Р Е Ш Е Н И Е
№ 260763 30.11.2020г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на тридесети октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 1164 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на Х.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.М.,*** и адв. Д.К., АК
гр. Бургас – двамата с адрес : гр. Б., ***, срещу ГД „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.Й., с която се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1500 лева – увеличен размер на главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 300 часа извън
времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до предявяване на иска – 16.02.2020
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба – 17.02.2020г. до окончателното й плащане.
Ищецът сочи, че е
държавен служител на длъжност „***” *** в
Затвор I- ва категория гр. Бургас, от три години преди предявяване на исковата
молба. Работодател на лицето е ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство
на правосъдието. В молбата се сочи, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно,
при 5- дневна работна седмица. Посочено е и какво включва отработеното време,
съгласно чл. 16е от ППЗИНЗС, както и това, че според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС за неуредените от закона случаи се прилага ЗМВР. Ищецът твърди, че със
Заповед № 453/ 14.08.2014г. на Началника на Затвор Бургас е определено за
дежурните командири на отделения с режим на работа при 24 – часови смени да
започават работа в 08.00часа, като работното време съответно приключвало в
08.00часа. В същата тази заповед е
посочено, че началото на ежедневния инструктаж на наряда в затвора и
затворническите общежития става 15 минути преди работното време. Изброени са и
задълженията на дежурния надзирател. В исковата молба се описва, че след края
на инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството. От фактическа
страна ищецът твърди, че се явява за изпълнение на служебните си задължения 45
минути преди да встъпи в дежурство и остава след това дежурство за 60 минути,
за дейности предвидени с чл. 305, ал. 1, чл. 314, чл. 318 и др. от Правилника
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ППЗИНЗС/. Затова претендира заплащане на положения от него извънреден
труд. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание
от 30.10.2020 г. е прието увеличение на претенцията по размер от 200 лв. на 1500
лв., съгласно чл. 214 ГПК.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и по размер. Заявява се, че допълнителното
работно време и почивки за процесния период от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. е
регламентирано със заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на министъра на
правосъдието, в допълнение заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г., №
ЧР-05-120/21.04.2017 г. на министъра на правосъдието, както и с промените в
ППЗИНЗС. С изменението на чл. 305, ал. 1 от
ППЗИНЗС, ДВ бр. 20 от 2014 г., е
отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути
преди определеното за инструктаж време. Времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време,
съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС, като съответно при 24-часов наряд се
отчитат и заплащат 24 часа. Считано от 27.06.2014 г., съгласно чл. 187, ал. 5,
т. 2 и ал. 7 от ЗМВР, се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие-за
служители работещи на смени. Над тези часове, положеният извънреден труд не се
компенсира, защото е отменена нормата на чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. От
фактическа страна твърди, че след 11.05.2019 г. на служителите в наряд от
затвора Бургас се заплащат допълнително по 30 минути към отработеното време за
всеки 24 часов наряд, на основание заповед № Л-2271/11.05.2019 г. на главния
директор на ГДИН в последствие и на основание заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на
главния директор на ГДИН, която отменя предходната, но постановява същата
продължителност на работното време и заплащането му, т.е. времето за подготовка
и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е в
рамките на 30 минути и което време е включено в месечното възнаграждение.
Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Предявен е иск с правно основание
чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. чл. 187
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 176 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Бургаски районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните съществува служебно правоотношение, по
силата на което ищецът заема длъжността *** в Затвора Бургас, както и че през
процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Със заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за
главните надзиратели в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния
ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, време за
хранене – 90 минути, време за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични
почивки – по 15 минути на всеки четири часа. С т. 9 на същата заповед е
определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15
минути преди началото на работното време за конкретното работно място.
От представените по
делото заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015
г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, се установява определения ред
за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата
на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед от
21.04.2017 г. е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
По делото е
представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която
е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е
заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено
времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото е
разпитан като свидетел Д.Д.М. - *** в Затвора – Бургас, който посочва, че няма заповед и
нормативен акт, който задължава служителите да се явяват в определено време
преди започване на инструктажа. Командирът на отделение в ареста е длъжен да се
яви в 7:50 часа за инструктаж. От 01.07.2019 г. се явява в 7:50 часа, преди
тази дата - в 7:45 часа за инструктаж. Командирите на отделение в ареста
работят на 24-часов режим на работа. Работната смяна на затвора освен командир
на отделение в ареста има и командир на отделение в Затвора. Двамата командири
са подчинени на главния надзирател. Командирът на отделение в затвора извършва
проверка годността на служителите, а командирът на отделение в ареста се явява,
за да бъде инструктиран и не извършва никакви други действия и не инструктира. Подчинените
на командира на отделение в ареста са постовият на ареста и дежурният по арест
- двама души. Свидетелят посочва, че сутрешният инструктаж продължава около 5-7
минути. Вечерният инструктаж е много по-кратък, тъй като се инструктират от 4
до 6 служители и продължава 2-3 минути, не повече. След като приключи
инструктажът, приемането и сдаването между командира на отделението в ареста,
приемащ и сдаващ, продължава не повече от 10-15 минути. След като се сдадат
дежурствата, цялата отстъпваща смяна се явява в стаята за инструктаж. Там
отстъпващият главен надзирател освобождава след доклад цялата работна смяна.
Това продължава не повече от 5 минути. Свидетелят уточнява, че за период от
няколко месеца, може би през 2019 г. или началото на 2020 г., командирът на
отделение в ареста се е явявал лично да докладва на началника на затвора след
сдаване на смяната, след като бъде освободен от главния надзирател, като докладът
при началника на затвора продължавал не повече от 5 минути.
По делото е прието
заключението на вещото лице Г., по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, с
което се установява, че през процесния период за ищеца са отчетени 264 смени,
разпределени по месеци и видове дежурства – 24ч., 12ч. дневни и нощни и 8 ч.
дежурства. Вещото лице е установило, че за периода от 17.02.2017 г. до
01.07.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били
включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – м.02.2020
г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми,
съответстващи на отработено време от 19ч и 50 минути, които са приспаднати.
Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, както и
съответната средна часова ставка за всяка година.
При така събраните
доказателства съдът намира претенцията за частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл.
второ ЗИНЗС към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са
определени със заповеди на министъра на правосъдието. Видно от представените
такива е отбелязано, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение, като същото е уредено и в чл. 187, ал.
6 ЗМВР.
Съгласно чл. 16е,
ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се
спори и се установява от приетото заключение на вещото лице, че ищецът е
изпълнявал 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по график, както и че
регламентираното му работно време в процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8
ч. сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20 ч.
до 8 ч. и дневна – от 8 ч. до 20 ч. – при 12-часово дежурство. Съгласно заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в
затвора да започват 15 минути преди началото на работното време. Следователно ищецът
е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час
на дежурството му, което обстоятелство е признато от ответника с представения и
цитиран по-горе документ. Безспорно е по делото, че до 01 юли 2019 г., когато е
издадена заповед № 436/2019г. на началника на Затвора гр. Бургас, инструктажът
е започвал в 7.45 часа, а след това – в 7.50 часа. Това се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел. С оглед установеното, че
инструктажът е започвал 15 минути преди часа на дежурството и при съпоставяне с
определеното работно време на служителя, съдът приема, че за допълнително
отработено, следва да се признае именно това време преди 8 часа сутринта. Преценявайки
показанията на свидетеля и дейностите, които се извършват по време на
инструктажа, както и въпросите, които се обсъждат, съдът приема, че за
изпълнение на процедурите са необходими не повече от 15 минути. Неоснователно е
искането за познаване като отработено на времето за подготовка и привеждане във
вид, считано от 7.30 часа, тъй като извън посочените 15 мин инструктаж служителят
не изпълнява служебните си задължения, освен това тези дейности не са сред изброените
в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС.
След приключване на
смяната сдаващият командир на отделение в ареста има задължения, установени от
показанията свидетеля, които следва да бъдат кредитирани. От тях се установява,
че след края на дежурството предаването на смяната трае средно 10-15 минути и са необходими още поне 5 минути време за доклад
и освобождаване на работната смяна. Следователно след 8.20 часа служителите, в
частност командирът на отделение в ареста, е освободен. Ето защо, съдът приема
за доказано по делото обстоятелството, че на същия са необходими още 20 минути
извън работното му време, за да довърши и изпълни надлежно служебните си
задължения, които следва да бъдат част от отработеното време, за което му се
дължи възнаграждение.
С оглед горното
съдът приема, че при 24-часовите дежурства са установени по делото общо 35
минути /15минути преди смяната и 20 минути
след нея/, включени в отработеното време извън регламентираното работно време, за
периода до края на м. юни 2019 г., а за периода считано 01.07.2019 г. – общо 30
минути.
По отношение на 12-часовите
дневни дежурства не се доказва продължителност на работния процес извън
предвидените със заповед № 436/01.07.2019 г. – 30 минути. Доколкото по делото е
установено, че вечер се прави по-кратък отвод и инструктаж, съдът приема, че за
12-часова нощна смяна, 8-часова смяна, следва да се добавят 15 минути, което
също е съобразено с признатото в цитираната заповед № 436/01.07.2019 г.на
началника на затвора.
От заключението на
вещото лице е видно, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба на 17.02.2020 г. са заплащани и начислени във фишовете за
заплати на служителя суми за извънреден труд, съгласно заповед №
Л-2788/14.06.2019 г. и заповед № 436/01.07.2019 г., т.е. по 30 минути за
24-часови смени и 12-часови дневни смени, а за 12-часови нощни смени и 8-часовите
смени – по 15 минути.
Съдът счита за
нужно да отбележи, че приетото по делото заключение следва да бъде керидитирано
само в частта, в която е посочен размерът на нетното трудово възнаграждение за
един час с увеличение от 50% /часова ставка/, предвид различния размер на
отработеното време приет за установен по делото за всяко дежурство. Заключението
следва да бъде съобразено в частта относно броя и вида на отделните дежурства и
размера на часовата ставка, като
дължимото възнаграждение съдът ще определи съобразно правилата на чл. 162 ГПК.
Ето защо, намира за установени следните размери на задълженията:
За 2017 г. от м. февруари до м.
декември ищецът е положил 39 смени по 24 часа, 27 дневни 12-часови дежурства, 19
нощни 12-часови дежурства, и 6 броя 8-часови дежурства. Средното почасово
възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 6.25 лева на час. За
допълнително отработените 35 минути на всяко 24-часово дежурство се дължат по 3.645
лв., или 142.16 лв. за положените 39 смени. За допълнително отработените
30 минути на дневно 12-часово дежурство се дължат по 3.125лв., или 84.37лв.
За отработеното време по 15 минути на нощно 12-часово дежурство, 8-часово
дежурство се дължат по 1.56 лв., т.е. за общо 25 смени съдът определи сумата от
39 лв. Следователно за 2017 г. искът е основателен до размера от 265.53 лв. за 2550 минути или 42 часа и
30 мин.
За 2018 г. от м. януари до м.
декември ищецът е положил 72 смени по 24 часа и 5 осемчасови дежурства.
Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 6.98 лева
на час. За допълнително отработените 35 минути на всяко 24-часово дежурство се
дължат по 4.07 лв., или 293.04 лв. За отработеното време по 15 минути за
осемчасово дежурство съдът определи сумата от общо 8.73 лв. Следователно за 2018
г. искът е основателен до размера от 301.77
лв. за 2595 минути или за 43 часа и 15 мин.
За 2019 г. за
периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. - ищецът е положил 37 смени по 24
часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 8.11
лева на час. Следователно за всяко 24-часово дежурство се дължат по 4.73 лв.,
или 175.01 лв., за 1295 минути, или 21
часа и 35 мин.
За периода
01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени 27 смени по 24 часа, 10 дневни
12-часови дежурства. Съобразно заключението на вещото лице за този период на
служителя са изплатени 17часа и 50 минути, съгласно заповедта от 01.07.2019 г.,
като същите се равняват на 1070 минути, поради което съдът приема, че
задължението за плащане в този период е изпълнено от ответника.
За 2020 г. за
периода от 01.01.2020 г. до 16.02.2020 г. са положени 1 дежурство по 24 часа и
1 от осем часа, като съобразно горната методика се установява общо 45 минути
допълнителен труд. От заключението на вещото лице се установява, че са
изплатени начислените суми за общо 2 часа извънреден труд за този период,
поради което искът следва да се отхвърли в тази част.
Съобразно горните
изводи, по делото се установява, че на ищеца е останало незаплатено отработено
допълнително време на стойност от общо 742.31
лв., за 107 часа и 20 минути извънреден труд, поради което искът следва да
бъде уважен до този размер, а за горницата до пълния увеличен размер от 1500
лв. – искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 148.46 лева за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед установения
минимум и фактическата и правна сложност на делото.
Съразмерно на
отхвърлената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски в размер на 50.51 лева, представляваща съответна част от
дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати всички дължащи се такси и разноски в
размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов
№ 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на Х.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 742.31 лв. (седемстотин четиридесет и два лева и
тридесет и една стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от
ищеца труд от 107 часа и 20 минути извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017
г. до 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба – 17.03.2020г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1500
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.Й., да заплати на Х.Д.Д., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 148.46 лева (сто четиридесет и осем лева и четиридесет и
шест стотинки) представляващи направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.
София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й.,
сумата от 50.51 лева (петдесет лева и петдесет и една стотинки) за направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.Й., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Бургаски районен съд, сумата от 250 лева (двеста и петдесет
лева) – разноски, от които 50 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: НД