Протокол по дело №52309/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4990
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20211110152309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 4990
гр. С., 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
Сложи за разглеждане докладваното от В. КР. П. Гражданско дело №
20211110152309 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:


МОЛИТЕЛКАТА ЕЛ. Р. СТ., редовно уведомена, не се явява, представлява се от
адв. Д.-К., особен представител.
МОЛИТЕЛКАТА КЛ. К. Д., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв.
Д. и адв. К..
ОТВЕТНИКЪТ Р. СТ. Р., редовно уведомен, явява се лично.
ДСП-С., редовно уведомени, не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. СТ. К., редовно уведомен, не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ АН. П. АТ., редовно уведомена, не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Г., редовно уведомена, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ Анг., редовно призован, явява се.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж., редовно призован, явява се.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. Н., редовно призован, не се явява.

Пълномощниците на страните (поотделно): Да се даде ход на делото.

ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва искане от 16.02.2022 г. на 08 РУ СДВР.
1
СЪДЪТ докладва молба от 22.02.2022 г. на ответника, който иска да бъде освободен
от разноски по експертизите. Представя декларация по чл. 83 ГПК.
СЪДЪТ докладва молба от 08.03.2022 г. на вещото лице Т..
СЪДЪТ докладва молба от 29.03.2022 г. от вещото лице. Със свое разпореждане от
30.03.2022 г. е дал възможност на вещите лица да работят по експертизите.
СЪДЪТ докладва социален доклад на ДСП Л. от 21.03.2022 г.
СЪДЪТ докладва социален доклад от 23.03.2022 г. от ДСП С..
СЪДЪТ докладва изпратено от 139 състав препис от решение по гр.д. № 51968/2017
г. и към него въззивно решение на СГС.
СЪДЪТ докладва изпратено решение по гр.д. № 13771/2017 г., по описа на 149
състав, СРС и към него въззивно решение на СГС.
СЪДЪТ докладва решение по гр.д. № 20632/2016 г. на СРС, 80 състав и към него
решение за поправка на ОФГ.
СЪДЪТ докладва решение по гр.д. № 8579/2016 г. на СГС, към него решение на 83
състав по гр.д. № 5532/2015 г.
СЪДЪТ докладва решение по гр.д. № 20632/2016 г. на 86 състав, СРС и към него
въззивно решение на СГС.
СЪДЪТ докладва определение по чл. 248 ГПК в частта за разноските на 84-ти състав,
СРС по гр.д. № 21922/2017 г.
СЪДЪТ докладва препис от решение 89 състав, по гр.д. № 12413/2017 г. и към него
въззивно решение на СГС.
СЪДЪТ докладва препис от решение на 80 състав, по гр.д. № 57009/2016 г.

Страните (поотделно): Нямаме контакт с лицето Н..

Адв. Д.: Свидетелят ни ще закъснее малко и моля да го разпитате последен.

Ответникът Р.: Водя един свидетел, защото другият е болен.

Адв. Д.: Считам докладите от ДСП за непълни и са изготвени единствено и само от
беседа със страните. Не са Д. отговори на поставените въпроси, които определихте с
определение от заседанието ноември месец. Представям и моля да приемете молба с
подробни съображения, с препис за другите страни. В доклада от ДСП С. се посочва, че има
обжалване на техен акт от страна на доверителката ми. В разговор с нея установих, че има
подадена жалба от нея и може би има образувано административно дело и смятам същите за
заинтересована страна. Моля да задължите друго ДСП да изготви доклад.
2

Адв. К.: Доверителката съобщи, че има образувано дело в АССГ, по повод на
подадена от нея жалба срещу издаден акт от ДСП С., което е висящо. Не са изпълнени
разпорежданията на съда за съдържанието на доклада, не са отразени беседите с детето,
въпреки, че съдът е разпоредил. Ноември месец представихме протокол от който е видно, че
отдел на ДСП С. е беседвал с детето. На 17.03. по искане отново на отдела майката е завела
детето, беседвано е с него отново, но съдържанието на тези беседи не са отразени в доклада.
Ако не се уважи искането да се разпореди на друго ДСП да изготви доклад, то да се наложи
глоба на ДСП С.. По отношение на доклада на Л. не са извършени отново разпоредбите на
съда – не е посетен дома на ответника, нито да е проучен въпроса, Д. има или няма насилие
пред детето.

Ответникът Р.: Докладите на ДСП са бланкетни. Жилището ми е същото, както е
било, когато са го посещавали преди. Нито аз, нито ДСП Л. нямаме достъп до Е.. От 23.08.
никой, освен майката К. няма достъп до Е.. Очевидно нито съд, нито прокуратура, нито
ДСП, заповедта е издадена от министерството на 22.12. със задължителен характер К. да
спазва постановения от съда режим, като не може да бъде подведена под отговорност по
никакъв начин. Жалбата от АССГ е отхвърлена, ако не се лъжа на 08.03., но въпреки всичко
К. продължава да не спазва режима и никой в тази държава не може да я накара да изпълни
съдебно решение и не може да я глоби. Предоставям на съда да се вземе решение. Би било
добре да се направи такъв доклад от ДСП. Искам в следващия доклад да задължите ДСП Л.
и ДСП С. да изпратят представители, защото те се оправдават със съда.

Адв. Д.-К.: Присъединявам се към казаното от процесуалните представители на К.Д.
и считам, че не са изпълнени указанията на съда и по Ваша преценка да ги накарате да
изготвят нови доклади или да санкционирате тези лица, които не изпълняват указанията на
съда.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме всички докладвани днес писмени доказателства
по делото, които ще обсъжда с крайния си съдебен акт.
С оглед обстоятелството, че по делото така или иначе е допусната психологична
експертиза, подробното изследване на която ще включва състоянието на детето и на
родителите към датата на експертизата,
СЪДЪТ намира, че по-нататъшните усилия да се изготвят нови социални доклади за
обстоятелствата, които ще се събират други доказателства по делото и за които вече са
събрани писмени доказателства по делото, а не се и спори какви са жилищните условия при
майката и при бащата намира, че не е необходимо да се изготвят нови социални доклади, а
същите с оглед желанията, възможностите и усилията на социалните работници са тези,
които са изготвени, поради което
3
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА социалните доклади.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на социален доклад от трето ДСП,
различно от Оборище и Л..

СЪДЪТ, като констатира, че в социалния доклад на ДСП Л. са събрани данни за
имотното състояние и най-вече за жилищните условия и за отглежданите деца в
семейството на бащата намира, че декларацията на същия към молбата по чл. 83 ГПК е
обоснована, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА ответника Р.Р. от разноски за допуснатите експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ депозитите на вещите лица да бъдат внесени от бюджета на съда.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещите лица Г., К., А. и Т. да работят по експертизите.
НАЛАГА глоба на основание чл. 85, ал. 1 ГПК, вр. чл. 91, ал. 1 ГПК на свидетеля Т.
Н. в размер на 50 лв. за неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА на свидетеля, че глобата може да бъде отменена от съда, ако в
едноседмичен срок подаде молба до съдебния състав.
РАЗПОРЕЖДА принудителното довеждане на свидетеля Т. Н., за следващо съдебно
заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ отново за следващо съдебно заседание свидетелят Т. Н..

Страните (поотделно): Да се разпитат полицейските служители.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатите свидетели:
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите:
Ж., 40 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
Анг., 30 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, свидетелите
обещаха да кажат истината.

От залата се изведе свидетелят Л..

Свидетелят Ж. на въпроси на адв. Д.-К.: Работя в 08 РУ СДВР, като старши полицай.
Не си спомням за инцидент в жилищен комплекс на Цариградско шосе. Имало е сигнал в
4
радио ефира. Спомням си господина (ответника), който е тук с бившата му съпруга, която не
е тук в момента. Водиха спор за детето кой да го взема, кой има право да го вземе.
Доколкото си спомням господина настояваше, че трябва да го вземе. Отидох с колегата Л..
Имаше много хора и охраната на комплекса. Бащата искаше да вземе детенцето. Не си
спомням, Д. детето беше при тях или горе в апартамента. Детето беше момиче. Господна
настояваше да го вземе и майката каза, че няма да го даде, болно ли е, не знам. И друг път
сме ходили на сигнал в Ц. к.. Казахме на страните да не се карат и саморазправят, да не
нарушават обществения ред, написахме им по един протокол да си търсят правата по
законоустановения ред и си тръгнахме. В наше присъствие бащата не взе детето, доколкото
си спомням. Не си спомням някой от двамата – мъжа или жената да са имали следи от
насилие или други следи по тялото си или по дрехите. Не си спомням бащата Д. е бил сам,
имаше много хора – тя бяха долу, разправяха се, имаше и охрана от цариградски. Беше
оживено, топло време и доколкото си спомням доста хора е имало наоколо. Доколкото си
спомням тогава майката беше мисля сама. Не си спомням, Д. детето е било долу или горе в
апартамента. Много пъти сме ходили при тях. Друг път сме ходили на адреса, а за тази
случка беше долу пред комплекса. Друг път когато сме ходили на сигнали се е случвало да
виждаме детето – едно момиченце, но за случката от 03.09.2021 г. нямам спомен Д. детето
беше долу и Д. сме го вижД.. Ние го приемаме като най-обикновен битов скандал между
бивши съпрузи, които спорят – за дете ли ще е, за имот ли ще е или други разправии. Пишем
протокол на двете лица да не нарушават обществения ред и в съда да си решават
проблемите. Сигнала е през дежурната част и не помня от кого е бил сигнала, от мъжа или
от жената.

Адв. Д.-К.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят Ж. на въпроси на адв. Д. и К.: Ходили сме няколко пъти след процесния
инцидент на адреса в Ц. к.. Ответника винаги е много настоятелен да си вземе детето. Не
помня конкретни думи, които е отправял бащата към майката, защото това са хиляди
сигнали и посещения за такива случаи, които посещаваме. Той винаги идва с една голяма
чанта с документи и казва, че делата се водят от 7-8 г., ходили са по какви ли не институции,
показва ни голям куп с документи и ние му казваме на човека да се успокои, пишем
протоколи по чл. 65 ЗМВР, да си търсят правата в съдебната зала и, че ние детето на сила на
можем да го вземем и да го дадем на някой от родителите. Под „долу“ за случката от 03.09.
имам предвид градинките отпред. Пред самият комплекс има градинки и паркинг. Мисля, че
случката става на паркинга. Доколкото си спомням и двамата бяха на тротоара извън кола.
Има хиляди коли в Ц. к.. Не мога да позная кой е автомобила на ответника. Доколкото знам
ответника е много настоятелен, но може и да е останал там след нашето тръгване, но не си
спомням конкретно, Д. в наше отсъствие ответника си тръгна. Не си спомням какво ми е
споделила майката на сигнала от 03.09. По принцип винаги говорим с двете страни първо да
не се карат, да се успокоят и в техния случай беше на обществено място, няма смисъл
5
другите да слушат разправията на хората. Не си спомням конкретно майката какво ми е
казала. Написахме и на двамата по един протокол по чл. 65 ЗМВР. Не си спомням какво е
било емоционалното състояние на майката, но може би и двамата са били афектирани. Ние с
колегата сме стояли не повече от 10-15 минути. Не сме проучвали причината, защо не се
предава детето. Дори господина да има право да го взема детето ние не можем да го
изтръгнем от майката, защото не сме компетентни. Има си детска педагогическа стая,
Закрила на детето има. То е малко дете на 7 г. или колкото е.

Адв. Д. и адв. К.: Нямаме повече въпроси.

Свидетелят Ж. на въпроси на ответника Р.: Не си спомням на какво разстояние бяхме,
когато дойдохме, нито час. Не си спомням К. да се е оплакала от нещо. Ние тези сигнали ги
приемаме – за нас са еднотипни, семейни сканД.. Ако има наранявания ще я попитаме първо
Д. има нужда от доктор да дойде на място, да констатира състоянието , след това, ако тя
иска да отида да си извади медицинско свидетелство и да пусне жалба срещу въпросния
човек. За този случай не си спомням, написали сме докладна-записка и там е описано. Аз не
си спомням тя да е била наранена или да е идвала бърза помощ на място да я преглеждат. Не
си спомням какво е било състоянието на дрехите на ответника. Не си спомням в детайли за
съдържанието на съдебното решение за режима на контакти и защо има конфликт за него.
Ние искаме да не се карате пред нас, пред хората и пред детето. Конкретно за тази случка от
03.09. не си спомням, Д. е показвано съдебното решение, но в последните години всеки път
ответника вади много документи, които той трябва да си вземе адвокат и да си предяви
претенциите към госпожата. Ние сме там, за да няма нарушаване на обществения ред. Преди
около месец последно ходихме в Д., но мисля, че пред апартамента на госпожата на същото
място на Ц. к.. Ответника искаше да си вземе детето, а госпожата каза, че няма да го даде,
тъй като доколкото си спомням той има право да го гледа само в кризисен център, тя така
каза. В наше присъствие ответника не е взимал детето, пак написахме по един протокол, но
мисля, че ответника не го разписа, защото каза, че няма за какво да го предупреждаваме, а
госпожата го подписа и всички си тръгнахме по живо по здраво. Не си спомням за протокол
по чл. 65 ЗМВР от 03.09.2021 г. някоя от страните да е имала възражения или бележки. По
принцип не е практика да се пише възражение на тези протоколи, но някой път докато
човека се разписва може да допише нещо. Никое друго лице не сме разпитвали на
03.09.2021 г.

Ответникът Р.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят Ж. на въпроси на адв. Д.: Протоколите са еднотипни. Ако някое лице иска
бърза помощ винаги се осигурява, защото може в последствие да му прилошее, но не се
вписва в протоколите. Ако не иска линейна му се разяснява да си извади медицинско. В
6
протоколите не се пише, в докладната пак не се пише, защото име разяснено правото по
законовия ред. Ако е извикана линейка се описва номера на линейката и, че е викана
линейка.

Адв. Д.: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на свидетеля в размер на 30 лв. от бюджета на
съда, за което се издаде 1 брой РКО.

Свидетелят Л. на въпроси на адв. Д.-К.: Работя в 08 РУ, като полицай. Ходил съм, за
дата не мога да конкретизирам, защото не се сещам на датата какво съм правил. Ходил съм
многократно в Ц. к. по сигнали. По физиономия едно от лицата в залата ми е познато като
физиономия – господина (ответника). Нас ни изпраща оперативна дежурна част, като
сигнала го получавам от дежурния офицер, като не се конкретизира кой иска съдействие. Аз
съм ходил един единствен път в Ц. к., но не мога да кажа в кой блок. Бяхме изпратени на
сигнал за скандал между мъж и жена по повод тяхно общо дете, с колегата Ж., предния
свидетел. По мои спомени бяха господинът (ответникът), една жена и едно детенце –
момиченце. Не помня колко голямо беше детето. Детето не е голямо, но не мога да кажа на
колко години е. Спомням си, че детето беше разстроено, нямам спомен да е плакало детето.
За мен лично беше под някаква форма разстроено, не си играеше, но нямам спомен да е
плакало. Доколкото си спомням, детето беше по-близко до госпожата. Господина беше
малко по-далеч от около 5-10 м., защото ние разговаряме със страните, когато отидем на
място. Не мога да си спомня точно какво са говорили с нас страните. Разбрах, че всичко
беше по повод детенцето. Ако не се лъжа детето остана на място, но на място бяха и
майката и бащата. Стояхме по мои спомени с колегата 10-15 минути. През това време
докладваме на оперативен дежурен и действаме както той разпореди. В конкретния случай
мисля, че съставихме протоколи за предупреждение да няма саморазправа и т.н. Майката и
бащата не си тръгнаха, бяха там, останаха там и след като ние си тръгнахме. Нас ни викат,
за да няма сканД. и саморазправа. Пристигайки на място пред нас не е имало сканД. и
саморазправи. Конкретно не помня за какво е бил скандала. Така ми се е сторило, че детето
е било разстроено. Пред нас детето не е искало да бъде защитено и не е искало помощ. По-
скоро детето беше разстроено, не уплашено. Нямам спомен нито мъжа, нито жената да се е
оплакал, че е бил наранен или заплашен от другия. Нямам спомен детето да е казало, че не
иска да тръгне с баща си, не съм разговарял тогава с детето. Нищо във външния вид на
бащата, нито в дрехите му ми е направило впечатление. Майката не е споделяла да е удряна,
дърпана или насилена. На друга случка между същите страни не съм присъствал, присъствал
7
съм само на случката през септември месец 2021 г. Не си спомням кой е написал
протоколите от двамата, Д. аз или колегата.

Адв. Д.-К.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят Л. на въпроси на адв. Д. и К.: Нямам спомен да е имало други хора, които
да са свързани с техния казус. Видях страшно много хора, за охраната не си спомням. То е
един общ голям комплекс, с блокове, градинки. Доколкото си спомням беше на улицата,
която е част от комплекса. Затворен силно казано, не е ограничен достъпа, има някакъв
комплекс, самото е построено, като някакъв комплекс.

Адв. Д. и адв. К.: Нямаме повече въпроси.

Свидетелят Л. на въпроси на ответника Р.: Беше късен следобед между 17 и нещо и
18 и нещо. Тогава смяната ни беше дневна, която е от 07:00ч. до 19:00 ч. Жената нямаше
видими наранявания и не ни се е оплаквала от наранявания. Не си спомням конкретния
сигнал и обясненията на мъжа. Не помня нищо конкретно за спора между мъжа и жената.
Нямам спомен какво са писали страните върху предупредителните протоколи. Не помня да е
имало реплика, че детето е било при бащата и майката го е извадила от колегата. Нямам
спомени в самата случка да е имало участие на автомобил. Нямам спомен устно да сме
разпорежД. на жената да тръгне. Лично аз не съм разпитвал никой, който е бил там друг
човек. Моя спомен е, че ние с колегата си тръгнахме и господина, жената и детето останаха.
Нямам никакъв спомен в колко часа си тръгнахме. Предполагам, че е възможно да се събере
информация в колко часа ни е подаден сигнала и в колко часа сме пристигнали на място.
Пишем в докладните-записки приблизителен час, когато сме изпратени на адреса. Когато
пристигнем на място на сигнала нямаме практика да пишем часа на пристигане.
Отбелязваме часа в който оперативния дежурен ни подава сигнала. На приключването на
работа също не посочваме конкретния час.

Ответникът Р.: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на свидетеля в размер на 30 лв. от бюджета на
съда, за което се издаде 1 брой РКО.

8
Адв. Д.: Водим допуснатия ни свидетел.

Ответникът Р.: Представям документ за заболяването на лицето И. Т. – втория
свидетел.

Адв.Д.: Доколкото ми е известно, това лице е фактическият съжител на ответника.

Ответникът Р.: Втория свидетел, когото водим е приятел, който го водя за
установяване на други обстоятелства. Той не е бил очевидец на случката от 03.09.2021 г.

Адв. Д.: Свидетелят, когото водим, също не е очевидец на случката.

Адв. К.-Дишлева: Допуснали сте двама свидетели на ответника и ако това е лицето,
което е присъствало на инцидента мисля, че може да се установят относими обстоятелства с
него.

Адв. Д.: Доколкото ответника ще води още един свидетел, то моля и на нас да ни
допуснете още един свидетел, който също е присъствал на случката. Установихме, че има
трима охранители, които са били на смяна и считам за уместно да призовем и тримата за
разпит.

Адв. К.: Първоначалното искане беше да се разпитат служителите, които са били на
смяна като охрана и се присъединявам в следващото заседание да се разпитат и тримата.

Ответникът Р.: Предоставям на съда.

СЪДЪТ, с оглед твърденията на страните, намира, че не съществува процесуална
пречка да се разпитат водените днес водените от тях по един свидетел, при режим на
довеждане, дотолкова, доколкото ответникът представя доказателства, че свидетелката,
която иска да доведе, е здравословно възпрепятствана и не съществува пречка същата да
бъде разпитана в следващо съдебно заседание. Дотолкова, доколкото молителката Д.
твърди, че има други свидетели очевидци, същата може да формулира доказателствено
искане за разпит на свидетел, като посочи три имена и адрес за призоваване, за което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да доведе в следващо заседание свидетелката И.
Т..
9
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Д. и адв .К. до следващо съдебно заседание да
формулират доказателствени искания за разпит на свидетели по надлежния ред.
ДОПУСКА до разпит водените свидетели, при режим на довеждане.

Ответникът Р.: В предишно заседание другата страна сами казаха, че нямат друг
свидетел, а само един. Никога не са твърдели, че имат очевидец и сами решиха да си
премахнат втория свидетел.

СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите:
Н. Д. Ч., 47 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
И. П. И., 44 г., неосъждана, без дела и родства със страните.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, свидетелите
обещаха да кажат истината.

От залата излиза свидетелят И..

Свидетелката Ч. на въпроси на адв. Д. и адв. К.: С К. сме приятелки от 3-4 г., като
ежедневно контактуваме и споделяме своите радости и проблеми, подкрепяме се и се
насърчаваме една друга. Не познавам ответника. Познавам детето им, ние много често всеки
ден контактуваме по телефона и поне един път се виждаме в седмицата, включително и с
детето Б.. Детето е едно чудесно, жизнерадостно дете, обича да играе с приятели, да
контактува с деца, да чете. Вече е първи клас и се справя чудесно с училище. В момента
детето учи на П., но не знам името на училището. След посещение при бащата наблюдавам
промяна в поведението на детето – притеснение видимо, физически изразено. Мисля, че юли
2021 г. през деня К. ми се обади по телефона и ми каза, че е притеснена, защото бащата е
трябвало да отведе детето на детска градина, след почивните дни престой при него по
регламент на съдебното решение, но тя се е обадила, разговаряла е с директорката и детето
не е било в детската градина. След което многократно се е опитвала да се свърже с него,
като той не е отговарял. Най-накрая са осъществили контакт и тя е попитала какво се случва
и къде е детето, а той е обяснил, че детето още спи и за това не е в детската градина. След
това е казал, че няма да го върне детето, че ще остане при него детето. Притеснена е излязла
от работа, за да отиде в Л. в районното управление и е подала жалба относно това, че той
отказва да ѝ върне детето. От там са ѝ обяснили, че за по-голяма сигурност по-добре е детето
да бъде предадено пред районното управление, като той там да го върне и предаде на
майката. В 17:00ч. ние заедно се отправихме в тази посока двете. През това време тя се
опита да се свърже с него и аз чух със собствените си уши, беше на високоговорител, че той
каза да го изчака там, малко ще закъснее, но пред районното ще доведе детето. Отидохме
там и може би около 1-2 ч. сме чакали и най-накрая учителката на Б. от детската градина
10
написа на майка , че тя е останала последна и няма кой да я прибере от детската градина и
хукнахме на там. Отидохме и бяха само тя и нейната учителка. Сградата беше заключена,
даже не можехме да вземем връхната дреха на детето – якето. Б. беше притеснена и сърдита,
че сме закъснели да я приберем. Опитахме се да разберем какво се е случило, като тактично
я попитахме какво са правили останалите деца, когато я е завел баща в детската градина, а
тя видимо се притесни и започна да хленчи, присвиваше се и каза: „Не искам нищо да ме
питате, защото баща ми после ще се сърди. Той ми казва какво да говоря. Не искам да
сбъркам нещо.“ Така и не разбрах в колко часа е отишло детето с бащата в детската
градина. Със сигурност е било след 10:00ч. Детската градина е от другата страна на П.,
където е и училището сега. Полицейското управление е в Л.. С автобус 204 се придвижихме
между двата адреса. В началото на септември, когато Б. започваше училище през 2021 г.
трябваше да предаде пак детето на бащата за почивните дни, но трябваше да го вземе
бащата и тя се притесняваше, че може директно от училище да отиде, отидохме заедно.
Видяхме се с учителката, Б. беше спокойна, всичко наред, обясни какво са правили през
деня, с какво са се занимавали. След работно време – след 17:00ч. отидохме, след което
позвъня телефона на К. и стана ясно, че бащата чака пред тяхното жилище да вземе детето,
при което Б. видимо се притесни, пребледня, лошо стана едва ли не. Започна да се
присвива и да гледа ту към мен, ту към майка си. Тя каза, че не иска да ходи при бащата и,
че я карат на сила едва ли не: „Кога ще порасна голяма, за да може да чуят моето мнение.“
Казваше: „Вие нали сте големи, не можете ли да направите нещо? Ще ме предадете ли, като
аз нямам желание и не искам?“ Трепереше детето, наистина пребледня, присвиваше се и
казваше, че много я е заболял корема. Това беше в първите дни от училище. Тя приклякаше,
присвиваше се, това беше физическо изражение на терзанието, което изпитва. Стискаше ми
ръката, казваше, че не иска да ходи, че не иска да продължава това нещо, защото се
страхува. Наскоро преди това беше станала случката, че бащата я беше върнал след 1 месец
и повече задържане и някакви разправии е имало. Детето беше притеснено и тя ме нарича
дори, че съм приятелка и казва: „Направо излагация, аз там се срамувам от приятелките си
в целия квартал, защото ме разпитват и ме коментират.“ На мен конкретно детето не ми е
споделяло, защото се притеснява да го взима бащата. На майка си има голямо доверие и
емоционално, подкрепа от нея усеща и с нея споделя за тези неща, но наистина се чувства,
че тя не иска доброволно да отива при баща си. След този случай, в който беше за месец и
нещо при него през 2021 г. август месец – К. си беше взела цял месец отпуск, за да бъде с
детето, но бащата не я връщаше и тя беше много притеснена, тъй като си беше планирала
къде да ходят и да изкара това време с детето, а се наложи да обикаля пак районните
управления и да подава жалби. Включително и аз съм била с нея. Направи боядисване на
целия апартамент самичка, за да може да се занимава с нещо и да не мисли. След този
случай, когато аз не съм присъствала, когато бащата я е върнал в края на август месец,
тогава детето имаше промяна в поведението. Ние пак се събирахме заедно, пак си играехме,
пак четяхме и т.н., но тя странеше, вече не беше същото жизнено дете както преди. Казваше:
„Нищо не ми се прави. Никъде не ми се ходи. Не искам да ходя с вас на разходка.“ Видимо
се виждаше, че е посърнало детето. Сега детето се чувства по-спокойна, ангажирана с
11
училище, помага на майка си вкъщи с домакинската работа и с готвенето. По някой път
заедно приготвяме сладкиши. Сега мисля, че е по-спокойна, но заговори ли се за този
проблем и за това, че трябва да бъде предадена на бащата, определено има притеснение в
детето.

Адв. Д. и адв. К.: Нямаме повече въпроси.

Свидетелката Ч. на въпроси на адв. Д.-К.: Отношенията баща-дете не сме разговаряли
с детето, тъй като, когато се поднесе този въпрос тя се притеснява и се терзае и ние
избягваме да я измъчваме. Каквото сподели с майката ние помежду си можем да го
коментираме, но директно за това не поднасям, освен, ако тя сама не пожелае нещо да каже.
Чувала съм да казва, че повече не иска да ходи на море, защото август месец бащата я е
водил на море докато беше 1 месец при него. Имаше една случка, при която тя се е загубила
с още едно момче, което предполагам, че е син на ответника. Тогава ние с К. се разхождахме
и решихме да проверим, тъй като тя нямаше никаква информация къде се намират и какво
точно се случва с детето и решихме да проверим във „Фейсбук“, Д. има нещо публикувано и
Д. можем да разберем. Там имаше едно клипче в което се вижда, че децата са се изгубили, а
той ги е снимал след това и им се подиграваше, че са се загубили, а те едва ли не бяха
навели главички надолу и видимо тъжни и се обезпокоихме от това нещо. Няма как на К.
като родител да не стане тежко от това положение и тя го изживява тежко и тя по същия
начин пребледнява и тя се притеснява. Опитвам се по някакъв начин да отклоня
вниманието и поне за момент да я успокоя, защото това постоянно психическо натоварване
за майката не е ок.

Адв. Д.-К.: Нямам повече въпроси.

Свидетелката Ч. на въпроси на ответника Р.: В ситуациите, в които се говори за Вас и
особено, че трябва да има престой при Вас, детето е неспокойно. Казвам го от лично
наблюдение и от позицията на родител, защото и аз имам 3 деца. Изхождайки от
положението на детето, че е най-добре и двамата да се съсредоточите върху това Б. да се
чувства спокойна и да се чувства по-добре. Вие трябва да допринасяте за това според мен и
много обичам децата. Всеки ден контактувам с К.. Аз се старая да създам настроение на
детето, разнообразие, а не да я терзая или да я измъчвам. Аз не съм присъствала на срещи и
контакт между бащата и Б.. Казвам нейните реакции. Не съм дошла, за да пресъздавам думи
на К. Д., а за да кажа това, което съм наблюдавала. Не зная името на училището на детето,
то е някъде до хотел П.. Беше преместено преди ваканцията. Заедно с К. сме пътували,
защото трябваше да ходим за първия учебен ден и тя ме е водила. Дори не знам в кой
квартал е. На първия учебен ден не можах да присъствам.

12
Ответникът Р.: Твърдя, че аз съм присъствал на първия учебен ден на детето. На този
ден детето беше усмихнато и се чувстваше отлично в мое присъствие. Разполагам със
снимка на телефона си от първия учебен ден и моля съда да предяви снимката на
свидетелката.

Адв. Д.: Възразявам, защото свидетелката каза, че не е присъствала на първия учебен
ден.

Свидетелката Ч. на въпроси на ответника: С градски транспорт ходихме до старото
училище на детето с майката тя ме е водила, с градския транспорт, а не с автомобил, но не
беше за първия учебен ден, а преди да започне учебната година. Тя искаше да провери Д.
всичко е наред със записването и да дадат някакви указания за първия учебен ден. Тогава
ние отидохме аз и майката К.. За първия учебен ден ми казаха, че всичко е минало наред, че
са си правили снимки, че всичко е било добре и, че не е имало никакъв проблем от страна на
бащата, въпреки, че е присъствал. Това е, което знам от К.. Мисля, че са ми показвали
снимки от първия учебен ден и детето Б. беше с букет. Снимките ми ги е показвала майката.
Не съм виждала снимки, които бащата е правил на първия учебен ден.

С оглед показанията на свидетелката Ч., че не е присъствала на първия учебен ден на
детето,

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за предявяване на снимка на
свидетелката.

Свидетелката Ч. на въпроси на ответника Р.: Не мога да кажа и не ми е известно кога
за последно бащата е виждал детето си. Знам, че майката е притеснена, че Б. трябва пак да
бъде заедно с баща си, трябва К. да я предаде пак на него.

Ответникът Р.: Моля съда да постави следния въпрос на свидетелката: Споделя ли Ви
К., че не спазва режима?

Адв. Д.: Възразявам, защото въпроса е неотносим.

Адв.Д.-К.: Мисля, че въпросът няма отношение.

13
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА въпроса.

Свидетелката Ч. на въпроси на ответника Р.: Аз мисля, че К. няма нищо против и
дори убеждава детето да приема по-спокойно нещата, че трябва да контактува с бащата и
няма нищо против да се виждат в присъствието на социално лице, психолог или каквото
предложат, но да не е стресиращо за детето, да не е съвсем само с баща си. Това ми го каза
К.. Случката от юли месец ставаше дума за прибиране на детето от детска градина в
понеделник, след почивните дни, но не си спомням дата. Беше юли, защото за август си
беше подсигурила един месец отпуск. Закъсняхме в резултат на лъжата на ответника да
отидем да чакаме пред районното да доведе детето, а в същото време то е било в детската
градина. Аз ви чух как казахте, че ще доведете детето по телефона, тя Ви беше пуснала на
високоговорител, че ще закъснеете, но ще доведете детето пред районното управление в Л..
Отидохме пред районното и висяхме 2 ч. чакайки да благоволите да го доведете. К. през
деня, тъй като Вие не сте го върнали съгласно регламентираното съдебно решение при Вас
да го водите директно в детската градина, беше притеснена, че детето не е заведено в
детската градина и не сте изпълнили Вашето законово задължение. К. е разговаряла с
директора на детското заведение и то него знае, че детето не е било на градина. След като
чакахме 2 часа пред районното управление получихме съобщение от учителката на детето в
детската градина, че не е прибрано детето още и е останало последно. Лично от детето съм
чувала, че не иска повече да ходи на море, не с баща си, а изобщо. Заради това, че Вие сте я
водили на море. Това детето го каза в края на август, след като се върна или в началото на
септември месец. Каза ми го на мен лично. Сега детето се чувстваше по-спокойна, но в
момента в който се заговори, че трябва да има престой при Вас, пак е обезпокоено детето.
Това се изразява по външния му вид се вижда, терзае се психиката му. Репликата: „Не искам
разходка“ е във връзка с това, че след като я бяхте върнали, след престоя при Вас от 1 месец
края на август, когато бащата беше върнал детето от морето. От тогава тя беше посърнала,
не искаше да играе, нито беше толкова контактна, казваше, че не се прави нищо;
отказваше да я водим на разходка, защото детето споделяше, че се е почувствало неудобно,
аз не съм присъствала на тази ситуация, Вие знаете какво се е случило при предаването на
детето, когато Сте я върнали, след почивката от 1 месец при Вас.

Ответникът Р.: Моля съда да постави следния въпрос на свидетелката: Какво
работите Вие?

Адв. Д.: Възразявам срещу въпроса, защото той не е по същество.

Адв.К.: Присъединявам се.
14

Адв. Д.-К.: Да отговори.

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА въпроса.

Свидетелката Ч. на въпроси на ответника Р.: Работя като финансов мениджмънт в
управление на резултатите, нещо, като финансово счетоводство. „Посърнал“ означава, че
някой е притеснен, че не е в настроение детето и не е така жизнерадостно, както
обикновено. Познавам Е. от 4 г. В тези 4 г. никога не съм се срещала с г-н Р. – бащата. За
случая от август месец 2021 г. оттогава е посърнала. И моментите, за които разказах и тя
беше видимо притеснена, пред припадък. Детето беше пред припадък. Детето беше пред
припадане, когато я взехме от училище в началото на септември, че не иска да отива при
бащата, толкова пребледня, свиваше се, казваше, че го боли коремчето. Търсеше видимо
помощ от нас по някакъв начин да помогнем това да не се осъществи. В началото на
септември, веднага след като почнаха училище. Не мога да кажа точната дата от септември,
вероятно е било около 15.09. Моите деца вече са студенти. Тогава детето не отиде при
бащата. След като видяхме нейното психическо състояние решихме, че не е подходящо на
момента да насилваме детето да се случи това насила – да го предаде на баща и за това го
обсъдихме и тя говори с някаква мобилна група или с каквато Сте били пред тях и каза, че в
момента е загрижена за здравето и психическото състояние на детето и каквито и да са
последствията за нея тя няма да го предаде. Детето се свиваше, плачеше, пребледняла беше,
ту се притискаше в мен, ту в К.. Опитвах се да я успокоя, галих я по главата, стискаше ми
ръката, трепереше детето. Става въпрос за случка, в която детето беше първи клас в
училището, където Б. започна първи клас и то се гушкаше ту в мен, ту в майка си и беше
пред припадък. Става въпрос за старото училище на детето, но не знам как се казва. Заедно с
нея сме ходили с градски транспорт, но не помня с какво. Жилището, в което живеят
майката е в Д. в блок. Мисля, че между жилището на майката в Д. и старото училище пак се
пътуваше с 204. Бащата е бил с мобилната група пред дома на Е. и на К.. Обадиха се от
мобилната група на К. и казаха, че са пред дома и чакат да предаде детето. Говорим за
17:00ч., след работния ден. След като видяхме, че Б. реагира така и, че беше в това
състояние. Обсъдихме набързо и реши, че няма да я предаде, каквито и да са последствията
се нея, защото беше загрижена за физическото и психическото състояние на детето. Ние
след това отидохме на разходка в парка, за да може детето да се разсее детето малко и да се
успокои и след 20:00ч. сме се прибрали. Те ме оставиха на входа на моя блок, а те се
прибираха към Д.. Не ми е известно бащата колко време е стоял с мобилната група пред
жилището в Д.. Когато се разделяхме с К. и детето тя говореше с майка си по телефона и от
нея разбра, че бащата и мобилната група са си тръгнали. След това са се прибрали в техния
дом в Д. и не знам да се е случило нещо друго на тази дата. В момента, в който Б. разбра, че
15
К. говори по телефона и става въпрос за това, че тя трябва да бъде с Вас, в този момент се
случиха нещата и детето даде реакция. Детето питаше и разбра, че става въпрос за бащата.
След това продължаваше да пита, Д. още чакате; какво се случва; трябва ли да отиде; ще
помогнем ли да не се случи това нещо – да не бъде предадена и да има престой при Вас.
Причината детето да не иска да отиде е дългия предстой при бащата, който не е бил
предвиден, не се е знаело предварително – август месец. След случката, когато Вие сте я
върнали в края на август, след дългия престой при Вас, тя от този момент нататък тя е
притеснена и не иска.

СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката и я освободи.

Свидетелят И. на въпроси на ответника Р.: Познавам ответника от 2-3 клас, от Т.. К.
съм я виждал преди 10 г., когато живееха още заедно. Миналата година детето беше с
бащата на море. На това море бяхме жена ми, двете ми деца, аз, новата приятелка на
ответника с малкото дете. Бяхме на П. и после на плаж Перла. Ние нощувахме в П., а те в
П.. Ходихме на плаж и в П. и в П.. Ние бяхме 3 дни с бащата и детето. За мен всички беше
ок. Моите деца не познаваха Б., но те много се привързаха към нея, след като се запознаха.
Децата ми се дъщеря. Имаше момченце – на новата приятелка на Р., която има дете от друг
мъж – Ангел, който е 3-4 клас и всички си играеха заедно. Деня протичаше – Д. ще дойдат те
или ние – сладолед, цаца, обяд, царевици, децата си играят на плажа. Всичко си беше ок.
Моите деца са сравнително големи 5 и 7 клас и това спомогна да бъдат нормални нещата,
защото са по-отговорни и пазеха малките. В мое присъствие никое дете не се е губило. След
морето също така често се виждаме с Р., но ми прави впечатление, че не идва Е.. Когато
детето беше при него той я е водил, но сега вече не. Нова Година я прекарахме няколко дни
2021-2022 г. Е. не беше с нас, а ответника отиде да я вземе, но не му беше дадена. На Нова
Година бяхме в Кубратово с ответника, но тогава той не взе детето. Сподели ми, че е имал
намерение да го вземе, но не го е получил, но не знам подробности.

Ответникът Р.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят И. на въпроси на адв. Д. и адв. К.: Аз живея в Кубратово от 6 г. От 20 г.
живея в С., като съм бил на квартира. Аз съм мебелист – дърводелец. Бяхме 5 дни на морето,
като 3 дни, не поредни, но два поредни и един през ден, защото беше лошо времето и си
организирахме заедно плаж. Не съм ходил на море миналата година в Созопол. Не мога да
конкретизирам точни дати, но мисля, че или средата или в края на август бях на море.

Адв. К. и адв. Д.: Нямаме други въпроси.

16
Свидетелят И. на въпроси на адв. Д.-К.: Детето общуваше нормално с баща си в
периода, за който разказвам на морето. И ние се занимавахме с децата – отиваме да
обядваме, отиваме за кола, отиваме за сладолед и такива неща. Децата са пред нас и в наше
присъствие си играят. Аз не им давах на моите деца да играят на телефони на плажа. Аз
лично не съм виждал детето Б. да говори по телефона с майка си. Б. е 1-ви клас. Нямам
впечатления Д. Б. има собствен мобилен телефон. За този период не съм чул детето да
споделя нещо за майката.

Адв. Д.-К.: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля и го освободи.

Адв. Д.: Искаме свидетел, който е очевидец на случката от 03.09., който е бил близко
и е имало наблюдение какво се е случило тогава. Доверителката ми преди няколко месеца не
познаваше лицето, познаваше го по физиономия, но нямаше възможност да го назовем. Ще
уточня допълнително имената на свидетеля, който ще го доведем в следващо заседание.
Доколкото ми е известно е лице, което е присъствало на мястото, било е в близост и е
видяло събитието.

Адв. К.: Моля да допуснете като свидетели другите двама охранители, които са били
на смяна - К. Г. и С. АрА., които работят в Ц. к.. Тези лица фигурират в представения
списък от Ц. к..

Адв. Д.-К.: Да се допуснат.

Ответникът Р.: Не възразявам да се допуснат охранителите. За другия свидетел
самите те в предно заседание казаха, че не желаят втори свидетел, тъй като нямат такъв. Вие
преценете, Д. да се допусне.

СЪДЪТ намира, че искането на адв. К. и адв. Д. е допустимо, относимо и
необходимо, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит, при режим на довеждане твърдения свидетел очевидец, който
ще доведе адв.К. и адв. Д. в следващо заседание.
ДОПУСКА до разпит, при режим на призоваване двамата свидетели, посочени от
адв.К., които да се призоват от адреса по месторабота – „Ц. к. пропърти“ ЕООД.
17
ОПРЕДЕЛЯ депозити от по 30 лв., вносими в едноседмичен срок от днес от
молителката.

Ответникът Р.: Правя искане от 08 РУ СДВР, да посочат в колко часа са изпратени на
сигнала полицейските служители.

Адв. Д.: Считам искането за неотносимо.

Адв.Д.-К.: Да се допусне.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника е допустимо, относимо и необходимо,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА го.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от 08 РУ СДВР информация или
удостоверение за часа, в който е изпратена патрулка с полицаи Л. и Ж., която да посети
адреса по сигнал на 03.09.2021 г. за лицата КЛ. К. Д. и Р. СТ. Р., като се посочи адреса на
жилищния комплекс.

За разпит на 5 свидетеля, изслушването на 3 експертизи,

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 01.06.2022 г. от 15:00 ч., за която дата и час
страните – уведомени от днес.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите от Ц. к., а за свидетеля – Т. Н. да се впишат глобата и
принудителното довеждане.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до 08 РУ СДВР.

Страните (поотделно): Моля за препис от протокола.

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗДАДЕ на всяка една от страните препис от протокола, а на адв. Д.-К., без
държавна такса, препис от всички протоколи.

18
Съдебното заседание приключи в 15:47 часа.
Протоколът е изготвен и подписан на 15.04.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
19