Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 31.01.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр.
дело № 7972 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу решението на СРС, Г.К., 58 състав,
постановено на 25.01.2018 г. по гр. дело № 5476/2016 г., в частта, в която
съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.А. искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
СРС е приел в решението си, че
ответницата е абонат-страна по договор с „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлоенергия.
Уважил е претенциите, като е съобразил заключението на изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза, установяваща количеството реално доставена
топлинна енергия за процесния период. Жалбоподателят
твърди, че с разликата от
изравнителните сметки е налице сума за
получаване за процесния период, с която са намалени задълженията за този
период. Счита, че СРС не е взел предвид обстоятелството, съгласно разпоредбата
на чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, че месечната
дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за него
прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната
енергия. Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани
(фактурирани) от топлофикационното дружество по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 1 за
ползване на топлинна енергия, Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването
и Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. В тази връзка
намира, че съдебно-счетоводната
експертиза дава вярно заключение относно дължимите суми, начислени на база
реалното потребление на топлинна енергия, с включени изравнителни сметки за
периода, като последните изравнителни сметки са станали изискуеми именно в
процесния период. Жалбоподателят твърди, че неправилно и в противоречие с
действителното фактическо и правно положение първоинстанционният съд е приел,
че доколкото ответниците нямат сключен договор с дружеството за продажба на
топлинна енергия, но са клиенти на топлинна енергия, същите не дължат лихва за
забава поради неплащане на сумите за главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия. Навежда, че между ответника и „Т.С.” ЕАД не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на
дружеството, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера обедняването. Сочи, че в чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия,
които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди. Жалбоподателят излага, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл.32, ал.1, са определени редът и
срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане
на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на енергията.
С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази
сума - чл.86, ал.1 от ЗЗД. Въз основа
на така изложеното жалбоподателят моли СГС да уважи изцяло претенциите му.
С.Н.
Ангелов не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач на страната
на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД, не взема становище пред въззивния съд.
Пред
СГС не са събрани нови писмени доказателства.
След преценка доводите
на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна: Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във
въззивната жалба въпроси. В тази връзка въззивният съд намира, че в голямата
си част жалбата е противоречива, неясна,
объркана и изложеното в нея не кореспондира с конкретния спор, решен от СРС, и
с изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Въззивният
съд счита жалбата за неоснователна, като споделя изводите на СРС относно
размера на дължимите се от ответницата суми. На основание чл.272 от ГПК тези
изводи следва да се считат мотиви и на настоящия съдебен акт.
Съдът счита, че при определяне стойността на реално доставената и потребена
топлинна енергия за процесния период
следва да се изходи именно от заключението на изслушаната пред СРС
съдебно-техническа експертиза, която е взела предвид и изготвените за
съответните отоплителни периоди изравнителни сметки (друг е въпросът, че по
делото съдебно-счетоводна експертиза въобще не е налице). Така е сторил и
първоинстанционният съд, поради което решението в обжалваната му част се явява
законосъобразно и правилно. От посоченото заключение е видно на каква стойност
възлиза реално доставената на С. А.
топлинна енергия, като се вземат предвид и изготвените изравнителни сметки –
2 608.36 лв. главница, в който размер искът е уважен от СРС. Последният е
присъдил и полагащото се обезщетение за забава на главницата от 2 608.36
лв. за визирания в исковата молба период.
Изложеното
обуславя потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, Г.К., 58 състав, постановено на 25.01.2018 г. по гр. дело № 5476/2016 г., в частта, в която исковете са отхвърлени.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД - трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.