Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: ……260126………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 30.03.
2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: А. ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д. № 761 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова
молба,подадена от Й.Г.М., ЕГН **********,***, Р.Г.И., ЕГН **********,***, Ф.Г.М.,
ЕГН ********** ***, А.Г.М., ЕГН ********** ***, С.Г.А., ЕГН **********,***, Д.С.Я.,
ЕГН ********** ***, „Извън регулацията“ № 38, Г.С.Я.,ЕГН ********** ***, „Извън
регулацията“ № 49, Н.С.Я.,ЕГН ********** ***, „Водениците“ № 52, С.С.Я., ЕГН ********** ***, Й.С.Я.,ЕГН ********** ***, „Извън
регулацията“ № 51, А.М.М., ЕГН **********,
непълнолетен със съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес:***, с настоящ адрес
***, А.М.М. с ЕГН **********, непълнолетна със
съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***,
с настоящ адрес:***, против А.Г.М.,
ЕГН ********** и В.А. М. ,ЕГН **********-***
и Д.Г.М., ЕГН ********** ***.
С исковата молба са предявени два обективно,
кумулативно съединени иска :
-
Иск за унищожаемост на констативен нот.
акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 173/ 20. 11. 2027г. ;
-
Иск за делба на съсобствен
недвижим имот, подробно описан в
исковата молба;
С Решение № 237/ 09. 07.2019г. на районен
съд Велинград , постановено по гр. д. №
196/ 2018г. по описа на същия съд,
предявения иск за делба е уважен частично, като частично е отменен
горепосочения нот. акт.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство А.М.М.
, ЕГН ********** и А. М. М. , ЕГН **********,
подадена чрез пълномощника на страните. Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност
на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането
е да се отмени решението на районния съд
и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което се допусне съдебна делба по
отношение на всички съсобственици на имота . Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно – деловодни разноски във въззивното
производство .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците по иска А.Г.М. и В.А.М. ,подаден чрез
пълномощника на страните. В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно
да се потвърди . Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство .
В открито съдебно
заседание страните, чрез пълномощниците си , поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид
събраните доказателства пред първата инстанция
и при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирани страни ( съделители в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд
при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По
допустимостта на решението в обжалваната
му част . По останалите въпроси въззивната инстанция
е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост.
Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна .
І.По
иска за прогласяване унищожаемостта на нот. акт № 173/20. 11. 2017г.
Искът е процесуално недопустим .
С цитирания нот. акт ответника А.Г.М. е признат за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение.
Нот. акт е констативен. В
исковата молба ищците твърдят ,че
нотариуса не е имал право да издаде акта , тъй като владението върху имота е продължило едва пет
години , освен това владението не е било необезпокоявано и неоспорвано. Според
обстоятелството , които са изложени в исковата молба следва да се приеме ,че ищците
оспорват материалното право на собственост на ответника А.Г.М. и
неговата съпруга В.А. М., удостоверено с нот.
акт.
На първо място ,законът не допуска „унищожаемост“ на нот.акт ,било то
констативен или конститутивен. В текста на чл.576 от ГПК е предвидена правната възможност за „нищожност“ на нот.
удостоверяване, когато нотариуса не е имал право да го извърши или когато при неговото извършване са нарушени
императивни правни норми ,посочени в закона . Унищожаемост закона допуска само на правни сделки и на
основанията ,посочени в текста на чл. 27 от ЗЗД. Правото да се унищожи една
сделка се упражнява с предявяване на конститутивен
иск. С констативния нот. акт се установява право
на собственост върху недвижим имот в полза на едно лице . Удостоверяването се
извършва в безспорно охранително производство
с участието само на молителя . Издаденият нот.
акт се ползва с доказателствена сила спрямо всички
относно съществуване на правото на собственост.
Ако едно трето лице претендира права върху същия имот единствената
правна възможност е по исков път да установи съществуването в негова полза или несъществуването на правото на собственост в полза на титуляра на нот. акт. Това става
чрез предявяване или на положителен,
или на отрицателен установителен иск. При успешно провеждане на иска издадения
нот. акт ще бъде отменен на основание чл. 537 ал. 2
от ГПК. Това е казано в мотивите на ТР № 3/ 29. 11. 2012г. на ОСГК на ВКС.
Казано е също така в диспозитива
на ТР ,че на отмяна по реда на чл. 537
ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нот. актове
,но не и конститутивните
нот. актове , с които се удостоверяват сделки върху
недвижими имоти .
В исковата молба е
направено искане да се прогласи унищожаемостта на нот. акт №173/ 20. 11. 2017г. Това искане е процесуално недопустимо , тъй като страната може да иска
единствено да се прогласи нищожността на нот.
удостоверяване , на основанията посочени в текста на чл.576 от ГПК . Такова
искане няма направено в исковата молба ,поради което съвсем правилно районния
съд с Допълнително решение № 260029/ 02. 10. 2020г. е оставил този предявен иск
без разглеждане , като процесуално
недопустим и е прекратил производството по този иск.
На второ място , искания за прогласяване нищожност
или унищожаемост
на правни сделки , както и за нищожност
на нот. удостоверявания не могат да се
съединяват за общо разглеждане с иска за делба . Това е така , тъй като в резултат на уважаване на тези искове може да се
стигне до промяна в обема на делбената маса или
правата на страните в
съсобствеността ,което е недопустимо в производството по иска за
съдебна делба .Посочените по-горе искове
могат да имат за правна последица конститутивен
ефект, което не е допустимо да бъде
извършено в делбеното производство .
В текста на чл.
343 от ГПК лимитативно са посочени преюдициалните
въпроси , които могат да бъдат разгледани в делбеното
производство . Всички други въпроси трябва да се разрешат в отделно
производство , като при необходимост делбеното
производство може да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение на другите преюдициални производства .
Допълнително решение № 260029/ 02. 10. 2020г. не е
обжалвано от страните, влязло е в законна сила,поради което следва да се приеме
,че съдът е десезиран с искането по допълнителното
решение, а именно да се прогласи унищожаемостта на нот. акт № 173/ 20. 11. 2017г.
ІІ.
По иска за делба на имота .
Искът е неоснователен.
С обжалваното
решение районния съд е допуснал съдебна делба
между част от страните по спора ( ищците А.М.М., ЕГН **********,
непълнолетен със съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН ********** и А.М.М. с ЕГН **********, непълнолетна със съгласието на майка
си Р.Ж.К., и ответниците А.Г.М., ЕГН ********** и В.А. М. ,ЕГН **********), при квоти 1/9 ид. част общо за А.М. и А.М. и 8/9 ид. части общо за А.М.
и съпругата му В.М., като е отхвърлил иска за делба по отношение на останалите
страни в процеса . В мотивите на решението районния съд е приел ,че ответниците А.М.
и съпругата му В.М. не са доказали
възражението в писмения си отговор за това ,че са придобили имота по давност.
С обжалваното
решение е отменен нот.
акт № 173/20. 11. 2017г. до размера на 1/9 ид. част ( частта на съделителите А.М.М. и А.М.М.).
Тези изводи на районния съд са неправилни и
незаконосъобразни,тъй като не намират опора в материалния закон.
Съдебната делба на
недвижим имот предполага наличието на съсобственост върху имота към момента на
постановяване на съдебното решение( виж чл. 341 ал.
1 т. 2 от ГПК ; чл. 34 ал. 1 от ЗС ; чл. 69 ал. 1 от ЗН и ТР № 99/ 10. 12.
1979г. по гр. д. № 80/ 79г. на ОСГК на ВС). Целта на съдебната делба е да ликвидира
съсобствеността чрез способите ,посочени в закона . По делото е представен
констативен нот.
акт за собственост върху недвижим имот
№173/20. 11. 2017г. , с който ответника А.Г.М. е признат за собственик на процесния недвижим имот по силата на наследство и давностно
владение. По своята правна природа констативния нот.
акт представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила . Това означава ,че до доказване на
противното,съдът е длъжен да счита ,че фактите , отразени в официалния
свидетелстващ документ действително са
се осъществили. Последицата от издаването на констативния нот. акт е наличието на доказателствена
сила спрямо всички относно съществуване на правото на собственост в полза на лицето , посочено в нот. акт. Лице , което претендира право на собственост ,
признато с констативент нот.
акт може по исков път да установи
несъществуване на удостовереното с този нот. акт
право . Защитата на това лице е по
исков път. С постановяване на съдебно решение , което със СПН признава
правата на трето лице върху имота или отрича правата на лицето , което е
посочено в нот. акт , издадения констативен нот. акт ще следва да бъде отменен на основание чл. 537 ал.
2 от ГПК. Отмяната на констативния нот. акт винаги е
последица от постановяване на съдебно решение , с което се признават правата на
третото лице . Това е казано в мотивите на ТР № 3/ 29. 11. 2012г. на
ОСГК на ВКС, което има задължителен характер за
съдилищата .
По
делото липсват доказателства по исков път , с влязло в сила съдебно решение, да
е установено несъществуването на удостовереното с нот.
акт 173/ 20. 11. 2017г. право на
собственост в полза на ответника А.Г.М. , както и да е отменен този нот. акт. Това означава ,че към настоящия момент имота няма съсобствен
характер, което прави иска за делба неоснователен.
По тези
съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва
да се отмени изцяло обжалваното съдебно решение
и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора , с
което се отхвърли иска за делба , като неоснователен.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция ще следва да се
осъдят ответниците
по въззивната жалба А.Г.М., ЕГН ********** и В.А. М. ,ЕГН **********, да заплатят в полза на
жалбоподателя А.М.М., ЕГН **********, сумата 500
лв. , представляваща сторени разноски във въззивното
производство за възнаграждение на един адвокат.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Решение № 237/ 09. 07.2019г. на районен съд
Велинград , постановено по гр. д. № 196/
2018г. по описа на същия съд,вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Й.Г.М., ЕГН **********,***, Р.Г.И., ЕГН **********,***,
Ф.Г.М., ЕГН ********** ***, А.Г.М., ЕГН ********** ***, С.Г.А., ЕГН **********,***,
Д.С.Я., ЕГН ********** ***, „Извън регулацията“ № 38, Г.С.Я.,ЕГН ********** ***,
„Извън регулацията“ № 49, Н.С.Я.,ЕГН ********** ***, „Водениците“ № 52, С.С.Я., ЕГН ********** ***, Й.С.Я.,ЕГН ********** ***, „Извън
регулацията“ № 51, А.М.М., ЕГН **********, непълнолетен
със съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***,
с настоящ адрес ***, А.М.М. с ЕГН **********, непълнолетна със съгласието на майка
си Р.Ж.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***,
против А.Г.М., ЕГН ********** и В.А. М. ,ЕГН **********-*** , и Д.Г.М., ЕГН **********
***, за делба на имота , описан в исковата молба , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН **********
и В.А. М. ,ЕГН **********-*** , да
заплатят в полза на А.М.М., ЕГН **********,
непълнолетен със съгласието на майка си Р.Ж.К. с ЕГН **********, сумата 500
лв. , представляваща сторени разноски във въззивното
производство за възнаграждение на един адвокат.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната
инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: