Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 535 /26.04.2022 година, град Б.
Административен съд - Б., в съдебно
заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
прокурор Дарин Христов,
разгледа адм. дело № 1993/2021
година
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Първоначално с искова молба рег. № 2628/03.08.2021
година по описа на Б.ки затвор ищецът И.Г.П. с ЕГН ********** и адрес ***, е
предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) –
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град С., за
заплащане на обезщетение в размер на 300 (триста) лева за претърпени
неимуществени вреди – в резултат на лоши битови условия при които е изтърпявал мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в периода 17 – 21.07.2021 година,
причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от
администрацията на Б.ки затвор, част от структурата на ГДИН (лист 2).
Впоследствие, с няколко допълнения към исковата молба ищецът е изменил
исковия период, както и фактите, въз основа на които претендира присъждане на
обезщетение. В
исковата молба са изложени твърдения за нарушаване на спокойствието на П. от
наличието на кръвосмучещи насекоми (дървеници) и хлебарки в помещението на Б.ки
затвор, обитавано от него. В допълненията (лист 11, 25, 60 – 61, 78 – 80, 82 -
83) се изразява недоволство от възможността да се ползва душ с топла вода не
повече от два пъти седмично; невъзможността да се получават колетни пратки и да
се използва интернет – връзка; отнемането („конфискацията“) от администрацията
на затвора на сумата от 20 лева – лични средства на ищеца; унищожаването от
хлебарките на радиоприемник, собственост на ищеца; несъблюдаването на
изискванията за спазване на тишина в сградата на затвора („перманентен шум и
крясъци“); отсъствието на адекватна медицинска помощ, предвид обстоятелството,
че ищецът е имал назначена хирургическа операция на лакътната става и повече от
една година тя не е извършена, а това е довело до влошаване на физическото и
психическото му състояние; количеството и калорийността на храната в Б.ки
затвор; състоянието на спалното (постелното) бельо – чаршафи и калъфка за
възглавница, използвано от него; забраната да се пренася радиоапарат и
телевизор „при пътуване за участие в съдебно заседание в друго населено място“;
невъзможността за използване на отпуск за лечение на „тежка телесна повреда“ –
луксация на лява лакътна става; извършването на обиски при излизането от
сградата на затвора (определено като „прекомерна и излишна мярка“), предвид
наличието на детектор за метал на входа на сградата.
Според поредно (и последно) направено от ищеца уточнение в съдебното
заседание от 10.01.2022 година, цитираното противоправно бездействие на
ответната администрация се е осъществило през периода 11.08.2021 - 08.10.2021 година – след депозиране на
исковата молба, но преди приключване на устните състезания по делото. Този
период е описан и в наново представена искова молба (лист 266 – 276 и по –
специално лист 267) с идентично съдържание като предходно подадените.
В съдебно заседание ищецът се явява лично.
Не оспорва писмените доказателства, представени от ответника. Представя
множество писмени (ръкописни) изявления, изготвени от него по различни поводи,
в които се съдържат становища на П. по различни проблеми от ежедневието му в
затвора – за изхранването на лишените от свобода, за възможностите за
комуникация с външния свят, за реда за провеждане на времето на открито, за
санитарно – битовите условия, при които ищецът изтърпява мярката си за
неотклонение.
Претендира разноски.
Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен
писмен отговор на исковата молба и отговор на допълнителното уточнение, с което
от ищеца е извършено изменение относно периода за който се претендира
обезщетението, както и относно фактите на които се базира предявения от него
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер и пледира същия да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита, че исковата молба е неоснователна.
След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
Исковият период, за който се претендира обезщетение от ищеца, е 11.08.2021
- 08.10.2021 година.
Към датата на предявяване на исковата молба (03.08.2021 година) ищецът И.П.
е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ като подсъдим за
извършено престъпление по чл. 116 ал. 2 от Наказателния кодекс, при условията
на чл. 248 от ЗИНЗС.
П., постъпил в Б.ки затвор на 05.08.2020 година, е бил настанен
самостоятелно в спално помещение № 226 в сградата на затвора с площ над 4
квадратни метра. Помещението е било оборудвано с легло, спални принадлежности,
шкафче за лични вещи, маса, стол и осветително тяло, както и санитарен възел. Бил
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
П. е имал възможност за ползване на баня с топла вода два пъти седмично, в
понеделник и четвъртък, по предварително изготвен график.
За поддържане на хигиената в помещението, ищецът е получавал хигиенни
материали – прах за пране, сапун, почистващи препарати, дезинфектанти и
инвентар за чистене, а поддържането на хигиената е било негово задължение.
Мероприятията по дезинсекция в сградата на затвора са били възложени, по
силата на договор, на „Фаворит ДДД сървиз“ ООД. Обработката на помещенията се е
извършвала през определен период от време. Около исковия период дружеството е
извършило двукратно (на 06.08.2021 година и на 03.09.2021 година) обработка на
помещенията, коридорите, кухнята, столовата и всички дюшеци - за унищожаване на
хлебарки, мравки и дървеници, както и на сив плъх и домашна мишка. За
извършената обработка са се съставяли приемателно – предавателни протоколи от
съответната дата (лист 152 - 153).
За времето от 11.08.2021 година до 08.10.2021 година И.П. не е подавал
оплаквания до администрацията на затвора, за шум в коридора, предизвикан от
крясъци и говорене на висок тон.
Администрацията на затвора не е въвеждала ограничения в честотата на
общуване на лишените от свобода и изтърпяващите мярка за неотклонение с техните
близки – чрез писма и телефонни разговори, като от 02.04.2020 година е била
предоставена и възможност за видоконферентна връзка чрез „Скайп“ по график,
утвърден от началника на затвора.
Организацията на изхранването е била осъществена на основание чл. 84 ал. 2
от ЗИНЗС, по таблица (лист 124), утвърдена от министъра на правосъдието и
министъра на финансите и изпратена до местата за лишаване от свобода с писмо от
19.03.2007 година на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – три
пъти дневно по утвърдено меню, а съобразно предпочитанията на лишените от
свобода или по здравословни причини е било предвидено диетично и вегетарианско
меню, а също и меню, съответстващо на мюсюлманските религиозни норми за
хранене. Седмичното меню се е изготвяло от комисия, включваща стоковед, готвач,
медик, домакин на склад и лишен от свобода, като се е утвърждавало от началника
на затвора. За процесния период И.П. не подавал сигнали или жалби до
администрацията на затвора относно качеството и количеството на храната. Подал
е жалба вх. № 4150/08.12.2021 година относно калорийния състав на храната за
интервала 06 – 12.12.2021 година - извън предмета на делото (лист 117 - 118).
От ответника е представено утвърдено от началника за затвора седмично меню
на лишените от свобода за периода 09.08
- 10.10.2021 година с посочване на броя на храненията за деня, часовете
за хранене, приготвяните ястия (в три варианта – общо меню, вегетарианско меню
и мюсюлманско меню), грамажа на отделните порции, енергийната им стойност и
общата енергийна стойност на храната за съответния ден. За всеки от процесните
дни енергийната стойност на дневната дажба е надхвърляла определената с
таблицата, утвърдена от министъра на от министъра на правосъдието и министъра
на финансите (лист 124 - 151).
За времето от постъпването си в затвора ищецът е бил преглеждан двукратно.
На 23.09.2020 година той е бил прегледан от ортопед заради травма – изкълчване
на лява лакътна става с осемгодишна давност, която е останала нелекувана (по
анамнеза), в резултата на което е била констатирана деформация на ляв лакът,
непълна екстензия (разгъване) и флексия (сгъване) до 30⁰. Ортопедът е
изказал мнение за последваща терапия за заболяването – оперативно лечение в „планов
порядък“. Непосредствено преди началото на исковия период, П. е бил прегледан
отново (на 06.08.2021 година) от ортопед – травматолог, който е констатирал
сходна картина на заболяването. Специалистът е изразил становище, че не се
налага спешна операция, като е отбелязал, че в „по – дългосрочен план може да
се мисли за изкуствена става“. За времето от 11.08.2021 година до 08.10.2021
година П. не е търсил медицинска помощ от администрацията на затвора по друг
повод.
На 22.02.2022 година с решение № 0449 на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Б.
на ищеца е призната 10 % трудова неработоспособност поради констатираното
нелекувано изкълчване на лява лакътна става с давност осем години и настъпилото
с времето ограничение на функциите ѝ. Ищецът твърди, без да представя
доказателства, че с бездействието си администрацията на Б.ки затвор е осуетила
извършването на насрочена операция на лакътната му става. По делото от ищеца не
са представени доказателства да е искал от ответната страна предприемането на
действия по насрочването на операция, както и че му е била насрочена (с
конкретни дата и час и в конкретно медицинско заведение) планова операция за лечение
на констатираната луксация или за поставяне на изкуствена лакътна става, която
е пропаднала поради бездействие на администрацията на затвора (лист 114 – 116 и
381).
В хода на делото ищецът не е искал извършването на конкретни процесуални
действия за проверка на твърденията му за недостатъчно количество храна, която
му се представя от ответната администрация. Представил е многократно свои
изчисления за количествата храна, които е приемал на всяко хранене през
различни седмични периоди от време, в съдебното заседание на 10.01.2022 година
е заявил, че сам си е изработил (лист 85) везна с голяма точност (до ± 10
грама), с чиято помощ е установил какво количество храна приема (по дневното
меню), а също е направил изчисления за калоричността на храната (напр. лист 415
- 416), основани на намиращи се у него
извадки от интернет – страници като topforma.bg и др. подобни (на хартиен носител – лист 223 – 225
и 427 - 428).
По делото като свидетел е разпитан лишеният от свобода И.С.Т.. Той заявява,
че от десет месеца се намира във Втора зона с повишена сигурност в Б.ки затвор
(на втори етаж) и констатира, че в помещенията е пълно с дървеници. Свидетелят
заявява, че площите се третират с препарати (инсектициди), но, с оглед
обстоятелството, че дюшеците на затворниците са стари и пълни с насекоми, не е
възможно да се постигне траен резултат. Според Т., присъствието на кръвосмучещи
насекоми в дюшеците (дори и след като скъсаният му дюшек е бил сменен от
администрацията със здрав) води до невъзможност да се спи нормално. Обстановката
в помещенията той описва като „окаяно, мизерно състояние“ и заявява, че
металните вещи („вишките, парното, тръбите“) са ръждясали, а за почистване му
дават „една гъбичка и препарат“, които той намира за недостатъчни. На
подсказващ въпрос от ищеца („…имате ли оплакване, че някой често крещи, вика?“)
Т. отговаря, че в помещенията има шум и крясъци, както и че неговата килия се
намира на една стена с кухнята, в която се приготвя храната на лишените от
свобода, което води до допълнително шумово натоварване. Свидетелят прави
съпоставка с условията при които е изтърпявал наказание в затвор в Нидерландия,
както и с условията в затворите в С.З. и С. и прави извод, че в българските
затвори и много шумно, за разлика от нидерландския затвор. На въпрос за
отражението на шума върху собствената му психика, Т. не отговаря, но сочи, че
различните смени надзиратели в Б.ки затвор имат различно отношение към проблема
с шума. По отношение на начините на сигнализация на надзирателите за някакво
искане на затворените в помещенията лица, свидетелят обяснява, че това се
извършва чрез чукане по вратите и викове („… 5-10 минути, 20 минути.“), тъй
като в килиите няма средство за звукова сигнализация, а понякога едновременно
се тропа и вика от няколко помещения. Относно възможностите за провеждане на
телефонни разговори свидетелят отново прави сравнение с условията в затвора в
Нидерландия, като заявява, че там (за разлика от България) телефонът е вграден
в стената на килията и чрез фонокарта може да бъде проведен разговор,
включително и международен, но, за разлика от високите цени на телефонните
разговори в България, в Нидерландия една минута разговор е 5 (евро)цента. Т.
заявява, че в Б.ки затвор е забранено получаването на колетни пратки и
поддържа, че в затвора в Нидерландия е забранено получаването на хранителни
пратки – допустимо е само получаването на дрехи и техника. Във връзка с
условията за поддържане на лична хигиена свидетелят твърди, че му е
предоставена възможност да се къпе два пъти седмично, но не всеки път разполага
с топла вода, както и че в килията му няма течаща топла вода. На отправен от
ищеца въпрос за липсата/наличието на парно отопление в затвора (при напомняне
от страна на съда, че процесният период обхваща половината лято на 2021 година),
Т. заявява, че през септември – октомври 2021 година в затвора не е имало парно
отопление. Свидетелят отрича да има в килията си радиоприемник или телевизор,
като заявява, че чете книги и се информира от вестници, получени от другите
лишени от свобода. Относно качеството на храната, която му се поднася, Т.
поддържа, че през лятото на 2021 година храната е била с лошо качество и винаги
студена. Той е посещавал лекар (за преглед) по време на престоя си в затвора,
бил е лекуван с болкоуспокояващи и са му били извършени медицински изследвания
(с ехограф), но резултатите от изследванията са му били предоставени едва след
като е подал нарочна молба. Т. отрича в общите помещения на лишените от свобода
в Б.ки затвор да има котлон и микровълнова фурна, като прави сравнение с
условията в Старозагорски затвор, където е изтърпявал наказание през 2005 –
2008 година и там е имало такива удобства. По отношение на площите за разходка
на открито, Т. сочи, че на едната площадка има тежести за тренировка (в
недостатъчно количество - с уговорката, че не той самия тренира поради
здравословен проблем), а на другата няма такава възможност. Впечатлението на Т.
от храната, предоставяна на лишените от свобода, е, че тя е „лоша“ и „винаги
студена“, а той е получавал „киселини и болки в стомаха“, които е лекувал със
сода бикарбонат, без да търси помощ от лекар.
Свидетелят заявява, че спалното бельо на лишените от свобода се пере
веднъж седмично, като чаршафите се дават за пране и се връщат още на същия ден,
но така възможност (за пране) на одеялата не съществува. На въпрос от
процесуалния представител на ответника Т. признава, че не е влизал в спалното
помещение, използвано от ищеца (лист 475 - 478).
Като доказателства за периодичната обработка на помещенията на лишените от
свобода с препарати срещу насекоми – през процесния период - от ответника са
представени два приемателно – предавателни протокола между „Фаворит ДДД сървиз“
ООД и администрацията на затвора за извършена ежемесечна дезинсекция (унищожаване
на хлебарки, мравки и дървеници) и дератизация (унищожаване на плъх и домашна
мишка) на 06.08.2021 година и на 03.09.2021 година. В протоколите е посочено,
че дезинсекцията е обхванала килиите,
леглата („вишки“), дюшеците на лишените от свобода, коридорите, кухнята и
столовата (лист 152 - 153). Протоколите са приети като доказателство без
оспорване от ищеца.
Относно твърдяното от ищеца отнемане на 20 (двадесет) лева от
администрацията на затвора, от ответника е представена заповед № 192/12.04.2021
година на главен инспектор - изпълняващ правомощията на началника на затвора, в
която е посочено, че ищецът е предал доброволно банкнота с номинал 20 лева,
чието притежаване е забранено и паричната сума е отнета в полза на фонд
„Затворно дело“. Ищецът е получил заповедта на 13.04.2021 година и не я е
обжалвал (лист 214).
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Първоначалната претенция на И.П. за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е била единствено заради твърдяното от него наличие на кръвосмучещи
насекоми в килията му през определен период от време. В хода на делото, от
ищеца е изменен исковият период (обхванал отрязък от време след предявяване на
исковата молба), като са допълнени и фактите, въз основа на които се е твърдял
деликта – добавени са нови твърдения за
незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията. Предвид така направеното допълване на фактите,
на които се основава иска (но не и на основанието му), както и на времето, за
което се иска обезщетение, в първото съдебно заседание на 10.01.2022 година на
ответника е
дадена възможност да се защити и от тези нови твърдения за новопосочения
период, заявен от И.П..
Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени неимуществени вреди
от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ГДИН. Ответникът е със
седалище С. и съгласно чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието, като осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в
град Б., са нейни териториални служби (чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС). За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези
администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.
За уважаване на предявеният иск ищецът следва да докаже акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС. Той не следва да доказва настъпила неимуществена вреда
- в резултат на нарушението, защото тя се предполага, до доказване на
противното, по силата на оборимата презумпция, въведена с разпоредбата на чл.
284 ал. 5 от ЗИНЗС, доказателствената тежест по опровергаването на която е
възложена на ответника. Съдът следва да установи служебно наличието или липсата
на пряка причинно – следствена връзка между незаконосъобразното
действие/бездействие и презюмираното настъпване на вредите.
Съответно, за да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори
презумпцията на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС с доказателствените средства, допустими
в процеса.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Според чл. 3 ал. 2 т. 2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия
или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои
задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и
достойнството му и понасяне на страдания.
С оглед множеството оплаквания от различен характер в исковата молба и
многобройните последващи писмени уточнения и допълнения, направени от ищеца, съдът
приема, че следва да разгледа поотделно всяко от оплакванията му за поставяне в
неблагоприятни условия, унижаващи достойнството му, като при съвкупната им преценка, следва да
обоснове краен извод за основателност или неоснователност на иска.
По оплакването за наличието на
кръвосмучещи насекоми в помещение № 226, в което е настанен ищеца.
В тази насока по делото са ангажирани доказателства и от двете страни. Това
са данните от свидетелските показания на свидетеля Т. и от протоколите за
извършена дезинсекция и дератизация през август и септември 2021 година. При
съпоставката на тези доказателства съдът счита, че следва да кредитира
приемателно – предавателните протоколи за сметка на показанията на свидетеля.
Показанията на Т. – в частта относно наличието на кръвосмучещи насекоми - са логически издържани и звучат достоверно,
но на поставените въпроси от ищеца свидетелят дава обобщена информация за
наличието им (за последните „десет месеца“, във „втора зона“) към момента на
съдебното заседание (използвайки сегашно глаголно време), без да посочи дали
изложените от него факти са били налице и в процесния минал период – от август до
октомври 2021 година, в помещението на И.П..
Отделно, показанията на Т. за наличието на насекоми се отнасят единствено за килията,
в която той изтърпява наказанието си, а това помещение не е помещението, в
което изтърпява мярката си за неотклонение ищеца. На изрично поставен въпрос от
процесуалния представител на ответника, свидетелят Т. отрича да е посещавал
помещението, в което се намира И.П., т.е. от показанията му не може да бъде
направен извод за липсата или наличието на кръвосмучещи насекоми в килия № 226,
посочена от И.П. в исковата молба и в уточненията към нея. За сметка на това, в
приемателно – предавателните протоколи изрично е отразено, че извършената
санитарна обработка – с указване на използвания препарат, концентрацията на
активното вещество в него и изразходваното количество - е обхванала коридорите,
спалните помещения, кухненския блок и дюшеците на лишените от свобода, а
описаните обстоятелства са удостоверени с подписите на лице, извършило
обработката, съответно – на лице, приело резултата от нея. В протоколите не е
описано изрично, че спалното помещение на И.П. е било третирано, но, доколкото
в протокола е отразено извършването на „цялостна дезинсекция“, съдът приема, че
тя е обхванала и обитаваното от него помещение № 226. По мнение на настоящия
състав, периодът на извършената обработка – ежемесечно – е достатъчен да бъде
поддържано разумно ниско ниво на вредителите в помещенията на лишените от
свобода. С оглед на изложеното, претенцията на ищеца – в тази си част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията на ищеца за лишаване от възможност да се
ползва душ с топла вода повече от два пъти седмично, както и относно
възможността за поддържане на чистотата на спалното бельо.
Съгласно чл. 20 ал. 3 от ППЗИВЗС, на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип
и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Според чл. 21 ал. 6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия
за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и
личното бельо.
От доказателствата по делото – неоспорена справка, изготвена от инспектор в
Б.ки затвор - се установява, че в помещението, в което е бил настанен И.П. през
процесния период, е бил осигурен постоянен достъп до течаща вода и до тоалетен
възел, че на ищеца са били осигурени два пъти седмично условия за къпане, а
смяната на спалното бельо в корпуса на затвора се е извършвала веднъж седмично.
Изложените факти се установяват и от показанията на свидетеля Т., макар и в
обобщена форма – за цялата „зона“, в която се е намирал през последните „десет
месеца“.
Съпоставката на стандартите, установени с цитираните норми на ППЗИНЗС, и на
условията, осигурени на И.П. през август – октомври 2021 година, показва, че по
отношение на ищеца не е допуснато нарушение на нормативните изисквания за
хуманно отношение към лишените от свобода. Напълно допустимо е естествените
нужди на ищеца - за поддържане на лична хигиена - да надхвърлят минималните
предели, описани в правилника за приложение на закона. Тези предели, обаче, са юридически
установени и нарушение спрямо П. би било допуснато единствено ако
администрацията на ответника не се е съобразила с тях. В случая не е допуснато
отклонение от приложимото право и твърденията на ищеца са неоснователни.
Относно твърдението за установена
забрана за получаване на колетни пратки, за телефонни разговори и интернет
връзка.
Ищецът твърди, че в затвора е наложена забрана за получаване на колетни
пратки и той е поставен в невъзможност да се снабдява с необходими вещи.
Отделно, поддържа, че е дискриминиран, защото само за лишени от свобода – чужди
граждани е предвидена възможност за получаване на колетни пратки по пощата.
Исковата молба е неоснователна в тази част.
Съгласно чл. 82 ал. 1 – 4 от ППЗИНЗС, лишените от свобода получават храни и
предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на
свиждане. Извънредна хранителна пратка се разрешава като награда, при ползване
на свиждане или домашен отпуск. За новогодишните, коледните и великденските празници,
както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни
общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година,
лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна
пратка. Лишените от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми,
могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети,
които имат право да ползват и държат при себе си.
Анализът на цитираните норми показва, че принципът, установен в
законодателството, е лишените от свобода да получават колетни пратки (храни и
предмети) само по време на свиждане, т. е. при непосредствен контакт с техни
близки, както в рамките на установения график на свижданията, така и по
изключение – при използване на пратката като индивидуална награда или за
определени официални или религиозни празници. Получаването на колетни пратки по
пощата е уредено само като изключение – при кумулативното наличие на две
предпоставки: 1. лишеният от свобода да е чужд гражданин и 2. пратката да е
изпратена от подател, намиращ се извън пределите на Република България, предвид
специфичното (по - неблагоприятно) положение на чуждите граждани в местата за
лишаване от свобода и (принципно) по - ограничената възможност те да бъдат
посещавани от техни близки – също чужди граждани, ако живеят в друга държава.
В конкретния случай, ищецът П. не е представил доказателства за твърдението
си, че е издаден административен акт, съдържащ забрана за получаване на колетни
пратки в Б.ки затвор, както през процесния период, така и изобщо откакто е
настанен в корпуса на затвора. В този смисъл, заявеното от него ограничение на
правата му се явява недоказано по делото. И.П. е български гражданин и само
това обстоятелство вече изключва по отношение на него приложението на нормата
на чл. 82 ал. 4 от ППЗИНЗС, осигуряваща възможност за получаване на храна и
предмети с колет по пощата. Действително в показанията си свидетелят Т.
заявява, че няма възможност да получава колетни пратки („…тук е забранено“), но
едновременно с това добавя „Нямам възможност. Колети не дават, на свиждане не
мога да ходя. От Харманли съм, далече е.“. Настоящият съдебен състав тълкува
тези изявления с оглед съдебното минало на Т. и обявеното от него (в хода на
разпита), че нееднократно е пребивавал в затвор – не само на територията на
България, но и в друга държава (Нидерландия), като приема, че Т. е наясно с
нормативно установената забрана за получаване на колети, извън свижданията по
чл. 82 ал. 1 от ППЗИНЗС, а изявлението му, че „няма възможност“, защото е
„отдалеч“ косвено указва, че той е наясно с нормативния механизъм за получаване
на пратките, но няма възможност да го използва по обективни причини, а не
поради изрична забрана, наложена с административен акт на орган от администрацията
на затвора. Затова показанията на свидетеля – в тази си част - не подкрепят
твърденията на ищеца за тормоз и унизително отношение към него от служители на
ответника поради установено ограничение за получаване на колети.
Що се отнася до заявеното от ищеца ограничаване на възможностите му да
общува с външния свят, чрез наложени ограничения на телефонните обаждания и на
интернет – връзка, съдът констатира, че доказателства в тази насока не са
събрани. П. е подсъдим за престъпление по чл. 116 ал. 2 от НК и е настанен в
корпуса на Б.ки затвор при условията на чл. 248 от ЗИНЗС - в постоянно заключено
помещение без право на участие в колективни мероприятия. По делото от него не
са представени доказателства за налагане от администрацията на затвора на
ограничение за провеждане на телефонни разговори. Напротив, събрани са
доказателства – чрез показанията на свидетеля Т. – че телефонирането е
разрешено и лишените от свобода спокойно могат да се възползват от тази
възможност, при условие, че разполагат с парични средства, съобразно
разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗИНЗС. От Т. е направено оплакване от цената на
телефонните разговори (на минута), съпоставена с цената на разговорите от
затвор в Нидерландия, но това обстоятелство е извън предмета на спора, който е,
принципно, има или няма възможност за обаждания по телефона от сградата на
затвора. Ищецът не твърди, че не е разполагал с парични средства през периода
август – октомври 2021 година и поради тази причина възможността му за
телефонни обаждания е била ограничена, като не е било приложено и правилото на
чл. 79 ал. 3 от ЗИНЗС (което би представлявало нарушение на правата му, водещо
до основателност на претенцията за обезщетение).
Относно възможността за използване на интернет от П. в корпуса на затвора
по начина, който той описва – като източник на новинарска информация за
събитията във външния свят и като канал за комуникация чрез електронна поща,
следва да се има предвид, че ЗИНЗС и ППЗИНЗС не предвиждат подобна правна
възможност за лишените от свобода, поради което тази претенция на ищеца няма
никаква юридическа основа. Затова съдът приема, че в тази си част исковата
молба също е неоснователна.
По твърдението за незаконно
отнемане от администрацията на затвора на сумата от 20 лева – лични средства на
ищеца.
Претенцията за обезщетение – в тази част – е неоснователна. По делото е
представена заповед № 192/12.04.2021 година на главен инспектор, изпълняващ
правомощията на началник на затвора, по силата на която е разпоредено от П. да бъде отнета сумата от 20 лева (една
банкнота), предвид нормативно установената забрана за лишени от свобода на
режима, определен на ищеца, да притежават парични средства. Заповедта е връчена
на П. на 13.04.2021 година и не е обжалвана от него (лист 214).
Съгласно чл. 122 ал. 1 – 2 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава
списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните
домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Предметите
и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост
са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на фонд "Затворно
дело" със заповед на началника на затвора.
Нормата на чл. 82 ал. 7 от ППЗИНЗС предвижда, че разрешените лични вещи и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода, се определят със заповед на
министъра на правосъдието.
Видно от приложената по делото заповед № ЛС – 04 – 746/08.12.2021 година на
заместник – министър на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешението
лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си на определените за целта места лишените от свобода и задържаните
под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и арестите в затворите, парични средства в банкноти не са разрешени за притежаване от
лишените от свобода и от задържаните под стража (какъвто е И.П.), т.е.
отнемането на предадената парична сума е извършено законосъобразно от
административния орган. Доколкото незаконосъобразността на акт, действие или
бездействие на администрацията е предпоставка за уважаване на предявения иск, а
такава незаконосъобразност не се констатира – претенцията на П. за обезщетение
по цитираните факти е неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно твърдението за
несъблюдаването от ответната администрация на изискванията за спазване на ред и
тишина в сградата на затвора.
Съгласно чл. 84 ал. 2 т. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на непрекъснато
време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие.
Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС предвижда, че осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. За нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съдът приема, че твърденията в тази част на исковата молба - за
противоправно бездействие на администрацията на затвора и нарушаване на
правилата за тишина и ред през денонощието, а оттам и за уронване на човешкото
достойнство на П. – са доказани от
ищеца чрез показанията на свидетеля Т.. В показанията си Т. е конкретен и
еднопосочен. Начинът на сигнализация, с който лишените от свобода, при режима
по чл. 248 от ЗИНЗС, съобщават на надзирателите, за необходимостта да получат
конкретна помощ, информация или да бъдат изведени от помещенията (напр. по
медицински причини), се осъществява чрез чукане по вратите („като хамалин“) и
викове („… 5-10 минути, 20 минути“ според свидетеля), тъй като в килиите няма
средство за звуково известяване, а понякога „едновременно се тропа и вика“ от
няколко помещения. Очевидно, подобен начин на комуникация с администрацията (особено
ако е предприет едновременно от няколко лишени от свобода) създава нежелан
шумов фон и напрежение, увреждащо спокойствието на ищеца и другите затворници в
различни часове от денонощието, включително и в предназначените за почивка, а
това обстоятелство представлява поставяне на П. в неблагоприятни условия, по смисъла
на чл. 3 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, за изтърпяване на мярката за
неотклонение „задържане под стража“, с която той е настанен в затвора – в това
число и през процесния период от август 2021 година до октомври 2021 година. За
установеното нарушение на забраната, въведена с чл. 3 от ЗИНЗС, ответникът
дължи обезщетение на ищеца за причинените неимуществени вреди, чието настъпване
съдът приема за доказано от необорената презумпция по чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС.
Периодът на поставяне в конкретните неблагоприятни условия, посочен в исковата
молба, е относително кратък – непълни два месеца, като недокрай изяснен остава
интензитетът на отрицателното въздействие (шумът, тропането и виковете от
килиите) върху ищеца, т.е. каква е била неговата честота и продължителност. Въпреки
това, съдът приема, че следва да присъди обезщетение на И.П. за причинените
неимуществени вреди, чиито размер определя на 150 (сто и петдесет) лева, по справедливост, предвид интензитета на
увреждането и исковия период.
Относно твърденията на ищеца за
отсъствието на адекватна медицинска помощ и невъзможността за „използване на
отпуск“ за лечение на „тежка телесна повреда“ – луксация на лява лакътна става.
В многобройните допълнения към исковата молба се поддържа, че ищецът е бил
лишен от нормално медицинско обслужване в Б.ки затвор. Заявява се, че негова
травма, довела до частично обездвижване на лява лакътна става, е обусловила
насрочването на хирургична операция в С.З. за лекуването ѝ, а
бездействието на ответната администрация е станало причина за пропадането на
насрочената операция. Ищецът представя два амбулаторни листа за посещения на
специалист – ортопед (от 03.09.2020 година и от 05.08.2021 година), както и
решение на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Б. от 02.02.2022 година, с което му
е определена 10 % трудова неработоспособност (лист 379 - 381).
Ответникът поддържа, че на ищеца е била оказвана навременна медицинска
помощ. Представя медицинска справка за проведени изследвания (лист 114).
След като съпостави твърденията на страните, съдът приема, че исковата
молба е неоснователна в тази си част.
И.П. има травма на лявата лакътна става – фрактура с осемгодишна давност
(т.е. преди постъпването си в Б.ки затвор на 05.08.2020 година) и последвала
луксация на ставата поради липса на навременно лечение. Луксацията е довела до
деформация и ограничаване на възможността за движение на ставата с непълна
екстензия (разгъване) и флексия (сгъване) до 30 градуса.
На 03.09.2020 година ищецът е прегледан от ортопед, който е дал мнение за
„оперативно лечение“ на ставата „в планов порядък“, отразено в амбулаторен лист
№ 1214/23.09.2020 година.
На 05.08.2021 година П. отново е прегледан от ортопед, който е дал мнение,
че заболяването съществува, но „не се налага спешна операция“, както и че „в по
– дългосрочен план може да се мисли за изкуствена става“. Мнението е отразено в
амбулаторен лист № 2129/06.08.2021 година.
По делото не са представени доказателства и не се твърди от ищеца, в
процесния период – а и изобщо – да е искал и да му е била насрочвана операция
на лявата лакътната става в конкретно медицинско
заведение при конкретен специалист
ортопед, на конкретна дата, за която
е трябвало да бъде транспортиран до съответното лечебно заведение и това не е
било сторено от администрацията на ответника. Напротив, налице са данни, че
през престоя си в Б.ки затвор на П. двукратно е предоставена възможност за преглед
от специалист - за изясняване на проблема с травмата му и набелязване на
лечение за нея. При първия от двата прегледа е предложено бъдещо лечение и не е
изразено мнение за спешност на операцията, а при втория преглед специалистът изрично
е посочил, че лечението няма спешен характер. При това положение, изявленията
на П., че с бездействието си служителите на ответника за осуетили извършването
на насрочена операция на ръката му, не почива на никакви факти и следва да бъде
отхвърлено като недоказано.
Що се отнася до представеното решение на ТЕЛК от февруари 2022 година, това
доказателство не променя фактите по спора. С решението се удостоверява процента
на трудовата неработоспособност на ищеца в резултат на травмата, претърпяна от
него в миналото. За тези факти между страните няма спор. При липса на предходни
достоверни данни за състоянието на травмата на И.П. преди постъпването му в затвора - за степента на увреждане на
ставата или за влошаване на състоянието му по време на престоя в затвора,
констатацията на комисията не влияе по никакъв начин върху вече установената от
съда липса на противоправно бездействие от ответника по отношение на нуждата на
И.П. от медицинско обслужване.
По твърденията за претърпени
неимуществени вреди поради недостатъчното количество и калорийност на храната в
Б.ки затвор през процесния период.
Ищецът поддържа, че е обект на унизително отношение поради това, че
храната, която му се предлага в Б.ки затвор не отговаря на изискванията за
количество и качество, а недостатъчното количество обуславя дневен и седмичен
калориен прием под минимално установения за лишените от свобода. Позовава се на
извлечения от интернет – страници на различни производители на хранителни
стоки, идентични с хранителните стоки, предлагани от администрацията на затвора
за изхранване на лишените от свобода, също така и на свои изчисления (с помощта
на самоделна везна) на количеството храна, което получава, и калорийното
ѝ съдържание - преди и след термична обработка. П. изчислява в грамове
количествата храна, която му е предоставена от администрацията, ястията разделя
на съставните им елементи и след това изчислява калорийната стойност на всеки
от елементите спрямо неговото количество и данните, с които разполага от
достъпните му извлечения от интернет - страници на производители, както и от
интернет - страници за здравословно хранене (напр. 218 – 240, 342 – 347, 365 –
376 и 385 - 390).
С отговора си, за опровергаване на твърденията на ищеца, ответникът
представя Таблица № 1, утвърдена от министъра на правосъдието и съгласувана с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите, за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 (един) лишен от свобода –
възрастен (Таблица № 1), в която са описани с родовите си признаци (фасул,
ориз, олио, захар…) продуктите, които се използват за изхранване на лишените от
свобода, съответното количество от храната – за деня, както и калорийната
ѝ стойност. Сумарната калорийна стойност по таблицата е 2622 калории (всъщност би следвало единицата
да е Kcal) на ден на един лишен от свобода. Представено е и
седмичното меню на лишените от свобода в Б.ки затвор за процесния период август
– октомври 2021 година в три варианта – общо меню, вегетарианско меню и
мюсюлманско меню – с посочване на грамажа от съответното ястие или хранителен
продукт и калорийната му стойност (напр. пиле с ориз, зелен боб яхния и т.н.).
Седмичното меню е разработено от стоковед, готвач и фелдшер и е утвърдено от
началника на затвора (лист 124 - 151).
След като съпостави твърденията на страните, съдът приема, че жалбата е
неоснователна в тази си част.
Съгласно чл. 84 ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите.
Спорът по делото е относно достатъчността на храната, т.е. количеството
калории, получавано от ищеца. За да обоснове твърденията си за недостатъчност
на калорийния прием, И.П. се позовава на собствени изчисления на грамажа на
ястията, както и на свободно достъпни източници от интернет за установяване на
калорийното съдържание на отделни хранителни артикули.
Твърденията на П. са недоказани. По делото не са представени доказателства,
а и няма твърдения от страна на ищеца, за притежавани от него специални знания
в областта на диетологията, за да се приемат за достоверни направените
изчисления. Самоделно изготвената везна, с която той поддържа, че е измервал
количествата получавана храна (с точност ± 10 грама) не може да обоснове
достоверност на тезата му - при липсата на каквито и да е доказателства за
реалното съществуване на везната, а отделно - за съответствие на такъв
измерителен уред с приетите държавни стандарти за измерване на маса. Изчисленията
на П. за получени килокалории обхващат отделни количества на конкретни
хранителни продукти, но, при изчисляване на калорийното съдържание на
приготвени ястия (съвкупност от храни), те не отчитат калорийната стойност на
използваните в ястията мазнини (олио, мас, палмово масло), подсладители (захар)
и подправки.
По принцип, установяването на калорийното съдържание в определен хранителен
продукт е предпоставено от наличието на съответна компетентност у лицето, което
го извършва. Ищецът не притежава такава компетентност и неговите изчисления –
предвид процесуалното му качество – представляват единствено твърдения,
подлежащи на доказване със способите, допустими в гражданския процес. Такова
доказване не е надлежно проведено.
Показанията на свидетеля Т. не доказват твърденията на И.П. за недостатъчно количество храна, давана на
лишените от свобода. Според Т., предоставяната храната е била „лоша“ и „студена“,
а той е получавал „киселини и болки в стомаха“. Тези оплаквания са свързани с качеството на храната, срещу което -
обаче – ищецът няма възражения, а не с количеството
ѝ и оттам – с неправомерно отклонение от изискването за минимален
калориен прием на денонощие по утвърдената таблица, заявено от П..
От своя страна, ответникът е доказал твърдението си за достатъчност на
храната, която се предоставя на лишените от свобода. Съпоставката на
утвърдената Таблица № 1 и приложеното седмично меню за процесния период показва
съответствие на количеството храна – като описани самостоятелни продукти и
готвени ястия – което се поднася (и в трите варианта на менюто) и на
количеството, нормативно предписано от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра
на здравеопазването и с министъра на финансите.
Предвид изложеното, исковата молба – в тази си част – е неоснователна.
Относно твърденията за претърпени
неимуществени вреди като следствие на забраната да се пренася радиоапарат и
телевизор „при пътуване за участие в съдебно заседание в друго населено място“.
Ищецът поддържа, че подложен на унизително отношение поради въведената от ответника забрана да пренася
радиоапарат и телевизор в процеса на конвоирането си от Б.ки затвор до друго населено място, за да участва в
съдебен процес. Не твърди, че през процесния период (август – октомври 2021
година) е участвал в съдебно заседание по наказателното производство,
образувано срещу него и е бил лишен от такава възможност. Поддържа, принципно,
че такава забрана е незаконосъобразна.
Ответникът не изразява изрично становище по твърдението. Заявява, че
лишените от свобода имат възможност да използват телевизор и радиоприемник по
ред, определен в местата за лишаване от свобода.
От правна страна – по това оплакване на ищеца - съдът приема следното.
Съгласно чл. 256 ал. 1 т. 4 от ЗИНЗС, обвиняемите и подсъдимите имат право да
получават и четат вестници, списания, книги, да слушат радиопредавания и да
гледат телевизионни програми.
Според текста на чл. 250а. ал. 1 от ЗИНЗС,
надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода конвоира
лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за неотклонение
задържане под стража само от и до
затворническите общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните
заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом,
затворническото общежитие, на началника на областната или районната служба
"Изпълнение на наказанията" или началника на арестите в съответната
териториална служба.
Конвойната дейност е уредена в Инструкция № 1/22.03.2019 година за
организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", издадена от министъра на
правосъдието (Инструкцията).
Съгласно чл. 1 ал. 3 от
Инструкцията, конвоирането е отвеждане по определен маршрут на лице/а
изтърпяващо/и наказание в местата за лишаване от свобода или с мярка за
неотклонение задържане под стража. Конвоирането се извършва от конвоен наряд,
на място или при движение, ходом или със специализиран автомобил.
Нормата на чл. 19 от Инструкцията
предвижда, че на базата на предоставената информация и документи по чл. 18 се
издава заповед за конвоирането от началника на съответната териториална служба
или от оправомощено от него длъжностно лице. В заповедта се определят
маршрутите за конвоиране, начинът на конвоирането и броят на конвойните,
транспортните средства, броят на конвоираните, обществената им опасност,
особеностите на маршрута, необходимостта от използване на белезници и други
помощни средства и др.
От цитираната правна уредба се
установява, че транспортирането на лишените от свобода и задържаните с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за участие в съдебни заседания по
наказателни или други производства, извън сградата на затвора, не е в правомощията
на служителите на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Администрацията на ответника е оправомощена да извършва конвойна дейност в
изчерпателно изброени случаи - единствено от и до затворите, затворническите общежития,
поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения и то след изрична
заповед на съответния началник на затвор/общежитие. Транспортирането и
конвоирането на задържаните под стража за участие в съдебно производство в
друго населено място се извършва от служители на Главна дирекция „Охрана“ на
Министерство на правосъдието, в съответствие с нормите на Наредба № 1/30.01.2003
година за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на
съдебната власт, издадена от министъра на правосъдието. Доколкото ищецът П.
претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна (според
него) забрана за пренасяне на телевизори и радиоапарати по време на
конвоирането му до други населени места за участие в съдебно производство, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
не е надлежен ответник. Конвойната дейност до друго населено място за участие в
съдебен процес, съответно - организация, реда, правата и задълженията на
конвоираните, са в правомощията на друга дирекция на Министерство на
правосъдието, а не на посочената като ответник. Липсата на надлежен ответник в
производството обуславя недопустимост на исковата молба на И.П. – в тази ѝ
част – за обезщетение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на твърдяна противоправна забрана
да се пренася радиоапарат и телевизор „при пътуване за участие в съдебно
заседание в друго населено място“. Съответно – производството в тази част –
следва да се прекрати.
Относно твърдението на ищеца за
претърпени неимуществени вреди от извършването на обиски при влизането и излизането
от сградата на затвора (определено като „прекомерна и излишна мярка“), предвид
наличието на детектор за метал на входа на сградата.
В допълнение към исковата си молба Иман П. претендира, че е бил подложен на
унизително отношение с оглед извършването на обиски при излизането от сградата
на затвора (определено като „прекомерна и излишна мярка“), предвид наличието на
детектор за метал на входа на сградата.
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се извършва задължителен обиск при: 1. влизане и излизане от мястото за лишаване от
свобода; 2. отиване и връщане от работните обекти; 3. постъпване и
освобождаване от наказателна килия; 4. отиване и връщане от свиждане; 5.
постъпване и изписване от болнично заведение.
От така формулираната част от иска, съдът констатира, че П. не е заявил,
дори описателно, в какво се изразява незаконосъобразното действие на
служителите на ответника, нанесло му неимуществени вреди. Извършването на
обиски при влизане и излизане от сградата на затвора е определено като
„прекомерно“ и „излишно“. Такива доводи, обаче, сочат оспорване на целесъобразността на съответните
действия, а не на тяхната законосъобразност (подлежаща на съдебен контрол),
чиято проверка е и предпоставка за реализиране на отговорността по ЗИНЗС. Съдът
не може да преценява дали и доколко една процедура, изрично предвидена в
закона, е уместна/подходяща за ищеца. Съдът преценява единствено дали тя е
изпълнена в съответствие с нормативно установените правила и ако не е –
констатира нейната незаконосъобразност, а след това преценява доколко
незаконосъобразността има за резултат противоправното увреждане на правната
сфера на ищеца. В конкретния случай, при липса на твърдения за
незаконосъобразност на провежданите обиски при влизане и излизане от сградата
на затвора, и при доводи единствено за тяхната целесъобразност, исковата молба
следва да се остави без разглеждане – в тази си част – а производството
частично да се прекрати.
Частичната основателност на исковата молба обуславя и основателност на
претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото. В производството И.П.
е внесъл държавна такса в размер на 10 (десет) лева - за разглеждане на спора
по същество, която следва да му се присъди. Други разходи не са доказани от
ищеца.
По изложените съображения и като взе предвид частичната недопустимост на
исковата молба, както и частичната ѝ основателност, на основание чл. 203
ал. 2 от АПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, и във връзка с
чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към
министъра на правосъдието със седалище град С., да заплати на И.Г.П. с ЕГН **********
и адрес ***, сумата от 150 (сто и петдесет)
лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на
И.Г.П. с ЕГН ********** и адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” в останалата ѝ част – за присъждане на обезщетение за
претъпени неимуществени вреди над сумата от 150 (сто и петдесет) лева до пълния
размер на претендиранато обезщетение от 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” да заплати на И.Г.П. с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото, за заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.Г.П. с ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в частта, в която се претендира
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на твърдяна забрана да се пренася
радиоапарат и телевизор „при пътуване за участие в съдебно заседание в друго
населено място“, както и поради извършването на обиски при влизането и излизането
от сградата на затвора.
Решението – в частта, в която исковата молба се оставя без разглеждане –
подлежи на обжалване или протест пред тричленен състав на Административен съд –
Б. в седемдневен срок от получаването му, а в останалата си част – пред
тричленен състав на Административен съд – Б. в четиринадесетдневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ: