Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ........2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI
въззивен състав,
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурор Мартин Бешков,
като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 3704/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
глава XXI НПК.
С
присъда от 14.06.2018г., постановена по НОХД № 4104/2017г. по описа на СРС, НК,
19 състав подсъдимият Т.Т. е признат за виновен в това, че на 03.12.2015 год. в
гр.София, бул. “******, в метално хале, находящо се на около 150 /сто и
петдесет/ метра, южно от Автомивка „Флаш”, държал акцизни стоки / тютюневи
изделия - 758 броя кутии с цигари от различни марки/ без бандерол, когато такъв
се изисква по закон /раздел 2-ри, чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните
складове, изм. В ДВ бр.105 от 2005 г. в сила от 01.01.2006 г. - на облагане с
акциз подлежат тютюневите изделия”; чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 33 от
2000 г.) (1) Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират,
пренасят и съхраняват, предлагат ши продават в търговски обекти и складове на
едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка;
чл. 4, т.7 от Закона за акцизите и данъчните складове "Бандерол" е
държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените
за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не
може да бъде предмет на последваща сделка, / и случаят не е маловажен, както
следва: 100 броя кутии с цигари марка „КУПЪР”, с единична стойност 4,40 лева,
на обща стойност 440,00 лева; 148 броя кутии с цигари марка „ВИКТОРИ-ЕКСКЛУЗИВ”,
с единична стойност 6,00 лева, на обща стойност 888,00 лева; 510 броя кутии с
цигари марка „МАРШАЛ”, с единична стойност 7.50 лева, на обща стойност 3 825,00
лева като общата стойност на тютюневите изделия е 5153.00 лева, а общата
стойност на дължимия акциз е 2763,15 лева като деянието е извършено повторно,
след като Т.С.Т. е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,
както следва:
-
с протоколно определение по НОХД № 204/29.04.2011 г. на РС- Свиленград е
одобрено споразумение влязло в законна сила на 29.04.2011г. като Т. е осъден за
извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изтърпяването на което на осн.
чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години и „Глоба” в размер на 1100
лева - престъпление по чл. 234, ал. 2, т.1, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание две
години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл.37, ал.1, т.7 от НК, във вр. с чл.49, ал.2 от НК подсъдимият е
лишен от право да заема длъжност на материално отговорно лице за срок от две
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 4104/2017 г. по описа
на СРС, НО, 19 състав и по НОХД № 240/2016 г. по описа на PC- Сливница, а
именно: две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила. Към така определеното общо най-тежко наказание съдът, на
основание чл. 23, ал. 2 от НК, е присъединил наказанието лишаване от право да
заема длъжност на материално отговорно лице, наложено по НОХД № 4104/2017 г. за
срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
на основание чл. 234, ал. 3 от НК е постановил предметът на престъплението -
100 броя кутии с цигари марка „КУПЪР”, 148 броя кутии с цигари марка „ВИКТОРИ-
ЕКСКЛУЗИВ” и 510 броя кутии с цигари марка „МАРШАЛ”, да бъде отнет в полза на
държавата.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. е осъден да заплати в полза на
бюджета на МВР разноските за възнаграждение на вещо лице в хода на съдебното
следствие в размер на 50 (петдесет лева) лв. в полза на Софийски районен съд, а
на основание чл. 190, ал. 2 от НПК държавна такса в размер на 5,00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
така постановената присъда е жалба от защитника на подсъдимия, в която се
релевират доводи за неправилност на присъдата. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В
разпоредително заседание на 22.08.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Счита, че освен
намиращия се в подсъдимия ключ и обстоятелството, че същият е дошъл да отключи,
няма никаква логична и установена връзка на намерените акцизни стоки с името и
личността му. Защитата оспорва редовността на извършеното
процесуално-следствено действие, при което са намерени и иззети инкриминираните
кутии с цигари като твърди, че от показанията на поемните лица не може да се
установи нищо, тъй като самите те не са възприели нищо. Намира присъдата за
несправедлива и моли същата да бъде отменена, а подсъдимият – оправдан.
Представителят
на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Посочва, че въпреки че се е намирал в района непосредствено
до заключеното помещение, където е открит предметът на престъплението,
свидетелят М. не е разполагал с ключ, респективно с достъп до последното.
Прокурорът изтъква пропуски в показаният на свидетеля М., подробно обсъдени в
мотивите на първоинстанционния съд, от които извежда, че свидетелят изгражда
алиби и защитна версия на подсъдимия. Поддържа, че дори и да се приеме, че има
известни нарушения при изземването на веществените доказателства, относно
поемните лица, по делото по никакъв начин не се спори дали акцизните стоки, без
бандерол са били или не са били в помещението, а единствено и само кой ги е
държал. В заключение прокурорът предлага първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като законосъобразна и правилна.
Подсъдимият
поддържа казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума
заявява, че не е извършил това деяние и се чувства невинен.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за
установено следното:
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правата на страните. Първоинстанционният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е
направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи
на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на
нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което, споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното,
СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Т.С.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, средно
образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.
Същият
е осъждан както следва: по НОХД № 240/2016 г. по описа на PC - Сливница, с
влязъл в законна сила съдебен акт на 27.10.2016 г. за престъпление, което е
извършено на 14.01.2015 г. по чл.234, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, пр.2, във вр.
с чл.28, ал.1 от НК на 23 месеца „лишаване от свобода“, което наказание е
отложено за срок от 4 години и 6 месеца на основание чл.66, ал.1 от НК; по НОХД
№ 204/2011 г. по описа на PC- гр. Свиленград, с влязъл в законна сила съдебен
акт на 29.04.2011 г. за извършено на 23.12.2010 г. престъпление по чл.234, ал.1
от НК на четири месеца лишаване от свобода, което изпълнение е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и глоба в размер на 1 100
лева и по НОХД № 4574/2015 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с влязъл в
законна сила съдебен акт на 24.03.2015 г. за извършено на 01.06.2012 г.
престъпление по чл.313, ал. 1 от НК на глоба в размер на 300 лв.
Собствеността
на терен, касаещ административен адрес: гр. София, бул. „******е на няколко
лица, като те са си поделили ползването. Свидетелят И.имал договор за наем на
автомивката, в качеството на управител на „С.Е.К.“ ЕООД. Свидетелят С.държал
под наем заведението, което се намирало на автомивката, но нямало общо с автомивката.
Контактът му с подсъдимия била да си плаща наема. Подсъдимият Т., имал
съсобственост върху терена, но имал договор за наем, на намиращо се на този
терен метално хале, находящо се в гр. София, бул. „******на около 150 (сто и петдесет)
метра южно от автомивка „Флаш“. То било преградено на две, които се ползвали
освен от подсъдимия и от свидетеля М., като в едната част имало фитнес уреди и
го ползвали за фитнес, а в другата било като склад. В металното хале свидетелят
М. държал и строителни инструменти. В халето имало обособено помещение за баня
и тоалетна, което се заключвало с отделен ключ. За двете помещения имало две
отделни врати, от които се влизало, като между помещенията имало вътрешна
преграда.
Проведена
била по сигнал, постъпил в СДВР, специализирана полицейска акция по линия на
разпространение на акцизни стоки без бандерол от 05 сектор ОИП - СДВР и Агенция
„Митници“ на 03.12.2015 г. Полицейските служители били свидетелят Д., П.и С..
Участващите
в тази акция от Агенция „Митници“ били два екипа, сред които свидетелите Г., Н.,
Б.и Х.. Те проверявали автомивката, заведение с кухня, в което не били открити
акцизни стоки без бандерол и металното хале на адрес в гр. София, бул. „******на
около 150 (сто и петдесет) метра южно от автомивката „Флаш“. Свидетелят Б.правил
проверка в заведението, което включвало кухня, баня и търговско помещение и в
тях не били открити държане на акцизни стоки в нарушение на ЗАДС, а в металното
хале бил установен свидетелят М. да тренира. Същият нямал в себе си ключове от
банята, а същата била заключена. Наложило се да извика по телефона подсъдимия,
който дошъл и след като донесъл ключа било отворено и това помещение, което
било обособено като баня. В него проверяващите открили акцизни стоки без
бандерол цигари без бандерол, в нарушение на ЗАДС и жълтеникава течност в три
отделни съда от по около 19 литра. В металното хале били открити още нарязан
тютюн, маркирано дизелово гориво. От всички акцизни стоки били взети проби от
служителите на Агенция „Митници“. Съставен бил протокол за извършена проверка
от служителите на Агенция „Митници“, в който били описани установените два броя
пластмасови резервоара с вместимост 1 000 литра, оразмерени, около 200 л
червена течност, миришеща на дизелово гориво, раница с около 1,5 кг тревиста
маса с мирис на тютюн, нарязана, а в обособеното помещение за тоалетна и баня,
отворено от проверяваното лице Т., три пластмасови съда, с вместимост 19,2 литра,
с жълта течност, с мирис на ракия, почти пълни, както и два кашона без
отличителни знаци, в единия са установени 50 стека по 10 кутии тютюневи изделия
с марка „Маршал“, 1 стек от 10 кутии „Маршал“, 100 кутии „Купър“ и 148 кутии
„Виктори Ексклузив“, без същите да са облепени с български акцизен бандерол.
На
място дошла за съдействие огледна група на СДВР. От близък обект склад за
дървен материал били помолени да съдействат като поемни лица две от работещите
в него, а именно: свидетелите А.и М. М.. Те разбрали, че помещението е на лице
на име „Тошко“, когото не познавали и присъствали при процесуално-следственото
действие: претърсване и изземване, видели откритите цигари, подписали протокола
за претърсване и изземване. Съставен бил протокол за претърсване и изземване, в
който е описано, че са установени в ляво след входната врата на по-малкото
помещение, обособено като баня, непосредствено пред мивка на пода върху
теракотовата настилка два кашона, един до друг, съдържащи цигари без акцизен
бандерол, като били иззети 100 броя кутии цигари без акцизен бандерол марка
„Купър“, 148 броя кутии без акцизен бандерол марка „Виктори ексклузив“, 510
броя кутии цигари без акцизен бандерол марка „Маршал“. Изготвен бил фотоалбум
със снимки.
Извършено
било на 03.12.2015 г. и претърсване и изземване на къща на адрес: гр. София,
кв. „Драгалевци“, ул. „*********, обитавана от А.Т., в нейно присъствие, за
което бил съставен протокол, при което действие не били открити и иззети вещи
от значение.
Двете
осъществени процесуално - следствени действия са били последващо одобрени с
определение по ЧНД № 20940/2015 г на СРС, НО, 100 състав.
Съгласно
съдебно - оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Димитров се
установява, че инкриминираните вещи са на следната стойност: 510 броя кутии с
цигари марка „МАРШАЛ”, са с единична стойност 7,50 лева, 100 броя кутии с
цигари марка „КУПЪР”, са с единична стойност 4,40 лева, на обща стойност 440,00
лева, 148 броя кутии с цигари марка „ВИКТОРИ-ЕКСКЛУЗИВ”, с единична стойност
6,00 лева, на обща стойност 888,00 лева, като общата им стойност е 3 825,00
лева, а общата стойност на тютюневите изделия е 5153, 00 лева и общата стойност
на дължимия акциз е 2763,15 лева, при минимална работна заплата за страната 380
(триста и осемдесет лева)лв. към м. декември 2015 г.
Спрямо
подсъдимия в Агенция „Митници“ има данни за административни нарушения по чл.126
от ЗАДС, с предмет на нарушение алкохол, нефтопродукт и тютюневи изделия, както
следва: 1.5 кг тютюн за пушене, нарязан, 57 литра етилов алкохол, неденатуриран
и 140 литра нефтопродукт. Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №27 от 16.02.2016 г. от свидетеля Н. срещу подсъдимия, въз
основа на което било издадено наказателно постановление (НП) №72/21.07.2016 г.
срещу подсъдимия за това, че на 03.12.2016 г. в гр. София, ул. „Симеоновско
шосе“ №164, в наето от него метално хале, използвано за складово помещение е
държал 19 литра етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем
39% vol, 19 литра етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем
39% vol, 19 литра етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем
39% vol, 140 литра нефтопродукт - нефтено масло, съдържащо биодизел и 1.5 кг
тютюн за пушене за лула и цигари, който е нарязан и раздробен и може да се пуши
без допълнителна индустриална обработка, а именно осъществяващи съставите на
чл.126 от ЗАДС, като на Т. е наложена глоба в размер на 1 131, 50 лв.,
представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоките - предмет на
нарушение на основание чл.126 от ЗАДС и са отнети в поза на държавата като
предмет на нарушението на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС. НП е потвърдено с
Решение по НАХД № 22567/2016 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, влязло в
законна сила 30.01.2018 г.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява от събраните от първата
инстанция доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите С., Д., П., И., С., Н., Б., Х., Г., Й. М., А.и М. М.,
осъществената очна ставка, както и от писмените: справки за съдимост и справки
от Агенция „Митници“, договори за наем, анекс към договор за наем, пълномощно,
наказателно постановление (НП), акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), решение по НАХД № 22567/2016 г. на СРС, НО, 97 състав,
протоколи за претърсване и изземване, в които са обективирани тези действия,
протокол за извършена проверка на Агенция „Митници“, определение по ЧНД №
20940/2015 г. на СРС, НО, 100 състав, а и съдебно- оценителната експертиза.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не
е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка
е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К.,
ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното въззивният съд намира за необходимо да отчете, че счита за
излишно да преповтаря доказателствените разсъждения на районния съд досежно
приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата
съдебно-оценителна експертиза, доколкото не се оспорват обстоятелства от
предмета на доказване, които се установяват чрез тях и намира същите за правилни.
Защитата
оспорва фактическите изводи на контролирания съдебен състав, че именно
подсъдимият е държал инкриминираните акцизни стоки, като намира за спорни
обстоятелствата, касаещи лицата, които са било ползватели и които са имали ключ
и достъп до помещението, в което са открити инкриминираните стоки. Въззивният
състав приема за неоснователно възражението на защитата за недоказаност на авторството на деянието от
подсъдимия. Липсва спор относно собствеността на терена и разпределението на
ползването на помещенията, намиращи се в него, като от приложените писмени
доказателства и показанията на свидетеля Т.И. се установява, че металното хале,
в което са открити акцизните стоки без бандерол, се ползва от подсъдимия.
Заявеното от свидетеля е детайлно, логично и последователно, поради което
настоящият състав го намира за добросъвестно изложено и го ползва при формиране
на изводите си. Следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И. и
относно това, че халето е разделено на две, като едната част е фитнес с
подръчни уреди, а другата склад, както и относно лицата, които са влизали във
фитнеса – подсъдимия и свидетеля М., като същите кореспондират с констатациите
в протокола за претърсване и изземване и показанията на останалите свидетели за
присъствието на свидетеля Й.М. във фитнеса. Нито в показанията на свидетеля И.,
нито в обясненията на подсъдимия се съдържат данни за достъп на други лица до
помещението, поради което въззивният съд приема, че единствено подсъдимият и свидетеля
М. са имали достъп до помещението с фитнес уредите. Доколкото се установи, че
свидетелят М. не е имал ключ от банята, където са намерени инкриминираните
вещи, правилно първоинстанционният съд е приел, че единствено подсъдимият,
който е бил извикан да отключи вратата, е имал достъп до това помещение.
Настоящият
съдебен състав намира за обективно и логично съдържащото се в мотивите към
присъдата доказателствено изследване на показанията на свидетеля Й.М., като не
открива твърдения от защитата избирателен подход на контролирания съд при
преценката им. Въззивният съд, също като първоинстанционния, взе предвид
близките приятелски отношения на свидетеля с подсъдимия, обуславящи възможната
му заинтересованост от изхода на делото. Настоящият състав дава вяра на
показанията на свидетеля в частта, че същият е ползвал металното хале, че е
държал и свои вещи там, както и че е бил установен в същото да тренира, когато
са дошли полицейските и митническите служители, като за тези обстоятелства
същите се подкрепят от заявеното от полицейските служители. Въззивната
инстанция изцяло се солидаризира с изводите на първата за липса на житейска обосновка
в изложената от свидетеля причина да не носи в себе си ключа от другото
помещение в склада, ако е притежавал такъв, поради което и прие, че свидетелят Й.М.
е имал достъп единствено до частта, където са се намирали фитнес уредите, но не
и до банята, в която са открити инкриминираните вещи. Както правилно е
отбелязал районния съд, твърденията на свидетеля за броя и марките на
закупените от него стекове цигари са неубедителни, като настоящия състав намира
за нелогично, ако свидетелят е закупил намерените цигари за лична употреба да
не знае нито какво количество са, нито какви марки са. С оглед гореизложеното
възраженията на защитата, касаещи преценката на показанията на свидетеля М., не
следва да бъдат споделени.
Неоснователни
са и възраженията на защитника на подсъдимия за непрецизна и тенденциозна
работа на полицията по случая. От показанията на всички разпитани свидетели
полицейски и митнически служители става ясно, че проверката на склада е
извършена след получен оперативен сигнал. Показанията на тези свидетели се
характеризират с различна степен на детайлност, като в тях липсват съществени
противоречия относно фактите, предмет на доказване по настоящото дело, като при
преценката им въззивният съд отчита естеството на дейността им и изминалия
период от време. В частта, касаеща влизането в склада и установяването на
свидетеля М. там, показанията на пристигналите първи служители се потвърждават
от заявеното от последния. Последователни и взаимно допълващи се са показанията
на всички разпитани свидетели относно установяването на лицето, ползващо
склада, както и намирането на инкриминираните вещи. Доколкото част от
полицейските и митническите служители са дошли в по-късен момент, показанията
на същите са неотносими към обстоятелството кои лица са били заварени на място
и кой е отключил помещението, в което са намерени акцизните стоки.
Не
намират подкрепа в доказателствената съвкупност и твърденията на защитата за
опорочаване на извършеното претърсване и изземване. Същото е било извършено при
условията на чл. 161, ал. 2 НПК, след което протоколът от извършеното действие
е бил предоставен за одобрение от съда в преклузивния двадесет и четири часов
срок. Видно от протокола, при претърсването и изземването са присъствали
лицето, което ползва помещението – подсъдимият, както и две поемни лица –
свидетелите А.и М. М.. Въззивният съд не споделя доводите на защитата, че
липсата на отразяване в протокола на обстоятелството, че свидетелят М. е
присъствал, представлява съществено нарушение, тъй като същият не е нито лице,
което ползва помещението на някакво правно основание, нито пълнолетен член на
семейството му, поради което и законът не поставя изискване за посочването му. Видно
от показанията на поемните лица, същите са присъствали по време на извършване
на процесуално-следственото действие и са наблюдавали действията на
разследващите органи. Независимо от ниската им степен на образование и бедния
речников фонд в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, двамата
свидетели добросъвестно излагат обстоятелствата, които са възприели.
Непротиворечиво поемните лица потвърждават, че са стояли в помещението, че са
видели полицаи да претърсват и да правят снимки, както и че са видели цигари в
кашони. Макар да не разпознават протокола за претърсване и изземване и да
заявяват, че не са го чели и двамата свидетели разпознават мястото на снимките
от изготвения към него фотоалбум и потвърждават, че са видели обектите на
снимките в него, като посочват конкретно съдържание на всяка снимка, съответстващо
на описаното в протокола. От показанията им става ясно, че свидетелят А.е
завършил втори клас, а свидетелят М. М. – седми, както и че им е била
предоставена възможността да се запознаят с протокола от
процесуално-следственото действие преди да го подпишат. С оглед на това,
въззивният съд не намира, че с непрочитането на протокола от разследващите
органи е допуснато нарушение, тъй като поемните лица, макар и с невисока степен
на образованост, са в достатъчна степен грамотни, за да могат да прочетат сами
написаното. По изложените съображения въззивният съд приема, че
процесуално-следственото действие претърсване и изземване е извършено при
спазване правилата на НПК, поради което и протоколът от него е годно
доказателствено средство.
Солидаризирайки
се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Подсъдимият
Т.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. В мотивите
си към присъдата първоинстанционният съд е изложил аргументирани правни
съображения за изводите си относно правната квалификация на деянието на
подсъдимия, която според въззивния съд се явява именно правилната квалификация.
Напълно обосновани и законосъобразни се явяват правните изводи на
първоинстанционния съд относно обективните елементи на състава на
престъплението.
Данните
по делото позволяват от обективна страна да се направи обоснован извод, че на
03.12.2015 г. в гр. София, бул. „******, в метално хале, находящо се на около
150 метра южно от Автомивка „Флаш”, подсъдимият Т. държал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон, а именно - намерените цигари от
различни марки, необлепени с акцизен бандерол. Безусловно въз основа на всички
доказателствени източници се установява, че именно подсъдимият е лицето, което
е осъществило на инкриминираната дата власт върху инкриминираните акцизни
стоки, доколкото единствено за него се установи да е имал достъп до
помещението, в което са открити акцизните стоки.
Обстоятелствата
при които е извършено деянието, от обективна страна, не характеризират случая
като маловажен. Предметът на престъплението значително надвишава размера на
минималната за страната работна заплата. Неплатеният акцизен бандерол също
надхвърля над седем пъти размера на минималната работна заплата за страната към
датата на извършване на престъплението. Предходното осъждане на подсъдимия за
същото по вид престъпление обуславя по-високата обществена опасност на самия
деец, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил, че настоящият
случай е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено виновно при условията на пряк
умисъл – подсъдимият Т. е знаел и е бил наясно, че държи стоки, които са
забранени от закона, съзнавал е общественоопасните последици на деянието и пряко
е целял тяхното настъпване като е осъществявал фактическа власт над инкриминираните
стоки.
Правилно
районният съд е приел, че в случая деянието е извършено повторно по см. на чл.
28, ал. 1 от НК, тъй като към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил
осъждан по НОХД № 204/2011 г. по описа на PC - гр. Свиленград, с влязъл в
законна сила съдебен акт на 29.04.2011 г. за извършено на 23.12.2010 г.
престъпление по чл.234, ал.1 от НК и от изтърпяване на наказанието по
предходното осъждане не са изтекли 5 години, като съгласно чл. 30, ал. 2 от НК в
случаите на условно осъждане, срокът тече от изтичане на изпитателния срок.
По
изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 НПК, подсъдимият Т.Т. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Предвидените
за престъплението по чл. 234, ал.2, т. 1 от НК наказания са лишаване от свобода
от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е обсъдил
относимите обстоятелства за личността на подсъдимия и степента на обществената
опасност на деянието му, като е преценил, че не са налице основания за
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Законосъобразно съдът е отчел
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
правилно е определил наказанието в рамките на предвидената от закона санкция при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Въззивният
съд споделя изводите на първостепенния, че в случая определеното наказание в
минималния предвиден размер, а именно лишаване от свобода за срок от две години,
е справедливо, като намира, че същото в пълен обем отчита тежестта на
извършеното деяние и личността на подсъдимия, поради което се явява и
най-справедливото такова в конкретния случай. Правилно, при наличието на
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание за изпитателен срок от четири години, като настоящата
инстанция намира, че за постигане на целите на наказанието не се налага
ефективното му изтърпяване.
Законосъобразно
на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 вр. чл. 49, ал. 2 от НК съдът е лишил
подсъдимия от право да заема длъжност на материално отговорно лице за срок от
две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Напълно
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл.
25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на осъжданията по
настоящото дело НОХД № 4104/2017 г. по описа на СРС, НО, 19 състав и по НОХД №
240/2016 г. по описа на РС - Сливница, тъй като деянията по същите са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда по отношение на което и да е от тях.
Поради това настоящият състав намира, че правилно на осн. чл. 25, ал. 1, във
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК следва да наложи общо наказание по НОХД № 4104/2017
г. по описа на СРС, НО, 19 състав и по НОХД № 240/2016 г. по описа на РС –
Сливница в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 4104/2017 г. по описа на СРС, НО, 19 състав. Не се
налага увеличение на осн. чл. 24 от НК на това наказание, поради малкия брой
осъждания в съвкупността и невисокия размер на наказанията. Правилно СРС е
постановил така определеното общо най-тежко наказание на основание чл. 66, ал.
1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно
съдът е приложил задължително при извършеното групиране нормата на чл. 23, ал. 2
от НК и е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание две години
лишаване от свобода, наказанието лишаване от право да заема длъжност на
материално отговорно лице, наложено по НОХД № 4104/2017 г. по описа на СРС, НО,
19 състав, за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 234, ал. 3 НК правилно е отнет в полза на държавата предметът на
престъплението: 100 броя кутии с цигари марка „КУПЪР”, 148 броя кутии с цигари
марка „ВИКТОРИ-ЕКСКЛУЗИВ” и 510 броя кутии с цигари марка „МАРШАЛ”.
С
оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, касаеща
направените в производството разноски, СГС намира същата за правилно приложена
от първата инстанция.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което
същият следва да бъде потвърден.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 14.06.2018г., постановена по НОХД № 4104/2017г. по описа на
СРС, НК, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.