Р Е Ш Е Н И Е
№ 824
Гр. Пловдив, 27.04.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в
публично съдебно заседание на двадесети февруари, две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П., като разгледа адм. дело № 686 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112
ал.1, т.4 от Закона за здравето във връзка с чл.145 и следв.
от АПК.
Образувано е по жалба на д-р Д. Й. И.,
Председател на медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ –
Пловдив, срещу Експертно решение /ЕР/ № 0092/009/21.01.19 г. на Националната
експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по психични и вътрешни
болести.
С жалбата се прави искане за обявяване
нищожност на оспореното решение на НЕЛК, като издадено от некомпетентен орган в
нарушение на чл.49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската
експертиза /ПУОРМЕРКМЕ/, предвид факта, че същото е издадено от състав на НЕЛК,
по психични и вътрешни болести, вместо от такъв, съобразен с водещата диагноза,
отнасяща се до заболяване на сърдечно-съдовата система. Алтернативно се прави
искане за отмяна на решението на НЕЛК като неправилно и постановено при
нарушение на производствените правила. Сочи се, че от оспореното решение не
става ясно на какво основание НЕЛК променя водещата диагноза по т.17.
Ответникът по жалбата НЕЛК – София,
редовно призован, не изпраща представител по делото. Преди първото заседание по
същото е постъпило писмено уведомление изх.№ Ю-245/18.03.19 г., от страна на
НЕЛК София – специализиран състав по психични и вътрешни болести, с което се признава основателността на жалбата и се заявява
оттегляне на обжалваното решение на основание чл.156, ал.1 от АПК. Заинтересованото
лице, за което оспореният акт е благоприятен, Ж.Я.И., надлежно уведомен за оттеглянето, не е
изразил изрично съгласие с така направеното оттегляне на оспорения акт, въпреки
предоставената му възможност, като в тази връзка и производството по делото е
продължило.
По същество в
съдебно заседание И., редовно уведомен, не се е явил и не е взел становище.
Останалите
заинтересовани лица - ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив, първи състав,
Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив и РД „Социално подпомагане“ –
Пловдив, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и наличните становища на страните намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице, предвидено в чл.98, ал.6 от КСО, което
има право на жалба, в законовия 14-дневен срок от съобщаване на решението, което
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по
чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна на база на събраните
доказателства, съдът намери за установено следното:
С ЕР № 1234/074
от 03.05.2018 г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД – гр.
Пловдив, постановено по повод на преосвидетелстване на заинтересованото лице Ж.Я.И.,
била направена оценка на работоспособността му и определен краен процент 45%
трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза, посочена по т.13 – Исхемична кардиомиопатия. В т.13.1 „Общо заболяване“ било отразено – Исхемична кардиомиопатия, ИБС. Двуклонова кор. болест, състояние след стентиране
на ЛАД Х1-2017 г. и балонна дилатация
на ЛЦХ Х 1- 07.2017 г., стенокарден синдром. ИКМП.МИ1+,ТИ1+,
СНIIФК. Арт. хипертония
III ст., хипертонично
сърце, зах. диабет 2 тип КДС диабетна полиневропатия, левостранна гонартроза, деформираща лумбална спондилоза. Като
дата на инвалидизация била приета 30.09.2005 г., а
като срок на определения процент ТНР 01.05.2019 г. – за 1 година. Несъгласен с
така дадената оценка на работоспособността, с жалба от 03.05.2019 г. И.
обжалвал ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив пред НЕЛК – София. По
повод на така постъпилата жалба, НЕЛК –
Специализиран състав по психични и вътрешни болести с Председател – психиатър и
членове на комисията лекари – вътрешни болести, издала по документи обжалваното
Решение № 0092 от 21.01.2019 г., с което отменила ЕР на ТЕЛК и издала ново по
оценката на ТНР, като определила нов процент и потвърдила ЕР на ТЕЛК по
останалите поводи. Като водеща диагноза в ЕР на НЕЛК в т.17 било записано обаче
заболяването Неинсулинозависим захарен диабет. В
обжалваното решение били описани консултации с НЕЛК Нервни и очни болести, НЕЛК
Хирургични и ортопедични болести и НЕЛК сърдечно-съдови заболявания. Бил определен краен процент ТНР 50 % във
връзка с посочения в консултацията на НЕЛК ССЗ най-висок процент /40/ ТНР за
установени сърдечно-съдови заболявания.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за
установена на базата на събраните и приети по делото писмени доказателства,
включително и съдържащи се в медицинското експертно досие на жалбоподателя. В
хода на производството е била допусната СМЕ с вещо лице кардиолог, която да
даде отговор на конкретни въпроси, свързани с установените сърдечно-съдови
заболявания, по повод на които е определен и най-високият процент ТНР и
съответно и крайният такъв, във връзка с преценката на доводите по жалбата за
неправилност и необоснованост на оспорения акт и във връзка и с неговия
предмет. Въпреки заплатения от жалбоподателя депозит за вещо лице и положените
значителни усилия за определяне на вещо лице с необходимата специалност, същите
са се оказали неуспешни, поради което и експертизата е заличена с протоколно
определение от 20.02.2020 г.
От правна страна, въз основа на така установените
факти съдът намери следното:
По силата на чл.101, ал.7 от Закона за здравето,
принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на
временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно
намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и
условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.103, ал.3 се
определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за
медицинската експертиза в сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от
23.06.2017 г., обн., ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г.
Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза
са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. по силата на
законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на
чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася с
мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен
съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави
се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му, но
експертното решение не се подписва от консултиращите състави.
В случая,
водещата диагноза, която е посочена в ЕР на ТЕЛК е Исхемична
кардиомиопатия. Поради изложеното и с оглед
посочената нормативна уредба, обжалваното експертно решение на НЕЛК е следвало
да бъде издадено от специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания,
определен съобразно диагнозата по Част четвърта по Приложение № 1 към чл. 63 от
НМЕ. Издаването на ЕР на НЕЛК от специализиран състав, включващ лекари, които
нямат придобита специалност за водещата диагноза в тази насока действително е в
противоречие с разпоредбата на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, както се сочи и в жалбата. Ясно
е, че, при липса на регламентация, водещата диагноза се определя от ТЕЛК, респ.
НЕЛК по медицински критерии /в този см. е Решение № 16237/2013 г. на ВАС/. Доколкото
в случая е налице различна водеща диагноза, а именно в ЕР на НЕЛК е посочено,
че водещата диагноза е неинсулинозависим захарен
диабет, то НЕЛК е следвало да изложи и конкретни мотиви, с които да аргументира
налагащата се промяна, като освен това, същото да стане след произнасяне на
компетентен специалист по сърдечно-съдови болести във връзка с вече
определената водеща диагноза по обжалваното ЕР на ТЕЛК. И това се налага на още
по-голямо основание в случая, защото, видно от приложената към МЕД на
освидетелстваното лице медицинска документация, включително и предходно
издаваните му ЕР на ТЕЛК и НЕЛК още от 2005 г., а в последствие от 2009 г.,
2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., като водещо заболяване е посочвано
сърдечно-съдовото такова -исхемична болест на сърцето - и последната
хоспитализация на И. и съответно извършваните му изследвания преди
постановяване на оспореното решение, са били именно по повод на сърдечно-съдово
заболяване. Съответно установеният неинсулинозависим
захарен диабет с отразени усложнения, което е заболяване, свързано с
метаболитно - ендокринни нарушения, не става ясно по какви критерии и поради
какви конкретни причини е прието от НЕЛК за водеща диагноза в т.17 от
оспореното решение и в тази връзка дали сърдечно-съдовите заболявания,
установени и описани в решението се явяват дълготрайни усложнения, които са
свързани с диабета, или са съществували независимо и самостоятелно, без връзка
с това заболяване.
Възможността
състав на НЕЛК да промени водеща диагноза на лицето, по отношение на което се
произнася, не изключва изискването това да се направи конкретно и мотивирано и
от компетентен състав при спазване на изискванията на действащото
законодателство. В случая, експертното решение на НЕЛК не е взето от
специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, а от такъв по психиатрични
и вътрешни болести, като в състава на НЕЛК не е участвал специалист по сърдечно-съдови
заболявания и независимо от проведената консултация със състав по ССЗ, то
предвид факта, че решението се подписва от членовете на издалия го
специализиран състав, това означава, че решението е издадено от некомпетентен
състав на НЕЛК, който на практика проверява работата на лекари с други
специалности. Допуснатото
нарушение е опорочило акта – ЕР на НЕЛК - до степен на нищожност, тъй като
същият е издаден от колективен орган, който няма съответната нормативно
изискуема материално - правна компетентност за издаването му. С оглед на това е
налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК и
оспореният административен акт следва да бъде обявен за нищожен. В тази връзка
е и константната практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 16273 от
06.12.2013 г., Решение № 5192 от
08.04.2019 г., Решение № 13561 от 11.10.2019 г. на ВАС и други.
Липсата на
конкретни мотиви относно промяната на водещата диагноза в оспореното решение на
НЕЛК, освен това, води до невъзможност съдът да прецени основателността на
посочената промяна и съответно да реши въпроса по същество.
Посоченото
налага преписката да се изпрати на НЕЛК за ново произнасяне в определен от съда
срок, при съобразяване на изложеното в решението относно прилагането на
закона.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173,
ал.2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Експертно решение на
НЕЛК № 0092/21.01.2019 г. от заседание 009, издадено за лицето Ж.Я.И. ***.
ИЗПРАЩА преписката на НЕЛК - София за
издаване на ново решение по жалбата на Ж.Я.И. *** срещу Експертно решение № 1234/03.05.2018
г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД - гр. Пловдив, съобразно
мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: