№ 167
гр. Свиленград, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20245620100949 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове на основание чл.415, ал.1, т.3
от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК
*********, срещу Б. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *********, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ищеца да заплати на ответника на
следните суми по Договор потребителски кредит № 419450 от 13.05.2020 г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и ответника, а именно: 145.44 лв. – главница по договор за кредит, 33.05 –
мораторна лихва по договора за кредит за периода 29.07.2020 г. – 02.10.2024 г., законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 18.10.2024
г., по което е образувано ч.гр. дело № 891 от 2024 г., по описа на РС-Свиленград, което съдът
е отказал да издаде заповед за изпълнение, до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение
на ответника по Договор потребителски кредит № 419450 от 13.05.2020 г., сключен между
„Сити Кеш” ООД, като кредитор, и Б. А. А., като кредитополучател. По силата на договора
кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 200.00 лв., срещу
задължение да бъде върнат на 11 погасителни вноски, в срок до 29.07.2020 г., съгласно
погасителен план. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и
годишен процент на разходите 48.63%.
Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора
„Сити Кеш” ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. Ответникът бил уведомен за цесията, без
да се посочва как. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то
ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията,
извършено с исковата молба.
Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди
направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.
Ответникът не представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 891/2024 г. по описа на
РС-Свиленград се установява, че с разпореждане на съда е отказано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Б. А. А., ЕГН **********, за
заплащане на следните суми по Договор потребителски кредит № 419450 от 13.05.2020 г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, а именно: 145.44 лв. – главница по договор за
кредит, 33.05 – мораторна лихва по договора за кредит за периода 29.07.2020 г. – 02.10.2024
г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението.
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на настоящото
производство, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по
чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на осъдителния иск по чл. 415 от
ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете
са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От
обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените
установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, а
именно – претенцията за главница.
От представените по делото доказателства се установява, че Договор за паричен заем
№ 419450 от 13.05.2020 г. сключен между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и Б. А. А., като
кредитополучател, по силата на който е бил предоставен и усвоен кредит в размер на 200
лева, с уговорка за връщането му на 11 броя погасителни вноски с краен срок – 29.07.2020 г.,
съгласно погасителен план, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % на
годишна база и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Съгласно чл.6.1 от договора, заемателят се задължава в 3-днвесен срок от
сключването на договора да предостави на заемодателя поне едно обезпечение по чл.9 от
Общите условия: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.8 от договора, в случай, че
заемателят не предостави такова обезпечение, то той дължи на заемодателя неустойка в
размер на 53.74 лв., като неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено,
съгласно погасителния план, като същата е включена в погасителната вноска, видно от
погасителния план.
В процесния договор е посочен ГПР на заема 50.00 %, като не става ясно как е
изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР
се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва
предвидената в чл.8 неустойка, която несъмнено е разход по кредита. Това обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в
съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
2
По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като
платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Предвид
недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява
настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл.23
от ЗПК.
От друга страна, с процесния договор за паричен заем страните са уговорили
задължение за ищеца да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 40.05 %.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а
според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието
на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира
кредитора за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки
я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната
страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на
договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в практиката
на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва,
определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва надхвърля трикратния,
както и четирикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави
клаузата, уговаряща размера й нищожна.
Относно претенцията на ищеца за дължимостта на чистата стойност на кредита от
145.44 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит, страните се уговарят, че с
подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума,
поради което самият договор се явява разписка за получената сума.
На 01.04.2022 г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между
"Сити кеш" ООД, с ЕИК ********* и “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК *********, по
силата на който и съгласно представеното Приложение № 1 към тях задължението на Б. А.
А., произтичащо от Договор потребителски кредит № 419450 от 13.05.2020 г., е
прехвърлено на “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК *********.
Съгласно чл. 4.3 от договора продавачът се задължава да упълномощи изрично
купувача да изпраща от името на продавача уведомления до длъжниците за превхърлените
вземяния по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от
името и за сметка на цедента. В изпълнение на това задължение е прието пълномощно от
"Сити кеш" ООД в полза на “АСП Бета България” ЕООД за уведомление на длъжниците с
правото пълномощникът да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името
на цедента.
Представено е потвърждение за извършена цесия, подписано от представители на
страните по този договор.
От “АСП Бета България” ЕООД до ответника е изпратено писмо – уведомление за
цесията, а именно че вземанията на банката против него са изкупени от ищеца, Не се
представят доказателства това уведомление да е изпратено и получено от длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника
от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване по
отношение на ответника в случая не се установява към датата на подаване заявлението
по чл. 410 от ГПК. От “АСП Бета България” ЕООД е представено до ответника писмо –
уведомление за цесията, а именно че вземанията на банката към него са изкупени от ищеца,
но липсват доказателства за получаването му от ответника. Както приема ВКС в практиката
си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
3
представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Но за
да има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до
знанието му, което както се посочи не е налице по отношение на ответника и за конкретния
договори за кредит.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съгласно постоянната практика
на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 114
по т. дело № 362 по описа за 2015г на ВСК, решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС,
ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето
на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и
съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде
заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй
като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от
негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не
може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника. Следователно с получаването на
исковата молба, което по настоящото дело е станало на 18.12.2024 г. лично от ответника, то
той е уведомен за настъпилата цесия на тази дата, каквото и изрично искане има направено
в самата искова молба, от тази дата и ответникът е поставен в забава.
Предвид изложеното, съдът намира, че обективно съединените предявени
обективно съединени осъдителни искове на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени за следните суми – 145.44 лева главница,
пълния размер на претендираната главница, предвид, че чистата стойност на кредита е в
размер на 200 лева, а по делото ищецът посочва, че ответникът е направил едно плащане в
размер на 50 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на връчване на исковата
молба на ответника – 18.12.2024 г., а не от по-ранната такава – подаването на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Предвид недействителността на целия договор, посочената в него дата на
изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата
стойност на кредита по чл.3 от ЗПК. Затова и претенцията за мораторна лихва за периода от
29.07.2020 г. до 02.10.2024 г. следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото не се
установява ответникът да е поставен в забава.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
4
производство.
В заповедното производство ищецът е направил разходи за държавна такса в размер
на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. (петдесет лева),
определено в този размер с оглед на формалността на заявлението.
В исковото производство ищецът е разходи за държавна такса в размер на 75 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), определено в този
размер с оглед на формалността на заявлението.
Съразмерно уважената част на исковете следва да се присъди сумата от 162.96 лева –
общо дължими разноски в заповедното и исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН ********** да заплати на “АСП Бета България” ЕООД, с
ЕИК ********* сумата от 145.44, представляваща непогасена главница по Договор
потребителски кредит № 419450 от 13.05.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Б. А.
А., вземанията, по който са прехвърлени на “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК ********* с
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), от 01.04.2022 г. сключен между "Сити
кеш" ООД, с ЕИК ********* и “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху тази сума от 18.12.2024 г. до окончателното й изплащане,
ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми: 33.05 – мораторна лихва по договора за кредит за
периода 29.07.2020 г. – 02.10.2024 г., законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 18.10.2024 г., по което е образувано ч.гр. дело № 891
от 2024 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение до 17.12.2024 г.;
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН ********** да заплати на “АСП Бета България” ЕООД, с
ЕИК *********, сумата от общо 162.96 лева, представляваща разноски по делото и
разноски по частно гражданско дело № 891/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5