Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1685 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба, депозирана от „М. М.“ ЕООД, ЕИК....., чрез А. Д. Х. – управител, с адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Пловдив, ул. „Ц. К.“ № 8, ет. 4, срещу Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество има ликвидни и изискуеми парични вземания спрямо първия ответник - Д.П.П. и се явява негов настоящ взискател по изпълнително дело № ..., образувано и висящо пред ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд П., а именно: 166245 лева - главница; 120265,14 лева законна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 04.04.2019 г.; 13325 лева присъдени разноски и 11151,54 лева разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ, дължими към 04.04.2019 г., като към момента на завеждане на ИМ първият ответник не разполага с достатъчно секвестируемо имущество, от което дружеството-взискател да удовлетвори принудително изброените парични вземания.
Твърди се, че с определение от 26.08.2016 г. по ч.гр.д. №3016/2016 г. по описа на Районен съд П., е вписан в съответната книга при PC П., извършеният от страна на Д.П.П. отказ от наследството на неговия баща - П. Д. П., ЕГН **********, починал на 19.08.2016 г., за което последно обстоятелство е бил съставен Акт за смърт № 0809/19.08.2016 г. С така извършения отказ от наследство, от страна на първия ответник, същият се е лишил от съответните полагащи му се вещни права на собственост - част от наследството на починалия негов баща - П. Д. П., а именно 1/6 ид. част от правото на собственост върху Апартамент № 91 от жилищен блок в гр. П., на ул. ”В. А.” № 11 и Мазе № 4 от същия блок, подробно индивидуализирани, като е уточнено, че описаният апартамент е придобит приживе от починалия наследодател - П. Д. П. по време на брака му с третия ответник - И.Н.П., за което обстоятелство е съставен Нотариален акт за покупка па недвижим имот № 5, том I, дело № 16/1977 г.; както и 1/8 ид. част от правото на собственост върху следните сгради: административна сграда /склад/ със застроена площ от 186 кв. м.; сграда със застроена площ от 22 кв. м.; сграда-котелно, агрегатно със склад, със застроена площ от 223 кв. м.; всички изброени сгради законно построени в поземлен имот с № ... в землището на с. Б., Община П., обл. Пазарджишка, местност „И.“, V-та категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: 000165-оранжерия; №000201- път III кл.; № 000158-друг вид отпадъци: №000176 - нива: № 000206 - Полски път; № 000205 - ЖП линия. По отношение на последните недвижими имоти е уточнено, че 3/4 ид. ч. от собствеността върху тях е придобита приживе от починалия наследодател - П. Д. П. по време на брака му с третия ответник - И.Н.П. по силата на Нотариален акт за покупко- продажба №24. том 1. рег. №415. дело № 21/2003 на Нотариус рег. № 422, вписан в СВ гр. П. под № 107, том І, вх. рег. № 286, дело № 163/2003 г.. Твърди, че едновременно с извършения от първия ответник отказ от наследство, на основание чл.53 от Закона за наследството ЗН/ с изброените по-горе идеални части, останалите призовани към наследяване наследници по закон на общия наследодател, а именно: Д.П.П. - низходящ син на общия наследодател и преживялата съпруга - И.Н.П., са получили по равно увеличение на полагащия им се по закон дял от наследството и в частност от изброените по-горе недвижими имоти. Ищецът посочва, че узнал за извършения отказ от наследство на дата 12.07.2018 г., след справка в електронния портал за достъп до съдебни дела, администриран от Районен съд П., извършена чрез адв. Г.Н. *** на същата дата.
Твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том IV, рег. № 7689, дело № 640/24.11.2016 г. на Нотариус рег. № 422, вписан в СВ гр. П., под № 87, том 37, вх. рег. № 11507, дело № 6054/2016 г., вторият ответник - Д.П.П. безвъзмездно е прехвърлил на своята майка - третия ответник, придобитите по наследство от починалия общ наследодател П. Д. П. - 1/4 (3/12) ид. ч. от правото на собственост върху описания по-горе апартамент № 91 и 3/16 ид. ч. от описаните по-горе сгради, в които части са били включени и съответните 1/12 ид. ч. и 1/16 ид. ч. от описаните недвижим имоти, с които на основание чл.53 ЗН е бил увеличен наследствения дял на Д.П.П. в резултат на извършения отказ от наследство от страна на Д.П.П.. Посочва, че разпореждайки се по този начин страните по договора за дарение недобросъвестно увреждат кредитора, осуетявайки възможността му да насочи принудителното изпълнение по цитираното изпълнително дело срещу описаните недвижими имоти за удовлетворяване на своите парични вземания.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, по силата на което да унищожи извършения от страна на първия ответник - Д.П.П. отказ от наследството на баща му - П. Д. П., ЕГН **********, починал на 19.08.2016 г., вписан надлежно в Книгата за отказите от наследство при PC П. въз онова на Определение от 26.08.2016 г. по ч.гр.д. №3016/2016 г. по описа на Районен съд П., както и да прогласи за относително недействителен по отношение на дружеството - кредитор - "М. М." ЕООД, Договор за дарение, сключен под формата на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №182, том IV. peг. № 7689, дело № 640/24.11.2016 на Нотариус peг. № 422, вписан в СВ гр. П., под № 87, том 37, вх. рег. № 11507, дело № 6054/2016 г., между втория ответник - Д.П.П. и третия ответник - И.Н.П., по отношение 1/12 ид. ч. от правото на собственост върху Апартамент № 91, находящ се в гр. П., на ул. „В. А.“ №11, състоящ се от спалня, дневна, кухня, антре баня и тераса, с обща квадратура от 56.49 кв. м.. ведно с 0.69% ид. части от общите части на сградата, който апартамент съставлява самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.1365.1.43 по КК и КР на гр, П., с административен адрес: гр.П., п.к. 4400, ул.”В. А."" №1. вх. А. етаж 7, ап.91, Община П., Област Пазарджишка, с предназначение: Жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.503.1365.1.44; под обекта: 55155.503.1365.1.40; над обекта: 55155.503.1365.1.46; разположен на едно ниво в осеметажна жилищна сграда 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор: 55155.503.1365 по КК и КР на гр. П. и Мазе № 4, находящо се в гр. П., на ул. „В. А.“ №11 /от същия блок/, както и върху 1/16 ид. ч. от правото на собственост върху следните сгради: административна сграда /склад/ със застроена площ от 186.00 кв.м.; сграда със застроена площ от 22.00 кв.м.; сграда-котелно. агрегатно със склад, със застроена площ от 223.00 кв, м.; всички изброени сгради законно построени в поземлен имот с № ... в землището на с. Б., общ. П., обл. Пазарджишка, местност "И.", V-та категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: 000165- оранжерия; №000201-път III кл.; №000158-друг вид отпадъци; №000176-нива: №000206-Полски път; №000205-ЖП линия.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Н. *** поддържа исковата молба и моли съдът да уважи предявената искова претенция, като основателна и доказана. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.П., чрез адв. Н.И.П., с който оспорва изцяло предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Твърди, че не е спазен срокът по чл.56, ал.2 от Закона за наследството, както и че не съответства на действителните факти, че ищецът бил узнал за извършения отказ от наследство на 12.07.2018 г. след извършена справка в електронния портал за достъп до съдебни дела на Районен съд П., извършена чрез адв. Н. на същата дата. Във връзка с горното излага аргументи. По отношение на втория иск твърди, че не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД, тъй като ищецът няма качеството на кредитор по отношение на страните по Договор за дарение, обективиран в нот. акт № 182, том IV, per. № 7689, дело № 640/2016 г. - Нотариус с per. № 422. Сочи, че в настоящия случая разпоредителните действия по цитирания нотариален акт не са извършени от Д.П. като длъжник на ищцовото дружество, а са извършени от трети лица – другите двама ответника.
В проведеното последно съдебно заседание ответникът Д.П. – редовно уведомен не се явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Д.П.П. и И.Н.П., чрез назначения им особен представител адвокат Т.З. ***, с който оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Излага съображения.
В проведеното съдебно заседание ответниците Д.П.П. и И.Н.П., чрез назначения им особен представител адвокат Т.З. *** оспорва предявените искове. Представя писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетoто по
делото като писмено доказателство удостоверение с изх. № 5902/04.04.2019 г. по
изпълнително дело № ..., по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд П., се
установява, че ответникът Д.П.П. в качеството на длъжник има задължения към
ищцовото дружество, в размер както следва: 166245 лева - главница; 120265,14
лева законна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 04.04.2019 г.; 13325 лева
присъдени разноски и 11151,54 лева разноски в изпълнителното производство по
ТТРЗЧСИ, дължими към 04.04.2019 г..
По делото е приложено извлечение от портал за достъп до съдебни дела Районен съд П. извършени от Г.Н. Нестеров в периода от 01.03.2017 г. до 01.04.2019 г., в което на позиция № 4 и № 5 е отразен достъп до гр. д. № 3016/2016 г. по ЕГН ********* по описа на РС П. на 12.07.2018 г., съответно в 12:19 часа и 12:24 часа.
От приложеното по делото гр. д. № 3016/2016 г. по описа на РС П. се установява, че съдът по молба на първия ответник Д.П.П. е вписал направения от последния отказ от наследството, оставено от покойния му наследодател П. Д. П., ЕГН **********, починал на 19.08.2016 г., за което е съставен Акт за смърт №0809/19.08.2016 г., в Книгата за отказ от наследство при РС - гр. П..
От удостоверение с изх. № 3499/22.08.2016 г., издадено от общ. П. се установява, че наследници на П. Д. П., ЕГН **********, починал на 19.08.2016 г. са тримата ответника - И.Н.П. – съпруга; Д.П.П. – син и Д.П.П. – син.
По делото е прието като писмено доказателство Нотариален акт за покупка па недвижим имот № 5, том I, дело № 16/1977 г., от който се установява, че П. Д. П.-наследодателят на ответниците, е придобил правото на собственост върху процесните апартамент № 91 и маза № 4.
От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 24, том 1, рег. № 415, дело № 21/2003 г. на Нотариус рег. № 422, се установява, че общият наследодател П. Д. П. е придобил правото на собственост върху ¾ ид. ч. от процесните недвижими имоти, както следва: административна сграда /склад/ със застроена площ от 186 кв. м.; сграда със застроена площ от 22 кв. м.; сграда-котелно, агрегатно със склад, със застроена площ от 223 кв. м..
По делото е приложен Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том IV, рег. № 7689, дело № 640/24.11.2016 г. на Нотариус рег. № 422, от който се установява, че вторият ответник - Д.П.П. дарява на своята майка - третия ответник И.Н.П., придобитите по наследство от починалия общ наследодател П. Д. П. - 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху процесния апартамент № 91 и 3/16 ид. ч. от процесните административна сграда /склад/ със застроена площ от 186 кв. м.; сграда със застроена площ от 22 кв. м.; сграда-котелно, агрегатно със склад, със застроена площ от 223 кв. м..
За изясняване на фактическата страна на спора по делото е разпитан в качеството на свидетел лицето М. Г. М. – сина на управителя на ищцовото дружество.
От показанията на свидетеля М. М. се изяснява, че неговата майка – А. Х.управителят на ищцовото дружество е узнала за отказа от наследство, направен от ответника Д.П. в същия ден или в деня следващия този, в който адв. Н. извършил справка по делото, което било към средата на месец юли 2018 г.. Изяснява как се е случило това – свидетелят направил среща с адвокат Н., който извършил справка в служба „Архив“ при РС П., след което и справка в електронния портал на съда, като причината била, че свидетелят „чул“ седмица-две преди това, че ответникът се отказал от наследството си, тъй като последният се „хвалил по града“. При анализа на свидетелските показания съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК – свидетелят е син на управителя на ищцовото дружество. Съобразявайки горното и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с искове с правно основание чл.56 ЗН срещу първия ответник Д.П.П. и чл.135 ЗЗД срещу ответниците Д.П.П. и И.Н.П..
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожение на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Според ал.2 искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от три години след отказа. От страна на ответника Д.П. е въведено възражение, че към момента на подаване на исковата молба /22.04.2019 г./ е бил изтекъл едногодишният срок, в който ищецът е имал правната възможност да предяви иска по чл.56 от ЗН. Съдът след като обсъди ангажираните от страните писмени и гласни доказателства прие, че съвкупният им анализ не навежда на извод, че преди 12.07.2018 г. – датата, на която от адв. Г.Н. Нестеров е извършена справка до портала за достъп до съдебни дела на Районен съд П., управителят на ищцовото дружество е имал знание за този факт. Самото узнаване предполага фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, които вече са се осъществили в действителността. В Решение № 536 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2009 г., ІV г. о., е възприето разбирането, че дори и да съществува възможност за узнаване на тези факти и обстоятелство, то това не е равнозначно на узнаване. В този смисъл съдът счита, че достигналата до свидетеля М. М.- син на управителя на ищцовото дружество, информация от неизвестни източници, че ответникът Д.П. е споделял, че се е отказал от наследството на баща си, не са факти, които биха могли да обусловят извод, че у ищеца е било налице знание за вече извършения отказ от наследство. Още повече, че по делото ответната страна не ангажира доказателства, които да внесат съмнение в така формирания извод. При тези данни съдът намира, че по делото не е доказано отказът да е доведен фактически до знанието на ищцата преди 12.07.2018 г., а искът по чл.56 от ЗН е предявен на 22.04.2019 г., поради което съдът приема, че е спазен едногодишният срок от узнаването и тригодишният срок от отказа. Следователно искът е предявен в разписания от законодателя срок и се явява процесуално допустим.
Относно неговата основателност, съдът намира следното:
Искът по чл.56, ал.1 от ЗН е конститутивен и представлява развитие на идеята на чл.133 ЗЗД - цялото имущество на длъжника, включително и това, което би получил по наследство, да служи за удовлетворение на кредитора. Искът по чл.56 от ЗН представлява и частен случай на общия Павлов иск по чл.135 от ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от него, в чл.56 ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е относително - то е по отношение само на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, в негова тежест е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа. То следва да е такова, че от него кредиторът да може да се удовлетвори. (В този смисъл е и Решение № 489 от 22.04.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2007 г., V г. о., Решение № 1281 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2007 г., II г. о., ГК и др.).
С оглед на горното, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че има качеството на кредитор спрямо ответника, както и че ответникът е направил отказ от наследство от покойния му наследодател. Ищецът следва да докаже датата на узнаването, съответно на извършването на отказа от наследство. Ответникът от своя страна следва да докаже наличието на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора независимо от направения от него отказ от наследството на баща си.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства- удостоверение с изх. № 5902/04.04.2019 г. по изпълнително дело № ..., по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд П., се установи, че ответникът Д.П.П. е длъжник на ищцовото дружество. Не се спори по делото, а и се констатира от приетото по делото Удостоверение за наследници, че ответникът Д.П. е законен наследник на П. Д. П., починал на 19.08.2016 г. Установи се също от представените писмени доказателства – документи за собственост, че приживе наследодателят на ответника Д.П. е бил собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти. Не е спорно, а и от приложеното по делото гр. д. № 3016/2016 г. по описа на РС П. се установи, че в особената книга на РС П. под №103/2016 г. е вписан отказът на Д.П. от наследството, оставено от баща му П. Д. П., починал на 19.08.2016 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че на първо място ищецът установи качеството си на кредитор на ответника, както и че качеството на кредитор на ищеца е възникнало преди отказа от наследство. За удовлетворяване на вземанията към ответника са предприети принудителни изпълнителни действия от ищеца, чрез конституирането му като взискател по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд. Несъмнено с отказа от наследството, останало от покойния му баща, ответникът намалява имуществото, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Длъжникът отговаря за всяко свое задължение с всичките си секвестируеми имуществени права, които притежава към момента на принудителното изпълнение, а не на възникване на задължението. Всяко едно намаляване или обременяване на длъжниковото имущество застрашава удовлетворяването на кредиторите и по тази причина законодателят установява редица институти за запазването му. Кредиторът може да насочи изпълнението си и към права, придобити от длъжника след възникването на задължението, а в случая правото на наследяване е възникнало с откриване на наследството – 19.08.2016 г. /чл. 1 от ЗН/ и като имуществено право също се включва в патримониума на длъжника. При упражняването му ответникът като негов титуляр може да получи оценими в пари блага - да придобие имуществени права, включени в състава на наследствената маса. Упражнявайки правото си на отказ от придобиване на тези имуществени права, наследникът намалява, или дори се лишава от имуществото в своя патримониум, съответно лишава кредиторите си от възможността да се удовлетворят от това имущество. Доколкото, отмяната на отказа от наследство е предвидена като защита на кредиторовия интерес, но представлява и значителна намеса в правната сфера на наследника, то същата следва да се допуска само при необходимост и при установяване на изрично предвидените в закона предпоставки. Преценката за наличието на тези предпоставки е свързана със съпоставяне на стойностите на собственото на длъжника-наследник секвестируемо имущество и размера на неговата задлъжнялост, както и дали е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, които са предявили вземанията си. (В този смисъл е съдебна практика на ВКС- Решение № 273 / 10.09.2010 г. по гр. д. № 382/2009 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 104 / 9.03.2011 по гр.д.№ 160 / 2010 г. на I-во г. о. на ВКС).
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че длъжникът има и друго имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. На първо място, ищецът не би могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, съответно да установи и да докаже дали същият е достатъчен. Последното би могло да се противопостави като възражение от ответника, доколкото наличието на имущество, при това достатъчно спрямо изискуемото вземане, е положителен факт, подлежащ на доказване от страната, която се позовава на него. В конкретния случай, ответникът не е противопоставил възражения в тази насока. В този смисъл от доказателствата по делото не може да се установи, че ответникът притежава друго имущество, освен наследеното, достатъчно да удовлетвори кредитора.
Както бе посочено по- горе за разлика от иска по чл. 135 от ЗЗД при конститутивния отменителен иск по чл. 56 от ЗН не е необходимо да се доказва знанието за увреждане от страна на длъжника.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване на отказа от наследство на ответника Д.П. и на ищеца следва да се предостави възможност да събере вземането си от наследственото му имущество. Предвид изложеното, предявеният иск по чл.56 от ЗН се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на втория иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен срещу ответниците Д.П.П. и И.Н.П. съдът намира следното:
Искът по чл.56 ЗН за унищожаване на отказ от наследството, както бе посочено, е специална хипотеза на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на увреждаща кредитора сделка. С уважаването на иска по чл.56 ЗН се счита, че отказът от наследство не е извършен от длъжника и кредиторът разполага с правото да се удовлетвори от наследствените имот, като уважаването му няма за последица приемане на наследството от името на отреклия се наследник, т.е. открива се възможност за кредитора да изпълнява върху чуждо на длъжника имущество. Това означава, че кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имотите и след осъществяване на публичната продан - да се удовлетвори от сумата, получена от проданта до размера на своето вземане. С конститутивния иск по чл.135 ЗЗД ищецът цели настъпването на една правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото като в случай, че търсената правна промяна е настъпила по друга причина, конститутивният иск по чл.135 от ЗЗД е недопустим, тъй като правната промяна не може да бъде предизвикана повторно. В тази връзка съдът приема, че доколкото целената от ищеца правна промяна е настъпила с уважаването на иска по чл.56 от ЗН, то претенцията по чл.135 от ЗЗД се явява недопустима и в тази част производството следва да бъде прекратено.
По отношение на разноските.
В настоящото производство ищцовото дружество е представлявано от адвокат. От представения по делото договор за правна помощ се установява, че договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 500 лева, като не е уговорено какъв размер от това възнаграждение се отнася за процесуално представителство по първия и втория иск, поради което съдът приема, че платеното възнаграждение следва да бъде разделено наполовина по всеки един от исковете, т.е. по 250 лева за процесуално представителство по иска с правно основание чл.56 ЗЗД и 250 лева по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. С оглед изхода на делото по иска по чл.56 ЗН, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените разноски в размер на 250 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 147,40 лева ДТ.
С оглед изхода на делото по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, на основание чл.78, ал.4 ГПК ответниците Д.П.П. и И.Н.П. имат право на разноски, но такива не се претендират.
Мотивиран от горните съображения съдът:
Р
Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл.56, ал.1 ЗН
по отношение на „М. М.“ ЕООД, ЕИК....., чрез А. Д. Х. – управител, с
адрес за връчване на съобщения и книжа гр. Пловдив, ул. „Ц. К.“ № 8, ет. 4, извършения от Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
отказ от наследство, останало от покойния му баща П. Д. П., ЕГН **********,
починал на 19.08.2016 г., за което е
съставен Акт за смърт №0809/19.08.2016
г., вписан в особената
книга на Районен съд П. под №106/2016 г. с Определение № 2086/26.08.2016 г., по
ч.гр.д. № 3016/2016 г. по описа на РС П..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1685 по описа за 2019 г. на Районен съд П., В ЧАСТТА му по отношение на предявените искове от „М. М.“ ЕООД, ЕИК....., чрез А. Д. Х. – управител, с адрес за връчване на съобщения и книжа гр. Пловдив, ул. „Ц. К.“ № 8, ет. 4 срещу Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** за обявяване на относителната недействителност по отношение на „Момичл М.“ ЕООД, ЕИК..... на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том IV, рег. № 7689, дело № 640/24.11.2016 г. на Нотариус рег. № 422, вписан в СВ гр. П., под № 87, том 37, вх. рег. № 11507, дело № 6054/2016 г. до размера на 1/12 ид. ч. от Апартамент № 91, находящ се в гр. П., на ул. „В. А.“ №11, състоящ се от спалня, дневна, кухня, антре баня и тераса, с обща квадратура от 56.49 кв. м.. ведно с 0.69% ид. части от общите части на сградата, който апартамент съставлява самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.1365.1.43 по КК и КР на гр,П., с административен адрес: гр.П., п.к. 4400, ул.”В. А."" №1. вх. А. етаж 7, ап.91, Община П., Област Пазарджишка, с предназначение: Жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.503.1365.1.44; под обекта: 55155.503.1365.1.40; над обекта: 55155.503.1365.1.46; разположен на едно ниво в осеметажна жилищна сграда 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор: 55155.503.1365 по КК и КР на гр.П. и Мазе № 4, находящо се в гр. П., на ул. „В. А.“ №11 /от същия блок/, както и до размера на 1/16 ид.ч. от следните сгради: административна сграда /склад/ със застроена площ от 186.00 кв.м.; сграда със застроена площ от 22.00 кв.м.; сграда-котелно. агрегатно със склад, със застроена площ от 223.00 кв, м.; всички изброени сгради законно построени в поземлен имот с № ... в землището на с. Б., общ. П., обл. Пазарджишка, местност "И.", V-та категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: 000165- оранжерия; №000201-път III кл.; №000158-друг вид отпадъци; №000176-нива: №000206-Полски път; №000205-ЖП линия.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „М. М.“ ЕООД, ЕИК....., чрез А. Д. Х. – управител, с адрес за връчване на съобщения и книжа гр. Пловдив, ул. „Ц. К.“ № 8, ет. 4 сумата в размер на 397,40 лева /триста деветдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, сторени съдебни разноски по иска с правно основание чл.56 ЗН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: