение на
123000 бр.-винтове с единична цена на един винт от 0.340 евро. Искът до
пълния претендиран размер на сумата 46580 евро е неоснователен и следва да
бъде оставен без уважение.
Съдът е сезиран и с акцесорен иск за заплащане а законна лихва от
19.04.2023 г. –датата на забава до 19.04.2024 г., в размер на сумата 1984.44
евро върху главницата от 46580 евро, който е конкретизиран с писмена молба
№3602/31.05.2024 г. на ищеца. Виенска конвенция за международна продажба
на стоки не съдържа правна уредба относно обезщетението за забавено
изпълнение, като в разпоредбата на чл. 78 от Конвенцията е предвидено
само,че при изпадане на страната, която не е заплатила цената в забава,
другата страна може да иска лихва върху нея. Страните не изразиха обща воля
по приложение на българското право и на основание чл. 4,б.а/ от Регламент
(ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008
година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
приложимото материално право по акцесорния иск е правото на държавата,т.е.
Италия, където е обичайното местопребиваване на продавача съобразно вида
на договора- договор за продажба. В чл. 1284 от Италианския граждански
кодекс е определено, че процентът на договорната лихва се формира на
годишна база от Министъра на финансите с публикация в Официален
вестник на Италианската република не по-късно от 15.12 на годината,
предхождаща годината ,за която се отнася, и може да се изменя размера всяка
година въз основа средната годишна брутна доходност на държавните
облигации. Договорната лихва се изчислява по същия лихвен процент , ако
16
страните не са определили размера му е предвидено в ал. втора на
разпоредбата на чл. 1284 от Италианския граждански кодекс и това е
приложимата хипотеза в казуса. Следва да се посочи , че ответникът не е
изпаднал в забава на 19.03.2023 г. , както заявява в писмената си молба
№3602/31.05.2024 г.. Страните са договорили чрез ел.кореспонденция от
13.04.2023 г. и 18.04.2023 г. ,че изпълнението се отлага при изработване на
цялата партида и след изпращане на проформа фактура. Проформа фактурата
№16 е от 18.05.2023 г., като в нея изрично е посочено, че плащането е на
датата на фактурата по банков път и следователно след тази дата ответникът
дължи плащане. При това положение дължимата лихва следва да бъде
начислена от 19.05.2023 г. до 19.04.2024 г. върху дължимата главница от 41820
евро.Предвид на това ответникът е бил в забава 227 дни през 2023 г. от
18.05.2023 г. до 31.12.2023 г. и 110 дни през 2024 г. от 01.01.2024 г. до
19.04.2024 г. Лихвата в Италия периода от 19.05.23 г. до 31.12.2023 г. е била 5
%, а след това от 01.01.2024 г. до 19.04.2024 г. е 2.5% и следва да бъдат
начислени съответно следните суми: лихва за забава в размер на сумата
1300.43 евро за първия период, и 315.08 евро за втория период или общо
сумата от 1615.51 евро. Следователно исковата претенция до пълния размер
на сумата 1944.44 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При тези съображения съдът счита,че обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 53 и сл.от Конвенцията относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г , чл. 1281,чл.
2946 и сл. от Италианския граждански кодекс от 1942 г./предявени от
Мавита СРЛ (Mavita SRL) - дружество, учредено съгласно законите на
Република Италия, с данъчен номер и номер на вписване в Търговския
регистър: 01685210153, със седалище и адрес на управление: Чезано Босконе,
Милано, Виа Де Никола Е. 0014, 20090, Италия, представлявано от законния
представител Р. М., против „Анса Борима“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Борима, Община Троян, Област Ловеч, ул.
„9-ти Септември“ № 120, представлявано от управителя М. И. П., да заплати
сума в размер на 41820 евро; представляваща дължима, но незаплатена цена
по договор за изработка на (123000 бр. метални винтове 4x21 Запечатващ се
Fil. Ultrarapido от общо поръчани 150 000 бр.), сключен на дата 11.01.2023 г.,
както и сума в размер на 1615.51 евро, представляваща законна лихва по чл.
17
1284 от Гражданския кодекс на Италия от деня на забавата -18.05.2023 г., до
датата на предявяване на иска 19.04.2024 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на делото до окончателното й плащане, са
основателни следва да бъдат уважени. Предявените искове над 41820 евро до
пълния претендиран размер на сумата 46,580.00 евро (с левова равностойност
от 91,102.56 лв.); представляваща дължима, но незаплатена цена по договор за
изработка на (124 800 бр. метални винтове 4x21 Запечатващ се Fil. Ultrarapido
от общо поръчани 150 000 бр.), сключен на дата 11.01.2023 г., както и над
1615.51 евро до пълния претендиран размер на сума в размер на 1,984.44 евро
(с левова равностойност от 3 881,23 лв.) представляваща законна лихва по чл.
1284 от Гражданския кодекс на Италия) от деня на забавата -19.04.2023 г. до
датата на предявяване на иска (19.04.2024 г.), са неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид този изход от процеса ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, съразмерно на
уважената част от исковете. Ищецът е представил пълномощно и два договора
за правна защита от 19.04.24 г. и от 05.02.24 г. за упълномощаване на адвокат
И. А. М. с договорено възнаграждение от сумите 4000 евро и 2200 евро без
ДДС. Приложени са фактури от 19.04.2024 г. за сумата 3911.69 лева и
пл.документ за 2000 евро от 03.09.24 г.за нея , фактура от 28.05.24 г. за 3911.66
лева и пл.документ за 2000 евро от 31.05.2024 г. за нея, и фактура от
01.03.2024 г. 4361.50 лева и пл.документ за 2230 евро към нея. Следователно
заплащането от ищеца на про.представител на сумите в размер на 6230 евро са
доказани и искането на ищеца за сумата 7823.32 лева адв.възнагражедние и
3911.66 лева адв.възнаграждение е установено. Внесена е от ищеца и сумата
3799.35 лева -държавна такса и 40 лева - д.такса. Следователно направените
разноски от ищеца са 15574.33 лева. Ответникът е приложил в делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.07.24 г. на адв. Ц.
за възнаграждение от 7953 лева платимо по сметка. По делото не са
представени доказателства , че сумата е получена по банков път от
проц.представител на ищеца и на основание т.1 от Тълкувателно решение
6/2012 гр.София, 6 ноември 2013 год на ОСГТК съдът приема, че не е
доказано нейното плащане. Предвид изхода от процеса искът е уважен за
сумата 41820 евро /равностойност в лева -81792.81 лева/ за главница и за
1615.51 евро за лихва /равностойност в лева-3159.66 лева/ или общо за сумата
18
84952.47 лева. Предвид предявяването на исковете общо за сумата 94983.79
лева и уважаването им за сумата 84952.47 лева дължимите от ответника на
ищеца съдебно-деловодни разноски следва да бъдат изчислени съразмерно на
уважената част от исковете. Дължимият размер съдебни разноски за
настоящата инстанция от ответника на ищеца възлизат на сумата 14383.51
лева, като те са определени при приложение на формулата
15574.33:91983.79=х:84952.47.Следователно ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 14383.51 лева съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция по съразмерност.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА , на основание чл. 53 и сл.от Конвенцията относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г , чл. 1281,чл.
2946 и сл. от Италианския граждански кодекс от 1942 г ,„Анса Борима“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Борима,
Община Троян, Област Ловеч, ул. „9-ти Септември“ № 120,
представлявано от управителя М. И. П., ДА ЗАПЛАТИ по кумулативно
обективно съединените искове на Мавита СРЛ (Mavita SRL) - дружество,
учредено съгласно законите на Република Италия, с данъчен номер и
номер на вписване в Търговския регистър: 01685210153, със седалище и
адрес на управление: Чезано Босконе, Милано, Виа Де Никола Е. 0014,
20090, Италия, представлявано от законния представител Р. М. сума в размер
на 41820 евро/четири и една хиляди осемстотин и двадесет евра/ с левова
равностойност 84952.47 лева - представляваща дължима, но незаплатена
цена по договор за изработка на 123000 бр. метални винтове 4x21
Запечатващ се Fil. Ultrarapido от общо поръчани 150 000 бр., сключен на
дата 11.01.2023 г., както и сума в размер на 1615.51 евро/хиляда шестотин и
петнадесет веро и 51евроцента/ в левова равностойност 3159.66 лева -
законна лихва по чл. 1284 от Гражданския кодекс на Италия от деня на
забавата -18.05.2023 г., до датата на предявяване на иска 19.04.2024 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до
окончателното й плащане, а искове над 41820 евро до пълния претендиран
размер на сумата 46,580 евро (с левова равностойност от 91,102.56 лв/ цена
19
по договор за изработка до общия брой 124 800 бр. метални винтове, както и
над 1615.51 евро до пълния претендиран размер на сума в размер на
1,984.44 евро (с левова равностойност от 3 881,23 лв.) законна лихва
отхвърля.
ОСЪЖДА Анса Борима“ ООД, ЕИК *********, с горните данни,
ДА ЗАПЛАТИ на Мавита СРЛ (Mavita SRL) - Република Италия, с
горните данни съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция по
съразмерност в размер на сумата 14383.51 лева/четиринадесет хиляди триста
осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки/.
Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение на
страните пред Апелативен съд- Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
20