Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от С.А.З. ***, чрез пълномощника адв.Д.Д., с посочен адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0996-000389/04.12.2023 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Рено, с рег.№ М 7654 СА, за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата не есе сочат конкретни доводи, а в с.з. се излагат такива за процесуални нарушения, без да са представени доказателства в тази насока. Иска се отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът – началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, се представлява от гл. юрк. Д., която в с.з. оспорва жалбата. Развити са съображения за наличието на предпоставки за издаване на процесната заповед. Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди оспорваната заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. Същата е процесуално допустима за разглеждане, по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 01.12.2023 г. около 09:30 часа в гр. Монтана, З. като водач на МПС с peг. № М 7654СА, на ул.Цар Борис III с посока на движение от бул. Александър Стамболийски към бул. Трети март, управлява лек автомобил Рено рег.номер М 7654 СА, след употреба на наркотични вещества. Водачът е тестван с техническо средство DRUGTEST 5000, с фабричен номер ARKC-0035, който отчел положителна проба за канабис. Пробата е извършена в 10.48 ч.в сградата на РУ Монтана. Водачът е установен на ул.Цар Борис III, № 3, от служители на криминална полиция, на който е отнел предимство на пешеходна пътека и са го последвали и които са свидетели по съставения АУАН. Издаден е талон за изследване с номер 286226. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Апкотест 7510 null, с фабр номер ARPM 0827, като уреда отчита 0 промила алкохол. От приложения протокол за извършена на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества А 0036351 се установява, направен и тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство DRUGTEST 5000, с фабричен номер ARKC-0035, който отчел положителна проба за канабис.

В тази връзка на С.А.З. бил издаден и връчен талон за изследване номер 286226 в 10.00 ч. на същата дата. Жалбоподателят е бил задържан в РУ Монтана, където е извършен теста. За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН серия GА, № 989595/01.12.2023 г., който е подписан от него без възражения.

При така установената фактическа обстановка, началникът на сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, е издал ЗППАМ № 23-0996-000389/04.12.2023 г., с която на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Рено, с рег.№ М 7654 СА, за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Заповедта е връчена на лицето на 18.12.2023 г.

По делото е приложена и мотивирана резолюция № 23-0996 -М000263/05.12.2023 г. на началник сектор Пътна полиция Монтана, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и във връзка с образуваното спрямо З. при наличие за данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, административнонаказателното производство по съставения АУАН е прекратено, а материалите изпратени на РП Монтана.

При така изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. Със заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително по т. 2 от нея - на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, какъвто е издателят на оспорената заповед. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на оспорената заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Изложените в жалбата бланкетни съображения и посочената Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, във връзка с безспорното установяване на противоправното поведение на водача, съдът намира за неоснователни.

Нормата на чл. 171, ал. 2а, б. „б“ от ЗДвП въвежда императивно задължение, т. е. при обвързана компетентност административният орган следва да издаде ЗППАМ, когато са налице фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тази правна норма. Твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че не е установено З. да е управлявал МПС, а всъщност бил установен на друго място, са твърдения, които не се подкрепят от събраните писмени доказателства – същият е подписал съставения АУАН без възражение.

В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана за краткост Наредбата/ са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози /чл. 3а, т. 2 от Наредбата/. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Както бе посочено, според чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от Глава шеста „Принудителни административни мерки“ – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. От значение са и данните, отбелязани във вече посочения от съда протокол за извършена на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. В хода на производството не са ангажира ни данни лицето да се е явило за изследване в ЦСМП Монтана в посоченото време, съгласно връчения му талон за изследване № 286226 в 10.30 часа на 01.12.2023 г. В настоящия случай, преценката на контролните органи е била правилна, при това, доколкото е налице наличие на употреба на наркотични вещества или техните аналози – канабис. Достатъчно е установяването на употребата на наркотични или упойващи вещества по един от посочените в разпоредбата начини. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – употреба на наркотични вещества или техните аналози – канабис, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът счита, че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.

Следващото релевирано от пълномощника на жалбоподателя нарушение при издаване на ЗППАМ, свързано с неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, без за същите твърдения да са ангажирани докозателства, съдът намира за неоснователно.

Действително, според чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Следва обаче да се съобрази, че ЗДвП е специален закон спрямо кодифицираната регламентация на административните актове в АПК, което означава, че законодателят е регламентирал кои факти трябва да са налице за да се наложи обжалваната ПАМ – в конкретния случай такъв факт е положителната проба за канабис. При тези обстоятелства ПАМ следва да се наложи незабавно, в момента на установяване по надлежния ред, чрез техническо средство, като същата е от категорията принудителни административни мерки с превантивен характер и административният орган няма право на преценка.

Заповедта отговаря и на целта на закона.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, предвижда „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“

Целта на ПАМ по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство от лице, извършило конкретни административни нарушения с висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за употреба на алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества, управление на МПС от лице, което няма съответната правоспособност. Гарантирането на живота и здравето на хората като върховна ценност по никакъв начин не нарушава въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК правило, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

Съдът счита, че е спазен принципа за съразмерност, обективиран в чл. 6 от АПК, тъй като срокът на наложената ПАМ е определен в закона.

С оглед фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.

С оглед изложеното, процесната заповед е законосъобразна, а оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД на МВР Монтана, следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.А.З. ***, чрез пълномощника адв.Д.Д., с посочен адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0996-000389/04.12.2023 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.

ОСЪЖДА от С.А.З. ***, да заплати на ОД на МВР Монтана юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Съдия: