Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
ХVІ-ти въззивен състав на двадесет и четвърти април две
хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
на секретаря А. Ламбева, в присъствието
на прокурора Мариян Александров, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 1379 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 06.11.2017 г.,
постановена по НОХД № 1886/2017 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, подсъдимият
С.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, като на основание чл.234, ал.1, пр.2,
вр. чл.54 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години и наказание „глоба” в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева. На основание чл.234, ал.3 от НК, съдът е отнел в полза на
държавата предмета на престъплението - 571 броя кутии е цигари, без акцизен бандерол,
намиращи се на съхранение в Митница - Столична, като е постановил да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия С.М.С. да
заплати, на основание чл. 189, ал.3 НПК, направените разноски по делото, както
следва: сумата в размер на 356.88 /триста петдесет и шест лева и 88 ст./ лева,
представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното
производство, в полза и по сметка на СДВР и сумата от 80.00 /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за възнаграждение на вещо лице в хода на
съдебното следствие, в полза и по сметка на Софийски районен съд.
Против постановената присъда е постъпила
жалба и допълнение към нея, в която се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Посочва се, че липсват безспорни доказателства, че
именно С. е държал инкриминираните акцизни стоки в двата автомобила, както и че
неправилно не са били кредитирани с доверие показанията на св. С.М.и М.М..
Критикува се направеният от съда доказателствен анализ. Защитникът намира, че
подс. С. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението
по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, поради което моли да бъде отменен
първоинстанционния акт и вместо него да бъде постановена нова оправдателна
присъда.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия подържа жалбата, моли за нейната отмяна и постановяване на нова
оправдателна присъда. Сочи се, че в хода на съдебното следствие не са били
предявени веществените доказателства по делото, което според защитата
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на подсъдимия С..
Представителят на СГП счита, че жалбата
е неоснователна. Сочи, че липсват съмнения относно съставомерността и
авторството на деянието. Намира, че в хода на проведеното съдебно следствие
пред първата съдебна инстанция не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, а определеното наказание е справедливо и моли за потвърждаване на
обжалваната присъда.
В предоставената последна дума на
подсъдимия заявява, че се надява на оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си районният
съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно гласни и писмени доказателства,
въз основа на техния анализ е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.М.С. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран по право/, с поС.ен и настоящ адрес ***, ЕГН **********
През периода на м. май, 2016 г. подс. С.
притежавал и използвал лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с peг. № *******.
През същия период св. К.Н.и съпругата му - св. Ф.Т.Н.– познати на подс. С., притежавали
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******.
На 27.05.2016г. подс. С. поискал от св.Н.да
му предостави за послужване притежавания от съпругата му - св. Ф.Н.лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******. Св.Н.се съгласил
да му го даде, като изрично посочил, че очаква автомобилът да му бъде върнат до
края на деня.
Свидетелите Г.Й.Д.и Л.И.Л.- служители в
Столична Митница получили оперативна информация, че притежаваният от подс. С. лек
автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“, peг. № ******* се ползва за пренасяне
на акцизни стоки без бандерол. Поради това на 27.05.2016г. свидетелите Д. и Л.
отишли в района, където живеел С. *** следобедните часове на същата дата подс.С.
пристигнал с управлявания от него лек автомобил марка „Опел“, модел„Фронтера“,
peг. № ******* и го паркирал пред блок***, в гр. София, ж.к. „Люлин“. Там бил
паркиран и взетия от подс. С. за временно ползване по-рано на 27.05.2016г. от
св.Н.лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******. Подс. С.
отключил лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ******* и
го преместил в близост до лекия автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег.
№ *******, след което от лекия автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с peг.
№ ******* извадил и поставил в багажното отделение на лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ******* черен плик. Действията му били
наблюдавани от свидетелите Л. и Д., които се приближили към подс. С. и се
легитимирали. Установили самоличността на подс. С.С. по представените от него
лични документи. Св. Д. и св. Л. проверили съдържанието на преместения в лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ******* черен плик и след
като установили, че в него има цигари без акцизен бандерол уведомили разследващ
митнически инспектор при Столична Митница.
На място в условията на неотложност било
извършено претърсване по реда на НПК в паркираните в гр. София, ж.к. „Люлин“
пред блок***, два леки автомобила - марка „Опел“, модел „Фронтера“ с peг. № *******
и марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******, които към момента на
проверката били използвани от подс. С..
При извършеното претърсване в лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с peг. № ******* били открити и иззети
50 /петдесет/ броя кутии цигари без поставен на тях акцизен бандерол, марка
„Sani slims” /Сани Слимс/, с единична цена 7,50 лв. и размер на акциз 4,25
/четири лева и двадесет и пет стотинки/ лв., на обща стойност 375.00 /триста
седемдесет и пет/лв. и обща стойност на акциза 212,50 /двеста и дванадесет лева
и петдесет стотинки/ лв. за намерените стоки подс. С. отразил в съставения
протокол, че ги е закупил от пазара.
В хода на извършеното претърсване в
лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ******* били
открити и иззети общо 521 /петстотин двадесет и един/ броя кутии цигари без
поставен на тях акцизен бандерол, на обща стойност 3 907,50 /три хиляди
деветстотин и седем лева и петдесет стотинки/ лв. и стойност на акциза 2 214,25
/две хиляди двеста и четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лв., а
именно били открити и иззети 480 /четиристотин и осемдесет/ броя кутии цигари
без поставен на тях акцизен бандерол марка „Sani slims” /Сани Слимс/, с
единична цена 7,50 лв. и размер на акциз 4,25 /четири лева и двадесет и пет
стотинки/ лв., на обща стойност 3 600,00 /три хиляди и шестстотин/ лв. и обща
стойност на акциза 2 040,00 /две хиляди и четиридесет/ лв.; 15 /петнадесет/
броя кутии цигари без поставен на тях акцизен бандерол марка „Ashima luxury
super slims” /Ашима лъкшъри супер слимс/ с единична цена 7,50 лв. и размер на
акциз 4,25 /четири лева и двадесет и пет стотинки/ лв., на обща стойност 112,50
/сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв. и обща стойност на акциза 63,75
/шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., 2 /два/ броя кутии
цигари без поставен на тях акцизен бандерол марка „Ashima luxury size” /Ашима
лъкшъри сайз/ е единична цена 7,50 лв. и размер на акциз 4,25 /четири лева и
двадесет и пет стотинки/ лв. на обща стойност 15,00 /петнадесет/ лв. и обща
стойност на акциза 8,50 /осем лева и петдесет стотинки/ лв., 20 /двадесет/ броя
кутии цигари без поставен на тях акцизен бандерол марка „Rone” /Рон/ с единична
цена 7,50 лв. и размер на акциз 4,25 /четири лева и двадесет и пет стотинки/
лв. на обща стойност 150,00 /сто и петдесет/ лв. и обща стойност на акциза
85,00 /осемдесет и пет/ лв., 4 /четири/ броя кутии цигари без поставен на тях
акцизен бандерол марка „Fast” /Фаст/ е единична цена 7,50 лв. и размер на акциз
4,25 /четири лева и двадесет и пет стотинки/ лв. на обща стойност 30,00 /тридесет/
лв. и обща стойност на акциза 17,00 /седемнадесет/ лв.
С Определение на СРС, НО, 7 състав по ЧНД
№ 9413/2016г. по описа на състава за 2016г. и с определение на СРС, НО, 7
състав по ЧНД № 9414/2016г. по описа на състава за 2016г. протоколите за извършените
действия по разследването - претърсване и изземване били одобрени от съдия при
СРС, а инкриминираните цигари без поставен на тях акцизен бандерол били
предадени на съхранение в Столична Митница.
От заключението на изготвената по делото
съдебно- икономическа експертиза, се установява, че стойността на иззетите
акцизни стоки към датата на деянието - 27.05.2016г. е 4 282,50 /четири хиляди
двеста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лв., а общата стойност на дължимия
акциз - 2 426,75 /две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и седемдесет и
пет стотинки/ лв.
При така установената фактическа
обстановка, районният съд е приел, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин, поради което е признал подсъдимият за виновен в извършеното
престъпление.
Както фактическите констатации, така и
правните изводи на първата инстанция се споделят изцяло и от настоящия състав,
защото те почиват като цяло на вярна и точна интерпретация на събраните по
делото доказателства.
Фактите по делото са правилно установени
от СРС и настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд,
че обвинителната теза е доказана по несъмнен начин. Този извод се основава на обясненията
на подс. С.С. (частично) и показанията на свидетелите Л.И.Л., Г.Й.Д., Ф.Т.Н., К.А.Н.,
поемните лица - Н.Т.Г. и В.Б.Д., С.М.и М.М., дадени в хода на съдебното
следствие и тези, приобщени по реда на чл. 281 от НПК; от заключението на приетата
по делото СИЕ, както и от писмените доказателства и доказателствени средства,
приобщени чрез прочитане на основание чл. 283 от НПК — протокол за претърсване
и изземване от 27.05.2016 г. на лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с
peг. № *******, протокол за претърсване и изземване от 27.05.2016 г. на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******, одобрени с Определение
на СРС, НО, 7 състав по ЧНД № 9413/2016г. по описа на състава за 2016г. и Определение
на СРС, НО, 7 състав по ЧНД № 9414/2016г. по описа на състава за 2016г.,
протокол за оглед на веществени доказателства от 19.07.2016 г., писмо от НАП за
регистрирани трудови договори за лицето С.И.М., писмо от „Д.Г.“ ООД, справка за
съдимост на подс. С.С.М., писмо от СО, Дирекция „Приходи, администриране на
местни данъци и такси“, отдел „Люлин“ за декларирани от подсъдимия недвижими
имоти, писмо от НОИ е информация за осигурителния доход на подсъдимия,
писмо-справка от „Д.Г.“ ООД /л.58 от делото/.
Правилно не са били кредитирани от първата инстанция обясненията на подс. С.С., в частта, в която заявява, че е взел автомобила на св. Н. за период от няколко дни, с който възнамерявал да отиде до гр. Сандански, за да занесе багаж на св. С.М., с чието съдържание не бил запознат, доколкото същите се опровергават от показанията на разпитаните свидетели и най-вече тези на св. Н. и св. Н., които категорично и безпортиворечиво посочват, че уговорката за крайния срок за ползване на автомобила бил края на деня на предаването му. Съдът намира, че в тази част обясненията на подс. С. представляват опит да изгради защитна версия в своя полза. Тези обяснения на подс. С. не се подкрепят от нито едно друго събрано по делото писмено или гласно доказателство или доказателствено средство и се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. В това число се опровергават и от писмените доказателствени средства, а именно протокола за претърсване и изземване от л.а. Опел, модел Фронтера, в който подс. С. заявил, че намерените в него цигари е закупил от пазара. Действително тези обяснения на С. нямат доказателствен характер, но представляват индиция за знанието на подс. С. не само за намиращите се в автомобила му вещи, но и за техния произход. Правилно е било прието от контролираната инстанция, че в тази им част обясненията на подс. С.С. са нелогични и вътрешно противоречиви. Така например не стана ясно по каква причина е качил в автомобила марка Фолксваген голямо количество неизвестна за него стока, а същевременно на различни места в двата автомобила са били намерени други неголеми количества акцизни стоки -цигари без бандерол, като за тези, установени в притежавания от него автомобил марка „Опел“ е отразил в протокола за претърсване и изземване мястото от където са придобити вещите и не е отрекъл да знае какво представляват. Всичко това даде основание съдът да не възприеме обясненията на подс. С.С., че не е знаел какво има в кашона, а единствено е имал намерение да го занесе в гр. Сандански на св. С.М.по молба на последния. Не се споделя и наведената от защитата на подсъдимия теза, че цигарите в лекия автомобил марка Фолксваген биха могли да са поставени в него от други лица, доколкото по делото се съдържат данни, че св.Н.е предоставял автомобила си за ползване и на други лица. Това е така, доколкото и двамата свидетелиН.и Н. сочат, че при предаването на автомобила на подс. С.С. цигари в него не са се намирали. Същевременно за съставомерността на деянието е без значение кое именно лице е оставило в автомобила инкриминираните цигари, доколкото срещу С. е повдигнато обвинение за извършено формално престъпление, свързано с държане на акцизни стоки без изискуем по закона бандерол, което на практика не се оспорва от подсъдимия и/или защитника му.
Правилно са кредитирани с доверие от
районния съд показанията на служителите на ГДБОП - МВР, свидетели по делото, които
описват фактическата обстановка преди, по време и след провеждане на действията
по разследването спрямо подс. С.С.. От своя страна поемнтите лица Г. иД.дават
показания (приобщени и по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК) относно
установените и отразени в съответния протокол за проведени
процесуалноследствени действия претърсване и изземване. В посочените показания
св. Г. и св.Д.в качеството им на поемни лица не са проявили необходимата
гражданска заинтересованост относно извършени в тяхно присъствие ПСД, но това
обстоятелство не може да обоснове изключване на протоколите за претърсване и
изземване от доказателствения материал по делото. В тази връзка съдът намира,
че разумно първостепенния съд е кредитирал показанията на свидетелите Г. и Д.,
макар да не е изложил аргументи за законосъобразност на процесуалноследственото
действие, чиято законосъобразност е следвало да бъде обезпечена с присъствието им.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че протоколите за
претърсване и изземване от двата автомобила, извършени в присъствието на подс. С.С.
следва да бъдат кредитирани като годно доказателствено средство, доколкото са
изготвени съгласно правилата на чл. 161 от НПК (в присъствие на поемни лица,
били са одобрени с определение на съдия при СРС). Независимо, че св. Г. и св.Д.са
заявили пред съда, че когато са били извикани от органите на досъдебното
производство, са видели черен чувал, чието съдържание не са узнали, същите са
имали право да направят бележки и възражения по допуснатите непълноти и
закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола, което
св. Г. и св.Д.очевидно не са направили, не са посочили и причините, поради
които не са се възползвали от тази предоставената им от закона възможност.
Следва да се отбележи същевременно, че обстоятелствата, за които следва да
свидетелства това писмено доказателствено средство са изяснени по достатъчно
категоричен начин чрез гласните доказателствени средства на св. Н. и св. Н.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и от показанията на свидетелите Л.
и Д.. Посочените свидетели категорично са посочили пред първостепенния съд, че акцизни
стоки без бандерол са били намерени, в двата автомобила, ключовете от които са
се намирали у подс. С.. Следва да се подчертае също така, с оглед изключително
голямото количество на инкриминираните акцизни стоки, че в разрез с всякаква житейска
логика би било да се приеме, че инкриминираните цигари без бандерол, не са били
установени в ползваните от подс. С. автомобил, а са попаднали в него по
неустановен по делото начин, без това да е било забелязано от намиращите се
близост лица. Следва да се посочи, че деянието е извършено в светлата част на
денонощието и на оживено място. Всъщност св. Г. и св.Д.на практика не отричат показанията
си, депозирани на фазата на досъдебното производство, като е напълно възможно с
оглед изминалия период от време от датата на деянието до датата на провеждане
на съдебното следствие, спомените им за случилото се да не са напълно точни,
алтернативно да не са проявили нужната гражданска активност, за да запомнят, а
в последствие и да възпроизведат обстоятелствата, за които са били поканени да
участват като поемни лица.
С оглед изложеното настоящият въззивен съдебен
състав намира, че следва да кредитира като годно доказателствено средство
протоколите за претърсване и изземване, респ. протокола за оглед на веществени
доказателства. Съгласно чл. 137 НПК поемните лица имат правото да правят
бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат
поправки, изменения и допълнения на протокола. Следователно, присъствието на
поемните лица при извършването на съответното процесуално-следствено действие
(в случая при извършването на претърсването и изземването и на огледа на
веществените доказателства) гарантира, от една страна, неговото законосъобразно
извършване, а от друга - достоверността на отразените в протокола
обстоятелства. Следователно, доколкото липсват отразени в двата протокола
възражения и бележки на свидетелите, присъствали като поемни лица, налага се
недвусмисленият извод, че свидетелите са възприели непосредствено извършваните
по време на претърсването и изземването и огледа на веществени доказателства действия
от разследващите органи. Оттук и с положените впоследствие подписи са
удостоверили достоверността на обстоятелствата, отразени в съставените протоколи.
Правилно не са били кредитирани с
доверие от районния съд показанията на свидетеля С.М., както и развитата от
подс. С. теза за пътуване до гр. Сандански, при което е бил ангажиран да занесе
на св. С.М.багаж, съдържащ инкриминираните вещи, без да знае за съдържанието му.
Тази версия се опровергава от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което разумно е била третирана като е защитна с
цел изключване на субективната съставомерност на деянието, за което е
ангажирана наказателната отговорност на подс. С.. При анализа на обясненията на
подс. С. и св. С.М.логично е съобразено, че практически твърденията за престой
на св. С.М.в гр. Сандански и причината за него са категорично опровергани от
приобщените по делото писмени доказателства - 2 бр. писма от „Д.Г.“ ООД, от които
се установява, че никога С.И.М. не е бил техен служител, а с лицето, което той
твърди, че го е наел на работа - Иво Иванов, дружеството никога не е сключвало
договори за охрана на обекти на територията на Община Сандански и не е
изпращала служители в командировка там. Не може да бъде пренебрегнат и фактът,
че въпреки твърденията си за продължителен престой в гр. Сандански, св. С.М.не
посочва какъвто и да било адрес, на който е пребивавал или на обект, който
твърди, че е охранявал в това населено място. Тези противоречия и неясноти в
показанията на св. С.М., както и останалите констатирани такива и от първата
инстанция, включително относно това в какво са били поставени цигарите, които е
трябвало подсъдимият да му занесе в Сандански, марката на цигарите, които
твърди, че е закупил за значителна сума и в голямо количество, с какъв превоз е
стигнал до гр. Сандански и какви са били причините да не вземе със себе си
инкриминираните вещи, чиято собственост претендира, правилно са мотивирали
недоверие относно тяхната достоверност и логично са били преценявани като опит
за защита в полза на подс. С., с когото са в близки отношения. Нужно е да се
подчертае обаче, че независимо дали св. С.М.се е намирал в гр. Сандански към
периода на инкриминираната дата, това обстоятелство не е годно да оневини подс.
С., доколкото собствеността на инкриминираните цигари без акцизен бандерол е
ирелеванта за съставомерността на деянието, за което С. е предаден на съд.
Съществен за правилното решаване на делото е това дали подсъдимият е знаел за
съдържанието на държания от него черен чувал, на което съдът ще отдели внимание
по-долу.
За пълнота тук следва да се посочи, че
според въззивния съдебен състав показанията на св. М.М. следва да се кредитират
с доверие. Същият на практика признава предаването на инкриминираните цигари,
поставени в черен чувал на подс. С., който ги е поставил в управляван от него
автомобил. Това, че св. М.М. не е съобщил лично за съдържанието на предадения
чувал на подсъдимия, не означава, че последният не е знаел какво е то. Ето защо
дори да бъдат кредитирани с доверие показанията на св. М.М., те практически не
създават противоречие в даказателствения материал по делото относно
съществените за предмета на доказване факти. Дали брат му – С. се е намирал в
Сандански или на друго място, както и дали той самият е знаел за съдържанието
на предадения на подсъдимия черен чувал е без значение за даването на правилен
отговор на въпроса осъществил ли е подс. С. престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна.
При цялостна преценка на
доказателствения материал въззивният съд прие, че крайният извод на първата
инстанция относно субективната съставомерност на деянието е правилна. Не могат
да бъдат кредитирани с доверие обясненията на подс. С., че не е знаел
съдържанието на чувала, който е следвало да предаде на св. С.М.. Логично
районният съд е приел, че звучи абсурдно наведената от С. теза, че не е знаел
какво има в черния плик, но същевременно не дава обяснение за останалите намерени
в ползвания от него на инкриминираната дата лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с peг. № *******, предоставен му от св. Н., при положение, че
както последният, така и неговата съпруга - св. Н., са категорични, че в
автомобила при предоставянето на същия на подс. С. не е имало цигари. Следва да
се подчертае, че в този автомобил, освен цигари без бандерол марка „Sani slims”
/Сани Слимс/, в различни места на автомобила, включително и при резервната
гума, са намерени цигари без акцизен бандерол от други марки, а именно: „Ashima
luxury super slims” /Ашима лъкшъри супер слимс/ и „Rone” /Рон/, а св. С.М.не
твърди закупените от него цигари да са били от различни марки и оставени в
различни пликове. Нещо повече в автомобила, притежаван от подс. С. също са били
намерени цигари без акцизен бандерол, като даденото от подсъдимия обяснение пред
съда за произхода им (изпаднали са от черния плик) не звучи разумно не само
поради липса на констатирани разкъсвания на черния чувал при извършения оглед
на веществени доказателства, но и поради това, че непосредствено след проведеното
претърсване и изземване от автомобила марка „Опел“ С. е посочил, че е закупил
намерените цигари „от пазара“, което е било отразено и в съставения и подписан
от него протокол. При това положение не може да бъде приета за логична тезата,
че подсъдимият макар да е имал фактическа власт върху два леки автомобила, в които
са били намерени цигари, всички от които без поставен акцизен бандерол, не е
знаел за съществуването само на част от тях.
С оглед всички констатирани противоречия
и логически несъответствия и липса на последователност в изложеното от подс. С.
и при съпоставяне на изложеното от него и останалите разпитани по делото
свидетели, съдът счита, че не следва да кредитира е доверие обясненията на С., в
частта, в която сочи, че не е знаел за естеството на установените в негова
фактическа власт инкриминирани вещи.
Не е налице и твърдяното от защитата на
подс. С. процесуално нарушение, което да е ограничило правото му на защита,
изразяващо се в непредявяване на страните на веществените доказателства по
делото. Това е така доколкото, инкриминираните цигари на фазата на досъдебното
производство са били предмет на оглед, за което е съставен протокол в
присъствието на поемни лица, чието съдържание и законосъобразно провеждане не е
било оспорено от страните. Настоящият съдебен състав също не констатира наличие
на основания за изключването му от доказателствения материал по делото.
Правилно са били кредитирани заключенията
на вещото лице, изготвило назначената на досъдебното производство съдебно
оценителна експертиза, т.к. последната е пълна, ясна и обоснована и по делото
не възниква съмнение относно нейната правилност. Съдът изцяло приема фактите,
установени от заключението на СОцЕ относно
стойността на държаните тютюневи изделия без бандерол, както и
стойността на дължимия акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.
В обобщение на гореизложеното, съдът
счете, че по делото са събрани убедителни доказателства в подкрепа на
обвинителната теза. Правилно, първата съдебна инстанция е приела тезата на
обвинението, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК,
като е приела, че тя е подкрепена с обективни и безусловни доказателства и
представлява доказана по несъмнен начин версия. Подсъдимият е държал
инкриминираните предмети по смисъла на чл. 234, ал. 1 от НК. За да се направи
този извод съдът правилно е приел, че подс. С. е упражнявал фактическата власт
върху инкриминираните акцизни стоки. Последните са се намирали в собствения му автомобил
и в този, който е взел за временно ползване от св. Н., като липсват каквито и
да било данни друго лице да е имало достъп до превозните средства и намиращите
се вътре вещи. Не са налице основания да не бъде споделено становището на контролираната
съдебна инстанция, че от субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици
(изчерпващи се със самото осъществяване на фактическа власт върху процесиите
акцизни стоки без бандерол).
При определяне на наказанието,
първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия С.С. обстоятелства, и в правилното приложение на чл. 54 от НК е
определил наказанието „лишаване от свобода“ в предвидения в закона специален
минимум, а именно 1 /една/ година, което и според настоящия съдебен състав
изцяло отговаря на целите, визирани в чл.36 НК.
Правилно е било прието, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице
двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на този текст.
По делото не били събрани доказателства за наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито за изключителни такива- налице са смекчаващи
отговорността обстоятелства, но само обичайните такива. От друга страна този
съдебен състав счита, че и минимално предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.
1 от НК наказание, не е несъразмерно тежко с оглед степента на обществена
опасност на деянието и на дееца и най- вече и с оглед обстоятелството, че се
касае за престъпление чийто предмет е значителен като количество и стойност
акцизни стоки, с изключително широка разпространеност в обществото.
Съдът правилно е наложил и кумулативно
предвиденото наказание на подс. С.С., като му е определил наказание глоба малко
над еднократния размер на стойността на инкриминираните акцизни стоки, а именно
глоба в размер на 5000 лева.
Правилно е била приложена и разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият С.С. не е бил осъждан към момента
на извършване на инкриминираното деяние на наказание „лишаване от свобода”,
наложеното наказание по настоящето дело е „лишаване от свобода” за срок до три
години, както и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С.С. не се
налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание, с оглед което
законосъобразно е било отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3 /три/
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Законосъобразна е присъдата и в частта,
с която съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - 571 броя кутии е
цигари /различни марки, посочени/, без акцизен бандерол, намиращи се на
съхранение в Митница - Столична, и е постановил унищожаването им след влизане
на присъдата в сила, осъдил е подсъдимия С.С. да заплати на СДВР направените по
делото разноски в размера на 356,88 лв., както и на СРС сумата от 80 лева.
Предвид изложеното и с оглед на
извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността
на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид това атакуваната присъда, като
правилна и законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.11.2017 г., постановена по
НОХД № 1886/2017 г. по описа на СРС, НО, 129 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.