РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Девня, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100564 по описа за 2021 година
Предявен е иск от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Ю. Б. Ц., чрез процесуален представител – адв. Виолета Герова против В.
ХР. М., ЕГН: ********** с адрес: гр. **** с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 от с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че по отношение на ответника съществува изискуемо вземане на „ЮБЦ“
ЕООД в размер на 172, 99 лева, представляваща потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договори, сключени между В. ХР. М. и
„Българска телекомуникационна компания“АД, заведени под клиентстки
номер 16601698001, за което са идзадени фактури № №
**********/22.05.2018 г., **********/22.06.2018 г., **********/23.07.2018 г.,
вземанията по който са цедирани. Обективирано е и искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцовата страна сторените разноски ,
включително и разноските по заповедното производство по ч. гр. дело №
410/2021 г. по описа на РС – Девня.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически
твърдения:
Твърди се, че въз основа на подадено от ищеца заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС – Девня е било
образувано ч. гр. дело № 101/2021 г. по описа на РС – Девня и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. В. ХР. М.. Сочи се,
че в рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от
длъжника срещу така издадената заповед и дадени указания от заповедния
съд да предя вземането си по исков ред, което обосновава правния интерес на
ищеца от избраната форма на искова защита. Ищцовото дружество предявява
исковата си претенция, позовавайки се на договор за цесия от дата 01.10.2019
г. с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна било цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Твърди се, че мобилният оператор с
търговска марка „БТК" ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически/
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. С оглед
горните факти, ищцовата страна твърди, че е встъпила в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК и в настоящото производство има надлежно
качество ищец по установителния иск. Релевира се, че ищецът кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности. включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други. Твърди се, че между ответника и „БТК“ЕАД били
сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дати
21.02.2018 г. и 06.03.2018 г. с индивидуален клиентски номер 16601698001,
въз основа на били издадени фактури № **********/22.05.2018 г., №
**********/22.06.2018 г., № **********/23.07.2018 г. № ********** от дата
31.05.2017 г. с обща сума за плащане в размер на 175, 22 лева, от които
ищецът претендира 172, 99 лева, за които е издадена заповедта за изпълнение.
От представените фактури се установявало, че ответникът потребявал
далекосъобщителни услуги, които били предоставяни от изправната страна по
договора „БТК“ ЕАД , но не е изпълнил задълженията си по договора да
заплаща стойността на услугата. В исковата молба са развити подробни
съображения и е цитирана съдебна практика относно валидността на
договорите за цесия, респективно надлежното уведомяване на ответника. В
подкрепа на твърденията си ищцовата страна е представила писмени
2
доказателства, обективирала е искане за прилагане на частното дело,
образувано по заявлението по чл. 410 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 06.12.2021 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът в исковата молба и в представена по делото
молба - становище изрично е поискал на основание чл. 238 ал.1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови
решение по реда на чл. 238 от ГПК, с което предявените искове да се уважат
изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
размер. По заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 205 лева, включващи 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско
3
възнаграждение. В исковото производство са налице доказателства за реално
извършени разноски от ищеца в същия размер - 25 лева държавна такса и 180
лева адвокатско възнаграждение, заплатено в брой при подписване на
договора за правна защита и съдействие. Или на ищеца са дължими разноски
в общ размер на 410 лева за двете производства, които с оглед изхода на
делото следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл. 238 ал. 1 и чл. 239
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът В. ХР. М., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***
ДЪЛЖИ на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8
сумата от 172, 99 лева (сто седемдесет и два лв. и 99 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.04.2018 г. до 22.07.2018 г., дължими
по повод на валидно действали договори с клиентски номер 16601698001,
сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/22.05.2018 г., **********/22.06.2018 г., **********/23.07.2018 г.,
което вземане му е прехвърлено с договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с
прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна било цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и за която сума е издадена Заповед
№85/28.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело №101/2021 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК.
ОСЪЖДА В. ХР. М., ЕГН: ********** с адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8
сумата от 410 лева (четиристотин и десет лв., 00 ст.) - представляваща
сторени в заповедното и в исковото производство разноски, на основание
4
чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, като заедно с преписът за
връчване до ответника да се изпратят и указания, че разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5