№ 30
гр. Търговище, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530100100 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът – „АБВ България“ ЕООД-Търговище твърди в исковата си молба, че има
основен предмет на търговска дейност – посредничество при покупко-продажби на
недвижими имоти. На 06.06.2019г. ищецът сключил договор за посредничество при
продажба на недвижим имот с продавач на жилище – С. А. М., по силата на който
ответникът възложил посредничество при продажбата на негов недвижим имот, находящ се
******* - къща с дворно място идентификатор 73626.510.149. В изпълнение на договора
дружеството изготвило съответните рекламни материали и представило недвижимия имот
на своя и на други сайтове. Обяви имало и върху витрината на офиса на дружеството.
Договорът е с клауза за изключителни права за посредничество от страна на дружеството.
Възложителят не следвало да предлага сам, чрез трето лице, или чрез друга агенция имота за
продажба.
Договорът е за срок от 1 година. От направена справка в служба по вписванията град
Търговище ищецът установил, че имотът е продаден, без за това да бъде уведомен като
посредник по силата на договора, на 06.03.2020г. с нотариален акт № 13, том III, дело №
425/06.03.2020г. на Служба по вписванията Търговище. Продажната цена е в размер на
40000 лева. Съгласно чл. 12 от договора възложителят дължи на посредника заплащане на
посредническо възнаграждение в размер на 2% от продажната цена. Възнаграждението се
дължи и в случаите, когато изпълнителят не е уведомен за продажбата, съгласно чл. 8 от
договора. Ищецът провел разговор с ответника и поискал да му заплати посоченото
минимално възнаграждение, но той отказал. До този момент не го е заплатил. За
дружеството се поражда правен интерес да поиска присъждане на възнаграждението по
1
съдебен ред.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 800 лева, представляваща договорено възнаграждение по договор за
посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2019 г. , ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на постъпване на исковата молба в съда-27.01.2022г., както
и разноските по делото. Редовно призован, в открито заседание ищецът се представлява от
адв. И. И. от АК-Търговище, който поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът – С. А. М., редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5
от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен процесуален представител – адв.Н. Ф. от АК-Търговище, видно от който
оспорва иска по основание, счита че не дължи плащане и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен. Възраженията на ответника са следните:
- Ответникът не дължи възнаграждение, защото ищецът не е постигнал резултатът –
не е свързал страните по сделката.
Конкретният договор изцяло попада в приложното поле на чл. 49-51 ТЗ. Договорът
за посредничество е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4, предл. 2 ТЗ.
Касае се до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в
осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския
оборот. Няма спор и в теорията и в практиката, че търговският посредник има правото на
възнаграждение, съобразно уговорката му с възложителя, ако посредникът е свързал
страните по него /виж определение № 383 от 25.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 689/2010 г., I т.
о„ решение № 1406 от 7.1.1994 г. по гр. д. № 390/93 г.. на състав на V-то Г. О. на ВС и
определение № 690 от 21.10.2010 г. пот. д. № 328/2010 г. на I т. о. на ВКС/. Ключовото
задължение, ядрото на правоотношението е осъществяването на посредничеството, т. е.
осъществяването на контакт между страните - продавач и купувач. Предмет на договора за
посредничество не е извършването на определена работа, а постигането на определен
резултат - свързване на страните за сключването на сделки. Такъв е предметът и на
конкретния „договор за посредничество при продажба на недвижим имот" . За разлика от
договора за поръчка и за изработка, договорът за търговско посредничество за сключване на
договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за
организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страни по
сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота.
В този смисъл е и практиката на съдилищата - вж. решение № 3660/27.5.2015 г. по в. гр. д.
№ 12365/2014 г. по описа на СГС, решение от 20.06.2014 г. по в. гр. д. № 17077/2013 г. по
описа на СГС. решение от 16.10.2014 г. по в. гр. д. № 295/2014 год. по описа на СГС,
решение от 04.11.2013 г. по в. гр. д. № 1702/2013 г. по описа на ПОС. V гр. о-в.;
- Няма доказателства в подкрепа на твърденията, че имотът е обявен като са
изготвени рекламни материали. Такива не са представени по делото. Ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора точно, пълно и конкретно, не е намерил купувач на имота, не
са правени огледи на имота, предвид времето за което е сключен договора от 06.06.2019г. до
2
месец март 2020 година - период от 9 месеца, когато е продаден имота ищецът не е намерил
купувач за същия.;
- Клаузата с която се дължи посредническо възнаграждение независимо дали
изпълнителят е предоставил купувач или не, описана в чл. 12.1 от Договора е неравноправна
и протИ.речи на закона и морала, поставя в неравноправно положение ответника по делото,
тоест дори и да не изпълни задължението си ищеца да намери купувач на него му се дължи
посредническо възнаграждение.;
- Ответната страна оспорва автентичността на подписа и изписването на името на
възложител - С. А. М. в Договора за посредничество при продажба на недвижим имот, като
твърди, че това не подписано и изписано от ответника по делото. В тази връзка моли да се
открие производството по чл. 193 от ГПК и да се задължи ищеца да представи оригиналния
договор за продажба на недвижим имот, както и да се назначи графологическа експертиза,
която да даде заключение, подписът положен върху Договора за продажба на недвижим
имот за възложител на С. М. ли е и името изписано под подписа дали е изписано от
същото лице.
Редовно призован, ответникът не се яви лично в открито заседание и се представлява
от назначения особен процесуален представител – адв. Н. Ф. от АК-Търговище, който
поддържа изложеното в писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
След извършена справка в Търговския регистър се установи, че по отношение на
ищеца - „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Търговище, ул. „Раковски“ № 75, е вписано от 01.12.2009г. основна дейност по НКИД:
Отглеждане на зеленчуци, което отговаря на вписания към 01.12.2009г. предмет на дейност:
растениевъдство, жИ.тновъдство, лов и т.н., докато от 21.12.2020г. е вписан актуалния
предмет на дейност: „Строителство на сгради и съоръжения; строително – монтажни работи;
инвестиционно проектиране; транспорт, спедиция, превози; посредничество при сделки с
недвижими имоти; хотелско настаняване; изграждане на инсталации и производство на
енергия от възобновяеми енергийни източници, както и всяка друга дейност от НКИД“.
Видно от представения от ищеца договор за посредничество при продажба на
недвижим имот, сключен на 06.06.2019г., ответникът – С. А.А. с посочен ЕГН и адрес,
наричан за краткост ВЪЗЛОЖИТЕЛ, от една страна, и ищецът -„АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. „Г.С.Раковски“ №
75, с управител М. И., представлявано от брокер А.И., дружеството наричано за краткост
ИЗПЪЛНИТЕЛ, от друга страна, са се споразумели за следното: Предмет на договора –
чл.1. Възложителят възлага, а Изпълнителят приема: да проучи пазарното търсене, да
рекламира и да търси да продаде срещу възнаграждение следния собствен на възложителя
недвижи имот: къща с дворно място, находящ се *******, с офертна цена от 79000 лв.; Срок
на договора – чл.2 : 12 месеца от датата на подписването му т.е. до 06.06.2020г. Съгласно
3
чл.3. Изпълнителят има право да получи посредническо възнаграждение при подписване на
предварителен договор за покупко-продажба на оферирания недвижим имот. Задължения
на изпълнителя са: да проучи пазара и да намери купувач на възложителя, съгласно
финансовите условия , определени от същия /т.4.1. по договора/; да осигури възможност на
възложителя - в присъствие на представител на изпълнителя за преговори и срещи с
евентуалния купувач/т.4.2./; да подготви сключването на предварителния договор съгласно
уговорените условия на възложителя и купувача /т.4.3./; от подписване на договора за
посредничество до нотариалното изповядване на покупко-продажбата и получаване на
пълния размер на продажната цена, да информира възложителя за всички действия, които е
извършил, както и за евентуални промени, възникнали в хода на сделката /т.4.4../; да
съдейства на възложителя до окончателното изповядване на сделката с нотариален акт, като
оформи нотариално сделката чрез юрист и предложен от изпълнителя нотариус, освен в
случаите когато някоя от страните желае друго /т.4.5./; да рекламира и популяризира
офертата, предоставена му от възложителя, където и както намери за добре, вкл. в
средствата за масова информация, изцяло за своя сметка/т.4.6./.
В чл.8 от договора възложителят е декларирал, че към момента на подписване на
същия няма сключени други договори за посредничество за имота, описан по-горе. Само в
случай, че декларираното в предходното изречение се окаже невярно, тогава възложителят
дължи на изпълнителя възнаграждението по чл.12 от договора. Също в чл.8 от договора е
регламентирано задължение на възложителя за срока на действието на договора да
популяризира имота за продажба единствено и само чрез изпълнителя, като при продажба на
имота без присъствието и знанието на изпълнителя, последният не губи посредническото си
възнаграждение, а същото се дължи и се заплаща от възложителя, при подписване на
предварителен договор, респ. нотариален акт. Уговореното в чл.12 от договора
посредническо възнаграждение, което изпълнителят дължи на възложителя е в размер на 2%
с ДДС от договорената продажна цена за имота. Условията, при които се дължи и става
изискуемо посредническо възнаграждение на изпълнителя са разписани в т.12.1. от
договора: при подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имота и
евентуално – при подписване на нотариален акт /в случай, че страните не сключат
предварителен договор/; изплаща се по банков път или на каса в офиса на изпълнителя и не
подлежи на връщане; изпълнителят издава фактура за извършеното плащане;
посредническото възнаграждение се дължи независимо дали изпълнителят е представил
купувача или не.
Несъмнено и категорично се установи от писменото заключение по съдебна
почеркова експертиза, съгласно протокол № 90 от 28.11.2022г., което съдът възприема като
пълно, обосновано и компетентно извършено, и потвърдено от вещото лице П. П. в
открито заседание на 18.01.2023г., че: подписът, положен за възложител по договора за
посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2019г. принадлежи на
ответницата С. А. М., както и почеркът, с който е изписано името под оспорвания подпис
принадлежи на същото лице. Ето защо оспорването на истинността на документ -
4
процесния договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2019г., а
именно автентичността на подписа на възложител не е доказано.
Няма спор между страните по делото, а и от представените писмени доказателства е
видно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег.№
1995, дело № 181 от 06.03.2020г. по описа на **** Г.Г. /съответно Вх.рег.№ 797, акт № 13,
том III, дело № 425 от 06.03.2020г. по описа на Служба по вписванията-Търговище/, че в
срока на действие /от 06.06.2019г. до 06.06.2020г./ на визирания по-горе договор за
посредничество при продажба на недвижим имот, сключен на 06.03.2020г., С. А. М. е
продала на С.М.Х. собствения си недвижим имот, находящи се в *******, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 73626.510.149, с площ от 319 кв.м., ведно с построените в
същия ПИ: Сграда с идентификатор 73626.510.149.1. с предназначение друг вид сграда за
обитаване, едноетажна, със застроена площ от 46 кв.м.; и Сграда с идентификатор
73626.510.149.2., с предназначение – селскостопанска сграда, едноетажна, със застроена
площ от 29 кв.м., за сумата от 40000 лв., която сума е изплатена от купувача на продавача по
банков път преди подписване на нотариалния акт.
Няма спор между страните, че продавачът по нотариалния акт е ответницата.
Няма спор, че продавачът и купувачът по нотариалния акт не са свързани чрез ищеца.
Чрез справка от 08.06.2021г. чрез отдалечен достъп до данни за имот за вписвания,
отбелязвания и заличавания в СВ-Търговище, ищецът е узнал за извършената на
06.03.2020г. в нотариална форма продажба на въпросния недвижим имот.
От показанията на посочения от ищеца - св. А.И. се установи, че той работи като
брокер на недвижими имоти в „АБВ БЪЛГАРИЯ“ . Стандартните действия на ищцовото
дружество включват реклама на недвижими имоти в няколко сайта за продажба на
недвижими имоти. Когато клиент е сключил договор за посредничество с тяхната фирма те
правят по-сериозна, финансирана реклама. В конкретния случай, за конкретния имот били
заличили таблата пред офиса; рекламата била само в интернет. Роднина на ответницата
отключвал имота. Св. И. водил няколко пъти клиенти в имота, но в повечето случаи
огледите били отвън до имота, влизането в къщата не било нужно, достатъчно било да се
види отвън. Когато свидетелят завел последния до него момент клиент и се обадил на
ответницата, за да я информира за офертата на кандидат-купувача, едва тогава разбрал, че
имота е продаден. Тогава, в последствие след извършената продажба разбрал, че имотът е
продаден и дори е възмутен, че собственичката не е имала благоприличието да им се обади
и да каже, че имота е продаден. От показанията на св. И. се установи, че въпросният имот е
бил продаден без тяхно /на ищцовото дружество/ съдействие; без тяхно знание. Същият
каза, че къщата е била продадена на друг клиент, а не на клиент, който е водил. Той като
брокер се опитвал да посредничи между продавачката и клиенти-канидат-купувачи, все пак
това му е работата, но без резултат, докато ответницата и потенциалният купувач, който
реално е закупил имота са се разбрали някак си, без тяхно знание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
5
Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 51 от ТЗ.
Ищецът е ангажирал договорната отговорност на ответника за неизпълнение на задължения
по Договор за посредничество при продажба на недвижим имот, сключен между страните на
06.06.2019 г.
Процесният договор за посредничество при продажба е сключен от ответницата като
собственик, в качеството и на възложител и ищеца като изпълнител. Макар и да не е
посочен имота с идентификатор по КККР и граници, с описанието му – дворно място с къща
и адреса в ********* за страните е безспорно ясно кой обект подлежи на продажба.
От съвкупната преценка на писмените доказателства - договор за посредничество при
покупка на недвижим имот и от гласните доказателства, макар и да няма разпечатки и
снимки от интернет сайтове, се установи, че ищецът като изпълнител по договора за
посредничество при продажба на недвижим имот е рекламирал и популяризирал офертата,
което прави изцяло за своя сметка по силата на т.4.6. от договора. Съдът кредитира
показанията на св. И., доколкото той има преки и непосредствени впечатления, извършвал е
лично като служител в ищцовото дружество някои от фактическите действия като - водене
на оглед на клиенти – потенциални купувачи, като за огледите роднина на ответницата е
отключвал имота, но в повечето случаи огледите са били отвън.
По делото няма, нито твърдения, нито доказателства, ищецът като изпълнител по
договора за посредничество да е свързал ответницата като възложител по договора с
реалния купувач, да е осигурил възможност за преговори между двете страни по покупко-
продажбата, което и са основните му задължения. Няма нито твърдения, нито доказателства
този купувач да е осъществил контакт с ответницата благодарение на изпълнение на
задължения по договора за посредничество за продажба от ищеца, или да е свързано лице с
друг клиент на ищеца, или да се е интересувал от имотите, а после уж отказал се и без
знанието на ищеца да сключи с продавачите договора за покупко-продажба. Напротив, от
гласните доказателства следва категоричния извод, че продажбата на имота е осъществена
от собственичката без знанието и без съдействието на ищеца да я свърже с купувача и да
посредничи за сделката между тях. Ответницата е декларирала при сключване на договора
за посредничество, че за описаните имоти няма други договори за посредничество. Няма
никакви данни, нито твърдения, нито доказателства от ищеца - ответницата да е
рекламирала и популяризирала имотите за продажба чрез други посредници, фирми,
агенции или в интернет сайтове и т.н. Ответницата не е нарушила задълженията си по чл.8
от процесния договор за посредничество, поради което и не дължи на ищеца
възнаграждението по чл.12 от същия договор.
В настоящото производство съдът е сезиран с иск за осъждане на ответника за сума,
представляващо дължимо възнаграждение по договор за посредничество. Договорът за
посредничество е вид търговски договор, който няма нарочна правна уредба, но някои от
основните негови характеристики могат да бъдат извлечени чрез тълкуване на нормите
касаещи търговския посредник - Раздел ІІ на глава VІ на Търговския закон. Въпреки
оскъдната правна уредба договорът за посредничество следва да бъде определен като
6
договор по който винаги едната страна е търговски посредник по смисъла на чл. 49 от ТЗ,
който посредничи между две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна
сделка. Всъщност интереса на другия съконтрахент за участие в подобен договор произтича
от нуждата да бъде свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. С оглед
осъществяване на целената сделка на търговския посредник се дължи възнаграждение.
Договорът е неформален, формата може да е от необходимост само във връзка с доказването
- чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК. Договорът за посредничество с участието на търговски посредник
следва да се отличава от комисионния договор. При договорът за посредничество
посредникът дължи свързване на страните по една бъдеща сделка. В тази сделка той не
участва пряко, нито има задължения по нея за извършване на каквито и да са други правни
или фактически действия. Действително неговото възнаграждение е поставено под условие
от реализирането на тази сделка, за която той е свързал страните, тъй като възнаграждение
би му се дължало само ако сделката е реализирана. Изложеното различава договорът за
посредничество от договора за поръчка и от комисионния договор. /В тази връзка - Решение
№ 37 от 27.04.2012 година, постановено по т.д. № 1143 по описа за 2010 г. на Търговска
колегия, І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Предмет на договора за
посредничество е преследването на особен резултат-свързването, поставяне в контакт на
страните и подпомагането им да сключат договор - предварителен или окончателен.
Договорът за посредничество не предполага постигане на определен резултат, както е
например при договора за изработка.
Договорът за търговско посредничество има като цел не конкретен правен резултат, а
осъществяване на връзка между страни, целящи сключване на правна сделка. За
изпълнението на договорното задължение на посредника е достатъчно сключването на
сделката да е в резултат точно от това, че посредникът е поставил в контакт страните.
Предметът на договора е постигането на този особен резултат - свързването на страните и
подпомагането им да сключат договор чрез извършването на точно определени за това
фактически действия /проучване на пазара, извършване на огледи, осигуряване на
документи, чрез които да отпаднат пречките за сключване на сделката, да подготви
предварителен и окончателен договор и да консултира възложителя при окомплектоването
на документите, които се изискват при сключването на окончателния договор/.
В конкретния случай посредникът не доказа, че е свързал страните. Напротив, не е
знаел кандидат-купувача, не е съдействал за свързване и контакт между страните по
сделката. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е изпълнил главното задължение съобразно
характера на договора - контакт между страните по конкретната сделка, който контакт да е
довел до настъпването на крайния резултат – процесната покупко-продажба. Предвид
изложеното ответницата като възложител по договора не дължи на ищеца като изпълнител
по договора възнаграждението по чл.12 от същия.
Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и
удостоверяване сключването на сделката, за което той трябва да положи усилията и грижата
на добрия търговец. Със сключване на сделката, за която търговския посредник е
7
посредничил за него се поражда правото на възнаграждение.
В допълнение следва да се посочи и че, имущественото право, уредено в чл.12 е
дефинирано в договора като "възнаграждение". Възнаграждението съставлява "насрещната
престация" по двустранния възмезден договор, която възложителят се задължава да
заплати, след като изпълнителят е изпълнил своите задължения т. е. задължението за
възнаграждение възниква след като целта на договора е постигната, след като с
изпълнението на всички задължения на изпълнителя по предлагане на имота, рекламирането
му, организирането на огледи и пр., имащи обаче само и единствено подпомагаща и
съпътстваща роля, изпълнителят успее да постигне предназначението на усилията си, като
открие реален купувач, който да се съгласи да закупи имота, предмет на договора за
посредничество. Именно поради това възнаграждението, както е уговорено между страните,
се дължи при подписването на предварителния договор между възложителя и реалния
купувач, а ако такъв не се сключва, при подписването на нотариалния акт за покупко-
продажба.
Освен това следва да се отбележи клаузата на чл. 8 от договора, на който се основава
искът, е доста неясна. Правото на възнаграждение се запазва дори и изпълнителят да не знае
и да не присъства при подписването на договор. Това обаче не води до категоричния извод,
че това става и в случаите, когато изпълнителят няма какъвто и да било принос за
продажбата на имота. Тази клауза може да се тълкува и в смисъл, че изпълнителят, като
изпълни задълженията си, извърши огледи на имота с потенциален купувач, който е
намерил благодарение на рекламата, но въпреки това е бил заобиколен от страните, то
тогава той има право да получи възнаграждението. Такава би била и нормалната логика на
взаимоотношенията, защото до целеният резултат – продажбата на имота, се достига
благодарение на положените усилия от посредника. Но това е само в случаите, в които
купувач е лице, което е намерено от посредника и той, въпреки това тайно сключи договор с
продавача. Ако се допусне, че уговорката е в смисъла, който посочва ищецът, то такава
уговорка би била недействителна, защото поставя другата страна в крайно неизгодна
позиция и е неравноправна. Такава клауза протИ.речи и на морала, защото не би могло да се
търси възнаграждение за нещо, което не си свършил.
От друга страна, възложителят има право на фактически отказ от договора само
срещу заплащане на направените от другата страна разходи. В случая се е стигнало именно
до фактически отказ, с осъществяването на сделката, защото не е имало нужда повече от
услугите на агенцията т.е. договорът е станал безпредметен фактически. Искът обаче е
заведен за заплащане на посредническо възнаграждение по чл.12 във вр. чл.8 от договора, а
не за заплащане на разноските по чл. 11 от договора.
Съобразявайки всички изложени по-горе съображения, съдът счита, че предявеният
иск не е доказан, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен. В същия
смисъл по идентичен спор със същия ищец съдът има практика – Решение № 345 от 08.07.
2022 г., постановено по гр.д. № 99/ 2022 г. по описа на РС – Търговище, потвърдено изцяло
с решение № 114 от 12.10.2022г. по В.гр.д. № 205/2022г. по описа на ОС-Търговище.
8
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати по сметка на РС-Търговище
разноските за възнаграждение по съдебна почеркова експертиза в размер на 200 лв., на осн.
чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.6 и ал.3 от ГПК във вр. чл.23 ал.2 ЗПП.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, че оспорването на истинността на документ – Договор за
посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2019г., а именно автентичността
на подписа на възложителя – С. А. М., ЕГН **********, НЕ Е ДОКАЗАНО, на осн. чл. 194
ал.3 ГПК във вр. чл.193 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Раковски“ № 75, представлявано от управител –
М. Д. И., съдебен адрес – *****, чрез пълномощник – адв. И. И. от АК-Търговище, против
С. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ******, представлявана по реда на чл.47 ал.6
ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. Н. В. Ф. от АК-Търговище,
съдебен адрес: ********* иск за заплащане на сумата от 800 лева, представляваща
договорено възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот
от 06.06.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на
исковата молба в съда-27.01.2022г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79 от ЗЗД вр. с
чл. 51 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Раковски“ № 75, представлявано от управител – М. Д. И.,
съдебен адрес – *****, чрез пълномощник – адв. И. И. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Търговище сумата от 200 лв., представляваща разноски за
възнаграждение по съдебна почеркова експертиза, на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1
т.6 и ал.3 от ГПК във вр. чл.23 ал.2 ЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9