Решение по дело №79/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 76
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20205210200079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

23.06.2020 г., гр. Велинград  

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публичното заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

        Председател: Иванка Пенчева

        при секретаря Донка Табакова, като разгледа докладвано от съдия Пенчева н. а. дело № 79 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

      Образувано е по жалба на ЕТ „Лебед-В.Я.“ срещу наказателно постановление № 489446-F510684/13.01.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

        Реливират се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство материални и процесуални нарушения при издаването на АУАН и наказателното постановление, ограничаващи правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинени и да организира защитата си.  Излага липсата на описание на съществени обстоятелства от състава на нарушението, предвид че не се сочи  сред кои от изброените в чл. 3, ал. 1 задължени лица попада нарушителя. Твърди се, че е дадена неправилна правна квалификация на деянието съобразно установените факти. Евентуално счита, че е налице маловажен случай.   

        Ответникът по жалбата в писмено становище чрез главен юрисконсулт Стоев счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

        Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН / обжалваното наказателно постановление е връчено на 25.01.2020 г., а жалбата е подадена на 29.01.2020 г./ от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

       Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

       На 13.09.2019 г., по повод подаден сигнал от РУ Велинград за извършвана търговска дейност в търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- кафе-аперитив, находящ се в гр. Велинград, ул. „Патриарх Евтимий“, без въведено в експлоатация ФУ, служителите на ЦУ НАП Пловдив - актосъставителят старши инспектор по приходите П.П.А., в присъствието на свидетеля Б.Р.С., извършили проверка на обекта. Обектът представлявал метална конструкция с навес, за който било издадено временно удостоверение за категоризация на от 13.06.2019 г. По време на проверката бил в работен режим. От Б.С. била извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,70 лв., която била заплатена на Г.В.Я.. За покупката не бил издаден фискален бон от фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката в информационната система на НАП се установило, че няма данни за регистрирано фискално устройство за посочения обект, чрез което да се отчитат извършените продажби. Такова не било фактически налично. Обектът се стопанисвал от ЕТ „Лебед- В.Я.“. Констатациите на проверяващите са обективирани в констативен протокол № 0411447/13.09.2019 г.  С него е указано физическото лице да се яви на 26.09.2019 г. в сградата на ТД НАП Пловдив за съставяне на АУАН и да представи декларация за платен патентен данък. В писмени обяснения към протокола,  лицето, извършило продажбата е заявило, че е започнал дейност в обекта на 13.06.2019 г., когато е издадено временното удостоверение за категоризация. Установеното било преценено като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като едноличният търговец не изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, за което съставен АУАН № F510684 от 29.09.2019 г. Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление. Описанието на нарушение и правната му квалификация са отразени по идентичен начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление. С него на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция на осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Прието е, че нарушението води до неотразяване не приходи.

         Описаната фактическа обстановка съдът приема въз основа на     протокол за извършена проверка № 0411447 от 13.09.2019 г., приходна квитанция за платен патентен данък за 2019 г. и от свидетелските показания на органите по приходите.

         При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от прана страна:

         Актът за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от органи ,оправомощени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр.  чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.    

          В хода на административнонаказателното производство  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелни основания за отмяна. Спазени императивни те разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано чрез посочване на обективните признаци от неговия състав, в степен позволяваща на лицето да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.  Дадена е правилната правна квалификация.

       Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че непосочването на категорията търговец по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, към която принадлежи жалбоподателя опорочава издадения акт до степен, налагаща неговата отмяна. Адресат на задължението да регистрира и отчита извършваните продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД е всяко физическо или юридическо лице, като предвидените изключения са не с оглед качеството на лицето, а съобразно вида на продаваните стоки и извършваните услуги, както и съобразно начина и средствата, чрез които се предоставят. Посочването, че лицето е едноличен търговец и на неговото точно наименование, както и отразяването на вида на закупената от стопанисания обект стока в достатъчна степен индивидуализира нарушителя, а дали същият и субект на нарушението е въпрос относим към материалната законосъобразност на обжалвания акт.

          Неоснователно е възражението, че в АУАН и в наказателното постановление посочените факти се субсумират под съставите на две отделни нарушения, за които е следвало да се наложат две отделни наказания и в случая за обжалващият е  неясно за кое от двете е наказан. Задължението за регистриране и отчитане на извършените продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка предполага въведено в експлоатация в търговския обект фискално устройство. Следователно за лицата, извършващи продажби на стоки или услуги, възниква задължение към датата на започване на дейността  да монтират и въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ. Неиздаването на фискална касова, когато е обусловено от липсата на въведено в обекта фискално устройство не е самостоятелно нарушение, а се поглъща от състава нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Поради това, съдът счита, че в случая не са извършени няколко нарушения, за които следва да се наложат самостоятелни наказания, а само едно, което правилно е подведено под състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Посочването на обстоятелството, че не е издадена касова бележка е с цел конкретизиране на липсата на въведено в експлоатация фискално устройство, което обстоятелство е посочено точно и конкретно и жалбоподателят е наясно с обвинението.  Доколкото в обстоятелствената част на АУАН са описани  факти, отговарящи на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата  и доколкото тази разпоредба е посочена като нарушена, не може да се счита, че за лицето е неясно кои изисквания на Наредбата се твърди да е нарушило.

       Съобразно представените писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че с поведението си дружеството е осъществило нарушение на посочената разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 на МФ, съгласно която за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ за фискалните устройства, която предвижда, че лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използва т регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец и към датата на проверката и стопанисвал търговски обект по смисъла на § 41 от ДР на ЗДДС, в който е осъществявал продажба на стоки. Установено е безспорно, че към датата на проверката – 13.09.2019 г. в обекта не е имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, че същият е работел, като дейност в обекта е осъществявана  от 13.06.2019 г.

        Неоснователно е възражението, че неточно е посочена нарушената разпоредба. Задължението за лицата по чл. 3 да въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта е вменено с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за неизпълнението на което е санкциониран жалбоподателят.   

         Размерът на наложената имуществена санкция в конкретния случай е минималният такъв и се приема от съда за съответен на тежестта на нарушението. За това административно нарушение санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДДС предвижда административно наказание   имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,   в размер от 3000 до 10 000 лв.,  предвид че както правилно е прието извършеното нарушение води до неотразяване на приходи, защото липсват данни получените от продажбите в търговския обект средства да са отчитани по предвидения в наредбата начин чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан.

 

 

 

         Административнонаказващият орган, при издаване на обжалваното НП, не е изложил съображения за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани с данъчното облагане. Деянието, предмет на обвинението, се осъществява чрез бездействие - неизпълнение в срок на задължение към държавата, с изтичането на който съставът на нарушението се явява осъществен. Не може да се счита случаят за маловажен с оглед обстоятелството, че дружеството е извършвало дейност в период от 3 месеца от датата на започване на дейност, без да е въвело в експлоатация фискално устройство. Това дава основание на съда да приеме, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения, поради което и не се явява маловажен такъв. Съдът счита, че не са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН и за неналагане на предвидената в закона имуществена санкция, поради което административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Законът не предвижда настъпването на вреди от бездействието като елемент от състава на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което липсата на такива, е без значение при преценката за маловажност по смисъла на чл. 93, т. 9 ДР на НК и приложението на чл. 28 ЗАНН от наказващия орган.

          С оглед гореизложеното, съдът счита, че Наказателно постановление   е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

         По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 489446-F510648 от 13.01.2020 г. на   Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ НАП, с което на ЕТ „Лебед-В.Я., ЕИК: ********* е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин , във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

  

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева