РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Велико Търново, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101198 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от СТ. Д. К., чрез адв. М. Л
- ВТАК, срещу "Енерго-Про Продажби" АД - град Варна иск с правно основание чл.
439 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният
представител на ищеца развива съображения, че във връзка със задължения на същия е
образувано гр.д. № 789/2012 година на ГОРС, решението по което е потвърдено с
решение на ВТОС по В.гр.д. № 20/2013 година, което е влязло в сила на 06.03.2013
година. Твърди, че плащания към „Енерго-Про Продажби“ са извършени в частта за
главница и лихви. Посочва, че на 02.07.2018 година ответното дружество е депозирало
молба за образуване на изпълнително дело с предмет заплащане на присъдените в
полза на дружеството разноски, по която е образувано изп. дело № 1238/2018 година
на ЧСИ В. Г. Твърди, че ищецът е депозирал изявление до ответника, че сумите по
образуваното изп. дело са погасени по давност, като е направил искане взискателят да
прекрати същото, но към момента на подаване на исковата молба това не е сторено.
Направено е искане да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че
СТ. Д. К. не дължи на дружеството сумата общо размер на 350.00 лева - разноски,
присъдени с решение по гр.д. № 789/2012 година на ГОРС и с решение по В.гр.д. №
20/2013 година на ВТОС и за която е издаден ИЛ от 22.11.2016 година по гр.д. №
1
789/2012 година на ГОРС. Претендира да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, като процесуалният представител на
ответното дружество развива съображения, че предявеният по делото иск е
процесуално недопустим, а по същество - неоснователен. Посочва, че образуваното
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото от
взискателя по същото не са предприети никакви изпълнителни действия, а
перемпцията настъпва по силата на закона. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, доколкото
същият не е длъжник по смисъла на чл. 439 ГПК. Направено е искане производството
по делото да бъде прекратено. Претендира да бъдат присъдени направените от
ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че във връзка със задължения на ищеца към ответното
дружество е образувано гр.д. № 789/2012 година на ГОРС, решението по което е
потвърдено с решение от 06.03.2013 по В.гр.д. № 20/2013 година на ВТОС, което като
необжалваемо е влязло в сила на същата дата. Страните по делото не споря и че въз
основа на подадена от ответното дружество молба, на 22.11.2016 година същото се е
снабдило с изпълнителен лист за присъдените в двете производства съдебни разноски
в размер на 350.00 лева. Въз основа на подадена молба от кредитора - "Енерго-Про
Продажни" АД - град Варна, вх. № 10999 от 02.07.2018 година на ЧСИ В. Г., е
образувано изпълнително дело № 20187250401238 за събиране на сумите по
изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е
възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника,
както и да предприеме описаните в молбата изпълнителни действия при липса на
доброволно изпълнение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от СТ. Д. К., чрез адв. М. Л. -
ВТАК, срещу "Енерго-Про Продажби" АД - град Варна иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение
на вземания по издаден изпълнителен лист, поради факт, настъпил след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издаден листа – изтекла погасителна
давност. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване,
2
е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически
факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно
признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване
изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяването им са осъществявани такива обстоятелства, които представляват
основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
ответното дружество за недопустимост на предявения по делото иск поради липса на
интерес от страна на ищеца за воденето му. Напротив - ищецът има интерес от иск за
оспорване на възможността за принудително изпълнение по отношение на процесните
вземания, дори да няма висящ изпълнителен процес. В този смисъл е константната
практика на ВКС, например Определение № 95 от 22.02.2018 година по Ч.гр.д. №
510/2018 година на IV г.о. на ВКС, Определение № 338 от 18.07.2018 година по Ч.гр.д.
№ 209/2018 година на IV г.о. на ВКС и много други. В този смисъл, за ищеца е налице
правен интерес да оспори изпълняемото право чрез предявяване на иск срещу
взискателя, в полза на който е издаден изпълнителния лист.
Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б.
„б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на
вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде
признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се
установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не
тече. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, а съгласно чл. 116, б.
„в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова
давност. Следва да се имат предвид задължителните разяснения дадени с ТР №
2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година. В т. 10 ОСГТК приема, че
давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, като са изброени
неизчерпателно определени действия, които водят до прекъсване на давността. Наред с
това в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
3
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
действията, които не могат да се квалифицират като изпълнителни. В този смисъл
всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича
вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да
извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство, докато при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно –
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В случая няма спор между страните по делото, че съдебното производство
между тях е приключило с влязло в сила на 06.03.2013 година решение по В.гр.д. №
20/2013 година на ВТОС, с което е потвърдено решението по гр.д. № 789/2012 година
на ГОРС и с което в полза на ответното дружество са присъдени разноски за двете
съдебни инстанции в размер на 350.00 лева. Няма спор между страните и относно
обстоятелството, че кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените
разноски едва на 22.11.2016 година, както и че кредиторът "Енерго-Про Продажби" АД
- град Варна е подал молба за образуване на изпълнителното дело едва на 02.07.2018
година, към който момент вече е бил изтекъл предвидения в чл. 117, ал. 2 ЗЗД срок. От
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено вземането на
кредитора до датата на образуване на изпълнителното производство, единственото
действие, извършено от кредитора е подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист. Както бе посочено по-горе ВКС изрично приема в цитираното ТР, че давността
не се прекъсва дори с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело,
т.е. по аргумент от приетото същата не се прекъсва и с подаването на молбата за
издаване на изпълнителен лист. При това положение подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, както и искането за извършване на последващите
изпълнителни действия не съставляват валидно извършени изпълнителни действия и
не водят до прекъсване на давността за вземаният по изпълнителния лист, тъй като към
датата на предприемането им тя вече е била изтекла.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124,
ал. 1 ГПК, за недължимост на сумата в размер на 350 лева – разноски в производствата
по гр.д. № 789/2012 година на ГОРС и В.гр.д. № 20/2013 година на ВТОС, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 22.11.2016 година по гр.д. № 789/2012 година на
ГОРС, поради изтекла погасителна давност на вземанията, се явява основателен и
4
доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се
явява основателна, като по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следа
да заплати на ищеца направените разноски по делото. В проведеното на 09.09.2021
година обаче, процесуалният представител на ответника е направил изрично
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да прецени правната и фактическата сложност на
конкретния спор, съдът взе предвид обема на установените факти, включително
обстоятелството, че не малка част от тях не са били спорни между страните,
спецификата на спорните правни въпроси, както и че делото е разгледано в едно
съдебно заседание. В този смисъл правният спор се характеризира със сложност в по-
ниска степен, поради което е налице несъответствие между размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права. В случая адвокатския хонорар надвишава установения долен
праг, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения почти два пъти, поради което и на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК същият следва да бъде намален до минималния, предвиден в
наредбата размер, а именно до 300.00 лева. Настоящият съдебен състав приема, че този
размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната фактическа и
правна сложност по делото и на положените от защитата усилия при упражняване на
процесуалните права. При това положение общият размер на сторените от ищеца
разноски, които ответникът следва да му заплати, възлизат на сумата в размер на
350.00 лева, от които: 50.00 лева - внесена държавна такса и 300.00 лева - за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 258, с
ЕИК *********, на основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че СТ. Д.
К. от *, с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата в размер на 350.00 лева
/триста и петдесет лева/, представляващи разноски по гр.д. № 789/2012 година на ГОРС
и В.гр.д. № 20/2013 година на ВТОС, за които суми е издаден изпълнителен лист от
22.11.2016 година и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело № 20187250401238 по описа на ЧСИ В.Г., поради изтекла погасителна давност на
вземането.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на
5
управление град Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 258, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на СТ. Д. К. от г*, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 350.00 лева /петстотин и
петдесет лева/ - представляваща направени от него разноски по делото, от които 50.00
лева - заплатена държавна такса и 300.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6