№ 379
гр. Дупница, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510100645 по описа за 2022 година
ЕМ. КР. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, адрес за призоваване: гр. *** ***, е
предявила срещу община Дупница, представлявана от кмета инж. Методи Христов Чимев, в
качеството му на взискател по изп. дело № 20187440400027/2018 г. на ЧСИ peг. № 744 ***, иск с
правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите, претендирани от взискателя в размер
общо на 749, 98 лв. по изпълнително дело № 20187440400027/2018 г. на ЧСИ ***, поради
настъпила перемпция.
Ищцата твърди, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 3174/27.03.2018 г. по
изпълнително дело 20187440400027/2018 г. на ЧСИ *** била поканена да заплати в полза на
взискателя община Дупница сума по акт за установяване на задълженията №1700498-1/15.06.2017
г. и дължими такси към момента на съставяне на поканата в размер на 749, 98 лв.
На 17.05.2018 г. ищцата платила 50 лв., а на 29.08.2019 г. - 200 лв. В периода от
образуването на делото през 2018 г. до месец януари 2022 г. не са предприемани принудителни
изпълнителни действия спрямо нея. На 10.02.2022 г. разбрала от служител в банка, в която има
разкрита разплащателна сметка, че върху сметката е наложен запор; запорно съобщение не й е
връчвано.
След справка ищцата установила, че запорът е наложен по искане на взискателя, направено
с писмо от 17.12.2021 г. По изпълнителното производство са налице две заявления на взискателя.
С първото подадено заявление с вх. №00867/12.08.21 г. се изисква от ЧСИ Джоргова да бъде
извършена справка от НАП за трудови договори, проучване на имущественото състояние на
длъжника и справка от БНБ. С второто заявление с вх. №14 441/17.12.21 г. се изисква налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника. Справката в БНБ е извършена на 22.12.2021 г. и през
януари 2022 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на
ищцата.
Предвид изложеното, взискателят е бездействал в период по-дълъг от две години, а именно
от образуването на делото на 02.02.2018 г. до 17.12.2021 г. Въпреки направеното искане,
съдебният изпълнител не прекратил производството.
1
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Изпълнително дело №
20187440400027/2018 г. на ЧСИ *** е образувано за принудително събиране на суми по акт за
установяване на задължения № 1700498-1/15.06.2017 г. за задължения в размер на общо 444, 67
лева - главница и лихва към 15.06.2017 г. - 69, 26 лева. По делото са постъпвали суми през 2019 г.,
като плащанията са преустановени на 30.03.2022 г., когато е направена последната вноска.
За посочените вземания е приложима разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК - публичните
задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Процесните задължения са за 2017 г. и давността за тях тече от 01.01.2018 г., поради което не е
изтекла. Налице е и прекъсване на давността по смисъла на чл.171, ал.2 от ДОПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че изпълнително дело №
20187440400027/2018 г. на ЧСИ *** е образувано за принудително събиране на публични вземания
по акт за установяване на задължения № 1700498-1/15.06.2017 г., издаден от служител в отдел
„Местни данъци и такси” на община Дупница за задължения в размер на общо 444, 67 лева -
главница и лихва към 15.06.2017 г. - 69, 26 лева.
От изпълнително дело № 20187440400027/2018 г. на ЧСИ *** се установява, че е
образувано на 05.02.2018 г. въз основа на заявление от община Дупница, в което е направено
искане за налагане на запор върху притежавани от длъжника превозни средства и върху трудовото
му възнаграждение. От приложеното извлечение от банковата сметка на съдебния изпълнител се
установява извършването на плащания от длъжника, съответно в размер на 50 лв. на 17.05.2018 г.
и 200 лв. на 29.08.2019 г.
На 12.08.2021 г. взискателят е поискал извършване на справки за наличие на трудови
договори и банкови сметки на длъжника, въз основа на които да посочи способ за принудително
изпълнение. На 17.12.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника в «Ти би ай банк» АД, наложен на 27.01.2022 г. и в «Банка ДСК» ЕАД, наложен на
17.01.2022 г.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.439,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва
изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предвид изложените в исковата
молба обстоятелства - насоченото принудително изпълнение към имущество на ищеца, за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за съдебно установяване
недължимостта на вземането на ответната страна, поради което искът е допустим.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в
тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.
Видно от представените писмени доказателства, вземанията на ответника произтичат от
акт за установяване на задължения № 1700498-1/15.06.2017 г., издаден от служител в отдел
„Местни данъци и такси” на община Дупница, за дължим данък върху превозните средства – общо
444, 67 лв. за периода 2014 г. - 2016 г. и лихва в общ размер на 69, 26 лв.
Данъкът върху превозните средства и лихвата върху вземането представляват публични
общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.9 ДОПК. Исковата защита на длъжника срещу
изпълнението в процесния случай – когато публичните общински вземания, подлежащи на
принудително изпълнение, се удовлетворяват по реда на ГПК, се провежда чрез иска по чл. 439 от
ГПК пред общия (граждански) съд.
2
По отношение на публичните общински вземания се прилагат разпоредбите на чл.171 и
чл.173 ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение), а чл.171, ал.2 ДОПК урежда т. нар. абсолютна погасителна давност от 10
години.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е,
че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: последиците
при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи
характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува - давността е институт на материалното право.
Перемпирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
(резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на давността е от
значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение, е погасено поради давност - Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК.
Поради това не следва да се обсъжда наличието на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
за прекратяване на конкретното изпълнително производство. Изрично в този смисъл е и Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: „когато по изпълнителното дело
е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди
на длъжника.“
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение /Решение № 3 от 4.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК/. Поради това настъпила перемпция не е основание
за уважаване на иска за установяване недължимостта на вземането.
Съгласно чл.172, ал.2 и 3 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение; от прекъсването на давността започва да тече нова давност. От 2014 г. до датата на
издаване на акт за установяване на задължения № 1700498-1/15.06.2017 г. петгодишната давност
не е изтекла. От 15.06.2017 г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват
3
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава
молба подлежи на връщане; ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Поради това съгласно т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В конкретния случай със заявлението от 02.02.2018 г., въз основа на което е образувано
изп. дело № 20187440400027/2018 г. на ЧСИ ***, взискателят е поискал предприемането на
изпълнителни действия – запор върху притежавани от длъжника превозни средства и върху
трудовото му възнаграждение; поради това на 02.02.2018 г. давността е прекъсната и е започнала
да тече нова давност. С поисканото на 17.12.2021 г. от взискателя налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника в «Ти би ай банк» АД, наложен на 27.01.2022 г. и в «Банка ДСК» ЕАД,
наложен на 17.01.2022 г., давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност.
Предвид периода, за който се дължат публичните общински вземания, не е изтекла и
абсолютната погасителна давност от 10 години по чл.171, ал.2 ДОПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че задължението не е погасено по давност /не са
установени и други факти, изключващи изпълняемото право -плащане, прихващане и др./ и искът
следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЕМ. КР. К., ЕГН **********, срещу
община Дупница, представлявана от кмета инж. Методи Чимев, иск с правно основание чл.124
ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не
дължи сумите, претендирани от взискателя в размер общо на 749, 98 лв. по изпълнително дело №
20187440400027/2018 г. на ЧСИ ***, поради настъпила перемпция.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4