№ 74
гр. Пловдив, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Ю. Ю. против Решение № 152/
03.11.2023 г. по гр. д. № 160/2023 г. на Окръжен съд – К., с което е осъден да
заплати на „П.**.” АД сумата от 50 000 лв. – главница – ведно със законната
лихва, както и сумата от 20 545. 08 лв. – договорна лихва за периода
21.07.2020 г. до 21.06.2023 г. по Договор за издаване на кредитна карта
№**************/ 07.09.2006 и Анекс от 12.02.2008 г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се оспорват изводите на районния съд за
валидност на договора и за липса на изтекла погасителна давност.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се
постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемият „П.**.” АД оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Между страните по делото е сключен Договор за издаване на кредитна
1
карта №*************/ 07.09.2006 г., предмет на който е предоставянето на
банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 50
000 лв., който може да бъде усвояван с използване на картата. На 12.02.2008 г.
страните са сключили анекс към него.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че последното усвояване на
кредита е на 27.03.2015г. в размер на 14.17 лв., а последното погасяване на
16.10.2014 г. в размер на 21 900 лв. След 21.12.2016 г. банката преоформя
дълга по кредита и начислява само договорни лихви в размер на 18.64 %. Към
22.06.2023 г. - дата на подаване на исковата молба в съда - задълженията по
кредита са 50 000 лв. главница и възнаградителна лихва в размер на 20 545. 08
лв.
Ответникът оспорва предявените искове с възражения за нищожност на
договора за кредит поради неподписване на общите условия, както и за
изтекла погасителна давност. Във въззивната жалба се позовава на ново
основание за недействително на част от договора, а именно на чл. 2 от
сключения анекс, който дава възможност за автоматично подновяване на
договора при условията и реда, предвидени в общите условия, поради
неравноправния му характер, като във връзка с възражението за давност
въвежда ново възражение за прекратяване на договора – неподновяване срока
на валидност на кредитната карта.
Становището на ответника за неприложимост на Общите условия на
„П.**.“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без
депозит MasterCard и Visa поради неподписването им е неоснователно. Нито
в приложимия към датата на сключване на процесния договор Закон за
потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., отм., бр. 18 от
5.03.2010 г.), нито в действащия ЗПК са налице правила относно сключването
на договорите за кредит при общи условия. Подобни разпоредби към датата
на сключване на договора (07.09.2006 г.) се съдържат в ТЗ, които изискват
изрично писмено приемане на установените от търговеца общи условия (чл.
298, ал. 1, т. 1 ТЗ) и предаването им на другата страна, когато за
действителността на договора е предвидена писмена форма (чл. 298, ал. 2 ТЗ).
Изискването за подписване на общите условия като предпоставка за
включването им в съдържанието на материалното правоотношение е
2
въведено едва с приемането на чл. 147а ЗЗП (ДВ бр. 61/ 2014 г.). В настоящия
случай както в договора от 07.09.2006 г., така и в анекса от 12.02.2008 г.
ответникът изрично е декларирал, че с подписването на договора са му
предоставени Общите условия за издаване на кредитна карта, с което е
спазено изискването на действащата правна уредба за приемане и
предоставяне на общите условия. Подобно потвърждение се съдържа и в
подписаната от ответника Декларация от 12.02.2008 г. (л. 94), че е запознат с
Общите условия на „П.**“ АД за издаване и ползване на международни
кредитни карти без депозит MasterCard и Visa.
Неоснователно, на следващо място, се явява и възражението за наличие
на неравноправни клаузи в договора – чл. 2 от анекса от 12.02.2008 г.,
предвиждащ възможност за автоматично подновяване на договора по реда и
условията, предвидени в приложимите Общи условия на банката, по което
въпреки че е заявено едва за пръв път с въззивната жалба, с оглед практиката
на СЕС (Решение от 14 март 2013 г., Aziz, C-415/11) и разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК въззивният съд дължи произнасяне. Относно предпоставките за
автоматичното продължаване срока на сключения договор за овърдрафт чл. 2
от анекса препраща към действащите общи условия, а именно Общи условия
на „П.**“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa, приети от УС на банката с решение от 17.04.2007 г.,
изменени и допълнени с решения от 24.07.2007 г. и 18.12.2007 г. Според чл.
36.1 от приложимите общи условия от 17.04.2007 г. срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при
условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най
– малко 60 дни преди изтичане на текущия срок. Клаузата за автоматично
продължаване срока на договора може за бъде обявена за неравноправна само
при наличие на предпоставките на чл. 143, т. 9 ЗЗП - ако потребителят не
заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи
това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният. При
определяне на крайния срок, до който потребителят следва да заяви
желанието си прекратяване на договора, пропускането на който води до
автоматичното му продължаване, следва да се държи сметка за интересите и
на двете страни: от една страна, в интерес на потребителя е този срок да бъде
максимално близък до изтичане срока на договора, за да има повече време да
прецени интереса си от неговото продължаване, а, от друга, в интерес на
3
търговеца е този момент да бъде достатъчно отдалечен от изтичане на срока,
за да подготви технически прекратяването му и да оптимизира дейността си.
В закона няма легална дефиниция на посоченото изискване – срокът да е
прекалено отдалечен от датата, на която изтича договорът, за което следва да
се съди от обстоятелствата по делото – напр. продължителността на договора,
неговия предмет и пр. В случая с оглед първоначалния срок на процесния
договор от 2 години и неговия предмет не може да се приеме, че уговореният
двумесечен срок е прекалено отдалечен от датата, на която изтича договора,
тъй като не препятства възможността на ответника да прецени своя интерес
от неговото продължаване. Отделно от това следва да се има предвид и
клаузата по чл. 36.2, б „а“ от Общите условия, която предвижда възможност
титулярът (кредитополучателят) по всяко време да прекрати договора с 60 –
дневно предизвестие. От изложеното следва, че клаузата за автоматично
продължаване на договора не ограничава правото на ответника да се откаже
от него при отпадане на интереса му и в този смисъл не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните съгласно чл. 143, ал.
1 ЗЗП.
Що се отнася до релевираното за пръв път с въззивната възражение за
прекратяване на договора поради неподновяване на кредитната карта, то не
следва да се разгледа по същество съгласно чл. 133 ГПК, тъй като е заявено
след изтичането на преклузивния срок по чл. 131 ГПК, но за пълнота следва
да се отбележи, че същото е неоснователно. Според приложимите към
сключения между страните общи условия договорът за овърдрафт се
прекратява в три хипотези: 1) при изтичане на срока (чл. 36.1); 2)
едностранното му прекратяване от някоя от страните (чл. 36.2); 3)
обявяването му за предсрочно изискуем (чл. 27 и 28). Според чл. 13
разрешеният овърдрафт може да се използва само по картовата
разплащателна сметка с използване на издадената карта, но от това не следва,
че при неподновяване срока на валидността на същата договорът се
прекратява. Горният извод се извежда от клаузата по чл. 24 от Общите
условия, според която П.**локиране на картата при забава на
кредитополучателя (респ. при неподновяването й) след погасяване на
просрочените плащания банката е длъжна да я деблокира (да поднови
валидността), което е възможно само при действащ договор. Следователно
дори и да не е била подновена валидността на кредитната му карта след
4
последното погасяване на 16.10.2014 г. при интерес да се ползва от
овърдрафта ответникът е имал правната възможност в рамките на
съществуващото правоотношение след погасяване на задълженията си са
поиска нова кредитна карта, от което той не се е възползвал. От изложеното
следва, че неподновяването на кредитната карта не е основание за
прекратяването на договора за разлика от обратната хипотеза, при която
издаването на нова карта е в зависимост от продължаване срока на договора
(чл. 36.4).
Неоснователно се явява и възражението за изтекла погасителна
давност. С договора за овърдрафт банката се задължава да предостави
определен финансов ресурс, който кредитополучателят може да ползва
неколкократно когато и в какъвто размер реши до достигане на уговорения
кредитен лимит след възстановяване на цялата или част от усвоената сума. За
разлика от договора за кредит, който се погасява чрез погасителни вноски на
определен падеж, при договора за овърдрафт кредитополучателят дължи
връщане на усвоената част от кредита след неговото прекратяване (чл. 20),
върху която банката начислява уговорената договорна лихва след изтичане на
гратисния 45 – дневен срок (чл. 14). Т. е. при овърдрафта срокът е уговорен в
полза на длъжника, който до изтичане срока на договора може да погаси
задълженията си, но банката не може да иска изпълнение. Горният извод не се
променя от обстоятелството, че кредитополучателят има задължение за
минимални погасителни вноски по чл. 18, тъй като техният размер е
променлива величина, която зависи от размера на усвоената сума - 5% от
дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период (чл. 1, б.
„к“). Целта на минималните погасителни вноски не е погасяване на
задълженията по овърдрафта, а захранване на сметката, тъй като банката
може да пристъпи към служебно събиране на дължимите й суми от
разплащателната сметка на кредитополучателя едва след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем (чл. 30, б. „а“). В този смисъл задължението
за минимални погасителни вноски не представлява уговорено от страните
разсрочване на дълга, тъй като неговия размер може да се променя постоянно
предвид възможността за многократно усвояване на предоставения паричен
ресурс до уговорения лимит след погасяване на цялата или част от
използваните средства. По изложените съображения приетото в съдебната
практика, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
5
вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е
моментът на изискуемостта на съответната вноска, е неприложимо по
отношение на договорите за кредит – овърдрафт. При овърдрафта вземането
за главницата и договорните лихви става изискуемо от прекратяване на
договора, което в настоящия случай е настъпило с подаване на исковата
молба.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което не
се оспорва от ответника, към датата на подаване на исковата молба (
22.06.2023 г.) задълженията му към банката по сключения договор за кредит –
овърдрафт възлизат на 50 000 лв. за главница и 20 545. 08 лв. за
възнаградителна лихва за периода 21.07.2020 г. – 21.06.2023 г. Като е приел,
че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове – валидно
правоотношение по договор за кредит, забава на длъжника за посочените
суми и надлежно упражнено потестативно право за обявяване на овърдрафта
за предсрочно изискуем, окръжният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззивникът С.
Ю. Ю. следва да заплати на въззиваемия „П.**.“ АД разноски за юрисконсулт
в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/ 03.11.2023 г. по гр. д. № 160/2023 г.
на Окръжен съд – К..
ОСЪЖДА С. Ю. Ю. да заплати на „П.**.” АД разноски за юрисконсулт
в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7