№ 7736
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110170510 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Й. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с изп. лист от 19.03.2017г., издаден по гр. д. № 67328/2016г.
по описа на СРС, е осъден да заплати парични суми на ответника. Въз основа на изп.
лист и по молба на ответника било образувано изп. дело № 4975/2017г. по описа на
ЧСИ Н. М. за събиране на вземанията. Твърди, че едва на 19.09.2022г. му било
изпратено съобщение за образуване на изп. дело, като същото било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че вземанията са погасени по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 4609,72лв.,
представляваща главница по изп. лист за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., ведно със
законната лихва за периода 15.09.2015г.-07.11.2016г. в размер от 341,45лв. поради
погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че за вземанията е приложима 5-годишна давност,
както и че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с които давността е
прекъсвана, както и че по време на извънредното положение е спряла да тече.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на
1
сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 19.03.2017г. в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, съгласно
който ищецът е осъден да му заплати следните суми: 4609,72лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2016г., 42,38лв. – главница за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от 25.11.2016г. до
окончателното плащане, сумата от 341,45лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2015г.-07.11.2016г., сумата от 7,46лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялвоо разпредлеение за периода 15.09.2015г.-07.11.2016г. и
505,06лв. – разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.12.2016г.
За събиране на горните вземания, по молба на кредитора от 08.06.2017г. е
образувано изп. дело № 4975/2017г. по описа на ЧСИ Н. М.. С молбата за образуване е
поискано предприемане на действия за събиране на вземанията и са възложени на
съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От съдържанието на изп. дело се установява, че със съобщение от 27.06.2017г.,
получено на 17.07.2017г., е наложен запор върху вземането на длъжника за пенсия,
като с това действие е прекъсната давността за вземанията. На същата дата е изведена
и покана за доброволно изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. С
молба от 25.06.2018г. взискателят е поискал извършване на справки и налагане на
запори върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника и насрочване на опис
на движими вещи, като с тази молба давността също е прекъсната. На 21.05.2019г.
съдебният изпълнител е извел съобщение до длъжника, с което е насрочил опис на
движимо имущество на 26.06.2019г. Няма данни съобщението да е получено и опис
реално да е извършен. С молба от 30.08.2019г. взискателят отново е поискал
извършването на същите изпълнителни действия, като с тази молба давността отново е
прекъсната. Следващата молба, с която са поискани изпълнителни действия, е от
07.10.2021г. Предвид че тази молба е подадена повече от две години след предходната
и в периода между тях няма извършени изпълнителни действия, то следва че
изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона поради настъпила
2
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 30.08.2021г. и тази молба от 07.10.2021г. и
всички последващо извършени действия по прекратеното дело не са в състояние
надлежно да прекъснат давността. В диспозитива на горецитираното ТР обаче е
разяснено по задължителен за съдилищата начин, че новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Тоест, в случая погасителната давност е
започнала да тече от 30.08.2019г. Вземанията са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение. В утвърдената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав
споделя - Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г.
по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се
прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага
променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено,
така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С
оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с 5-годишна
давност. Същият отговор е даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. №
4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е прието, че изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
/Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424, ал.1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал.2 ГПК, за длъжника не съществува форма за
искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че
при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират /вж.решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV
г.о./
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните
вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с 5-
годишна давност, която очевидно не е изтекла, предвид че началният й момент е
30.08.2019г. Ето защо, предявените искове подлежат на отхвърляне като
3
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на
следните суми, за които е издаден изп. лист от 19.03.2017г. по гр. д. № 67328/2016г. по
описа на СРС, 31-ви състав, а именно: 4609,72лв., представляваща главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., и 341,45лв., представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2015г.-07.11.2016г., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Й. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4