Р
Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр. Пловдив, 27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски
състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 511 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.” АД – гр. С., бул.
„Д.Б..” **– чрез пълномощника на дружеството адв. А.И. против решение **/18.02.2019г.,
постановено по търг.д. № 99/2017г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с
която е осъдено ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *** да заплати на Т.Д.Г. ЕГН ********** ***,
общ. С.З., сума 30 000 лева до присъдения размер 56 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания от получени
травми, вследствие ПТП, причинено по непредпазливост от К.Г.А. ЕГН ********** ***
на 01.01.2016г. в с. Б.-Р., при управление на лек автомобил марка ****, рег. ****,
собственост на Д.Х.Ф., рискът от настъпването на което застрахователно събитие
е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗД „Б.И.” АД, обективиран в
застрахователна полица ****. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост
на решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да определи по-нисък размер на обезщетението като за
справедлив намира размера от 30000 лева.
Въззиваемата страна Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, общ. С.З. –
чрез пълномощника си адв. М.Р. ***, със съдебен адрес:*** изразява становище,
че жалбата е неоснователна.
Третото лице – помагач и ответник по предявения обратен
иск К.Г.А. ЕГН ********** *** – чрез адв. С.К. с адрес: ***, кантора ** изразява
становище за основателност на въззивната жалба и моли съда размерът на
присъденото обезщетение да бъде намален.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.” АД – гр. С., бул.
„Д.Б..” **против Решение №223/25.04.2019г., постановено по т.д.. по описа на ОС
– С.З., в частта с която е допълнено постановеното по делото Решение № 92/18.02.2019г.
като е осъдено допълнително ЗД „Б.И.” АД – гр. С. да заплати на Т.Д.Г. сумата
56 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 600 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие пълното унищожение на
лек автомобил **ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
01.01.2016г. до окончателното и изплащане. Жалбоподателят счита, че с
обжалваното решение съдът е присъдил втори път вече присъдените с основното
решение главници – съответно 56 000 лева и 600 лева, като втория път – с
допълнителното решение - е посочил, че сумите се дължат ведно със законна лихва
с определен начален момент.
Въззиваемата страна Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, общ. С.З.
– чрез пълномощника си адв. М.Р. ***, със съдебен адрес:*** изразява становище
за неоснователност и на тази жалба. Счита, че с допълващото решение съдът не е
извършил повторно осъждане на ответника, а само е посочил главниците, върху
които се дължи законна лихва и началния момент, от който тя е дължима.
Третото лице –
помагач и ответник по предявения обратен иск К.Г.А. ЕГН ********** *** не
изразява становище по въззивната жалба против допълнителното решение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1
от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД и обратен
иск по чл.274 ал.2във вр. с чл.227 от Кодекса за застраховането /отм./.
Настоящата квалификация е с оглед разпоредбата на пар. 22 от Кодекса за
застраховането, съгласно която за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на сега действащия
кодекс, се прилага Част Четвърта от
отменения КЗ, освен ако страните договорят
друго след влизането му в
сила.
По главния иск: Касае се за пряк иск, предявен от
увредения против застрахователя.
Ищецът Т.Д.Г. твърди, че на 01.01.2016г., около 15.40 часа,
в с. Б.-Р., е пострадал при автомобилна
катастрофа, причинена от К.Г.А. при управление на лек автомобил марка ****,
рег. ****, собственост на Д.Х.Ф.. Твърди, че по време на катастрофата се е
намирал непосредствено до собствения си лек автомобил, паркиран пред дома му,
по който автомобил е извършвал ремонтни дейности. Твърди, че в резултат на
настъпилия удар в спрения лек автомобил, последният го е ударил и отхвърлил
встрани. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травма, представляваща средна
телесна повреда, изразяваща се в травматична ампутация на първи и втори пръст
на десния крак, които травми са съпроводени сами по себе си с изключителни болки
и страдания. Твърди, че е изпитвал силни болки при движение, променена била
походката му, като и към настоящия момент накуцва с десния крак. Твърди, че е понесъл и други страдания –
уплаха, стрес, нарушен бил сънят му като и до настоящия момент сънува кошмари и
си спомня катастрофата. Твърди, че към датата на ПТП причинителят на вредите е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.И.”
АД – гр. С.. Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.” АД – гр. С. да му
заплати 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
цитираното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 01.01.2016г. до окончателното и изплащане, както и разноските по
делото. Претенцията е уважена до размер
от 56 000 лева, а за разликата до 80 000 лева е отхвърлена като
неоснователна. В тази отхвърлителна част решението на първоинстанционния съд не
е обжалвано и е влязло в сила. Предмет
на обжалване е осъдителната му част и то само за разликата над 30 000 лева
до присъдения размер.
Ответникът ЗД „Б.И.” – гр. С. оспорва предявените искове.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като твърди, че той е стоял на пътното платно до спрелия си
автомобил и сам се е поставил в рискова ситуация. Счита претендираният размер
обезщетение за прекомерно завишен с оглед обстоятелството, че възстановителният
период и протекъл нормално и раните са зараснали.
С допълнителната
искова молба и с допълнителния отговор на същата не се правят нови доводи и
възражения и се поддържат вече направените такива.
По делото е предявен обратен иск от ЗД „Б.И.” – гр. С. против третото лице –
помагач К.Г.А.. Касае се за регресна претенция на застрахователя против прекия
причинител на ПТП, извършено от неправоспособен водач, който се е отклонил от
своевременно извършване на алкохолна проба. Ищецът по обратния иск ЗД „Б.И.” АД
– гр. С. твърди, че К.Г.А. на 01.01.2016г. е причинил ПТП с пострадали лица Т.Д.Г.,
Д.Т.Г. и Г.Д.Г.. Твърди, че причина за ПТП
е нарушение на правилата за движение по пътищата. Същият е управлявал
МПС, без да има валидно свидетелство за това. В резултат на ПТП на тримата
посочени пешеходци са причинени увреждания. Счита, че при евентуално уважаване
на главния иск и след изплащане на присъденото обезщетение, за него възниква
правото да търси регресната отговорност на прекия причинител на ПТП, поради
обстоятелството, че същият е управлявал МПС, без да има валидно свидетелство за
правоуправление. В горния смисъл претендира осъждане на К.А. да му заплати 30 000
лева – частично от общия размер на сумата, която евентуално ще се присъди по
главния иск и след като тя бъде платена от застрахователя на увреденото лице.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск К.Г.А. –
чрез пълномощника си адв. К. в съдебно заседание на 28.02.2018г. изразява
становище за неоснователност на предявения обратен иск. Счита претенциите по
главните искове за прекомерно завишени.
Видно от влязлото в сила Определение от 12.10.2016г. по
НОХД №177/2016г. на Районен съд – **, с което е одобрено споразумение между Районна
прокуратура – ** и К.Г.А., изменено с Решение №314/09.12.2016г. по ВНОХД
№569/2016г., А. е признат за виновен в това, че на 01.01.2016г. при управление
на МПС – л.а. Ф.П.с рег. ***е нарушил правилата за движение по пътищата: като е
управлявал МПС, без да има правоспособност за това, не е контролирал
непрекъснато управляваното МПС, управлявал е същото с превишена скорост и не е
намалил скоростта, респ. не спрял при възникнала опасност за движението – чл.20
ал.2 изр. 2-ро от ЗДП, в резултат на което е причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на Т.Д.Г., изразяващи се в трайно затрудняване на движението на
долния десен крайник, поради травматично откъсване и липса на първи и втори
пръст на десния крак като му е определено съответно наказание.
Видно от издадената застрахователна полица **** /стр.17
от сл.д./, валидна от 11.07.2015г. до 10.07.2016г., отговорността на водача на
лекия автомобил за причинени имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и /или използването на МПС, е застрахована при ответника ЗД „Б.И.”
АД – гр. С.. ПТП от 01.01.2016г. е настъпила през периода на действие на
посочения застрахователен договор. Ето защо твърденията на жалбоподателя в
настоящия процес за липса на валидно застрахователно правоотношение се явяват
неоснователни.
Причинителят на увреждането А. се явява застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223 от КЗ/отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
За вредите и техния размер: Видно от заключението на вещите
лица ***и д-р ***по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза,
извършена чрез освидетелстване на ищеца, както и въз основа на писмени данни –
представената по делото медицинска документация, се установява, че в резултат
на травмата Т.Г. e получил ампутация на първи и втори пръст на десния крак.
Извършена е била хирургична обработка,
оформени са ампутационни чукани, наложена е хирургична превръзка. При прегледа,
извършен на ищеца от вещите лица, се установява, че ампутацията на първи пръст
е направена на ниво 1/3 от проксималната фаланга. Кожата на върха на
ампутационния чукан е цикатрициална, ригидна и с повишена чувствителност – болезнена.
Вторият пръст е ампутиран на ниво проксимална интерфалангиална става.
Ползваните болнични са 95 дни. При клиничния преглед, извършен от вещите лица
на 13.02.2018г., се установява, че оздравителният процес на травматичните
поражения е приключил. Налични са крампи по ходилните мускули, които се
появяват по 3 – 4 пъти седмично. Кожата на остатъка от големия пръст е силно
чувствителна на допир и атмосферни промени. Движенията в метатарзофалангиалната
става са ограничени, поради по-опънатата кожа. Не може да застава на пръсти.
При ходене, усеща нестабилност в предната част на обувката, което се отразява и
в походката му. Тя е небалансирана, с провлачване на десния крак. Заключението
на експертите е, че оздравителния процес е приключил, но са налице остатъчни
дефекти, които не подлежат на коригиране.
По делото е допусната и комплексна съдебна психолого
психиатрична експертиза. От заключението на експертите, работили по нея, се
установява, че Г. е бил в състояние на остра стресова реакция по време на претърпения
инцидент – ПТП от -01.01.2016г. Касае се за преходно разстройство с
разнообразни симптоми: първоначално състояние на „зашеметеност“, стеснение на
съзнанието, невъзможност за възприемане на стимули. Често са налице вегетативни
признаци на паническа тревожност, сърцебиене, изпотяване, изчервяване. Острата
стресова реакция понастоящем е преодоляна, но ищецът има остатъчни персистиращи
страхове от катастрофи, което пречи на пълноценното му социално функциониране.
Заключенията на експертите се подкрепят и от събраните
свидетелски показания. Свидетелят Р.Р.твърди, че е карал ищеца няколко пъти до
болницата, знае, че щом времето се застуди, тай изпитва болки в засегнатото
място. Виждал е, че ищецът си слага дунапренени уплътнения в обувката, за да
може да ходи по - стабилно. Свидетелката М.Г.посочва, че болките на
съпруга и са постоянни, има и страхове, не е спокоен и сънят му също е бил
нарушен. Посочва, че съпругът и, макар и трудно, но работи като механик
поддръжка. Свидетелят К.К.твърди, че Т. се е променил, няма опора на пръстите и
походката му е променена, работи, но със затруднения.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
непротиворечиви и обективни, дори и тези на съпругата на ищеца предвид разпоредбата
на чл.172 от ГПК, тъй като същата има преки и непосредствени впечатления както
от физическото, така и от психическото и
емоционалното състояние на ищеца след инцидента. Във връзка с
интензитета на болките и страданията по делото е приетото заключение на съдебно
– медицинската експертиза, изводите на което са описани по-горе в мотивната
част.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищеца
болки и страдания за основателни. Същият е претърпял значителни по степен болки
и страдания. Предвид наложилата се ампутация на два от пръстите, съществуват ограничения
в движенията на крака му, походката също е променена. Отделно от това - възстановителният
процес също е продължил дълго, касае се за 95 дни ползван отпуск, поради
временна нетрудоспособност. Ищецът и понастоящем изпитва страх и е неспокоен. Всичко
това съчетано и с уплахата от катастрофата, сравнително продължителния период
на лечение и възстановяване, ампутацията на два пръста и ограниченията в
движението на крайника навеждат на извод за основателност на заявената
претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължителния
възстановителен период, продължаващите болки в десния крак на мястото на
ампутацията и ограниченията в движението на крайника, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението, дължимо на ищеца е 50 000 лева.
Не е налице обаче възприетото от Окръжния съд и е твърдяно
от ответника съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Видно от заключението
на вещото лице инж. Й.И.пострадалият Т.Г. по време на ПТП се е намирал на
северния тротоар. Посочено е, че другият пострадал Д.Г. се намира на пътното
платно на неразрешено място. Първоинстанционният съд е възприел едно и също
положение и за двамата пострадали, но не такива са данните по делото. Ищецът Т.Г.
се намира на левия тротоар, в близост до платното, но не на него. Не може да се
приеме, че негови действия или бездействия са допринесли за настъпване на ПТП. Няма
никакво основание да се възприеме тезата на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия Т.Г..
Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която с която е осъдено ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *** да заплати на Т.Д.Г.
ЕГН ********** ***, общ. С.З., сума над 30 000 лева до размер 50 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания
от получени травми, вследствие ПТП, причинено по непредпазливост от К.Г.А. ЕГН **********
*** на 01.01.2016г. в с. Б.-Р., при управление на лек автомобил марка ****, рег.
****, собственост на Д.Х.Ф., рискът от настъпването на което застрахователно
събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗД „Б.И.” АД,
обективиран в застрахователна полица **** и да бъде отменено за разликата над
50 000 лева до присъдения размер от 56 000 лева.
Не се налага изменение на решение в частта по обратния
иск, тъй като по него причинителят на увреждането е осъден да заплати на
застрахователя 30 000 лева – частично от общия размер на сумата, която
евентуално ще се присъди по главния иск и след като тя бъде платена от
застрахователя на увреденото лице, а в частта до присъдения размер от 30000
лева – обезщетение за неимуществени вреди решението не е обжалвано.
По въззивна жалба на ЗД „Б.И.” АД – гр. С. против Решение
№223/25.04.2019г., постановено по т.д. **9/2017г. по описа на ОС – С.З., в
частта с която е допълнено постановеното по делото Решение № 92/18.02.2019г.
като е осъдено допълнително ЗД „Б.И.” АД – гр. С. да заплати на Т.Д.Г. сумата
56 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 600 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие пълното унищожение на
лек автомобил **ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
01.01.2016г. до окончателното и изплащане: с посоченото решение съдът е намерил
за основателна молбата за допълване на решението. Вместо обаче да присъди само
законната лихва върху дължимото обезщетение на ищеца Т.Г. за имуществени и за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането, съдът е присъдил
повторно 56 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 600 лева –
обезщетение за имуществени вреди, като е посочил, че те са дължими със
законната лихва от 01.01.2016г. до окончателното им изплащане и е отхвърлил
отново исковете до пълните предявени размери на претенциите за обезщетения. С
изключение на частта, с която се присъжда законна лихва, в останалата част
съдът е излязъл извън пределите на поисканата защита. С молбата за допълване на
решението се иска осъждане на ответника и за законна лихва, каквато – въпреки
че е поискана с исковата молба, не е присъдена, като съдът е пропуснал да се
произнесе по нейната дължимост, но не се иска произнасяне по главните претенции
за обезщетение. Решението в посочената част е недопустимо и подлежи на
обезсилване. То следва да се потвърди само в частта, с която се присъжда
законна лихва, считано от 01.01.2016г. до окончателно изплащане.
От страна на ЗД „Б.И.“ АД е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, то е в размер на 7000 лева. Минималният
негов размер би бил 2210 лева – на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е
основателно. Касае се за въззивно производство, в което е проведено само едно
заседание и не са събирани нови доказателства. Всяка от страните е поддържала
своите вече развити доводи. Затова и въззивното производство не се е развило с
правна или фактическа сложност. Ето защо възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява основателно. То следва да бъде намалено до
размер от 2210 лева.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б.И.” АД следва
да бъде осъден да заплати на ищeца сумата 1973.21
лева – разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност с оглед
уважената и отхвърлена част от жалбата.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК следва ищецът Т.Д.Г. ЕГН **********
*** да бъде осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата 342.86 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция
по съразмерност с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.271 и 272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
**/18.02.2019г., постановено по търг.д. № 99/2017г. по описа на Окръжен съд – С.З.,
в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *** да заплати на Т.Д.Г. ЕГН **********
***, общ. С.З., сума над 30 000 лева до размер от 50 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания от
получени травми, вследствие ПТП, причинено по непредпазливост от К.Г.А. ЕГН **********
*** на 01.01.2016г. в с. Б.-Р., при управление на лек автомобил марка ****,
рег. ****, собственост на Д.Х.Ф., рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със ЗД „Б.И.”
АД, обективиран в застрахователна полица ****.
ОТМЕНЯ решение **/18.02.2019г., постановено по търг.д. №
99/2017г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК *** да заплати на Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, общ. С.З., сума над 50 000
лева до присъдения размер от 56 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените от него болки и страдания от получени травми, вследствие
ПТП, причинено по непредпазливост от К.Г.А. ЕГН ********** *** на 01.01.2016г.
в с. Б.-Р., при управление на лек автомобил марка ****, рег. ****, собственост
на Д.Х.Ф., рискът от настъпването на което застрахователно събитие е бил покрит
със сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключен със ЗД „Б.И.” АД, обективиран в застрахователна
полица **** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, общ. С.З.
против ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *** иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените от него болки и страдания от получени травми, вследствие
ПТП, причинено по непредпазливост от К.Г.А. ЕГН ********** *** на 01.01.2016г.
в с. Б.-Р., при управление на лек автомобил марка ****, рег. ****, собственост
на Д.Х.Ф., рискът от настъпването на което застрахователно събитие е бил покрит
със сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключен със ЗД „Б.И.” АД, обективиран в застрахователна
полица **** за разликата над 50 000 лева до присъдения от
първоинстанционншяй съд размер от 56 000 лева, като неоснователен.
В останалата част решение **18.02.2019г., постановено по
търг.д. № 99/2017г. по описа на Окръжен съд – С.З. не е обжалвано и е влязло в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №223/25.04.2019г., постановено по
т.д. **9/2017г. по описа на ОС – С.З., в частта с която е допълнено постановеното
по делото Решение № 92/18.02.2019г. като е осъдено допълнително ЗД „Б.И.” АД –
гр. С. да заплати на Т.Д.Г. законната лихва върху сума от 50 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и върху сумата 600 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие пълното унищожение на лек автомобил **дължима
считано от 01.01.2016г. до окончателното изплащане на главниците.
ОБЕЗСИЛВА Решение №223/25.04.2019г., постановено по т.д. **9/2017г.
по описа на ОС – С.З., в частта с която е допълнено постановеното по делото
Решение № 92/18.02.2019г. като е осъдено допълнително ЗД „Б.И.” АД – гр. С. да
заплати на Т.Д.Г. сумата 56 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
пълното унищожение на лек автомобил О.К.и с която са отхвърлени исковете за
разликата над присъдените размери до пълните претендирани такива – съответно
80 000 лева за обезщетението за неимуществени вреди и 2500 лева – за
обезщетението за имуществени вреди и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
НАМАЛЯВА претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение за осъщественото му процесуално представителство и защита по
делото пред въззивната инстанция от 7000 лева на 2210 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД – гр. С., със съдебен адрес:*** да
заплати на Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, общ. С.З. сумата 1973.21 лева – разноски
по делото пред въззивната инстанция по съразмерност с оглед уважената и
отхвърлена част от жалбата.
ОСЪЖДА Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, общ. С.З. да заплати на
ЗД „Б.И.” АД – гр. С., със съдебен адрес:*** сумата 342.86 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция
по съразмерност с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата.
Решението е постановено при участието на К.Г.А. в
качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: