Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при
секретаря В.Русева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 306 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 и
ал.5 във вр. с ал.4, във вр. с чл.129, ал.7 и чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.9б, изр. второ от ЗМДТ във вр. с чл.71 от ЗМДТ.
Производството по делото е образувано по жалба от Б.А.-австрийски
гражданин с постоянно местожителство-Република Австрия,чрез пълномощника му и
процесуален представител-адв.П.Н.от ШАК със съдебен адрес ***,против писмо
изх.№94-Б-34/20/1 от 20.07.2020год. на Кмета на Община-Велики
Преслав,постановено по повод подадено заявление с вх.№94-Б-16/07.05.2019год. от
оспорващия,съдържащо искане за възстановяване на неправилно начислени и взети
такси-ТБО за 2014г.,2015г.,2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 1549.79лв.,обективиращо
отказ за възстановяване на надвзети суми,съставляващи ТБО за процесния период.
В жалбата и в допълнение към нея с рег.№ДА-01-2019/07.08.2020год.
по описа на ШАдмС се сочи,че обжалваният административен акт е
незаконосъобразен,тъй като в същия липсват фактически и правни основания за
определяне на таксата.Жалбоподателят оспорва и предоставянето от Община-Велики
Преслав на услуги,формиращи задължението за ТБО,позовавайки се на подадени от него
декларации за 2014г.,2015г.,2016г.,2017г.,2018г.. за освобождаване от
ползването на услугите,за които се заплаща таксата,както и сочи,че липсвала
план-сметка на Община-Велики Преслав за извършването на разходи, за които да
бъде събирана ТБО.В допълнението към жалбата оспорващият релевира довод,че
обжалваното писмо не съдържало механизма,по който е определена ТБО в процесния
период от 2014г. до 2019г.,в т.ч. не е диференциран размера на отделните й
компоненти,което правело невъзможно осъществяването на контрол по законосъобразност
както от съда,така и от адресата на акта.В тази връзка отправя искане за отмяна
на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.,в частта,с която е
определена ТБО за 2014г.,2015г.,2016г.,2017г.,2018г. и 2019г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя-адв.П.Н. поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът - Кмет на Община
Велики Преслав, представляван от юрисконсулт М.И., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски ,съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващият Б.Н.А.. през
периода от 2013 до 2018год. подал декларации по чл.71 т.1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване с вх. № 435,436
и 437/31.07.2013г., №1793/27.12.2013г., №270,271,272 и 273/18.08.2014г., №243,244,245
и 246/11.08.2015г., №369,370,371,372/04.08.2016г., №284,285,286 и
287/08.08.2017г., №177,178,179 ,180 и 181/14.05.2018г. досежно недвижим имот,
представляващ търговски обект /магазин/ и офис с партиден №5701078883011, 570107883010,
570107883009 и 570107883007, находящ се в гр.Велики Преслав ул.С.В.№17. В
подадените от него декларации А. декларирал,в качеството си на задължено лице
за ТБО,че недв.имоти с подробно упоменати в декларации партидни номера и адрес
няма да се ползват през цялата година.От приложените по делото писмени
доказателства /приходни квитанции/ и от заключението на вещото лице по
допусната и назначена по искане на оспорващия съдебно-счетоводна експертиза се
установи по несъмнен начин,че през процесния период 2014-2019год. за декларираните
от оспорващия НИ с партидни номера са били начислени и реално заплатени от
последния дължими суми за ТБО,както следва: за имот с партиден номер 570107883007
при дължими суми в размер на 155.25лв.-реално начислени и заплатени от
жалбоподателя-154.60лв.; за имот с партиден номер 570107883009 при дължими суми в размер на 397.21лв.-реално
начислени и заплатени от жалбоподателя-395.53лв.,;за имот с партиден номер 570107883010
при дължими суми в размер на 667.03лв.-реално начислени и заплатени от
жалбоподателя-664.20лв. и за имот с партиден номер №5701078883011 при дължими
927.73лв.-реално начислени и заплатени от жалбоподателя- 924.94лв.Пак от
заключението на вещото лице се установи,че при изчисляване размера на дължими
суми за ТБО за периода 2014-2019год. за процесните имоти-собственост на Благой А.
са били напълно съобразени подадените от жалбоподателя декларации по чл.71т.1
от ЗМДТ.Заключението на вещото лице по СИЕ не е било оспорено от страните
и е прието като обективно и компетентно
дадено.
На 07.09.2019год. оспорващият подал
заявление с вх.№94-Б-16 от с.д. по описа на Община Велики Преслав,в което
възразил срещу неправилно начислените му и надвзети суми за ТБО за периода
2014г. до 2019г. за собствените му НИ с партидни номера №5701078883011, 570107883010,
570107883009 и 570107883007, находящи се в гр.Велики Преслав ул.С.В.№17 в общ
размер на 1 549.79лв. и несъобразяването им с подадените от него
декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за
процесния период и поискал същите да му бъдат възстановени.Заявлението е
адресирано до кмета на община Велики Преслав.
Във връзка с подаденото заявление с вх.№94-Б-16/07.05.2019год.,с
писмо с изх.№94-Б-34/20/1 от 20.07.2020год. Кметът на Община Велики Преслав
уведомил жалбоподателя ,че подадените от него декларации за освобождаване от
заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период 2014г.,2015г.,2016г.12017г.,2018г.
и 2019г. са входирани,обработени и имотите са били освободени от компонента
сметосъбиране и сметоизвозване в съответствие с чл.71 т.1 от ЗМДТ.Относно
притежавания от оспорващия НИ /земя и сграда/ в м.“Дервиша“ го уведомил,че
съгласно чл.10 ал.3 от ЗМДТ с ДНИ се облагат земеделските земи само за
действително застроената площ и прилежащ терен.В обобщение уведомил
жалбоподателя,че правилно и законосъобразно
му бил определен и заплатен размера на ТБО за процесния период от 2014г.
до 2019г. за описаните по партидни номера имоти в заявлението.
Недоволен от полученото писмо с изх.№94-Б-34/20/1 от 20.07.2020год. на Кмета на Община Велики Преслав,обективиращо
отказ за възстановяване на суми за ТБО за периода от 2014г. до 2019г.,оспорващият
го обжалвал с жалба с рег.№ДА01-1920/24.07.2020год. по описа на ШАдмС,по повод
на която е образувано настоящото производство.
Въз основа на изложените
фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи.
Подадената жалбата срещу писмо с изх.№94-Б-34/20/1 от 20.07.2020год. на Кмета на Община Велики
Преслав,обективиращо отказ за възстановяване на суми за ТБО за периода от
2014г. до 2019г. по заявление с вх.№94-Б-16/07.05.2019год
, е депозирана в законоустановения срок, от активно процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт- отказ за възстановяване
на суми за ТБО за периода от 2014г. до 2019г., с оглед на което, съдът приема,
че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в
настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Нормата на чл. 128, ал.1 от ДОПК
постановява, че недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания.
Процесуалният ред за връщане на недължимо
платени местни данъци и такси е този по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.4
ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Същият ред е предвиден и за установяването,
обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по ЗМДТ. Предвид
препращащите разпоредби на чл. 4, ал.1 и чл. 9б ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК се
приемат за приложими и по отношение на процедурата за прихващане или
възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази
процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения,
каквито съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК са и задълженията
за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е
и разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ДОПК, която изрично третира начина на
възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ. Необходимо е да се
посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от задължения субект или
събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово
искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са
регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК.
Съгласно чл. 129, ал.3 от ДОПК,
след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата
хипотеза се издава Акт за прихващане или възстановяване (АПВ), с който се
уважава искането (изцяло или частично) или се постановява отказ за
възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът
на способ, чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на
претендираните от лицето суми, е изцяло в правомощията на органа по приходите.
Според чл. 129, ал.7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване се
обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. От своя страна нормата на
чл. 4, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл. 4, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗМДТ и чл. 152,
ал.2 от ДОПК, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по
ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП). Правата и
задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването
и събирането на местни данъци по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат от Кмета на
Общината на изрично посочени служители /чл. 4, ал.4 от ЗМДТ/.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е писмо изх.№94-Б-34/20/1 от 20.07.2020год. на Кмета на
Община-Велики Преслав,постановено по повод подадено заявление с
вх.№94-Б-16/07.05.2019год. от оспорващия,съдържащо искане за възстановяване на
неправилно начислени и взети такси-ТБО
за 2014г.,2015г.,2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на
1549.79лв.,обективиращо отказ за възстановяване на надвзети суми,съставляващи
ТБО за процесния пери.Както бе упоменато
вече по-горе в решението,процесуалният ред за връщане на недължимо
платени местни данъци и такси / в случая ТБО по чл.62 от ЗМДТ за процесния
период от 2014г. до 2019г./ е този по чл.129 и сл. от ДОПК,във вр. с чл.4 ал.1
и чл.9б от ЗМДТ.Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.3 от ДОПК,след постъпване на
искането се извършва проверка или ревизия,като в първата хипотеза се издава Акт
за прихващане или възстановяване /АПВ/ ,с който се уважава искането /изцяло или
частично/ или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло или
частично на поисканите суми.Горните актове подлежат на обжалване по
административен ред,а решението на решаващия орган по съдебен ред,като
обжалването по административен ред е задължителна процесуална предпоставка за
допускане на съдебното обжалване.Според чл.129 ал.7 от ДОПК редът за обжалване
на актовете за прихващане или възстановяване е този по реда за обжалване на ревизионното
производство по чл.152 от ДОПК.Общият ред за подаване на искането и
компетентността на органа да регламентирани в чл.129 и чл.130 от ДОПК.Съобразно
цитираните разпоредби компетентен да се произнесе по искането за възстановяване
на неправилно изчислени и недължимо платени суми,в случая заплатени суми за ТБО
за периода от 2014г.до 2019г. е органът по приходите при съответната общинска
администрация, в лицето на изрично посочени от кмета на общината служители
/чл.4 ал.4 от ЗМДТ/,на които е възложено упражняването на права и задълженията
на органи по приходите във връзка с установяването,обезпечаването и събирането
на мастните данъци и такси по ЗДМТ по реда на ДОПК.В този смисъл ,независимо ,че заявлението на жалбоподателя с
вх.№94-Б-16 от с.д. по описа на Община Велики Преслав,в което възразил срещу
неправилно начислените му и надвзети суми за ТБО за периода 2014г. до 2019г. за
собствените му НИ с партидни номера №5701078883011, 570107883010, 570107883009
и 570107883007, находящ се в гр.Велики Преслав ул.С.В.№17 в общ размер на 1
549.79лв. и поискал същите да му бъдат
възстановени е адресирано до кмета на община
Велики Преслав,доколкото същото съставлява искане за възстановяване на заплатени
суми за ТБО е следвало да бъде разгледано по реда на чл.129 и сл. от ДОПК от
органа по приходите при Община Велики Преслав,който след извършване на проверка
или ревизия да се произнесе с АПВ.Едва неговият акт за уважаване /частично или
пълно/ или отказ за възстановяване на платените суми за ТБО подлежи на
обжалване пред горестоящия орган по реда на чл.152 и сл. от ДОПК,който в случая
се явява кметът на общината,който е решаващият орган по ДОПК.Изчерпването на
административния ред за обжалване по чл.152 и сл. от ДОПК е задължителна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжарване по реда на
чл.-156 и сл. от ДОПК,според която ревизионният акт в частта,която не е
отменена с решението по чл.155 може да се обжалва пред съда. Предвид
изложеното,доколкото в случая е налице директно произнасяне на горестоящия
орган-кмета на общината по заявлението за възстановяване на платени такси по
ЗМДТ, са били допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на
заявлението,накърняващи правото на защита на оспорващия,тъй като последният е
бил лишен от възможността за административно обжалване на постановения отказ.На
следващо място ,по отношение спазване на изискването за форма на акта, съдът
намира, че обжалваното писмо на кмета на общината,обективиращо отказ за
възстановяване не е издаден при спазване на изискванията за писмена форма
по общата норма на чл. 59, ал.1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити по чл. 59,
ал.2 от АПК, вкл. правните основания за издаването му,което прави невъзможно
осъществяването на контрол по законосъобразността му както от адресата на
акта,така и от съда.
С оглед гореизложеното съдът
намира,че административният орган е издал отказа в нарушение на процесуалноправните
правила и при несъответствие с изискванията за форма на акта,поради което
същият следва да бъде отменен поради незаконосъобразност,а преписката-върната
на компетентния административен орган-органът по приходите при Община Велики
Преслав за произнасяне ,в съответствие с мотивите на настоящото решение.
С оглед
липсата на отправено от страна на оспорващия искане за присъждане на разноски
по делото,вкл. и за адвокатско възнаграждение,такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ писмо изх.№94-Б-34/20/1
от 20.07.2020год. на Кмета на Община-Велики Преслав,постановено по повод
подадено заявление с вх.№94-Б-16/07.05.2019год. от Б.А.-австрийски гражданин с
постоянно местожителство-Република Австрия, с временно пребиваване в гр.Велики
Преслав ул.Оборище№6 ап.21,съдържащо искане за възстановяване на неправилно
начислени и взети такси-ТБО за
2014г.,2015г.,2016г., 2017г.,2018г. и 2019г. в общ размер на 1549.79лв., в
частта,обективираща отказ за възстановяване на надвзети суми,съставляващи ТБО
за процесния период 2014г.,2015г.,2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер
на 1549.79лв..
ВРЪЩА преписката на
органа по приходите при Община Велики Преслав за произнасяне по заявление с вх.№94-Б-16/07.05.2019год.
с издаване на АПВ, при спазване на задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението.
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: