№ 16
гр. Пловдив, 23.01.2017 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори търговски състав, в закрито
съдебно заседание на 20.01.2017 год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИН БОЖИКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Севдалин Божиков въззивно търговско дело номер 20 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 25, ал. 4 ЗТР и е образувано по жалба на адв. А.Д. ***, в качеството
му на процесуален представител на „Д.П.Е.“ ООД с ЕИК * против Решение № 483 от 28.11.2016
год., постановено по т.д. № 666/2016 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХХІІІ-ти
състав, с което е потвърден отказ № 20160920172604-2 от 29.09.2016 год. на
длъжностно лице от Търговски регистър при Агенция по вписванията-С*, постановен
по заявление с входящ номер 20160920172604 от 20.09.2016 год. за вписване прекратяване
на търговската дейност, процедура по ликвидацията на „Д.П.Е.“ ООД с ЕИК * и
избор на ликвидатор на дружеството.
За да
постанови акта си решаващият съдия е приел, че не са налице данни за редовно
свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците в „Д.П.Е.“ ООД с ЕИК *,
поради което и приетите на него решения са незаконосъобразни поради
противоречието им с дружествения договор.
Във
въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, иска се
неговата отмяна от въззивната инстанция и постановяване на ново, с което се
дадат задължителни указания на длъжностното лице при Търговския регистър към
Агенция по вписванията за извършване на исканото вписване, а именно:
прекратяване търговската дейност на „Д.П.Е.“ ООД с ЕИК *, обявяване ликвидация
на дружеството и избор на ликвидатор.
Изложените
мотиви за неправилност на решението се свеждат до превишаване правомощията на
първоинстанционния съд при преценка на фактите, довели до отказ от вписване на
исканите промени. Твърди се, че „без да е налице оспорване ПОС е влязъл в
ролята на съд по същество, подлагайки на тълкуване съдържанието на
представената в Търговския регистър покана за свикване Общо събрание и
разписките за достигане до адресатите им, придружени с писмо от „Български
пощи“, удостоверяващо връчването на изпратената кореспонденция“. Жалбоподателят
излага мотиви за редовност на свикването и оттук – законосъобразност на
приетите решения от общото събрание на съдружниците в „Д.П.Е.“ ООД-П*.
Въззивният
състав намира, че жалбата е подадена от страна в производството, която има
интерес от обжалване на съдебния акт. Същата е депозирана в предвидения срок,
поради което се явява допустима, но
разгледана по същество – неоснователна.
Като
цяло обжалваното решение е дало пълен и законосъобразен отговор на повдигнатите
в хода на първоинстанционното производство въпроси и по тази причина то следва
да се потвърди от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на
окръжния съд, съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед
правомощията, произтичащи от чл. 269 ГПК, въззивният състав намира за
необходимо да даде отговор на повдигнатите от процесуалния представител на „Д.П.Е.“
ООД въпроси.
Централно
място в проверката на длъжностното лице при Търговския регистър заема
проверката съществува ли заявеното обстоятелство, съответно приет ли е
законосъобразно представеният за обявяване акт – чл. 21, т. 4 и 5 ЗТР.
В тежест
на заявителя е да докаже валидното възникване на заявените за вписване
обстоятелства, съответно надлежното приемане на представените за обявяване
актове, а регистърният орган проверява съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона. Следва да се посочи, че едно
обстоятелство съществува в правния мир, ако е възникнало валидно и това
състояние не е променено.
Изводът
– законодателят не е показал воля да възложи на регистърния орган проверка на
нещо различно в сравнение с това, което съдът извършваше в регистърното
производство, когато същото се водеше при него /сравнение на чл. 496, ал. 2 ГПК
/отм./ с чл. 21, т. 5 ЗТР/, а това включва проверка не само за съществуване на
обстоятелството, а и съответствието му със закона.
Чл. 19,
ал. 1, т. 3 от дружествения договор на „Д.П.Е.“ ООД-П* делегира права на общото
му събрание да приеме решение за прекратяване на дружеството, като чл. 20, ал.
2 от същия предвижда приемането на решения по чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4 да става
с единодушие, т.е. при участието на всички съдружници.
Видно от
справката по фирменото дело на „Д.П.Е.“ ООД-П* съдружници в същото са „Б*“ АД-П*,
притежаващо 98% от капитала ; „Ф*РФС“ със седалище в К* Х*, притежаващо 1% от
капитала и „К. фан Т Р* З*“ със седалище в К* Х*, притежаващо 1 % от капитала.
Дружественият
договор не предвижда процедура по свикване на общото събрание, но този въпрос е
уреден с императивни правни норми от Търговския закон, които следва да намерят приложение
в процесния случай. Така чл. 139 ТЗ предвижда общото събрание да се свиква с
писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на
заседанието, като в поканата се посочва и дневният ред.
Видно от
представен в първоинстанционното производство протокол /л. 12/, общо събрание
на съдружниците в „Д.П.Е.“ ООД-П* е проведено на 15.06.2015 год. от 14.00 часа.
По т. 1 от дневния ред са приети решения, които са свързани с: одобряване
докладите на управителя за дейността на дружеството в периода 2007 – 2014 год.
и приемане на съответните финансови отчети, а по т. 2 от дневния ред е прието
решение за прекратяване дейността на „Д.П.Е.“ ООД-П*, определен е едногодишен
срок за ликвидация и за ликвидатор е избрана Г* А* Ф*.
Следва
да се отбележи, че в протокола за заседанието на общото събрание не е посочено
място на провеждането му. Нещо повече - в преписката не е представено копие от
поканата по чл. 139 ТЗ, за да се прецени доколко същата отговаря на
изискванията на императивната правна норма с посочване не само на дневен ред,
дата и час на заседанието, но и място на неговото провеждане.
Посоченото
по-горе потвърждава извода на първоинстанционния съд за нередовност на
проведеното на 15.06.2015 год. общо събрание на съдружниците в „Д.П.Е.“ ООД-П*,
а оттук и правилност на извода му за незаконосъобразност на приетите решения.
Въззивният
състав не може да приеме твърденията на жалбоподателя за редовно уведомяване на
съдружниците „Ф* РФС“ и „К. ф* Т Р* З*“ със седалище в К* Х*, притежаващи по 1%
всеки един от капитала на дружеството.
Създадена
е значителна практика на ВКС във връзка с редовното връчване на покана за общо
събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност и начините за
установяване на този факт, но в дадения случай действията на управителя на „Д.П.Е.“ ООД-П* не са съобразени с нея.
На първо
място – не е представено копие от поканата, която е изпратена до двамата
холандски съдружника.
Второ –
липсват данни за съдържанието на изпратените по пощата пратки /писма/, за да се
идентифицира съдържанието им с твърденията на жалбоподателя.
Трето –
няма яснота за адресите, на които са изпратени тези пратки /писма/, за да се
потвърди идентичността им със седалище и адрес на управление на юридическите
лица-съдружници, посочени в дружествения договор.
Четвърто
– твърдението, че поканата е изпратена при спазване срока между получаването й
и заседанието на общото събрание на съдружниците, не е доказано.
Пето –
от представеното писмо на „Български пощи“ не може да се направи безспорен
извод, че цитираните препоръчани пратки, подадени на 23.04.2015 год. и по
сведение на чуждата пощенска администрация доставени на получателите на
29.04.2015 год. са тези, в които е била поканата за общо събрание на
съдружниците в „Д.П.Е.“ ООД-П*.
Неоснователно
е позоваването на жалбоподателя на „идентично“ според него Решение № 437 от
01.11.2016 год., постановено по т.д. № 654/2016 год. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, в което било прието за редовно връчването на цитираните по-горе
пратки /писма/.
Предмет
на цитираното решение е бил постановен отказ от обявяване на годишни финансови
отчети за периода 2007-2014 година по партидата на дружеството и както правилно
е отбелязал решаващият съдия „проверката, която се извършва в процедурата по
обявяване на ГФО е формална и не се разпростира относно законосъобразността на
решението на ОС за приемане на ГФО. Налице е разлика в обхвата на проверката в
производството по вписване на обстоятелства и в производството по обявяване на
актове. Законосъобразността на решението на ОС следва да бъде направена
в производствата по вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в ТР – чл.
21, т. 5, предл. първо ЗТР предвижда проверка на съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона, установено от
представените документи по т. 4“.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 483 от 28.11.2016 год.,
постановено по т.д. № 666/2016 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХХІІІ-ти
състав, с което е потвърден отказ № 20160920172604-2 от 29.09.2016 год. на
длъжностно лице от Търговски регистър при Агенция по вписванията-С*.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: