РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Бургас, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20242120104339 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.128, т.2 от КТ, предявен от Н. И. Ц. против ”Валмар Ойл” ЕООД.
Ищецът твърди, че работи при ответника на длъжност “корабен агент” по Трудов
до-говор № 16/30.09.2021г., с последно изменение от 29.12.2023г. Твърди и че работодателят
не му е платил дължимото за месец май 2024г. трудово възнаграждение в размер на 933 лв.
Мо-ли Съдът да го осъди да стори това. Претендира законната лихва и деловодните
разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага съображения за липса на валидно трудово правоот-
ношение между страните, евентуално – че дължимото трудово възнаграждение е платено на
ищеца, както и че ако това не е стореното, то същото следва да бъде присъдено в нетен, а не
в претендирания с исковата молба брутен размер. Иска от Съда да отхвърли претенцията из-
цяло или частично.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, и
с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
С исковата молба е представен Трудов договор № 16 от 30.09.2021г., сключен между
ответника /работодател/ и ищеца /служител/, като безсрочен – с 6-месечен срок за изпитване,
уговорен в полза на дружеството, по силата на който Ц. се е задължил да престира труд на
длъжност ”корабен агент”, считано от 01.10.2021г., срещу трудово възнаграждение в раз-мер
на 760 лв. на месец.
1
Представени са още Длъжностна характеристика от същата дата и Справка за прието
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 01.10.2021г.
С допълнителни споразумения, сключени от страните на 29.12.2022г. и 29.12.2023г.,
трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено, съответно – на 780 лв. и 933 лв.
Не се спори между страните, че подписът на представляващия дружеството – управи-
теля му В. Д. К, макар и изпълнен от лицето, не е положен лично от него в горните
документи, а е пренесен с гумен печат.
От приетата по делото справка за всички, регистрирани в НАП, трудови договори на
ищеца, се установява, че процесният е прекратен на 31.05.2024г., а на 28.05.2024г. Ц. е
сключил друг – със ”Сий Шипинг” ЕООД, гр.Бургас, действащ и към настоящия момент.
Представено е платежно нареждане от 30.04.2024г., с което ответникът е изплатил на
ищеца нетно трудово възнаграждение за месец април 2024г. в размер на 723.98 лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел – Станчо Стоянов, безспорно се ус-
тановява, че през месец май 2024г. ищецът е престирал труд за ответното дружество, а след
като е сключил трудов договор с настоящия си работодател, е продължил да изпълнява съ-
щите трудови функции и за него.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Безспорно се установява по делото, че за времето от 01.10.2021г. до 31.05.2024г. меж-
ду страните е съществувало твърдяното в исковата молба трудово правоотношение, основано
на сключения от тях трудов договор и допълнителните споразумения към него.
Трудовият договор е вписан в регистъра на заетостта при НАП съобразно разпоредба-
та на чл.62, ал.3 от КТ.
Същият, според настоящия съдебен състав, е действителен – отговаря на изисквания-
та на чл.62, ал.1 и чл.66 от КТ – за форма и за съдържание.
Обстоятелството, че в екземпляра, предаден на служителя, подписът на управителя
на дружеството е положен с печат, а не е изпълнен саморъчно, е ирелевантно, още повече че
съ-гласно разпоредбата на чл.75, ал.1 от КТ, ако трудовият договор бъде обявен за
недействите-лен /по съдебен ред – чл.74, ал.2 от КТ/ и служителят е действувал
добросъвестно при сключ-ването му, както в настоящия случай, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат
както при действителен трудов дого-вор.
Безспорно се установява по делото и че през месец май 2024г. ищецът е полагал труд
за ответника.
При негова доказателствена тежест, ”Валмар Ойл” ЕООД не е ангажирало надлежни
доказателства да е заплатило на Ц. дължимото трудово възнаграждение, а и не твърди да е
сторило това.
При това положение, следва да се приеме, че предявеният иск за сумата от 933 лв. /по
допълнителното споразумение от 29.12.2023г./ е основателен и следва да се уважи изцяло.
2
Съобразно константната съдебна практика, няма пречка трудово възнаграждение да
се присъжда в брутен размер, когато това изрично е посочено в диспозитива на съдебния
акт.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разнос-ки – 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, което с оглед цената на иска,
фактичес-ката и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни
заседания и извър-шената от пълномощника юридическа дейност, не е прекомерно,
респективно – възражение-то на дружеството по чл.78, ал.5 от ГПК за това е неоснователно,
а по сметка на РС Бургас – ДТ от 50 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Валмар Ойл” ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.Б, ул.”” № да заплати на Н. И. Ц., ЕГН: **********, гр.Б, ул.“ сумата 933 лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2024г., дължимо
по сключен между тях Трудов договор № 16/30.09.2021г., прекратен на 31.05.2024г., ведно
със законната лихва считано от 28.06.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от
500 лв. – разноски по делото за ад-вокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас –
държавна такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от посочения в съдебното заседание ден на обявяването му – 29.01.2025г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3