Определение по в. гр. дело №257/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 636
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Лазар Кирилов Василев
Дело: 20213100500257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 636
гр. Варна , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500257 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 290143/17.12.2020 г., депозирана от З. Г. М. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Петко Стайнов" № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14 ,
чрез процесуалния представител адвокат Цветан Страхидов Диловски, срещу Решение №
261337/20.11.2020г., постановено по гр.д. № 3172/2020г. по описа на РС Варна, 40 съдебен
състав, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за
приемане за установено по отношение на „Електроразпределение север” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е”, че не му дължи сумата от 587,26 лв. /петстотин осемдесет и седем
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща корекция по силата на договор за
продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко
Стайнов“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14 клиентски № **********, абонатен № ********** през
периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура № **********/30.01.2020г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 264995/22.01.2021 г. от въззиваемото
дружество “Електроразпределение Север” АД, действащо чрез процесуалния си
представител адвокат Николай Банков.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
1
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и
необоснован, поради което следва да бъде отменен. Въззивникът сочи, че неправилно съдът е
приел, че в конкретния случай става въпрос за корекция на сметката на ищеца за стар период,
която е съобразена със строгата процедура по ПИКЕЕ. Твърди, че по делото не е било установено
безспорно от кой момент във вътрешността на процесното СТИ е монтирано "устройство", както и
кой е монтирал същото. Намира, че неправилно съдът е приел, че е налице законова възможност,
която регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената ел.
енергия, позовавайки се на правилото на л. 50, ал. 1 б. „а" от ПИКЕЕ, тъй като счита, че тази
разпоредба е приложима единствено и само при доказване спазването на строго определената
процедура в чл. 49 от ПИКЕЕ и всички относими и приложими в случая закони и подзаконови
нормативни актове.
Въззивникът твърди, че по делото не са ангажирани и доказателства, от които да се установи, че
извършената проверка е законосъобразна, че материализираните факти и обстоятелства в
едностранно изготвените представени частни документи отговарят на действителността, че
количеството ел.енергия, служебно начислено и фактурирано, е доставено от ответното дружество
и потребено от ищеца в рамките на процесния период, поради което и последният не следва да
дължи заплащане на същата. Сочи, че съдът не е извършил съпоставка между събраните по делото
доказателства, като не е преценил същите в тяхната съвкупност, доколкото не е съобразил
заключението на вещото лице и отговорите на същото от проведеното съдебно заседание, в които
експертът е посочил, че пломбите не са манипулирани. В протокола от БИМ също не е отразено,
че пломбите на СТИ са нарушени, а само корпуса на електромера, поради което въззивникът счита,
че към дата на проверката СТИ не е имало монтиран чужд елемент.
Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че изготвения протокол от проверка на
процесното СТИ е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като в
документа не било отбелязано, че абонатът е бил търсен или респективно е отказал да подпише
същия. Твърди, че не са спазени и изискването на чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като
предвиденият седмодневен срок не е спазен, както и СТИ не е поставено в безшевен чувал, при
изпращането му в БИМ.
Твърди, че съдът не се е произнесъл по своевременното оспорване от страна на ищеца по
отношение на максимално определения процесен период, поради което поддържа това възражение
и пред настоящата инстанция.
В заключение въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че проверката на процесното СТИ
е била надлежно извършена в съответствие с предвидения в ПИКЕЕ ред. Твърди, че
корекционната процедура по чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ противоречи и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2
2
от ЗЕ, която урежда принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е в защита
интересите на потребителите. Също така сочи, че от събраните по делото доказателства с нищо не
се е доказало, че процесното количество електроенергия е доставено и потребено от
абоната/въззивник.
Предвид всичко изложено, моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемото
дружество намира, че съдът правилно е приел, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право – предмет на делото, а именно вземането на
дружеството към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност от 587,26 лева.
Твърди, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия фактически състав на
вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение между страните;
извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието един независим свидетел; за
извършената проверка е съставен Констативен протокол, с който е установено наличието на
промяна на схемата на свързване на електромера; съставена е справка за корекция от
„Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна процедура
за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата за
проверка 90 дни, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от
10.10.2019г. до 07.01.2020г., а именно 587,26 лв.; съгласно приетото по делото заключение
на назначеното вещо лице е установено, че е налице неотчитане от измервателната система
на СТИ от 80,04% от цялата преминала през електромера на абоната електроенергия,
вследствие на добавен чужд елемент за схемата на свързване.
Поддържа, че електрическата енергия е родово определена вещ и като такава е засегнато
правото на доставчика да получи стойността на пренесеното до обекта количество
електроенергия, поради което и е проведена корекционната процедура по реда на чл. 50, ал.
1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Претендира сторените в производството съдебни разноски,
включително и тези за адвокатско възнаграждение.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 290143/17.12.2020 г., депозирана от З.
Г. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Петко Стайнов" № 12, вх. 11,
3
ет. 5, ап. 14, чрез процесуалния му представител адвокат Цветан Страхидов Диловски,
срещу Решение № 261337/20.11.2020г. , постановено по гр.д. № 3172/2020г. по описа на РС
Варна, 40 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 257/2021 г. на ОС-Варна за 10.03.2021 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4