№ 4822
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110153756 по описа за 2022 година
Ищецът [фирма] е предявил срещу Т. Я. П. установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1036,99 лв.
– съответната стойност /1/2/ от доставената от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2022г. до
изплащане на вземането, сумата 144,25 лв. - мораторна лихва върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 04.04.2022 г., сумата 39,40 лв. - съответната стойност
/1/2/ от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2022г. до изплащане на вземането,
сумата 7,25 лв. - мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21014/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. В съдебно заседание на 07.02.2023 г. конкретизира, че претенциите
спрямо ответника са за съответната част /1/2/ от доставената топлинна енергия и услуга
дялово разпределение в процесния период за процесния имот. Ето защо моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът Т. Я. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който предявените искове се оспорват. Твърди, че не е клиент на ТЕ. Имотът се ползвал от
другия наследник. Иска спиране на производството до приключване на делбено дело №
38087/2015 г. по описа на СРС. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с
определение от 26.01.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 21014/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълен идентитет между
периодите и основанието на претенциите в исковото и заповедното производство.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
С протоколно определение от 07.02.2023 г. е отделено като безспорно и признато
между страните, че Т. Я. П. е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Отделно
същото се установява от представените и приетите по делото документи – вкл. и
представените копия от решение по гр. д. № 38087/2015 г. по описа на СРС и решение по гр.
д. № 68751/2015 г. по описа на СРС. Ответникът признава, че съсобственик на процесния
имот, находящ се в [адрес] и с представената по делото нотариална покана /л. 62/, което
съдът цени като извънсъдебно признание на неизгодно за страната обстоятелство.
Възражението в отговора на исковата молба относно фактическия ползвател на
процесния имот съдът намира за неоснователно. Обстоятелството дали ответникът
фактически е ползвал топлоснабдения имот за исковия период е ирелевантно. Така
придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок
и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения
имот. Без значение към премета на спора е обстоятелството дали ответникът е живял в
имота през исковия период, доколкото отговорността му се претендира по силата на
презумирания договор за продажба на топлинна енергия, а задължението за плащане е
обусловено единствено от обема на доставената в имота топлинна енергия. Същото не
отпада в случай, че фактически ползвател на топлинната енергия е само единият от
2
съсобствниците /изключение е разгледаната в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, хипотеза на договорни правоотношения с
трето ползващо лице, каквато не е налице в настоящия процес/. Не води до противен извод
представеното към исковата молба заявление с вх. № от 26.03.2019 г., с което В. Л.-П. е
уведомила ищеца, че във фактурите издавани за дължими суми следва да бъде включена и
Т. Я. П., която отговаряла за плащанията на 1/2 от дължимите суми. Представеното
уведомление има декларативен характер. С него се уведомява ищецът, че имотът е
съсобствен на две лица, но същото не доказва наличието на договорни правоотношение
единствено между ищеца и другия съсобственик. По делото не се твърди и не се установява
В. Л.-П. да е подала молба-декларация за открИ.не на партида в ищцовото дружество на
нейно име. Оттук и съдът намира, че всеки съсобственик отговаря за своята част от
задълженията за ТЕ, а кой фактически е ползвал имота е въпрос на вътрешни отношения
между тях. Останалите съсобственици могат да търсят обезщетение от ползващият
съсобственик, вкл. за суми, за които те бъдат осъдени като задължения за консумативни
разходи.
Ето защо, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице
да заплащат съответната стойност на потребената в имота топлинна енергия е и ответникът
по делото в качеството му на собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и Т.
Я. П., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна
енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на
клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач [фирма], в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
3
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 5 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО. Показанията на
уредите са с дистанционен отчет и не се нанасят на хартиен носител. ТЕ отдадена от сградна
инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за
разпределение на кубатурата на сградата. В процесния имот имало монтирани два броя
водомери за топла вода, които са отчетени на 12.05.2019 г. с подпис на потребител в
процесния период. За отчетни периоди 19/20 г. и 20/21 г. не е осигурен достъп за отчет на
водомерите и е начислена служебно ТЕ за БГВ за един брой потребител на топла вода. По
делото от третото лице-помагач са представени протоколите за неосигурен достъп от 2020 г.
и 2021 г. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г.
Общият топломер в абонатната станция с фабричен № 4024084 е бил с изтекъл срок на
годност за периода 09.2019 г. – 05.2020 г. От ТР София-Изток не са предоставили на вещото
лице свидетелство за метрологична проверка на топломера. Същият е сменен с нов топломер
м. 06.2020 г. вместо през м.09.2019 г. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се
извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според нормата на чл. 44, т.
1 ЗИ се забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е
установена и надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на
топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да докаже
годността на измервателното средство при наличие на изрично оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна. Непроведеното пълно и главно доказване от страна на
ищеца за годността на топломера в абонатната станция за периода м.09.2019 г. – м. 05.2020
г., води до неблагоприятни последици за ищеца. Не се установява по делото, че за периода
м.09.2019 г. – м. 05.2020 г. общият топломер в сградата, в която се намира процесният имот
е бил редовен, а отчетената от него топлинна енергия има отношение към множителите във
формулите по Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост.
Нередовността на топломера, липсата на данни за последваща проверка съобразно ЗИ преди
замяната на топломера, води до невъзможност за преценка дали същият е бил годен или не,
поради което и не се доказва дължимостта на отчитаните суми за периода след изтичане
срока на годност на топломера.
Съдът възприема варианта, дадено от вещото лице У., съгласно който изчисленията са
направени само за периода м.05.2018 г. –м.08.2019 г. и м.06.2020 г. – м.04.2021 г. Съдът
кредитира СТЕ. Същата не е оспорена, не противоречи на останалите доказателства по
делото. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
4
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.
Оттук и от изчисленията на СТЕ се установява, че за периода м.05.2018 г. –м.08.2019 г.
и м.06.2020 г. – м.04.2021 г. при отчитане на изравнителните сметки е ползвана топлинна
енергия на стойност 1523.10 лв.
Липсват твърдения и доказателства за заплащане на дължимата сума. От така
определения общ размер 1523.10 лв. - Т. Я. П. отговаря за 1/2 или за 761.55 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 1036.99 лв. и за периода от м.09.2019 г. до
м.05.2020 г. искът ще се отхвърли. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2022 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи, а и същият не е оспорен от ответника с отговора на исковата молба. За
процесния период от м.03.2019 г. до м.04.2021 г. при ищеца за услугата дялово
разпределение е начислена сума в общ размер на 78.80 лв. /3 месеца по 2.87 лв. на месец, 12
месеца по 3 лева на месец, 2 месеца по 3.10 лв. на месец и 9 месеца по 3.11 лв./. Освен че
стойността на начислената такса не е оспорена с отговора на исковата молба, то и при
съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема,
че начисляваните месечни стойности в размер на средно около 3 лв. на месец съответстват
на извършена работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по
описа на СГС.
Т. Я. П. отговаря за 1/2 от дължимата сума. Ето защо претенцията за дялово
разпределение срещу ответника е основателна в цялост за сумата от 39.40 лв.,
представляваща услуга дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2021 г. Върху
уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
5
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че [фирма] начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество –
решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 12.12.2022
г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. №
8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа
на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен
калкулатор на интернет страницата на НАП съдът определи обезщетението за забава върху
дължимата сума за ТЕ за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019 г.,както следва: за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 20.61 лв. и за периода от 09.04.2020 г. до
04.04.2022 г. в размер на 83.14 лв. или общо в размер на 103.55 лв.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница в размер на 370.36 лв. /видно
от неоспорената СТЕ за периода е м.05-м.08.2019 г. е дължима само сума за БГВ в размер на
370.36 лв./. За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение за
забава върху уважената главница за периода от 15.09.2020 г. до 04.04.2022 г. По реда на чл.
162 ГПК с използване на електронен калкулатор на интернет страницата на НАП съдът
определи обезщетението за забава в размер на 58.34 лв.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница в размер на 725.41 лв. /видно
от неоспорената СТЕ към дължимите суми за сградна инсталация и отопление за периода
м.06.2020 г. – м.04.2021 г. е добавена и дължимата сума за БГВ за този период в размер на
377.42 лв./. За вземанията по общата фактура от 31.07.2021 г. се дължи обезщетение за
забава върху уважената главница за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2022 г. По реда на чл.
162 ГПК с използване на електронен калкулатор интернет страницата на НАП съдът
определи обезщетението за забава в размер на 40.71 лв.
6
Или общо дължимото обезщетение за забава е 202.60 лв. /103.55+58.34+40.71/. Т. Я. П.
отговаря за 1/2 от дължимата сума. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу
ответника е основателна за сумата от 101.30 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
за периода от 09.04.2020 г. – 04.04.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от
144.25 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 7.25 лв. за
периода 01.05.2019 г. – 04.04.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 297.92 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /по съразмерност от
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за заплатена ДТ – 49.12 лв. и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, от които относими спрямо вземанията на ответника са
1/2 от сумите или сума в размер на 49.56 лв. От сумата в размер на 49.56 лв. по
съразмерност на ищеца за заповедното производство ще се присъди сума в размер на 36.42
лв.
Ответникът претендира разноски за заплатено адв. възнаграждение в размер на 600 лв.-
представени са доказателства за заплащането на сумите. С исковата молба е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираното възнаграждение. При преценка на
фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че възражението за
прекомерност е основателно и следва да се уважи. Заплатеното възнаграждение по гр. д.
следва да се намали до 430 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. По съразмерност на ответника ще се присъди адвокатско
възнаграждение за производството в размер на 114.04 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в [адрес], срещу Т. Я. П., ЕГН **********, с адрес [адрес],
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове, че Т. Я. П. дължи на [фирма] следните суми: сумата 761.55 лв. – главница,
представляваща съответната част /1/2/ от доставената топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 31.08.2019 г. и 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., за имот, находящ се в [адрес], ап.
3, аб. № ***, сумата 39.40 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.03.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2022 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 101.30 лв. – обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. –
04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 21014/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 761.55 лв. до пълния предявен размер
от 1036.99 лв. и за периода от м.09.2019 г. до м.05.2020 г., иска за обезщетение за забава
7
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 101.30 лв. до
пълния предявен размер от 144.25 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 7.25 лв. за периода 01.05.2019 г. – 04.04.2022
г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Я. П., ЕГН **********, с адрес [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, разноски за исковото производство в размер на 297.92 лв. по съразмерност, както и
разноски за заповедното производство в размер на 36.42 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [адрес] да
заплати на Т. Я. П., ЕГН **********, с адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 114.04 лв. разноски по делото по съразмерност.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК ***** като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8