№..509
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Ц П
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110101481 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Ц П
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 1481по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „С..“ №.., ет. 4, против „К..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. Х.., ул. „Л..“ №.., представлявано от управителя В М И, за установяване по отношение на
ответника, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит № .. от 30.12.2022 г. е
нищожна поради заобикаляне на закона и като неравноправна, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 135,28 лв., платена от ищеца на ответника без
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба - 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.10.2022 г. сключил с ответника договор за
паричен заем в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната на 27 равни
седмични погасителни вноски. Също така твърди, че в чл. 6 от договора се съдържало
задължение за заемателя да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения, а в
чл. 8 от договора се съдържало задължение при непредоставяне на обезпечение да бъде
начислена неустойка в размер на 335,44 лв. Още при сключване на договора на ищеца му
била начислена неустойка. На 05.01.2023 г. ищецът погасил сума в размер на 200 лв., а на
06.01.2023 г. – сумата от 435,28 лв., с които плащания било погасено задължението по
договора. Излага твърдения за нищожност на договора поради неспазване на предвидената в
закона форма, нарушаване на изискването за изготвяне на договора по ясен и разбираем
начин, всички елементи от който договор да бъдат с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, при липса на годишен процент на разходите
/ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР, непосочване на
дължимата договорна лихва. Сочи, че задължението за посочване на поръчител не могло да
бъде изпълнено от ищеца, тъй като клаузите на договора били предварително изготвени и
ищецът не можел да влияе върху тях. Излага подробни съображения относно нищожността
на клаузата за неустойка, позовава се на съдебна практика. Оспорва клаузата като нищожна
поради заобикаляне на закона, и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗПП. Оспорва същата клауза, като твърди, че не е индивидуално уговорена. Позовава се на
разпоредби от Директива 2008/48/ЕО. Оспорва договора като нищожен по смисъла на чл. 22
от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва
като нищожна по смисъла на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Излага
съображения, че е бил принуден да сключи договора, тъй като се е намирал в крайна нужда
и не е разполагал с достатъчно средства за задоволяване на своите и на семейството си
нужди. Сочи, че е получил 500 лв., а е върнал 671 лв., като ответникът е получил
възнаграждение за предоставения заем в размер на 135,28 лв. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
2
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „К..“ ООД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен договор за
паричен заем № .. на 30.12.2022 г. при общи условия, като се твърди, че на ищеца бил
предоставен стандартен европейски формуляр. За получаване на сумата от 500 лв. ищецът
подписал разходен касов ордер на 30.12.2022 г. Твърди се, че сумата следвало да бъде
върната на 27 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 20,58 лв. В договора
бил посочен размера на вноската от 33 лв., в която била включена и договорената неустойка
при липса на предоставено обезпечение. По договора бил договорен фиксирам месечен
лихвен процент от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,065 %, както и неустойка
в размер на 335,44 лв. при непредоставяне на уговореното обезпечение. Излагат се
твърдения за договорен размер на неустойката в съответствие със закона, с което ищецът
бил запознат при сключване на договора. Сочи, че неустойката била начислена поради
непредставяне от страна на заемателя на договореното обезпечение. Твърди се, че клаузата
на чл. 8 от договора е индивидуално договорена, като и че неустойката освен обезпечителна
има и санкционна функция. Позовава се на законосъобразност на размера на договорения
годишен процент на разходите в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Също твърди, че
договорената неустойка е разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните
задължения на потребителя. Сочи, че договорът е клаузите на същия са в съответствие с чл.
10 от ЗПК. При евентуално установяване недействителност на оспорената клауза, сочи, че
същото не води до недействителност на целия договор. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
30.12.2022 г. ищецът е подал молба до „К..“ ООД за отпускане на кредит, като е предоставил
лични данни и е попълнил декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на
лични данни. От представения заверен препис от договор за паричен заем № .. от 30.12.2022
г. се установява, че същият е сключен между „К..“ ООД, от една страна, и от друга страна А.
Г. А., по силата на който договор дружеството, в качеството си на кредитор, се е задължила
да предостави на ищеца, в качеството му на заемател, заем в размер на 500 лв. при уговорен
фиксиран лихвен процент, със срок на погасяване на кредита от 27 седмици, при срещу
задължението на заемателя да върне кредита на 27 равни анюитетни вноски в уговорения
3
срок, всяка в размер на 20,58 лв., при подписан погасителен план към договора, като
договорът е сключен при общи условия. На ищеца е бил предоставен стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че платената сума от ищеца по процесния договор е в размер на 635,28 лв.,
която сума е била разпределена, както следва: сумата от 500 лв. – погасена главница, сумата
от 23,09 лв. – погасена договорна лихва и сумата от 112,19 лв. – погасена неустойка. Вещото
лице също така установява, че ГПР по договора е определен на 49,05 %. С включени
договорна лихва и неустойка спрямо погасителния план ГПР е в размер на 149,99 %, а с
включени реално погасени суми за договорна лихва и неустойка спрямо датата на плащане,
ГПР е в размер на 1 234,43 %. Възнаградителната лихва съобразно посочения в договора
годишен лихвен процент 40,08 %, изчислена за периода от 30.12.2022 г. до 06.01.2023 г. е в
размер на 4,39 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „К..“ ООД е бил сключен
договор за потребителски кредит № .. от 30.12.2022, който намира правното си основание в
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата
от 635,28 лв. Спори се относно валидността на клаузата на чл. 8 от договор и извършено
надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.
По предявения иск за установяване нищожност на договорна клауза, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 8 от процесния договор предвижда, че с подписването на
договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването
му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и
т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 335,44 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план
към договора за заем.
В чл. 6 от договора потребителят се е съгласил договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към договора за заем
и с ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Чл. 10 от общите условия съдържа
условията, при които се предоставя обезпечение в полза на кредитора.
В чл. 3 от договора от 30.12.2022 г. страните са договорили годишен процент на
разходите в размер на 49,065 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
4
законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в
сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни
пункта. Считано от 01.01.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е 1,42 на сто.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,065 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че
договореният общ размер на всички плащания в чл. 3 от договора в размер на 555,56 лв. не
противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в
размер на 55,56 лв. Отделно от това в договора и в стандартния европейски формуляр ясно е
посочен размерът на договорната лихва. Процесният договор е сключен в изискуемата от
закона форма, написан е по ясен и разбираем начин, отделните елементи са еднакъв по вид
формат и шрифт, не по-малък от 12. В договора е посочен и ГПР. Ето защо съдът намира, че
наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договора не отговарят на истината.
В конкретния случай съдът следва да се произнесе по предявената претенция за
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка за нищожна като неравноправна се
явява основателна, поради което и следва да бъде уважена.
По отношение на претендираната нищожност на клаузата за неустойка поради
заобикаляне на закона, съдът намира следното:
Заобикалянето на закона, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е едно от специалните
основания, на които договорът за потребителски кредит може да бъде прогласен за
нищожен. В конкретния случай се претендира прогласяване на нищожност на клауза за
неустойка, договарянето на която законът не забранява. Неустойката, както е посочено по-
горе, има специална функция и чрез нея не се цели заобикаляне на закона. Визираната
клауза е прогласена за нищожна поради причина, че ищецът, в качеството му на потребител,
не е могъл да влияе върху предварително изготвените от кредитора условия на договора, а
не защото посредством неустойката кредиторът цели да се обогати. Ето защо претенцията за
прогласяване на процесната клауза за нищожна поради заобикаляне на закона следва да бъде
отхвърлена.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
5
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание
лихва върху дължимата от ищцата главница по договора за кредит, сключен между
страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 135,28 лв., с която ответникът
се е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
С оглед установената и приета от съда нищожност на клаузата на чл. 8 от договора, и
видно от заключението на вещото лице, ищецът е извършил плащане, както следва: на
05.01.2023 г. – сумата от 200 лв. и на 06.01.2023 г. – сумата от 435,28 лв., като с двете
плащания е изцяло погасена дължимата главница от 500 лв. и договорната лихва от 55,56 лв.
В случая договорната лихва е договорената цена и се дължи на кредитора за предоставения
от ответника на ищеца кредит. С извършеното предсрочно погасяване на дължимия кредит
ищецът е погасил кредита от 500 лв. и е платил на ответника цената по договора в размер на
55,56 лв. или сумата от 555,56 лв. е платена на годно правно основание. За разликата над
тази сума до размера на общо платената сума от 635,28 лв. Ответникът не доказа в хода на
процеса наличие на годно правно основание, на което е платена сума от 79,72 лв. Ето защо
съдът намира за доказана исковата претенция по основание и за сумата от 79,72 лв., като за
разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 135,28 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенция за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същата
следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, поради което в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
710,10 лв. от общо направените разноски в размер на 1 205 лв., от които: сумата от 105 лв. –
платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата
от 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая следва да се отбележи, че с оглед
на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът е намалил възнаграждението от 1 000 лв. на 800 лв. при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, като е приел, че за всяка от
предявените искови претенции се дължи поне минимално възнаграждение. За пълнота
следва да се посочи, че изреждането на всички основания, предвидени в специалния закон и
в общите закони, каквито по отношения на специалния Закон за потребителските кредити се
явяват Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, не прави
задължително един договор нищожен на всяко от посочените в исковата молба основания,
нито отделна клауза, дори и да бъде прогласена за нищожна, не води до нищожност на
целия договор, поради което и не може да се приеме, че е налице фактическа и правна
сложност, обосноваваща претендирането на по-високо възнаграждение.
6
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, поради което в полза на ответното дружество следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 205,35 лв. от общо
направените разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. Г. А., с ЕГН **********, от
гр. София, ул. „С..“ №.., ет. 4, против „К..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. Х.., ул. „Л..“ №.., представлявано от управителя В М И, че клаузата на чл. 8
от договор за потребителски кредит № .. от 30.12.2022 г. е нищожна като неравноправна,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за прогласяване на същата клауза за нищожна поради
заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „К..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Х.., ул. „Л..“
№.., представлявано от управителя В М И, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., с ЕГН **********, от
гр. София, ул. „С..“ №.., ет. 4, сумата от 79,72 лв. /седемдесет и девет лева и седемдесет и
две стотинки/, платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 10.01.2023 г. до
окончателното й изплащане плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 710,10
лв. /седемстотин и десет лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 79,72 лв. до първоначално
претендирания размер от 135,28 лв. /сто тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/,
като неоснователна.
ОСЪЖДА А. Г. А., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „С..“ №.., ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „К..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Х.., ул. „Л..“ №..,
представлявано от управителя В М И, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 205,35 лв.
/двеста и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7