МОТИВИ на присъда от 07.03.2017 г. по н.о.х.д. № 593/2015
г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV състав.
С.о.п. е внесла обвинителен акт за разглеждане
в С. окръжен съд, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия М.Ц.Ц. за това, че
на 22.02.2014 г., около 15,00 часа, на земен път в
местността „К.“, в землището на с.Н., Софийска област, при управление на
моторно превозно средство – четириколесно моторно превозно средство – АТВ марка
„Кан АМ“, модел „Ренегат 800“, без регистрационни табели, без да има
необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват” и
чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно „Водачите на пътните превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с
всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да
спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението” и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Л. В., с ЕГН **********,
возещ се на същото МПС, и деецът е бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си – престъпление
по чл.343 ал.3, пр.7, бук.”б”, пр.1, вр. ал.1, бук.“в“, във вр. с
чл.342 ал.1, пр.3, във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия М.Ц., като заявява, че същото е доказано по несъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. В
тази насока сочи, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В.Ц.,
К.А., Х.Я., които съпоставени със заключението по комплексната СМАТЕ
установяват по несъмнен начин авторството на подсъдимия в извършването на
инкриминираното деяние. Според представителят на държавното обвинение, не
следва да се дава доверие от съда на показанията на свидетеля Ц.Ц. в частта им,
в която същия заявява, че констатираното увреждане на левия глезен на
подсъдимия не е причинено от пътното произшествие, а от проведена тренировка по
джудо, тъй като така заявеното се опровергава от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, установяваща давността на всички травматични увреждания на
подсъдимия. Поддържа още, че подсъдимия е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и моли да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление. По отношение на наказанието, представителят на държавното
обвинение изразява становище, че при индивидуализирането му от съда, следва да
бъде взето в предвид наличието на смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство
– чистото му съдебно минало, което обуславяло определянето на наказание в
размер на две години и девет месеца лишаване от свобода. Сочи също, че за
постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо подсъдимия
Ц. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода и предлага неговото
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Моли освен това
съдът да се произнесе и досежно съдбата на
приобщените по делото веществени доказателства.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция частните обвинители В.Т.В. и Л.М.В. молят
съда да постанови справедлива присъда и подсъдимия да бъде наказан за
извършеното от него деяние.
В
съдебно заседание подсъдимия М.Ц.Ц. не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и моли да бъде оправдан по него.
Защитникът
на подсъдимия – адв.П. пледира за постановяване на
оправдателна присъда, доколкото според него не е доказано авторството на
конкретното престъпно деяние в лицето на подсъдимия Ц.. В тази насока сочи, че
обвинителната теза се основава единствено на данните съдържащи се в
заключението на комплексната СМАТЕ, установяващи, че подсъдимия е управлявал процесното АТВ в момента на настъпилото произшествие с
него. Според защитникът, това експертно заключение не следва да бъде
кредитирано, тъй като същото не е обективно и се опровергава от останалите
събрани по делото доказателства – огледния протокол,
показанията на свидетеля Ц.Ц., представеното съдебно-медицинско удостоверение
от 27.02.2014 г., заключенията по приетите ДНК експертиза на веществени
доказателства и съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалия. В
подкрепа на твърдението си, че подсъдимия Ц. не е осъществявал управлението на процесното АТВ в момента на пътното произшествие,
защитникът сочи и показанията на свидетелите В. и Ц.Ц.. С оглед на това
защитникът предлага подсъдимия М.Ц. да бъде признат за невиновен и изцяло
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на инкриминираното му
транспортно престъпление.
Другият
договорен защитник на подсъдимия – адв.Д. също счита,
че по делото не са налични несъмнени и категорични доказателства, че именно
подсъдимия М.Ц. е управлявал моторното превозно средство в момента на пътното
произшествие, от което е настъпила смъртта на пострадалия. С оглед на това моли
съда да постанови присъда, с която подсъдимия да бъде изцяло признат за
невиновен в това да е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. В тази насока предлага на съда да обърне внимание и да не кредитира
заключението на комплексната СМАТЕ, което е необосновано и неправилно, както и огледния протокол, който не е съставен по предвидения в НПК
ред.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М.Ц.Ц. е роден на *** ***,
неосъждан, със средно образование. Към датата 22.02.2014 г. същият е бил
непълнолетен и не е притежавал правоспособност за водач на МПС. От 10.12.2015
г. подсъдимият се води на отчет в ОПП – СДВР като водач на МПС и му е
издадено свидетелство за управление на МПС /категория В и М/. Не е наказван по
административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП.
На
22.02.2014 г., следобяд, в центъра на с.Н., област
Софийска, се събрали група младежи, измежду които свидетеля Х.В.Я., пострадалия
Д. Л. В., сестрата на подсъдимия – А.Ц.. При тях пристигнал подсъдимия М.Ц.Ц.,
управлявайки четириколесно МПС – АТВ марка „КАН – АМ”, модел „Ренегат”, без
регистрационни табели. Подсъдимият предложил на пострадалия В. да се качи при
него, за да се повозят. Макар АТВ-то да било едноместно, пострадалия се качил и
седнал на седалката зад подсъдимия. Двамата били без каски, като потеглил с
превозното средство в посока с.Б.. Останалите техни приятели останали на
площада да ги чакат.
Подсъдимият
Ц. управлявал АТВ-то по път Е-79 в с.Н., завил в дясно на разклона за с.Б. и
карайки по него, като напуснал асфалтовия път, завил в ляво по черния път за
местността „К.”. Времето било ясно и сухо, земната настилка била суха, добре
отъпкана и по нея нямало неравности и повреди, както и наноси от пясък и/или
друга земна маса, и други инертни материали и предмети. В посоката на движение
на управляваното от подсъдимия МПС, пътното платно било хоризонтално и с последващ остър ляв завой. В този момент, в посочения
участък на движение на подсъдимия нямало други автомобили, както и видимостта
на същия не била ограничена в двете противоположни посоки. Подсъдимият не
съобразил приближаващият остър ляв за него завой и не намалил скоростта си на
движение, като се движил с такава от порядъка на 59 км./ч. Вече навлизайки в
завоя, подсъдимият се опитал да намали скоростта си на движение, като предприел
маневра аварийно спиране. Тъй като скоростта му била по-висока от пределната на
занасяне /49,50 км./ч./ при преодоляване на кривата на конкретния завой, процесното АТВ се насочило /унесло/ на дясно извън пътното
платно. Поради претоварването на превозното средство / АТВ-то е било
предназначено за превозване само на един човек - водача/ и обстоятелството, че
същото е преминало в режим на екстремно спиране, подсъдимият загубил
възможността да го контролира /насочва/ и съответно да заобиколи
намиращото се извън тази част от пътя дърво. В момента на привеждане на АТВ-то
към екстремно спиране, подсъдимият М.Ц. видял, че ще последва удар в дървото –
в лявата зона на превозното средство, при което рефлекторно наклонил тялото си
надясно, с цел да се предпази. Последвал удар на предна лява зона на АТВ-то в
дървото. При удара на превозното средство в дървото, подсъдимия и пострадалия
били изхвърлени от собствената си кинетична енергия напред и в дясно от
превозното средство, след което за всеки от двамата последвал удар от падането
им върху терена - за пострадалият Д. В. ударът бил в областта на главата и
гръдния кош, а за подсъдимия Ц. – в областта на лявото рамо и лявата страна на
главата.
След
произшествието подсъдимия Ц. веднага се обадил по телефона на своя баща –
свидетеля Ц.М.Ц., на когото обяснил за случилото се, казал му къде се намират и
го помолил да дойде на място, за да помогне на пострадалия.
След не
повече от около 5-10 минути от момента на тръгване на АТВ-то с подсъдимия и
пострадалия В. ***, при свидетеля Х.Я. и другите младежи на площада, със
собствения си лек автомобил, пристигнал бащата на подсъдимия - свидетеля Ц.Ц., заедно със съпругата си – Ц.Ц..
Същият повикал сестрата на подсъдимия да се качи бързо в автомобила, защото
брат й е катастрофирал. След тях, с мотопеда си тръгнал и свидетеля Х.Я..
Наближавайки мястото на произшествието, свидетелят Ц.Ц. видял подсъдимия да
стои прав на черния път и да му маха с ръка. След като спрели с управляваните
от тях превозни средства, свидетелите Ц. и Я. видели пострадалия В. да лежи с
гръб върху тревата, в дясно от черния път пред предните гуми на АТВ –то, което
било ударено в лявата си страна в намиращото се извън пътя дърво. Видели още,
че лицето на пострадалия било цялото в кръв, дишал тежко и бил в безсъзнание.
Свидетелите Я. и Ц. качили пострадалия на задната седалка на автомобила на
последния и потеглили към ФСМП в гр.Б.. Подсъдимият останал на
местопроизшествието. Пострадалият бил прехвърлен в линейка с цел
транспортирането му в болница в гр.София, но по пътя същия починал.
Междувременно
в ОДЧ на РУП – гр.Б. бил получен сигнал от дежурния лекар при ФСМП Б. за
постъпило лице в тежко състояние след ПТП. Дежурните полицейски служители –
свидетелите В.Г.Ц. и К.А.К. се отправили към спешния център и при пристигането
си установили, че пострадалия ще бъде транспортиран с линейка до гр.София. Било
им обяснено още от дежурния лекар, че пострадалия бил докаран в медицинския
център от лицето Ц.М.Ц.. При разговора на полицейските служители със свидетеля Ц.Ц.,
последния им обяснил, че синът му М.Ц. управлявал четириколесното моторно
превозно средство – АТВ, като возел пострадалия Д. В. и са се блъснали в
крайпътно дърво. След това свидетелят Ц. завел полицейските служители до
мястото на пътното произшествие. Там свидетелите К. и Ц. заварили
катастрофиралото четириколесно МПС – АТВ, без регистрационни табели, ударено в
лявата му част в крайпътно дърво. Видели и подсъдимия М.Ц., който имал
нараняване по главата. Същият им
разказал, че той е управлявал АТВ-то, като е возил на него пострадалия Д. В.,
изпуснал управлението и се ударил в дърво. Затова свидетелят Ц. изпробвал
подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол, което показало
отрицателен резултат. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско
/химическо/ изследване за употреба на алкохол. Такова било извършено, като в
дадената от подсъдимия кръвна проба, не се доказало наличието на етилов алкохол,
което било удостоверено в протокол за химическа експертиза № 290/24.02.2014
г.
На
същият ден – 22.02.2014 г., на мястото на пътното произшествие, бил извършен
оглед от разследващ орган при РУП Б.. Извършването на това действие по
разследването и резултатите от него били удостоверени в съставен протокол за
оглед от същата дата /л.6-16, т.1 от ДП/. На местопроизшествието е констатирано
четириколесното превозно средство – АТВ, марка „Кан – АН”, модел „Ренегат”, без
регистрационни табели, установило се с лявата си предна гума, на разстояние от
около 20 см.
от дърво, чиято кора на няколко места била обелена. Предната му лява гума била
в спаднало положение, а джантата й била деформирана. Описани са в протокола и
дължината, размера и разположението на установените на място спирачни
следи.
На
датата 28.02.2014 г. бил извършен и оглед на четириколесното превозно средство
– АТВ, марка „Кан – АН”, модел „Ренегат”, без регистрационни табели, обективиран в протокол за оглед на веществени доказателства
/л.17-26, т.1 от ДП/. В резултат така проведеното действие по разследването
били установени следните повреди и деформации по превозното средство –
окачването на предното ляво колело изместено назад, предна лява гума в спаднало
състояние, деформирана джанта на предно ляво колело; огъната долна основна
греда; счупен преден ляв калник и преден ляв фар; огънат в ляво преден ролбар; деформирана лява степенка;
откачен ляв предпазен спойлер. От намираща се в ляво от двигателя пластмасова
предпазна кора е иззет материал за изследване.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по протокол № 14/18.11.2014 г. /л.76-79 от т.2 ДП/ се установява,
че при проведеното изследване на иззетата с протокола за оглед на веществени
доказателства, обтривка от средната част на
декоративна, пластмасова предпазна кора в ляво от двигателя на процесното АТВ, не се е доказало наличието на кръв.
При
извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия Д. Л. В. по назначената
съдебномедицинска експертиза на труп № 160/2014 г. /л.36 от т.1 ДП/ са
установени следните увреждания: тежка съчетана черепномозъчна
и гръдна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, масивен травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на главния и малкия мозък, разкъсване на връзките между
черепната основа и първи шиен прешлен, контузия на белия дроб и сърцето, разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания
по главата и крайниците. От характера и морфологията на описаните травматични
увреждания се установило от експерта, че същите се дължат на удари с или върху
твърди тъпи предмети с голяма сила на въздействието, като по естеството си
представляват високоенергийна травма. Според вещото
лице по тази експертиза, смъртта на Д. В. се дължи на тежката съчетана травма,
довела до развитието на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
От
извършената съдебно-химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, иззета от трупа на пострадалия Д.
В. /л.39, т.1 от ДП/ не се установява наличие на етилов алкохол и наличие на
други летливи редуциращи вещества.
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза № 61/2014 г. /л.43, т.1 от ДП/,
при извършения на датата 28.02.2014 г. преглед на подсъдимия М.Ц.Ц. са
установени следните увреждания: охлузвания в областта на лявата скула, в
основата на носа по лявата му повърхност, лявата ушна мида и по външната
повърхност на лявото рамо. Посочено е и констатирано в областта на вътрешния
глезен на левия крак, охлузване с напречна ориентация, размери 1,5/0,7 см.,
покрито с надигната и отслояваща се по периферията
кафеникава коричка, а от двата му края
нагоре – свличане на епидермиса със забелване с посока отдолу нагоре. Тези
увреждания, според експертът изготвил заключението, са получени в резултат на косото по допирателната въздействие на твърди тъпи предмети
с неравна контактна повърхност, а увреждането в областта на левия глезен - от действието на предмет с ограничена
контактуваща неравна повърхност, с диаметър приблизително около 2 см. на същата.
Морфологичните характеристики на посочените увреждания са дали основание на
вещото лице да направи и извод, че същите отговорят да са с давност от около
шест денонощия.
По
делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза
/л.62-66, т.2 от ДП/. При извършеният от вещото лице по тази експертиза, оглед
на процесното МПС - АТВ марка „Кан - Ам”, са
установени следните повреди и деформации: окачването на предното ляво колело
изместено назад, предна лява гума в спаднало състояние, деформирана джанта на
предно ляво колело; огъната долна основна греда; счупен преден ляв калник и
преден ляв фар; огънат в ляво преден ролбар;
деформирана лява степенка; откачен ляв предпазен
спойлер. Базирайки се на извършения технически преглед на посоченото
четириколесно превозно средство, същото това вещо лице е заключило, че
непосредствено преди произшествието, то /МПС-то/ е било технически изправно.
Изхождайки
от тези деформации по превозното средство, както и от данните по делото,
съдържащи се в показанията на свидетелите и в писмените доказателствени
средства, експертът по автотехническата експертиза е
дал заключение за механизма на възникване и развитие на пътно-транспортното
произшествие. В тази насока е достигнал до извод, че от техническа гледна точка
механизмът на конкретното ПТП представлява физическо съприкосновение /удар/ на процесното четириколесно МПС с предната си лява част в
твърда преграда – крайпътно голямо и здраво дърво. В следствие на удара и
изпадането на возещите от него са настъпили значителни пластични деформации и
други повреди по превозното средство, и е настъпила телесната повреда на
пострадалия.
В теоритичен план /от техническа гледна точка/ вещото лице е
изследвало и посочило два възможни варианта по въпроса кой от двамата возещи се
на процесното АТВ /пострадалия или подсъдимия/ го е
управлявал, в момента на реализиране на произшествието. Допуснал е за възможно
МПС-то да е било управлявано от подсъдимия, който в момента на удара в дървото,
под въздействието на собствената си кинетична енергия, да е „излязъл” пръв и
настрани на дясно, тъй като е видял опасността, а пострадалия да се придвижил
след него направо в дървото. При вариантът, в който се приема, че АТВ-то е било
управлявано от пострадалия е посочен следния механизъм: от наличната кинетична
енергия и бързината, с които е настъпил удара, пострадалият не е имал
достатъчно време да се отклони настрана и да избегне удара в крайпътното дърво,
а подсъдимия – да се приплъзне покрай крайпътното
дърво.
Данните
по делото относно местоположението на процесното МПС
след произшествието, неговите деформации, разположението на дървото и
констатираните по него повреди, са дали основание на вещото лице от обсъжданата
експертиза да определи мястото на удара по широчина на пътното платно – на 3,20 метра в дясно от
края на земния път върху затревената част, т.е. изцяло в дясно извън пътното
платно на земния път, по посока на главния път с.Н. – с.Б., към местността „К.”.
Пак според този експерт, скоростта на движение на процесното
четириколесно МПС, към момента на възникване на опасността за неговия водач, е
била от порядъка на 59 км./ч.,
а скоростта на занасяне на същото МПС при преодоляване на конректния
ляв за него завой е 49,50
км./ч. при конкретната пътна обстановка и атмосферни
условия.
Експертът
от автотехническата експертиза е достигнал до извод,
че от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП се дължи на това, че
водачът несвоевременно е възприел наличието на относително острия ляв завой,
въпреки достатъчната видимост пред него, и е допуснал управляваното от него МПС
да набере относително висока скорост /59км./ч./, която е значително по-висока
от пределната на занасяне /49,50 км./ч./ от породилите се центробежни сили при
преодоляване на конкретния остър ляв за него завой, в следствие на което се
занася на дясно и излиза по неправилна траектория извън пътното платно, като се
удря в наличното край пътя дърво. Приел е още, че водачът на процесното МПС, при движението на последното в конкретната
отсечка от земния път в землището на с.Н., е могъл да предотврати удара, чрез
превантивно намаляване на относително високата си скорост /при наличие на
такава техническа възможност, при конкретната пътна обстановка и атмосферни
условия/ при приближаването на конкретната опасност – предстоящото преодоляване
на острия ляв завой.
В хода
на съдебното следствие по делото е назначена, изслушана и приета допълнителна
комплексна медико-автотехническа експертиза, която е
отговорила по категоричен начин на въпроса кой от двамата – пострадалия или
подсъдимия е управлявал четириколесното МПС в момента на настъпилото
произшествие. Изхождайки от данните по делото, касаещи установените технически
повреди и деформации по процесното МПС, както и
констатираните при аутопсията на трупа на пострадалия Д. В. телесни увреждания
и тези, установени от съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия, вещите
лица от състава на тази експертиза категорично са приели, че АТВ-то е било
управлявано от подсъдимия М.Ц., а пострадалия Д В. е пътувал зад него на
седалката.
Съгласно
заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, непълнолетния
към датата на деянието подсъдим М.Ц.Ц. е психично здрав, могъл е да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си към същата
тази дата. Подсъдимият може да участва в наказателното производство и да дава
адекватни обяснения по обстоятелствата от значение за делото.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, а именно: показания на свидетелите В.Г.Ц., К.А.К., Х.В.Я., В.Т.В., Л.М.В.,
И.М.И., М.К.У., отчасти от приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281
ал.1, т.4, пр.2 от НПК показания на починалия свидетел Ц.М.Ц., отчасти от
показаният на свидетеля В.Д.В.; от заключенията на приетите съдебно-медицинска
експертиза на труп, съдебно-автотехническа експертиза,
съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 61/2014 г., СМЕ на веществени
доказателства, допълнителна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, съдебно-химическа експертиза; чрез събраните по делото писмени
доказателства, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед
на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.6-16, т.1 от ДП/, протокол за оглед
на веществени доказателства /л.17-26, т.1 от ДП/, талон за медицинско
изследване, протокол за химическа експертиза № 290/24.02.2014 г., удостоверение
за наследници /л.53, т.1 от ДП/, предварителен договор и договор за
покупко-продажба на МПС /л.55-57, т.1 от ДП/, справка за съдимост на
подсъдимия, характеристика на подсъдимия, справка от отдел „Пътна полиция” при
СДВР.
Именно въз основа на тези
доказателства, настоящият състав на СОС прие, че по делото безспорно и
несъмнено се доказа авторството на подсъдимия М.Ц.Ц. в
извършването на инкриминираната му престъпна деятелност. В подкрепа на този
фактически извод са показанията на свидетелите В.Г.Ц., К.А.К., Х.В.Я., В.Т.В., Л.М.В.,
заключенията на съдебномедицинските експертизи и комплексната автотехническа и медицинска експертиза, обективните
находки, намерени при извършените огледи. В тази насока съдът взе предвид
показанията на свидетелите В.Ц. и К.К. /полицейските служители изпратени на
мястото на произшествието/, които кредитира изцяло, тъй като не е налице
никакво съмнение за наличие на тяхна пристрастност, заинтересованост и
необективност при излагане на фактите от значение за делото, като същите
добросъвестно възпроизведоха възприятията си за случилото се. В показанията на
тези свидетели се съдържат сведения за времето и мястото на реализираното пътно
произшествие; пострадалото в резултат на пътния инцидент лице; участващото в
него МПС – процесното АТВ и неговото разположение на
пътното платно – находящо се извън земния път за
местността „К. дол”, землището на с.Н., ударено в лявата си предна част в
крайпътно дърво; лицето, управлявало посоченото превозно средство. По отношение на така посочените
факти, е налице
съвпадение в показанията на посочените свидетели, и
последните се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал – показания на свидетеля Х.Я., обективните находки, намерили отражение в
протокола за оглед на местопроизшествие и в протокола за оглед на иззетото като
веществено доказателство четириколесно МПС - АТВ, данните съдържащи се в
заключенията на изготвените съдебномедицински и автотехническа
експертизи. Свидетелите Ц. и К. са конкретизирали именно подсъдимия М.Ц., като
лицето управлявало процесното превозно средство в
момента на произшествието. В показанията си тези свидетели съобщават, че при
отиването им във ФСМП Б., разговаряли със св. Ц.Ц. /баща на подсъдими/, който
им обяснил, че след катастрофата синът му се обадил по телефона и му казал, че
„като возил приятеля си Д., са се ударили в дървото”. Твърдят още и, че когато
пристигнали на мястото на произшествието, заварили до катастрофиралото АТВ
подсъдимия М.Ц., който им съобщил, че „на центъра на с.Н. качил приятеля си, за
да се повозят…..че на ляв завой изпуснал управлението и се ударил в дървото, и
от удара паднали двамата на земята”. В показанията на тези двама свидетели се
съдържа и информация, че предвид факта на установяването на подсъдимия, като
лицето управлявало катастрофиралото превозно средство, именно на него свидетеля
Ц. извършил проверка с техническо средство за употреба на алкохол и съответно
му издал талон за медицинско изследване на алкохолната концентрация. Относно
тези обстоятелства, показанията на свидетелите –полицейски служители срещат
пълна подкрепа от събраните по делото писмени доказателства и в частност – от
протокола за химическа експертиза, удостоверяващ извършено изследване за
наличие на алкохол в кръвна проба, доброволно предоставена именно от подсъдимия
Ц.. Иначе казано, ако в действителност показанията на свидетелите Ц. и К.
относно факта на управлението на процесното МПС от
подсъдимия в момента на произшествието с него, са неистинни и необективни, то
не може да се даде разумно, логично и адекватно обяснение защо именно
подсъдимия е лицето, което не само е изпробвано с техническо средство за
употреба на алкохол, но и се е явило доброволно във ФСМП Е. П. за вземане на
кръвна проба за медицинско изследване на алкохолната му концентрация.
По-нататък показанията на свидетелите Ц. и К. напълно кореспондират с
показанията на свидетеля Х.Я., който свидетелства за това, че само пет минути
преди свидетеля Ц. да дойде на площада на селото и да съобщи за станалия пътен
инцидент, подсъдимия управлявайки процесното АТВ
пристигнал на центъра на селото и поканил пострадалия В. да го повози,
последния се качил на седалката зад него и потеглили за с.Б.. На дадените
показания от свидетеля Х.Я. съдът се довери изцяло, доколкото счете същите за
детайлни, последователни, логични, обективни и кореспондиращи на останалите доказателствени средства, които се възприемат от съда. В
показанията на този свидетел се съдържат още данни и за поведението на
подсъдимия на мястото на произшествието и неговото състояние /”беше
притеснен”/, за оказаната от негова страна помощ на пострадалия /същия се
обадил на баща си и с негова помощ го качил в автомобила, след което бил
транспортиран до ФСМП в Б./, за състоянието на пострадалия Д. В. /”дишаше, но
не беше в съзнание”/, за разположението на процесното
АТВ /същото било извън земния път и ударено в лявата си част в крайпътно
дърво/.
За да обоснове решаващият си фактически извод,
че именно подсъдимия М.Ц. е извършител на инкриминираното му деяние, този
състав на СОС се довери изцяло и на заключенията на съдебно-медицинската
експертиза на трупа на пострадалия, съдебно-медицинската експертиза на живо
лице /на подсъдимия/ и комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. В частност - съдът възприема изцяло заключението на експертите В.
и Т. по изготвената от тях и приета от съда комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, тъй като това заключение е
пълно, ясно и обосновано, и с оглед на данните по делото не възниква никакво
съмнение за неговата правдивост. Въз основа на направеното заключение по тази експертиза,
в съвкупност с коментираните по-горе доказателствени
източници, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна,
обстоятелството за осъществявано от подсъдимия М.Ц. управление на процесното моторно превозно средство в момента на
реализиране на произшествието с него. В тази връзка съдът счита за
изцяло неоснователни и несъстоятелни възраженията на защитата на подсъдимия за
наличие на основания по делото, пораждащи основателни съмнения в обективността
и правилността на посочената експертиза и изразяващи се в обстоятелството, че
изводите на експертите относно поставената им задача се основават единствено на
констатираното при подсъдимия телесно увреждане, локализирано по вътрешния ляв
глезен на същия. Твърдение в този смисъл е абсолютно невярно. Заключението си,
че от автотехническа и медицинска гледна точка,
подсъдимия Ц. е бил водач процесното превозно
средство, в момента на настъпилото произшествие с него, вещите лица са обосновали
с констатираните обективни находки на мястото на произшествието, намерени при
извършения оглед и конкретно – разположението на катастрофиралото МПС,
констатираните по последното повреди и деформации; с механизма на реализиране
на конкретното пътно-транспортно произшествие и причините за неговото
настъпване; с установените при аутопсията на трупа на пострадалия Д. В. телесни
увреждания – техните морфологични характеристики, локализация, начин на
получаване; с констатираните от съдебно-медицинската експертиза травматични
увреждания на подсъдимия М.Ц. – техния брой, характер, морфология, давност.
Едно от тези констатирани при подсъдимия телесни увреждания – това локализирано
по вътрешния му ляв глезен, е дало основание на вещите лица да приемат, че е
единственото увреждане, което може да бъде получено от контакт с части на
АТВ-то, поради произхода му от характерна следообразуваща
повърхност – отляво на корпуса на нивото на лявата степенка
на превозното средство. Данните за наличието, естеството и произхода на това
увреждане на подсъдимия, обаче съвсем не са единствените, въз основа на които
вещите лица извеждат заключението си, че подсъдимия е управлявал АТВ-то. И това
изрично е видно от изложеното в обстоятелствената част на експертното
заключение, както и беше потвърдено при разпита на вещите лица в съдебно
заседание. При изграждане на крайният си извод, експертите са съобразили всички
констатирани при пострадалия и при подсъдимия телесни увреждания, тяхната
локализация, морфология, начин на получаване, съобразно приетия механизъм на
реализиране на конкретното ПТП, прилагайки научна методика.
Въз
основа на тази съществуваща по делото доказателствена
основа, така приетата за установена фактическа констатация, че подсъдимия е бил
водач на процесното МПС в момента на произшествието с
него, по никакъв начин не може да бъде променена от данните, съдържащи се в
представеното от защитата съдебномедицинско удостоверение № 138/27.02.2014 г.
От същото е видно, че при извършения на посочената дата преглед на подсъдимия
са констатирани всички установени и от съдебно-медицинската експертиза
увреждания, с изключение на това локализирано в областта на левия глезен. Съдът
намира, че обсъждания писмен документ не отразява обективно наличните към този
момент при подсъдимия телесни увреждания, доколкото данните му категорично се
опровергават от заключението на изготвената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза. В заключението по последната са отразени всички
установени по експертен път травматични увреждания на подсъдимия, като изрично
е посочено и, че всички те /уврежданията/ са с една и съща давност - от около шест денонощия. От друга страна –
както бе посочено и по-горе, наличието, характера и морфологията на увреждането
в областта на левия глезен на подсъдимия, съвсем не са единствените данни,
обосновали заключението на съдебния състав по факта, че водач на процесното АТВ е бил именно подсъдимия. В тази връзка
констатацията на съда по същия този факт не може да бъде опровергана и от
показанията на свидетеля В.В.. В показанията си посочения свидетел съобщава за
това, че на процесната дата, на 50-100 метра след разклона
от главния път към с.Б., видял подсъдимия и „непознато момче” с АТВ, като
последното било управлявано от това момче, а подсъдимия му обяснявал „как се
превключват скоростите”. Настоящият съдебен състав счита, че на посочения
свидетел принципно следва да се даде вяра, като се отчете обаче факта, че същия
дава сведения за осъществявано във въпросния ден, управление на процесното АТВ от „непознато момче”, което не е
конкретизирано като пострадалия Д. В.. Освен това, тези сведения на свидетеля
не касаят момента на реализиране на процесното
пътно-транспортно произшествие, на което и самия свидетел заявява, че не е бил
очевидец – „Не казвам, че в момента на ПТП-то е карало момчето” .
Този
съдебен състав не кредитира приобщените по реда на чл.281 ал.1, т.4, пр.2 от НПК показания от ДП на починалия свидетел Ц.М.Ц. относно изнесените от него
обстоятелства, че подсъдимия е признал пред разследващия полицай, че той е
управлявал АТВ-то под давлението на непознат мъж, който го заплашил с арест; че
увреждането на синът му /подсъдимия Ц./ в областта на левия глезен, същия
получил предишния ден преди извършения му преглед от лекаря по СМЕ, от
проведена тренировка по джудо и карате. В показанията, дадени пред съдебен
състав на СОС и приобщени към доказателствената
съвкупност по посочения процесуален ред, свидетеля Ц.Ц. е заявил, че подсъдимия
му разказал как на мястото на произшествието „когато дошли тези, които
мерели…дошла и друга кола, с един сериозен мъж, около 40-годишен”, който казал
на подсъдимия „Слушай момче, когато те разпитват и ако ти не кажеш, че ти си
карал мотора, ще бъдеш задържан в ареста”, след което си тръгнал. Тези
показанията на свидетеля Ц.Ц. са в пълно противоречие с тези депозирани от него
в деня на инцидента пред разследващия орган /също приобщени по делото чрез
прочитането им/, в които свидетеля подробно и в детайли разказва за случилото
се, като акцентира на обстоятелствата, че отивайки на мястото на произшествието
видял подсъдимия да чака на пътя, но не видял пострадалия, за който „разбрал,
че бил с него на АТВ-то”; че той сам е предложил на полицейските служители да
изпробват с техническо средство подсъдимия за употреба на алкохол, както и е
поискал да му предоставят талон за извършване на кръвно изследване. Тези
противоречия съдът преодолява като игнорира в тази им част показанията на
свидетеля Ц., дадени на ДП пред друг състав на СОС и съответно кредитира с
доверие тези депозирани от него пред разследващия орган в деня на инцидента,
предвид пълното им съответствие с останалите доказателства по делото, които се
възприемат и кредитират от съда. Значение следва да бъде отдадено и на
обстоятелството, че при излагане на показанията си свидетеля Ц. не е дал
никакво разумно, адекватно и логично обяснение за причината, поради която
явилия се на мястото на произшествието непознат мъж е заплашил подсъдимия с
арест ако не каже, че той е управлявал АТВ-то. На следващо място показанията на
свидетеля Ц.Ц. относно твърдения от него факт, че увреждането на синът му
/подсъдимия Ц./ в областта на левия глезен, същия получил от проведена
тренировка по карате и джудо, в деня преди
извършения му преглед от лекаря по СМЕ, се опровергават от заключенията
на съдебно-медицинската експертиза № 61/2014 г. и допълнителната комплексна
медицинска и автотехническа експертиза, доказващи по
категоричен начин характера, морфологията и произхода на констатираното при
подсъдимия увреждане в областта на левия му глезен, както и давността на
причиняването му, еднаква с тази на останалите увреждания по главата му /около
шест денонощия/. Тези обстоятелства налагат извода на съда, че показанията на
свидетеля Ц.Ц. в коментираните им части, са заинтересовани, тенденциозни и
нагласени, и целят единствено изграждането на защитна версия на подсъдимия.
Съдът
не намери основания да не се довери на показанията на свидетелите И.М.И. и М.К.У..
Между събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и
останалия доказателствен обем по делото, съдът не
откри съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. От показанията
на тези свидетели по несъмнен начин се установява участието на тези свидетели
като поемни лица при извършеният оглед на
местопроизшествието, обективиран в съответния
протокол. Установи се от обсъжданите
показания и, че при извършването на това действие по разследване са спазени
всички изисквания на НПК и съставения протокол за оглед на мястото на
произшествието вярно отразява действителността. От друга страна, данните по
делото сочат, че посоченият
оглед е извършен при спазване на процесуалните изисквания към провеждането на това
действие по разследване – извършен е през светлата част на денонощието, в
присъствието на поемни лица и специалист – технически
помощник, изследвани са и отразени обективните находки, така както са намерени.
Предвид това, посоченото писмено доказателствено
средство също се явява годно такова и съдът не намери основания да не му даде
вяра.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на анализа
на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и във
взаимната им връзка, се установява
по един несъмнен
и категоричен начин, че подсъдимия М.Ц.Ц.
на датата 22.02.2014 г., около 15,00 часа, на земен път в местността „К.“, в
землището на с.Н., Софийска област, при управление на моторно превозно средство
– четириколесно моторно превозно средство – АТВ марка „Кан АМ“, модел „Ренегат
800“, без регистрационни табели, без да има необходимата правоспособност,
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП, а именно „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността…….,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие” и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Л. В., с ЕГН **********, возещ се на
същото МПС, и деецът е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. По този начин подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343
ал.3, пр.7, бук.”б”, пр.1, вр. ал.1, бук.“в“, във вр. с
чл.342 ал.1, пр.3, във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от НК.
От
обективна страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимият на
посочената по-горе дата, управлявал четириколесно МПС – АТВ, без регистрационен
номер, като се движел по земен път, в посока към с.Б., местността „К.”.
Безспорно се установи и, че зад него на седалката се возел пострадалия Д. В.,
въпреки че превозното средство било предназначено само за едно лице – водача,
като двамата пътували без предпазни каски. Установено е също, че избраната от
подсъдимия Ц. скорост на движение на управляваното от него превозно средство,
непосредствено преди ударът му в крайпътното дърво е била около 59-60 км./ч. Несъмнено е
установено също така, че тази скорост на движение на подсъдимия е била
по-висока от критичната за преминаване по кривата на предстоящия, остър ляв за
него завой /по-висока от пределната скорост на занасяне на процесното
МПС при преодоляване на този завой/, подсъдимия предприел късно маневра
„аварийно спиране” за намаляване на тази скорост, което е довело до загуба на
възможността му да заобиколи намиращото се крайпътно
дърво, в което е последвал удар. В тази насока съдът обсъди и взе предвид
установените по експертен път факти, че подсъдимият, като водач на процесното четириколесно МПС не е възприел своевременно
наличието на острия ляв завой, въпреки достатъчната видимост пред него, като е
допуснал управляваното от него превозно средство да набере относително висока
скорост – значително по-висока от тази, пределна за преодоляване на посочения
остър завой. В резултат на това, управляваното от него МПС се занесло на дясно
и излязло извън пътното платно, удряйки се в намиращото се крайпътно дърво. Същевременно,
несъмнено се установи по делото, че подсъдимия, като водач на процесното АТВ е могъл да предотврати настъпването на ПТП,
ако в конкретната отсечка от земния път в посока с.Б., характеризираща се с
остър ляв завой, превантивно бе намалил високата си скорост на движение /т.9 от
заключението на АТЕ/. Така установеното е намерило своята обосновка в
заключението с обстоятелството, че в този случай – при избиране на по-ниска
скорост на движение на управляваното от подсъдимия превозно средство, същият е
нямало да предприеме маневра „аварийно спиране” с цел преодоляване на острия
ляв завой и последвалото от тази маневра занасяне и излизане на превозното
средство извън пътното платно. В конкретният случай – при движение в конкретния
пътен участък, подсъдимия е следвало да избере такава скорост на движение на
управляваното от него моторно превозно средство, която му е позволявала да
преодолее успешно острия ляв завой. Така че, управлявайки автомобила с
установената скорост от 59-60
км/ч., подсъдимият е избрал несъобразена такава с относимите пътни условия – с релефа на местността в
конкретния пътен участък, предвид осъществяваното от него движение в отсечка от
земния път за с.Б., с наличен остър ляв завой в тази посока. Несъобразявайки се
с условията на пътя и по-конкретно с релефа на местността, и не намалявайки
скоростта на движение, подсъдимия Ц. не е реагирал своевременно на възникналата
опасност, не е предприел спиране на време, за да предотврати удара на
управляваното от него превозно средство в крайпътното дърво, и е станал причина
за инцидента. От приетите факти е очевидно, че
несъобразяването на скоростта на движение на управляваното от подсъдимия
превозно средство с конкретните условия на пътния участък – релефа на
местността - острия ляв завой /чл.20 ал.2 от ЗДвП/, е станала причина за
настъпването на вредните последици, тъй като тази скорост не му е позволявала
да спре при появата на всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да
предвиди. След като подсъдимия Ц. не е изпълнил задължението си,
установено в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП да съобразява скоростта си на
движение конкретно с релефа на местността в пътния участък, в който
осъществявал движението си, то това негово поведение е в причинна връзка с
настъпилия резултат – причиняване смъртта на возещия се на същото МПС
пострадал. Предвид на така изложеното, съдът счете, че подсъдимия Ц. е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и че това нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на
посоченото правило за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е
причинил смъртта на Д. Л. В.. От събраните по делото доказателства безспорно и
категорично се установява, че непосредствената причина за настъпването на
смъртта на пострадалия В. се явяват именно получените от него травматични
увреждания вследствие на удара на процесното АТВ,
управлявано от подсъдимия в крайпътното дърво, при който пострадалия бил
изхвърлен от превозното средство и паднал върху терена. От обективна страна,
както бе посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между описаното
по-горе нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия Ц.
и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия В., тъй като по
делото безспорно се установи, че ако подсъдимия бе спазил задължението си да
съобрази скоростта си на движение с релефа на конкретния участък от пътя
/съществуващия ляв завой/, то същият обективно е могъл да предотврати
настъпването на пътното произшествие.
От
субективна страна подсъдимият М.Ц.Ц. е извършил посоченото деяние при форма на
вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно
подсъдимия е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на чл.20
ал.2 от ЗДвП, като е трябвало да осъществи движението си, като водач на МПС със
скорост, съобразена с условията на пътната обстановка. За подсъдимият е
съществувало и задължение, а същия е могъл при ангажиране на интелектуалния си
капацитет и психични възможности, и да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването на правилото
за движение по пътищата – причиняването на смърт на друго лице, и е могъл да
спазва такова поведение на пътя, което да предотврати настъпването им.
С оглед
на изложеното, съдът намери, че подсъдимия М.Ц.Ц. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.3, пр.7, бук.”б”, пр.1, вр. ал.1, бук.”в”, във вр. чл.342
ал.1, пр.3, вр. чл.63 ал.1, т.3 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на
това престъпление, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1
/една/години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343,
вр. чл.37, т.7 от НК съдът постанови по отношение на
подсъдимия и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
При възприетата правна
квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, предвиденото наказание е от
три до десет години лишаване от свобода /съобразно редакцията на бук.”б” на
ал.3 на чл.343 от НК преди изменението й с Дв.бр. 74/26.09.2015 г., която е и
по-благоприятна за подсъдимия в сравнение с актуалната/, което наказание с
оглед на обстоятелството, че подсъдимия е бил непълнолетен към момента на
деянието, се заменя по силата на закона – чл.63 ал.1, т.3 от НК - с лишаване от
свобода до 3 /три/ години. В тази граница на замененото по посочения начин
наказание за конкретното престъпление, съдът определи размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Ц. към минималния такъв, а именно лишаване от свобода за срок
от 1 /една/ година. За да индивидуализира
така наложеното на подсъдимия Ц. наказание лишаване от свобода в посочения
по-горе размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни за
личността му, оказаната от него и семейството му помощ на пострадалия веднага
след пътното произшествие, положителното му процесуално поведение и в двете
фази на наказателното производство. Като отегчаващо вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелство съдът отчете това, че в случая същия като водач на МПС
е допуснал и други нарушения на правилата за движение по пътищата, макар и
същите да не стоят в причинна връзка настъпилите вредни последици – управлявал
моторно превозно средство, което не било регистрирано и без поставени табели с
регистрационен номер /чл.140 от ЗДвП/ и превозвал на процесното
АТВ пострадалия, въпреки че това МПС било предназначено само за едно лице –
водача.
При
определяне размера на наложените на подсъдимия М.Ц. наказания съдът взе в
предвид и степента на обществена опасност на деянието – завишена, с оглед честотата
на престъпните посегателства от този вид, както и ниската степен на обществена
опасност на самия подсъдим.
След като
анализира смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност на подсъдимия М.Ц. обстоятелства, степента му на обществена
опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната
тежест на всяко едно от
тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината и отговорността
му обстоятелства. Размерът на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не
може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода. Това наказание също е определено при превес на смекчаващите вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, но и при съобразяване
на факта, че същия като млад водач на МПС /придобил правоспособност на
10.12.2015 г./, посочения срок на лишаване от упражняване на това право, ще му
подейства в пълна степен поправително и същевременно ще го възпре от извършване
на други такива деяния.
Съдът прецени, че в случая
са налице предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл.66 ал.1 от НК, тъй като едно
от наложените на подсъдимия Ц. наказания, по вид
и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба,
подсъдимия
не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи
отговорността му обстоятелства,
същият
не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на
него могат да
се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Обстоятелствата
относно липсата до момента на други противоправни
прояви от страна на подсъдимия, както и на други прояви, характеризиращи се
като общественоопасни, не сочат на извод, че е
наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното
изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода. Поради това съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия М.Ц. наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила. Така
посочения размер на изпитателния срок, според настоящият съдебен състав
съответства на настъпилия тежък резултат, на моралната укоримост
на извършеното от подсъдимия деяние и в най-голяма степен ще съдейства за
постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко за
поправянето му.
Съдът
призна подсъдимия М.Ц.Ц. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда
по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието вследствие на нарушаване на
правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбите на чл.20 ал.1 ЗДвП.
Този състав на СОС прие, че посоченото нарушение не е допуснато от подсъдимия.
Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само доколкото не
е налице друго нарушение /в този смисъл съдебната практика на касационната
инстанция е категорична и последователна/. Това са случаите на изгубване на
контрол върху управлението на автомобила, поради заспиване на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейване – обстоятелства, които не е установено
в случая да са били налице.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Ц.
да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С. направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 545,54 лева, както и в полза на държавата –
по сметка на ВСС – разноските, направени във фазата на първоинстанционното
съдебно производство в размер на 785,40 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: