Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 127
гр. Сливен, 14. 06. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тридесети май, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ И.А
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 76 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба, подадена от П.Д.М.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***-Б-17 – чрез адв. Д.Д.,
против Решение № 1012-19-10#1 от 08.02.2019 г. на Директора на Териториално
поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е
отхвърлена жалбата на П.Д.М. срещу Разпореждане № 2121-19-21#1 от 21.12.2018 г. на Ръководител “Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, с което е отказано изменение на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.Д.М..
В жалбата си оспорващият твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: в периода от
26.06.1979 г. до 01.07.1990 г. е работил като п. в ИЧС „Г. А. Н.“ – филиал С. –
К., впоследствие преименуван в б. за п. на ч. к. – м. К., като е изпълнявал
пълната норма за задължителна п..работа; за горепосочения период стажът му
следва да бъде зачетен като у.; неправилно административният орган не е зачел
за у. този стаж и поради това оспорващият е загубил възможността да получава
допълнителна добавка от у. фонд за този стаж. Моли оспореното решение да бъде
отменено ведно със законните последици.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата. В представена писмена молба моли жалбата да бъде
уважена. Претендира разноски в размер на адвокатско възнаграждение, определено
от съда.
Административният орган, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си
за неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – Вх. № 1013-19-149 от 27.08.2018 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващият
М. е поискал да му бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като положеният от него стаж в ИЧС „Г. А. Н.“ – филиал С. – К., впоследствие
преименуван в б. за п. на ч. к. – м. К., на длъжност п. за периода от
26.06.1979 г. до 01.07.1990 г. се квалифицира за у.. осигурителен стаж. С
Разпореждане № 2121-19-21#1 от 21.12.2018 г. на Ръководител “Пенсионно
осигуряване” /ПО/ в ТП на НОИ – Сливен, на оспорващия е отказано изменение на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като длъжностното лице е приело,
че липсва основание стажът, положен през периода 26.06.1979 г. - 01.07.1990 г.,
да се зачете за у.ски по реда на чл. 19, ал. 1 във връзка с ал. 3 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, както и по реда на чл. 19, ал. 2 от
НПОС.
Разпореждането е обжалвано от М. по административен
ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-10#1 от 08.02.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, административният орган се е произнесъл по жалбата и я е отхвърлил като
неоснователна. Актът е издаден от С.К. Г. – н. на о. в ТП на НОИ – Сливен,
определена със Заповед № 1016-40-516 от 04.05.2015 г. на Управителя на НОИ да
изпълнява правомощията на Директор на ТП на НОИ – Сливен, в случай на негово
отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна
неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна
необходимост. В административната преписка се съдържа Болничен лист №
Е20183027231 от 24.01.2019 г., издаден от ДКЦ Сливен ООД, видно от който
Директорът на ТП на НОИ – Сливен– С. А. Р., е в отпуск за временна
неработоспособност от 24.01.2019 г. до 22.02.2019 г. В мотивите на решението е
прието, че: с Разпореждане от 09.12.2016 г. на Ръководител ПО, на основание чл.
68, ал. 1, 2 от КСО, на М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 23.08.2016 г., като е зачетен осигурителен стаж с
продължителност 40 години 7 месеца и 13 дни, от които общата продължителност на
зачетения у.ски осигурителен стаж е 24 години 8 месеца и 29 дни; не е налице
основание за изменение на отпуснатата на М. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст; стажът, положен от М. на длъжност п. в ИЧК „Г. А. Н.“ – м. К., от
26.06.1979 г. до 31.05.1981 г., и на длъжност п. в б. за п. на ч. к. /БПЧК/
Сливен – м. К., от 01.06.1981 г. до 31.08.1985 г., от 01.09.1986 г. до
31.08.1987 г. и от 01.09.1988 г. до 01.07.1990 г., не може да бъде зачетен за у.
осигурителен стаж; липсва основание стажът, положен през тези периоди, да се
зачете за у. по реда на чл. 19, ал. 1 във връзка с ал. 3 от НПОС, тъй като
Институтът за ч. с., съответно б.та за п. на ч. к., не е учебно и в. заведение,
създадено по реда на отменения Закон за народната просвета /ЗНП/; не е налице
основание стажът, положен през тези периоди, да се зачете за у. по реда на чл.
19, ал. 2 от НПОС, тъй като не са представени доказателства М. да е изпълнил
пълната норма за задължителна п. работа.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, е съобщено на оспорващия на 13.02.2019 г., а жалбата срещу него е
входирана в деловодството на административния орган на 20.02.2019 г.
Безспорно установени между страните са следните
обстоятелства: общата продължителност на зачетения на М. осигурителен стаж с
първоначално издаденото разпореждане от 09.12.2016 г.; общата продължителност
на зачетения с посоченото разпореждане у. осигурителен стаж; продължителността
на осигурителния стаж, положен от М. на длъжност п. в ИЧС „Г. А. Н.“ – филиал
Сливен – К., впоследствие преименуван в б. за п. на ч. к. – м. К.; Институтът
за ч. студенти, съответно б.та за п. на ч. к., не е учебно и в.но заведение,
създадено по реда на отменения ЗНП; включването на горепосочената длъжност п.,
заемана от М., в списък, утвърден от Министъра на образованието и науката,
съгласуван с управителя на НОИ.
Спорният въпрос между страните е следва ли стажът,
положен от М. на длъжност п. в ИЧС „Г. А. Н.“ – м. К., от 26.06.1979 г. до
31.05.1981 г., и на длъжност п. в БПЧК Сливен – м. К., от 01.06.1981 г. до
31.08.1985 г., от 01.09.1986 г. до 31.08.1987 г. и от 01.09.1988 г. до
01.07.1990 г., да бъде зачетен за у.ски осигурителен стаж.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Й.С. с
в. и. о., със сп. „и. на т. „, заключението по която съдът възприема като изготвено
компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице
дава заключение, че: Институтът за ч. студенти, съответно б.та за п. на ч. к., в
които е работил оспорващият, са създадени във връзка с изпълнение на спогодба
между Република България и Република Виетнам от 23.05.1973 г.; през 1981 г. е
извършено обединение на двете звена под наименованието б. за п. на ч. к. К.; за
процесния период 1979 г. – 1990 г., оспорващият е отговарял на изискванията за
заемане на длъжността у. съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност; М. притежава диплом за завършено висше
образоване по специалността „българска филология“ и призната квалификация
„Специалист по българска филология и п. в средните училища“; за процесния
период 1979 г.– 1990 г., не са намерени документи, доказващи, че М. е изпълнил
пълната норма за задължителна п. работа по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС; от
единствено наличните разплащателни ведомости вещото лице не е установило, че п.
имат пълна норма за задължителна п. работа; видно от разплащателните ведомости,
брутното трудово възнаграждение на М. е с постоянен характер и има следната
структура: основна заплата + допълнителни възнаграждения: за продължителна
работа в едно и също предприятие, доплащане за отдалеченост, доплащане за
комуникация; в разплащателните ведомости се съдържат данни за: брой отработени
работни дни, размер на основна заплата, процент за клас, размер на допълнителните
възнаграждения, но не се съдържат данни за това имал ли е М. норма за
задължителна п.ска работа и била ли е определяна такава.
С оглед установеното по делото, че за процесния период
не са съхранени документи относно изпълнение на н.а
от часове от п. в б. за п. на ч. к., по искане на оспорващия са допуснати
гласни доказателства за установяване имали ли са определен н. часове п.ите в БПЧК
Сливен – м. К., и изпълняван ли е този н. от оспорващия. Свидетелите Ж. П. И. /у.
по б. е. и л., работил с оспорващия от м.септември 1982 г. до м.май 1990 г. в
БПЧК К./ и Ч. И. А. /у. по б. е. и л., работил в БПЧК К. от 1979 г. до 1990 г./ дават показания, че: п. по б. е. и л.
в БПЧК К. са имали годишен н. от *** учебни часа; водена е била присъствена
книга, в която п.ите са се разписвали; на ден са имали задължително по 4-5
часа; в началото са работили на шестдневна работна седмица; п.ите са имали и лекторски
часове – над определения годишен н.; всички п.и са изпълнявали н.а от часове.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от КСО, по жалбите срещу разпореждания за отказ или за неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към
тях, се произнася ръководителят на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В разглеждания случай оспореното решение е издадено от Началник на
отдел в ТП на НОИ – Сливен, при условията на заместване. По делото са
представени доказателства за обективната невъзможност на титуляра на
правомощието – Директора на ТП на НОИ – Сливен, да изпълнява функциите си
/ползване на отпуск за временна
неработоспособност през периода, в който е издаден оспореният акт/, и за
надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице,
подписало оспорения акт /изрична писмена заповед за заместване/, от което
следва че актът е издаден при наличие на компетентност.
Оспореното решение е издадено при наличие на
компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
В чл. 19 от НПОС са регламентирани условията, при
които осигурителният стаж се зачита за у. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр. 21
от 17.03.2000 г. и е в сила от 01.01.2000 г. За осигурителния стаж на
оспорващия, придобит преди 01.01.2000 г., е приложим § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. В
посочената разпоредба е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Преценката дали трудът на оспорващия, положен през спорния период /от 26.06.1979
г. до 31.05.1981 г., от 01.06.1981 г. до 31.08.1985 г., от 01.09.1986 г. до
31.08.1987 г. и от 01.09.1988 г. до 01.07.1990 г./, е у., следва да се направи
съобразно действащата през този период правна уредба. През периода не е имало легална
дефиниция на понятието „у. стаж“. Този термин е въведен с изменението на чл. 41
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/ с ДВ, бр. 40 от 1991 г.
Съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 3 от ППЗП, у. трудов стаж по смисъла на Закона за
пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност у. или в. в учебни и в.ни
заведения, създадени по реда на Закона за народната просвета, както и
социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на
лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския
съвет от 1991 г. /обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г./. С чл.
41, ал. 2 от ППЗП е предвидено, че у. трудов стаж е и трудовият стаж на лицата,
заемащи длъжности по списък, утвърден от Министъра на образованието и науката,
съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на
изискванията за заемане на длъжността у. или в. съобразно придобитото
образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната
норма за задължителна п. работа. Сходни условия за зачитане на положения
осигурителен стаж като у. са регламентирани и в сега действащите разпоредби на
чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПОС.
През периодите: от 26.06.1979 г. до 31.05.1981 г., от
01.06.1981 г. до 31.08.1985 г., от 01.09.1986 г. до 31.08.1987 г. и от 01.09.1988
г. до 01.07.1990 г., оспорващият е изпълнявал длъжност с наименование „п.“,
което по смислово значение е синоним на „у.“ и „педагог“. Учебната б. не е била
създадена по реда на Закона за народната просвета, но видно от чл. 11 от
представения Правилник за базите за п. на ч. к., издаден от Комитета по труда и
работната заплата към Министерския съвет, обучението в б. се е осъществявало
под учебно-методическото и педагогическото ръководство на Министерството на
народната просвета. Учебните планове и програми на ч.те студенти по български
език са се съгласували с Дирекция „Народна просвета“ към съответния окръжен
народен съвет. Съгласно чл. 12 от Правилника, за п.и /у.и/ и в.и в базите са се
назначавали лица с в. о. по специалността, а подборът и назначаването им се е
извършвало от Дирекция „Народна просвета“ при съответния окръжен народен съвет.
С чл. 13 от Правилника е предвидено, че по отношение на учебно-методическата
дейност, отпуските и др. на п.ите /у.ите/ в базите се прилагат н.ните актове,
които уреждат тези въпроси за средните политехнически учебни заведения. От
анализира на гореизброените разпоредби следва, че изпълняваната от оспорващия
дейност като п. в б.та е била подчинена на н.ните актове, уреждащи дейността на
у.ите в учебните заведения, създадени по реда на Закона за народната просвета
/отм./. Тази дейност задължително се е изпълнявала от лица с в. о. по
специалността и съобразно учебни планове и програми, осъществявани под
учебно-методическото и педагогическото ръководство на Министерството на
народната просвета. Във връзка с установените обстоятелства е и разпоредбата на
чл. 11 от Закона за народната просвета /ЗНП/ - обн., ДВ, бр. 218 от 17.09.1948
г., отм., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г./, съгласно която службата на редовните у.и
на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за у.ска
служба. По силата на чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда
за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с у.ските к.
/обн., ДВ, бр. 55 от 18.07.1989 г., отм., ДВ, бр. 47 от 14.06.1991 г./, за „у.ски
к.“ се считат у.ите и другия педагогически персонал в общежитията и
извънучилищните учреждения, чиято дейност е свързана с обучение и възпитание
/наричани по-нататък „учебно-в. учреждения“/ независимо от ведомствената им
принадлежност. От изложеното следва, че стажът на оспорващия като п. през
спорния период е бил на у. служба.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗП /отм./ е приета
с ДВ, бр. 10 от 1998 г. – след спорния период, и при липса на преходна
разпоредба, която да придава обратно действие на новоприетата норма и да
преурежда заварени осигурителни правоотношения. Независимо от това и доколкото
административният орган се е позовал на чл. 19, ал. 2 от НПОС /която е със
сходно съдържание/, съдът намира за необходимо да посочи, че с чл. 41, ал. 2 от
ППЗП /отм./ е признат за у. трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по
списък, утвърден от Министъра на образованието и науката, съгласувано с
управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията
за заемане на длъжността у. или в. съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна п.ска работа. По делото не са спорни обстоятелствата, че
изпълняваната от оспорващия длъжност п. е включена в посочения списък и че оспорващият
е отговарял на изискванията за заемане на тази длъжност. Установено по делото е
и обстоятелството, че оспорващият е изпълнявал съответния н. часове. Събраните
в тази връзка свидетелски показания са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че положеният от оспорващия труд пред спорния период не се е различавал
по своя характер от труда, полаган от п. /у. / в учебните заведения, създадени
по реда на Закона за народната просвета /отм./.
По изложените съображения,
незаконосъобразно с оспорените административни актове е отказано зачитане за у.ски
на стажа на оспорващия за времето, пред което е работил като п. в ИЧС „Г. А. Н.“
– м. К., и в БПЧК С. – м. К.. Този извод решава и въпроса има ли оспорващият
право на добавка от у.ския пенсионен фонд към определената му пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като формираният категоричен отговор е
положителен. Съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО, на у.ите, които са придобили право
на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО /какъвто е настоящият случай/, се изплащат пенсии за осигурителен
стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от у.ския пенсионен фонд.
С оглед на изложеното, неправилно административният
орган е приел, че не са налице условия за изменение размера на пенсията на М.. В
този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република
България, изразена в решения по: адм. дело № 5198 / 2018 г., адм. дело № 8872/
2017 г., адм.дело № 14023 / 2016 г.
По изложените съображения, оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и делото да се върне като
преписка на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, за
ново произнасяне по заявлението на П.М. за изменение на личната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст, с оглед мотивите на съда за зачитане на процесния
осигурителен стаж за у. и определяне на правилен размер на пенсията, с оглед
разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО.
С оглед изхода на спора, претенцията на пълномощника
на оспорващия за разноски в размер на адвокатско възнаграждение, определено от
съда, е основателна. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата, процесуалният представител на оспорващия има право
на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за
правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно,
пълномощно и удостоверение за раждане, от което е видно, че упълномощеният
адвокат е син на оспорващия. Ето защо ТП на НОИ – Сливен следва да бъде осъдено
да заплати на процесуалния представител на оспорващия адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-19-10#1 от 08.02.2019 г. на Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с
което е отхвърлена жалбата на П.Д.М. срещу Разпореждане № 2121-19-21#1 от
21.12.2018 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване, с което е отказано
изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.Д.М..
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2121-19-21#1 от 21.12.2018 г. на
Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Сливен, с което е отказано изменение на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на П.Д.М..
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на “Пенсионно
осигуряване” в Териториално поделение на Националния осигурителен институт–
Сливен, за ново произнасяне по заявление Вх. № 1013-19-149 от 27.08.2018 г., подадено
от П.Д.М. за изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, да
заплати на адвокат Д.П.Д. с ЕГН: **********, член на Адвокатска колегия –
Сливен, адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: