Р
Е Ш Е Н И Е №266
гр.Видин, 22.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и трети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ЦВЕТКОВ
при секретаря П.Въткова, като
разгледа докладваното от съдията Цветков НАХ дело №284 по описа за 2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по подадена в
срок жалба от Н.Д.И. *** против НП №
26-0000097/25.02.20 г. на Директора на РД „АА“Враца с което на жалбоподателя е
наложена наказание „глоба“ в размер на
200 лв., на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/.
Жалбоподателят
се представлява по делото от адв. Г., която поддържа жалбата. Развиват се
съображения, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не
било налице извършено административно нарушение.
Поддържа се още, че по време на
извършената проверка, жалб. не би извършвал превоз на пътници с таксиметровия
автомобил, поради и което не следва да носи наказателна отговорност.
Ответната страна - РД „АА ” – Враца редовно призовани,
не изпращат представител.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.02.20202г. в гр.Видин била извършена
проверка на л.а. „Сеат Ибиза“, обозначен с шахматни ленти на вратите, но без
поставена табела с надпис „Такси“, прикрепена към тавана на превозното
средство. Към момента на проверката
автомобилът престоявал на бул. „Панония“ като в МПС се намирал
жалбоподателя. Свид. К. приел, че в
случая се касае за извършване на таксиметрова дейност от страна на последния и
с оглед обстоятелството за липсата на поставена табела „Такси“, възприел извод
за извършено нарушение на чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34/99 г. за
таксиметров превоз на пътници, поради и което съставил АУАН, който бил връчен и
предявен на жалбоподателя срещу подпис. Въз основа на акта било издадено и
процесното НП.
В хода на съдебното следствие обаче, се представиха гласни
доказателства, въз основа на които съдът обосновава извод, различен от този на
АНО. От свид. показания на Галя Огнянова Владимирова е видно, че на въпросната
дата жалб. И. е изчаквал именно нея за да закара до дома й , като даже се
подържа, че това се случвало в рамките на седмица. Свидетелката е категорична
още, че на предното стъкло на автомобила имало надпис „не работи“.
Така установената и възприета от съда фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени и гласни доказателства -свидетелските показания на актосъставителя К., свид. Владимирова, както и от
приложената административно наказателна преписка.
С оглед приложените доказателства по делото, Съдът не намира за
безспорно доказано, че 18.02.20г. жалб. И. е извършвал таксиметрова дейност, за
да му бъде вменено изискването за поставяне на табела с надпис „такси“. Видно е
посочената за нарушена правна норма, че таксиметровите автомобили за превоз на
пътници следва да имат поставена такава табела единствено по време на работа,
което обстоятелство не бе доказано в настоящия случай.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът намира, че от страна на АНО не са представени достатъчно доказателства
относно изложените в АУАН и НП обстоятелства, навеждащи за наличие на вина у жалбоподателя, тъй като се
установи по един категоричен и безспорен начин, че същият към момента на
проверката не е извършвал таксиметрова дейност.
Предвид съображенията, изложени до
момента, съдът обуславя извода, че жалбоподателят не е осъществил състава на
административното нарушение, за което е наказан по административен път,
следователно същият не
може да бъде административно наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Тъй като настоящото
производство е от административно наказателен характер, същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от
административно наказващия орган, като представител на административно
наказателното обвинение по един несъмнен и категоричен начин. Следва да се има
предвид, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за
безспорно доказано със самото му съставяне и предявяване на жалбоподателя, а е
необходимо още административно наказващия орган с помощта на установените
доказателствени средства да докаже отразеното в акта и, че претендираното административно нарушение е
извършено именно от лицето, срещу което
са съставени АУАН и НП.
В тази връзка съдът счита, че
административно наказващия орган не е изпълнил задължението си, съдържащо се в
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
като е трябвало да прецени събраните доказателства, а при необходимост да
извърши и разследване на спорните такива.
От изложеното до момента съдът счита, че НП е
издадено в пълно противоречие с процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
26-0000097/25.02.20 г. на Директора на РД „АА“Враца с което на жалбоподателя Н.Д.И.
*** е наложена наказание „глоба“ в размер
на 200 лв., на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвПр/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд гр. Видин по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: