Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.04.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен
съд
граждански състав
на двадесети март две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар: Катя Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова
гражданско дело №635 по описа на РС-Харманли за 2018г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС.
Производството
по делото е образувано по
искова молба, подадена
от Н.А.М.,
ЕГН:********** и М.Х.М., ЕГН:**********,***, против Х.Ю.М., ЕГН:********** ***,
Ю.Ю.М., ЕГН:********** ***, Х.Ю.С., ЕГН:********** ***, Т.Ю.М., ЕГН:**********
***, адрес пл. ***. Сочи се, че първият, вторият и четвъртият
ответници били чичовци на първата ищца, братя на третата ответница, която пък
била майка на първата ищца. Първите 4-ма ответници били деца на Ю.М.М. и Н. С. М. (н. С. У.), като и
двамата били покойници. С
нотариален акт №192 от 18.05.1990 г. двамата наследодатели на първите четирима
ответници купили недвижим имот-нива от около 800 кв.м. в м."Старите
лозя", Харманлийско землище, при граници: Г. У., Д. Б., Л. Д. и път.Независимо, че било
обозначено като нива, този недвижим имот бил дворно място. По време на
закупуването почти цялата местност около него била застроена и там били дворни
места, а не селскостопански имоти. Видимо това била урбанизирана територия и
като такава се възприемала от всички живущи. Включително през
Твърди се също, че
известно време след покупката половината от дворното място било продадено на
втория ответник, който си построил там къща и живеел там. От своя страна, след
като заживели като съпрузи през
Така, след като имали съгласието
на собствениците на мястото, през
Когато започнали да
събират документи за къщата, разбрали, че остатъкът от закупения с нотариален
акт №192 от 18.05.1990 г. недвижим имот-нива от около 800 кв.м. в м*** Харманлийско землище, при граници:Г. У., Д. Б., Л. Д. и път, която част не била
прехвърлена на втория ответник, бил включен в ПИ с идентификатор 77181.23.128,
с площ от 1520 кв.м, с НТП-за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ/ ,при граници: имоти с идентификатори: 77181.23.127, 77181.23.129 и
77181.23.368, и записана като собственост на петия ответник.
Първите четирима
ответници не потвърждавали по категоричен начин, че ищците били собственици на
описаната по -горе къща и че нямат претенции.
С оглед на това възниквал
правен интерес от настоящото дело, за да се установи собствеността върху
къщата, както по отношение на собствениците на закупения през
Построената от ищците къща била втората сграда,
намираща се на юг от ул*** в
описания по-горе недвижим имот, като северната й стена била на около
С допълнителна уточнителна молба заявяват,
че процесната сграда нямала
идентификатор, като процесната къща била втората сграда, намираща се на юг от
ул. **** в описания по горе недвижим имот и била
защрихованата сграда на приложената скица, като североизточната й стена била на
около
Предвид горното молят
да бъдат признати за собственици по отношение на ответниците на къща със
застроена площ от 100 кв.м., състояща се от един жилищен и един тавански етажи,
построена в ПИ с идентификатор 77181.23.12, с площ от 1520 кв.м, с НТП-за
земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ ,при граници имоти с
идентификатори: 77181.23.127, 77181.23.129 и 77181.23.368, като процесната къща
е втората сграда, намираща се на юг от ул. *** в описания по горе недвижим имот и е защрихованата
сграда на приложената скица, като североизточната й стена е на около
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответниците по
делото.
В съдебно заседание
ответниците Х.М., Х.С. и Т.М. заявяват, че признават исковата претенция и молят
да се уважи иска.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №192, т.1, д. №368/1990г. на Харманлийски районен съдия на 18.05.1990г. е
сключен договор за покупко-продажба, по силата на който наследодателят Н. С. У.,
ЕГН:********** е закупила следния недвижим имот – празно място извън регуларция
– нива от около 800 кв.м., находящо се в м. „*** в землището на гр.Харманли,
при граници: Г.У., Д.Б., Л.Д.и път.
Видно от удостоверения за
наследници от 04.04.2018г. на Община Харманли, ответниците Х.М., Ю.М., Т.М. и Х.С.
са наследници на Ю.М.М., ЕГН:**********, починал на 28.09.1998г., и на Н. С. М.,
ЕГН:**********, починала на 20.03.2010г.
Приложена по делото е скица от 04.06.2018г. за
имот с идентификатор 77181.23.128, в която като собственик е отбелязана Община Харманли.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. А. и Н.
А. се установява, че процесната къща представлява двуетажна масивна сграда,
оградена с ограда, построена от ищците през 2007г. след разрешение от „баба Х.”,
както и че реално фактическата власт върху тази къща се упражнява от тях от
тогава и до настоящия момент. Свидетелите заявяват, че ищците живеят там заедно
с трите си деца, както и че никой не е имал претенции по отношение на имота,
вкл. и ответниците Х.М., Ю.М. и Т.М.. Горните факти не бяха опровергани от
доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на
тези свидетели като непротиворечиви, логични и убедителни.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда се намира в
поземлен имот с идентификатор 77181.23.128 по кадастралната карта на
гр.Харманли от 2006г. и е със застроена площ от 95 кв.м., като представлява
еднофамилно жилище на един етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна
и тавански подпокривен етаж, състоящ се от две стаи и хол. Вещото лице посочва
още, че описаният имот в нотариален акт №192, т.1, д. №368/1990г. на Харманлийски районен съдия представлява
част от поземлен имот с идентификатор 77181.23.128, отразен със зелена плътна
линия на приложената към заключението скица.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е
допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид отразяването
в скицата, издадена от СГКК-Хасково на 04.06.2018г., че поземленият имот с
идентификатор 77181.23.128, в който попада процесната сграда, е собственост на
ответника Община Харманли и предвид наличния по делото нотариален акт №192, т.1, д. №368/1990г. на ХРС, ползващ ответниците Х.М., Ю.М., Т.М. и
Х.С. като наследници на купувача Н.М..
В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните
юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици
на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответниците, като
оспорващи правата им. В настоящия казус ищците Н.М. и М.М. се легитимират като
собственици на процесната къща на основание придобиване по давностно владение
съгл. чл.79 ал.1 от ЗС, поради което в тяхна тежест е да установят елементите
от фактическия състав на това оригинерно придобивно основание – владение,
продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години.
Съдът счита, че от събраните по
делото непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства (показанията на свидетелите
Н.М. и М.М.) по безспорен начин се
доказа обективният елемент (corpus) на
оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС – придобиване по давност, тъй като
по категоричен начин се установи, че процесният имот – къща, построена в
поземлен имот с идентификатор 77181.23.128 се владее от ищците Н.М.
и М.М. през последните 12 години, т.е. повече от десет години. От свидетелските
показания се установи, че къщата е построена през 2007г. и от тогава и досега
необезпокоявано, явно и несъмнено се упражнява фактическа власт върху нея от
страна на ищците при знанието за това и непротивопоставянето на ответниците. Съгл.
гласните доказателства /кредитирани от съда с доверие като безпристрастни,
логични, последователни и основани на преки впечатления/ ответници по делото Х.М., Ю.М., Т.М. и Х.С. са били наясно със
строителството на къщата и заживяването на ищците в нея и са били съгласни с
това, т.е. по никакъв начин не са се възпротивили на така установеното владение
от тяхна страна. Това се потвърди от тях и в съдебно заседание, доколкото
същите заявиха, че къщата е построена от ищците и е тяхна собственост, както и
че те признават исковата им претенция.
От гласните доказателства по несъмнен
начин се потвърди наличието и на субективният елемент на придобиването по
давност (animus), доколкото се установи, че
ищците Н.М. и М.М. считат процесната сграда за своя собствена, а не я владеят
за другиго. Разпитаните по делото свидетели, както и ответниците Х.М., Ю.М., Т.М. и Х.С. също знаят имота
като тяхна собственост, т.е. доказа се, че ищците държат имота като свой
собствен, а не го държат за другиго. От ответниците не се ангажираха
доказателства, опровергаващи презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно която се
предполага, че владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, което съдът възприема като обективно изготвено и от компетентно
вещо лице, се потвърди, че процесната сграда
се намира в поземлен имот с идентификатор 77181.23.128 по кадастралната карта
на гр.Харманли от 2006г. и е със застроена площ от 95 кв.м., като представлява
еднофамилно жилище на един етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна
и тавански подпокривен етаж, състоящ се от две стаи и хол. Действително
съгласно неоспорената експертиза описаният имот в нотариален акт №192, т.1, д. №368/1990г. на Харманлийски районен съдия, закупен от Н. У.,
ЕГН:********** (Н.М., ЕГН:**********) - наследодател на ответниците Х.М., Ю.М.,
Т.М. и Х.С., представлява част от
поземлен имот с идентификатор 77181.23.128, отразен със зелена плътна линия на
приложената към заключението скица, която следва да се счита за неразделна част
от решението по делото. В скицата с червен цвят е обозначена и процесната
сграда, предмет на делото.
Имайки предвид данните от експертното заключение, съдът счита и че
процесната сграда представлява самостоятелен обект на право на собственост,
който може да бъде придобит чрез сделка или придобивна давност. Съгл. пар.1,
т.1 от ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в
сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена
част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение. Т.е основни характеристики на
самостоятелния обект на правото на собственост е обособеността му и възможността
му да се ползва самостоятелно. Заснемането на обекта със самостоятелен
идентификатор само по себе си не доказва, че той е обособен като обект на
правото на собственост, поради което в случая липсата на идентификатор на
процесната сграда не означава, че същата не съставлява самостоятелен обект на
право на собственост. Също така съгласно чл. 40, ал.1 от ЗУТ всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Следователно, имайки предвид
гореизложеното и съгласно данните от заключението по съдебно-техническата
експертиза, съдът счита, че процесната сграда разполага с необходимата
обособеност, възможност за самостоятелно използване, притежава също така необходимите
съгл. ЗУТ помещения, поради което съдът счита, че отговаря на законовите
изисквания за самостоятелен обект на правото на собственост и може да бъде
придобита по давностно владение. В този смисъл е и Решение №261/23.10.2013 по
дело №3777/2013 на ВКС, ГК, I г.о.
Тук също така следва да се изкоментира
и нормата на чл.92 ЗС, предвиждаща, че собственикът на
земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако не е установено
друго. От своя страна разпоредбата на чл.63 ЗС урежда възможността
собствеността върху земята и построеното в нея да не принадлежи на един
собственик. В разглеждания случай несъмнено се установи, че спорната сграда е
построена в съсобственото между ответниците (с изключение на отв.Община
Харманли) дворно място, но
гореустановените обстоятелства налагат извод, че презумпцията по чл.92 ЗС е
оборена. В Решение № 679/11.04.67 г.
по гр. д. № 2077/66 г. на ВС, I г.о. е прието, че
правото на строеж може да се отстъпи и с тъй наречените търпими действия -
когато собственикът на земята допусне трето лице да строи за себе си сграда и
не му пречи на владението на сградата в продължение на десет години. В този
случай лицето, което е построило сградата за себе си, става неин собственик по
давност. Това разрешение, възприето и в по-новата практика на ВКС /Решение № 399 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1203/2010 г., I г. о., ГК/, е израз на съчетаното
прилагане на институтите на приращението, придобивната давност и
суперфициарната собственост. Не във всички случаи собственикът на земята е
собственик и на постройката върху нея. Разделна собственост може да се създаде било
чрез учредяване на право на строеж, било при прехвърляне на собствеността на
сградата отделно от мястото, било чрез придобиване само на сградата по давност.
Възприето е, че когато собственикът на земята допусне трето лице да строи в
имота му за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това
не попречи в продължение на десет години на владението на сградата от това
трето лице, също възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива
сградата по давност. Това разрешение следва да се приложи и в разглеждания
случай с оглед установените по делото факти, че е налице отстъпване на право на
строеж с т.нар.търпими действия - съсобствениците
Х.М., Ю.М.,
Т.М. и Х.С. са
допуснали
ищците Н.М. и М.М. да построят масивната жилищна
сграда за себе си, като преди това са им разрешили
строителството на къщата в тази част от дворното място и същата
е
построена
там в
съответствие с постигнатото по между им
съгласие.
Упражняваната от ищците фактическа власт върху сградата се
квалифицира от съда като владение по смисъла на чл.69, ал.1 ЗС, тъй
като несъмнено ищците М. са упражнявали фактическата власт за
себе си, а не и за другите съсобственици на
земята.
Така, с упражняваното владение в период повече от 10 години, считано от
По
делото не се ангажираха доказателства относно законността на строителството на
процесната сграда, но следва да се отбележи, че този въпрос е иррелевантен за
настоящия спор по следните съображения: В Решение № 1406 по гр.д. №
448/2007 г., ІІ г.о., ВКС и в Решение № 233 по гр.д. №
195/2012 г., ІІ г.о., ВКС се
приема, че незаконно построената сграда не е предмет извън оборота и продажбата
й не е забранена от закона, като в закона липсва изрична забрана за продажбата
на незаконен строеж, поради което дори и имотът да е бил построен без надлежни
строителни книжа и без възможност за снабдяване с удостоверение за
търпимост по парагр.16 от ПЗР на ЗУТ, същият може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка и обект на придобивна давност. Следователно и незаконно
изграден обект може да бъде прехвърлен чрез разпоредителна сделка и тя не е
нищожна, поради което такъв обект може да бъде придобит и на друго основание –
давностно владение. Съгласно цитираните решения въпросът дали строежът е
законен или не е относим към възможността за премахването му, но не и към
правото на собственост на незаконната сграда. Следва да се добави още, че кога
един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се определя от техническите
органи съгласно относимите строителни правила, съответно незаконният строеж
подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от
компетентните органи – чл. 225 и
225а ЗУТ. В този смисъл е и Решение №280/06.12.2016
по дело №2394/2013 на ВКС, ГК, IV г.о.
Предвид установеното
давностно владение върху процесната къща от страна на ищците
Н.М. и М.М.,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и
необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху имота, при това с
намерение за държането му като свой собствен съгл. чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за
доказано придобиването от страна на ищците правото на
собственост върху тази сграда на основание давностно владение.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Разноски не следва да се
присъждат предвид липсата на искане в тази насока.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответниците Х.Ю.М., ЕГН:********** ***, Ю.Ю.М.,
ЕГН:********** ***, Х.Ю.С., ЕГН:********** ***, Т.Ю.М., ЕГН:********** ***, ЕИК:00903939, с адрес
гр.Харманли, пл. ***, представлявана от
Кмета М. К., че ищците Н.А.М., ЕГН:********** и
М.Х.М., ЕГН:**********,*** са
собственици на основание давностно владение на сграда, представляваща еднофамилно
жилище на един етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня,
тоалетна, и тавански подпокривен етаж, състоящ се от две стаи и хол, със застроена площ от 95.00 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 77181.23.128, с площ на ПИ 1520 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, при граници на
поземления имот: имоти с
идентификатори 77181.23.127, 77181.23.140, 77181.23.129 и
77181.23.368, отразена с червен цвят на скица-извадка към заключението на вещото лице
инж.Д.Т. по съдебно-техническата експертиза, съставляваща неразделна
част от решението.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|