Решение по дело №2223/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  596      Година  2021,  19.03.     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 13.01.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

      ЧЛЕНОВЕ:    ЯНКО АНГЕЛОВ

                                 ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора КОСТА­ДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2223 по описа за 2020 годи­на и като обсъди:

            

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на „Р.Д.ПЕТРОФФ“ЕООД със седалище и адрес на управление с.Белащица, община Родопи, област Пловдив, Стопански двор, чрез адв.Г., против чл.10 ал.11, т.3 от Наредба №7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“ – Пловдив/Наредбата/, приета с Решение №18, взето с Протокол №5 от 17.12. 2003г., последно изменена с Реше­ние №021, взето с Протокол №03/12.12.19г. на Общински съвет „Родопи“.

Навеждат се доводи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на обжалваната разпоред­ба в конкретно посочена нейна част и се иска отмя­ната и от съда. Претендират се направените по дело­то разноски, съгласно предс­тавен списък.

Ответникът по жалбата – Общински съвет/ОбС/ „Родопи“, чрез проце­суал­ен представител адв.Д., оспорва така подадена жалба, счита съща­та за неоснователна и недоказана, поради което и моли да бъде отхвър­ле­на. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподате­ля адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на жалбата.

Предмет на оспорване по настоящото дело са разпоредби на под­законов нормативен акт – Наредба на ОбС „Родопи“.

Оспорването или протестирането на акта по съдебен ред, съгласно чл.187 ал.1 АПК не е обвързано с преклузивен срок. При това положение и докол­ко­то жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване /„Р.Д.ПЕТРОФФ“ЕООД е със седалище и адрес на управление на територията на Община „Родопи“ и притежава недвижими имоти, находящи се на територия­та и/, същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

Съгласно §11 ПЗР на оспорената Наредба, същата е приета с Решение  №18, взето с Протокол №5 от 17.12.2003г. и последно изменена с Реше­ние №021, взето с Протокол №03/12.12.2019г. на Общински съвет „Родопи“. От дан­ните по делото се установява обаче, че с така посоченото Решение  №18, взето с Протокол №5 от 17.12.2003г. на Общински съвет „Родопи“ не е приета въпрос­ната Наредба №7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“, а същата се изменя в определени нейни части/л.87/.

На следващо място, от приложения по делото препис на Решение №307, взето с Протокол №22/07.12.2012г. на Общински съвет „Родопи“/л.184-191/ се установява, че оспорената в настоящото производство разпоредба е била изменена, но към настоящия момент е с различно съдържание, за което няма данни кога е било прието.

В последната редакция на Наредбата, приета с Решение №021, взето с Протокол №03/12.12.2019г. на Общински съвет „Родопи“, оспорената в настоя­щото производство разпоредба е със следното съдържание:

Чл. 10 (11) Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване.

3. за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице е подало декларация по образец №16 до 30.11. на предход­ната година, придружена със следните документи, представени в заверено от заявителя копие, а именно:

- Удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода или няма прокаран водопровод;

- Удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването или няма електрозахранване;

От страна на жалбоподателя се оспорва разпоредбата в частта: „… придружена със следните документи, представени в заверено от заявителя копие, а именно:

- Удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода или няма прокаран водопровод;

- Удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването или няма електрозахранване;“.

Твърди се в жалбата, че допълнително въведеното условие за предста­вя­не към декларацията на заверени от заявителя копия на удостоверения от ВиК и Електроразпределение, противоречи на разпоредбата на чл.71 ЗМДТ, изискваща единствено подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година.

Оспорването е съобщено чрез публикуване на обявление в бр.85/02.10. 2020г. на Държавен вестник и чрез поставяне на обявление в сградата на Адми­нистративен съд – Пловдив и на интернет страницата на ВАС на РБ.

В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с адми­нистративния орган или присъединени към оспорването страни по смисъла на чл.189 ал.2 АПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав *** Пловдив намира следното от правна страна.

Според чл.168 ал.1 АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорената разпоредба на Наредбата на всички основания по чл.146 АПК. Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно ЗНА по аргумент от чл.80 АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община „Родопи“ решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76 ал.3 АПК вр. чл.8 ЗНА и чл.21 ал.2 ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. Между страни­те не е спорно, че наредбата е издадена от компетентен орган и в законоуста­но­ве­ната форма.

Настоящият състав намира обаче, че оспорената норма е приета при съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

По отношение приемането на самата Наредба липсват представени как­вито и да било доказателства. До извод в обратната насока не води представя­нето на Решение №18, взето с Протокол №5/17.12.2003г. на Общински съвет „Родопи“ и приложените към него докладна записка и други съпътстващи доку­менти, доколкото въпреки, че в §11 ПЗР на Наредбата се посочва, че същата е приета с това решение, видно от неговото съдържание, то касае изменение, а не приемане на оспорената Наредба №7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“.

Тук е мястото да се посочи, че изрично с определението за насрочване на делото в о.с.з., съдът е указал на административния орган, че носи доказателствената тежест за установяване изпълнението на предвидените от закона изисквания за приемане на ПНА в оспорената част, в т.ч. и спазването на изискванията по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗНА. Отделено от това, със същото определение съдът е задължил и ответника да представи административната преписка по издаване на оспорения акт в цялост, вкл. по приемането му /проектът заедно с представените становища, предложения и възражения съоб­раз­но чл.77 АПК; доказателства, че преди внасянето на проекта на норматив­ния акт за приемане от общинския съвет, същият е публикуван на интернет страницата на общината и/или на общински съвет заедно с мотивите, съответ­но доклада, като на заинтересованите лица е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по чл.26 ал.2; доказателства, че текстът на нормативния акт и приемането му по надлежния ред, са удостоверени от Пред­се­да­теля на ОбС „Родопи“/чл.78 ал.1 т.2 АПК/; доказателства, че оспореният нормативен акт на общински съвет е разгласен чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин – чл.78 ал.3 АПК, протоколът от проведеното заседание/заседания на общински съвет и други, представляващи част от пълната административна преписка по приемането на нормативния акт/.

Т.е., въпреки указаната на ответника доказателствена тежест и изиска­ните служебно от съда доказателства, от негова страна не са представени такива, от които да се установи по безспорен начин, че са спазени изискванията на чл.77 АПК, съответно правилата по ЗНА и УПЗНА, приложими по силата на чл.80 АПК, поради което следва да се приеме, че такива доказателства не същест­вуват.

Както вече се посочи и по-горе, оспорената в настоящото производство разпоредба на чл.10 ал.11, т.3 от Наредбата е изменена с Наредба за изме­нение и допълнение на Наредба №7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“, приета с Решение №307, взето с Протокол №22/07.12.2012г. на Общински съвет „Родопи“.

Видно от приложения по делото заверен препис от това решение/л.184-191/, същото е взето на основание чл.21 ал.1, т.7 и чл.21 ал.2 ЗМСМА, чл.79 АПК, чл.8 и чл.17 ал.2 ЗНА и въз основа на докладна записка с вх.№94-ОбС-150/23.10.2012г. от Кмета на Община „Родопи“ относно отмяна на разпоредбите на действащата Наредба, уреждащи заплащане на такса за добив на инертни материали, туристическа такса и такса за издаване на разрешение на търговия с тютюн и тютюневи изделия/л.197-209/.

Към датата на приемане на това решение, е действала разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗНА/в редакцията ДВ, бр. 46 от 2007г., в сила от 01.01.2008г./, прило­жима в настоящото производството по препращане от чл.80 АПК, според която, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страни­цата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложе­ния и становища по проекта. В случая по делото не са представени доказа­телства, от които да се установи безспорно проектът за наредбата да е бил разгласен по предвидения ред и на заинтересованите лица да е осигурена възможност да представят предложения и становища по него, поради което следва да се приеме, че такива доказателства не съществуват.

И най-сетне, отново съгласно посочването в §11 ПЗР на Наредбата, последната й редакция е приета с Решение №021, взето с Протокол №03/12.12. 2019г. на Общински съвет „Родопи“. Това решение обаче не е представено по делото. Представени са единствено докладна записка/л.174-179/, справки, от които се установява, че Проект на Наредбата е публикуван на интернет страни­цата на Община „Родопи“ на 31.10.2019г., както и че в определения 30-дневен срок от публикуването на проекта, няма постъпили предложения и становища, както и Списък от поименно гласуване на общинските съветници в Общински съвет „Родопи“ по т.13, решение №021, взето с Протокол №03/12.12.2019г. /л.180-182/.

По отношение на това изменение, приложима е разпоредбата на чл.26 ЗНА в ред. ДВ, бр.34 от 2016г., която предвижда, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост,предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропор­цио­налност и стабилност, като в процеса по изработване на проект на норма­тивен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет стра­ницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправ­ление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал.3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрич­но посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставите­лят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. След приключването на обществената консултация по ал.3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съста­вителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справ­ката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.

От представените доказателства, съотнесени към приложимата правна норма, се следва извод, че дори и да е публикуван проектът на наредбата на интернет страницата на общината и да е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища, липсва предварителна оценка на въздействието по чл.20. Липсват данни и също така наредбата да е обнародвана в печата или да е разгласена по друг начин на територията на общината в съответствие с чл.37 ал.3 ЗНА и чл.78 ал.3 АПК.

При това положение се следва извод, че представените по делото доказа­телства от ответния административен орган, не дават възможност да се установи по безспорен начин спазването на процесуалните изисквания при приемането на наредбата/нито в първоначалния и вид, нито по отношение на изменението, с което е изменена конкретно оспорената тук разпоредба, нито в последната й редакция/, поради което при указана доказателствена тежест, следва да се приеме, че тези изисквания не са спазени.

Съблюдаването на предвидената процедура е императивно задължение на административните органи с нормотворчески правомощия, насочено към законо­съобразното формиране на управленски решения и приемане на правни­те норми по регулиране на определени обществени отношения по разумен, компетентен и стабилен начин.

Ето защо и констатираното неспазване на посочените изисквания, със­тавлява съществено нарушение на административнопроизводствените прави­ла, тъй като засяга формирането на волята на административния орган и се отразява на правилността на приетия от него акт.

Съдът констатира също така и противоречие на оспорената разпоредба с нормативен акт от по-висока степен. Като преценката относно нейната законо­съобразност следва да се извърши съобразно действащата към момента на осъществяване на съдебния контрол нормативна уредба от по-висок ранг. Това положение произтича от принципното начало за законосъобразност на действа­щата подзаконова нормативна регламентация, както и от изричното му урежда­не с чл.192а АПК/нов – ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./.

На първо място следва да се посочи, че обществените отношения, свър­зани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чийто разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ полити­ката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 ал.2 ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръ­ще­ния.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за пове­де­ние и урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуре­дени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съот­вет­ната община, засягащи неограничен брой адресати/чл.7 ал.2 и чл.8 ЗНА и чл.75 ал.1 АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от КРБ или от закон/чл.2 ал.1 ЗНА, чл.76 ал.1 АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Отделно от това, общият принцип, регламентиран в чл.15 ал.1 ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конститу­цията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Настоящият съдебен състав констатира, че разпоредбата на чл.10 ал.11, т.3 от Наредбата в оспорената й част, е в противоречие с конкретни текстове на Закона за местните данъци и такси - нормативен акт от по-висока степен, като в тази връзка споделя изложеното в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото в чл.9 ЗМДТ е предвидено, че Общин­ският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл.8 ал.5 ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответ­ната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Освобождаването от заплащане на дължима такса означава, че съответ­ното лице е ползвател на услугата, предоставяна от общината, но за него е нали­це юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни задъл­жението си за плащането и, без от това за него да следват негативните последици, предвидени в закона.

Все в тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.8 ал.6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с Наредба­та по чл.9, като законодателят изрично в чл.71 ЗМДТ е посочил кога не се дължи такса - за услугата по чл.62 т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66 ал.1,т.2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината/т.1/; за услугата по чл.62 т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66 ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота/т.2/ и за услугата по чл.62 т.1, когато задълже­ните лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрацио­нен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспор­тиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота /т.3/.

Така, в оспорената разпоредба на чл.10 ал.11, т.3 от Наредбата е уреде­но, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, кои­то няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице е пода­ло декларация по образец №16 до 30.11. на предходната година, придружена със следните документи, представени в заверено от заявителя копие, а именно: Удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода или няма прокаран водопровод и Удостоверение от Електроразпреде­ление, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването или няма електрозахранване.

С други думи казано, в конкретния случай, с оспорената част от разпо­редбата на чл.10 ал.11 т.3, дължимостта, респ. недължимостта на такса за смето­събиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за които ДЗЛ е подало декларация до 30.11. на предходната година, е поставено в зависимост не от фактическото ползване на имота, а от други обстоятелства - представяне на документи от различни дружества.

Законодателят обаче не е делегирал на общинските съвети правомо­щието да определят условия, при които не се дължи такса. Делегацията на законо­дателя е само досежно реда, по който лицата, които не ползват услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса - чл.8 ал.5 ЗМДТ. Редът за упражняване на едно право се различава от условията, при които това право се упражнява. В случая, с приемане на разпоредбата на чл.10 ал.11 т.3 от Наред­ба­та в оспорената в настоящото производство част, Общински съвет „Родопи“ е нарушил делегираните му по закон правомощия, като е въвел условия за освобождаване от заплащане на ТБО, които не са предвидени в законовата норма, поради което въведените с чл.10 ал.11, т.3 от Наредбата допълнителни условия за освобождаване от заплащане на ТБО, изразяващи се в представяне на удостоверения от ВиК и Електроразпределение, са незаконосъобразни.

Не би било излишно да се посочи, че съдът е правораздавателен орган и като такъв не е в компетентността му със своите актове да извършва нормо­творческа дейност или да задължи когото и да било да изменя правни норми. Съ­дът притежава контролни функции по законосъобразността на вече издаде­ните нормативни административни актове и те са уредени в Глава десета, раз­дел III от АПК. В това производство, за разлика от оспорването на индиви­дуалните и общи административни актове, съдебната инстанция е значително ограничена в контролните си правомощия, които са установени в чл.193 АПК.

В този смисъл, с решението си съдът не може да измени или да замести отме­нени части от акта, нито пък да задължи правотвореца/в случая Об­щински съвет „Родопи“/ да извърши определена нормотворческа дейност. Това е и логичн­ото законодателно решение, тъй като обратното би означавало недо­пустима намеса от страна на съда в работата на законодателната власт, тъй като всяко изменение или допълнение в Наредбата представлява нормо­творческа дейност, която съгласно чл.2 ЗНА, може да бъде извършвана само от органите, предвидени в Конституцията или в законите.

Както бе посочено по-горе, и съобразявайки оспорения текст с действа­щата към момента на осъществяване на съдебния контрол нормативна уред­ба от по-висок ранг – ЗМДТ, то съдържанието на тези законови норми следва да е точно пресъздадено и в нормативните административни актове от местно зна­чение, какъвто акт безспорно е и Наредба №7 за определянето и администри­ра­нето на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“.

 В своята трайна практика, ВАС на РБ, приема, че нормотворчеството трябва да бъде на ясен език, т.е. смисълът на неговите разпоредби не трябва да буди съмнение, както и да е достъпен по отношение на адресатите на съот­ветния нормативен акт, още повече, че големият кръг от тях са граждани, които нямат правна квалификация. От това следва, че езикът на нормативния акт, трябва да бъде ясен и оттам достъпен за адресатите си, за да е възможно все­ки гражданин като негов адресат, когато се запознава с него, да разбере какви са правата и задълженията, които се пораждат за него от съответния норма­тивен акт като цяло, включително и от всяка правна норма/в този смисъл са Реше­ние №7278/18.07.2002г. по адм. д. №3920 по описа на ВАС, 5-чл. състав, Реше­ние №7277/18.07.2002г.  по адм. д. №3901/2002г. по описа на ВАС, 5-чл. състав и др./.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че разпоредбата на чл.10 ал.11 т.3 от Наредба №7 за определянето и администрирането на мест­ните такси и цени на услуги в Община „Родопи“ в оспорената в настоящото произ­водство част, е приета от Общински съвет „Родопи“ в нарушение на мате­риалната уредба от по-висока степен и следва да бъде отменена като незако­носъобразна.

С оглед изхода от спора, Община „Родопи“ следва да заплати на „Р.Д. ПЕТРОФФ“ЕООД със седалище и адрес на управление с.Белащица, Община „Родопи“, област Пловдив, Стопански двор, направените по делото разноски.

Видно от представения по делото списък с разноските/л.211/, от жалбо­по­дателя се претендират разноски в общ размер на 676,40 лв., от които 52 лв. – държавна такса за образуване на дело, с включена комисионна за превод на сумата по банкова сметка на Административен съд – Пловдив в размер на 2 лв.; 24,40 лв. – държавна такса за обнародване в „Държавен вестник“ с включе­на комисионна за превод на сумата по банкова сметка *** „Държавен вестник“ в размер на 4,40 лв.; 600 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално предс­тавителство по делото.

На първо място, неоснователна се явява претенцията за присъждане на разноски в размер на 6,40 лева – комисионна за банкови преводи и като такава същата не следва да бъде уважена, тъй като разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители не представляват разноски по смисъла на чл.143 АПК и чл.78 и сл. ГПК. Жалбопо­дателят има възможност да внесе държавната такса чрез ПОС терминал или на каса в Адми­нистративен съд-Пловдив и тогава няма да заплаща банкова коми­сионна, а по отношение на таксата за обнародване в „Държавен вестник“ също има възможност да плати чрез карта или чрез друг способ. Самият оспорващ е избрал начинът за заплащане на държавните такси, ето защо вне­сената банкова комисионна не представлява разход пред съда.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение и направе­ното от ответника възражение, следва да бъде съобразено, че в конкретния случай се касае за административноправен спор без определен материален интерес, а съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адво­катски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдейст­вие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. При това положение, и с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. не е прекомерно.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер на 670 лв. – зап­ла­тените държавна такса за образуване на производството/50 лв./, държавна такса за обнародване в ДВ/20 лв./ и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

На основание чл.194 АПК настоящото съдебно решение следва да се обнародва от ответния орган и за негова сметка по реда на чл.78 ал.3 АПК, респ. чл.37 ал.3 ЗНА.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Р.Д.ПЕТРОФФ“ЕООД със седалище и адрес на управ­ление с.Белащица, Община - „Родопи“, област Пловдив, Стопански двор разпоредбата на чл.10 ал.11, т.3 в ЧАСТТА относно „… придружена със след­ните документи, представени в заверено от заявителя копие, а именно:

- Удостоверение от ВиК, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода или няма прокаран водопровод;

- Удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването или няма електрозахранване;“ от Наредба №7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община „Родопи“ – Пловдив, посочена като приета с Решение №18, взето с Протокол №5/17.12.2003г. на Общински съвет „Родопи“, като НЕЗАКО­НО­СЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община „Родопи“ да заплати на „Р.Д.ПЕТРОФФ“ЕООД със седа­ли­ще и адрес на управление с.Белащица, Община „Родопи“, област Плов­див, Стопански двор су­мата от общо 670/шестстотин и седемдесет/ лева раз­нос­ки по де­ло­то.

На основание чл.194 АПК настоящото съдебно решение, след влизането му в сила да се обнародва от Общински съвет „Родопи“ за негова смет­ка по реда на чл.78 ал.3 АПК, респ. чл.37 ал.3 ЗНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                      

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

              

                                                                                                                                                                                                                                                                 2.