РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Габрово, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20214200600302 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от частния
тъжител Н. Й. А. от гр. Дряново, чрез повереника адв. Г.Н. от АК - Габрово, срещу
присъда № 25 от 14.10.2021 г. по НЧХД № 42/2021 г. по описа на Районен съд –
Дряново.
С присъда № 25 от 14.10.2021 г. по НЧХД № 42/2021 г. по описа на Районен съд
– Дряново подсъдимият К. К. П. от гр. Дряново е признат за невинен в това на
11.09.2020 г., около 00,30 ч., в гр. Дряново, в съучастие като съизвършител с К. К. П.
от гр. Дряново, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удари с крака, да
е причинил на Н. Й. А. от гр. Дряново лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно
сътресение, болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Със същата присъда подсъдимият К. К. П. от гр. Дряново е признат за невинен
в това на 11.09.2020 г., около 00,30 ч., в гр. Дряново, в съучастие, като съизвършител с
К. К. П. от гр. Дряново, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удари с
1
крака, да е причинил на Н. Й. А. от гр. Дряново лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно
сътресение, болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения от частния тъжител Н. Й. А.. граждански
иск срещу подсъдимите К. К. П. и К. К. П. за сумата от 1 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от твърдяното престъпление, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 11.09.2020 г., до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжителя Н. Й. А. е осъден да
заплати на подсъдимите К. К. П. и К. К. П. сумата от 700 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е бланкетна. В нея частният тъжител, чрез повереника си,
формално излага твърдението, че обжалваната присъда е неправилна, поради
противоречие с материалния закон и утвърдената съдебна практика, както и че същата
е необоснована. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите
им обвинения.
Пред настоящия състав частният тъжител Н.А. и повереникът му адв. Н.
поддържат жалбата, като се придържат към искането си за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на нова присъда. По съществото
на делото адв. Н. заявява, че следва да се вземат под внимание обясненията на
подсъдимия К.П., депозирани пред първоинстанционния съд, както и обясненията,
които същото лице е дало пред органите на полицията. Повереникът счита, че
показанията на разпитаните свидетели не кореспондират на останалите доказателства
по делото – основно на съдебномедицинското удостоверение и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от които се установява, че на частния тъжител са
причинени телесни увреждания. Намира, че изградените приятелски и други
отношения между свидетелите консолидира тезата за невиновност на предадените на
съд лица и това прави изключително трудно разкриването на обективната истина, но
така или иначе са налице достатъчно косвени доказателства, които установяват
виновността на двамата подсъдими. Претендират се разноските по делото.
Договорният защитник на подсъдимите К.П. и К.П. – адв. Б.М. от ВТАК,
оспорва жалбата на частния тъжител. По съществото на делото пледира за
потвърждаване на присъдата. Намира, че доказателствата по делото не установяват
твърденията в тъжбата за това, че на въпросната дата и в посочения час на тъжителя са
2
нанесени удари от страна на подсъдимите. Претендира за разноските по делото.
Подсъдимият К.П. изразява съгласие с изразената от защитника позиция. В
последната си сума моли за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият К.П., редовно призован, не се явява в съдебните заседания пред
въззивния съд.
Въззивният съд разгледа жалбата на частния тъжител, обсъди становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314
НПК, при което намира следното:
Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК,
поради което е процесуално допустими. Разгледани по същество същата е
неоснователна.
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от Н.А. от гр.
Дряново против подсъдимите К.П. и К.П., в която се излагат фактически твърдения,
обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо него е извършено престъпление
против личността, квалифицирано по чл. 130, ал. 1 от НК. За съвместно разглеждане в
процеса е приет граждански иск от тъжителя А. - конституиран като граждански ищец,
против подсъдимите К.П. и К.П., с който се претендира осъждането на подсъдимите
при условията на солидарност за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, в размер на 1000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увредата – 11.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
Въззивният съд констатира, че при постановяване на присъдата си
контролираният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства,
като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на
подсъдимия К.П., показанията свидетелите; писмените доказателства; обсъдил е и
заключението на съдебно-медицинската експертиза. В рамките на проведеното
въззивно съдебно следствие бяха преразпитани свидетелите С.Д., П.В., М.Н. и К.М..
След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав
намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива
на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, като
без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема,
както следва:
Подсъдимият К. К. П. е роден на ******** г. Същият е български гражданин,
със средно образование, женен е и не е осъждан.
Подсъдимият К.К.П. е роден на *********** г. Същият е български
гражданин, със средно образование, не е женен и не е осъждан.
Подсъдимият К.П. е баща на подсъдимия К.П..
3
Частният тъжител Н.А. и свидетелката С.Д. са бивши съжители. Имат
малолетна дъщеря. Към инкриминираната дата – 10.09.2020 г., двамата били
разделени.
Подсъдимият К.П. и свидетелите П.В., К.М., М.Н. и С.Д. били приятели. На
10.09.2020 г., вечерта, същите се уговорили да се съберат в дома на свидетеля В..
Около 22,30 – 22,45 часа на посочената дата, подсъдимият К.П., придружен от
свидетеля Н., с управляван от него лек автомобил „***“, собственост на родителите му
– подсъдимият К.П. и свидетелката В.П., взел свидетелката С.Д. от дома на родителите
й в гр. Дряново. След това тримата се отправили към дома на свидетеля В., намиращ се
на ул. „Б.“ № ** в гр. Дряново. Около 23 часа пристигнали на посочения адрес.
Свидетелите В. и М. ги очаквали на улицата и при пристигането им видели, че
предното стъкло на лекия автомобил е счупено. Подсъдимият К.П. обяснил, че докато
пътували, тъжителят Н.А. излязъл на пътното платно, хвърлил нещо по автомобила и
счупил стъклото. Подсъдимият К.П. позвънил на баща си – подсъдимият К.П., но тъй
като той не му отговорил, звъннал на майка си – свидетелката В.П., и казал, че Н.А. е
счупил стъклото на автомобила. Свидетелката П. отишла в спалнята, където бил
съпругът й. След като подсъдимият К.П. приключил азговора, обяснил на съпругата си,
че му се обадил Н.А., който го информирал, че синът му отново е взел бившата му
съжителка свидетелката С.Д. и поискал да отиде при него, за да се “разберат“. От своя
страна свидетелката П. казала на съпруга си, че синът им се обадил, като й съобщил, че
Н.А. е счупил стъклото на автомобила им.
Около 23,10 ч. - 23,15 ч. подсъдимият К.П. излязъл от дома си и с друг,
притежаван от семейството лек автомобил, тръгнал към дома на свидетеля В..
Междувременно тъжителят Н.А. се свързал със свидетелката С.Д. от профила
на дъщеря им в „Месинджър“, като я попитал дали е нормална и как може да прави
такива неща на нейните години. С.Д. решила, че А. е взел дъщеря им от дома на
родителите й. Попитала го къде се намира той и къде е детето, на което А. отговорил,
че е в близост до дома си. Тогава свидетелката Д. помолила свидетелката М. да отиде
заедно с нея, за да си прибере детето си. К.М. се съгласила, след което двете тръгнали
към дома на частния тъжител, който се намирал на около 300 м. от дома на свидетеля
В.. Около 23,30 ч. двете свидетелки били пред задния вход на къщата, в която живеел
частният тъжител, откъм ул. „Д". Н.А. бил на отсрещния тротоар, облегнат на стена,
като малко след това седнал на стълбите на намираща се там сграда. Свидетелката Д.
го попитала къде е дъщеря им, на което той не отговорил, а няколко пъти я попитал
дали е нормална.
Междувременно подсъдимият К.П. пристигнал пред дома на свидетеля В.,
където видял, че панорамното стъкло на собствения му лек автомобил „***“ е счупено.
Синът му – подсъдимият К.П., обяснил, че отишъл с колата да вземе С.Д. от дома й и
4
малко след това Н.А. хвърлил предмет по предното стъкло и го счупил. Тогава
подсъдимият К.П. помолил всички да отидат заедно с него до дома на А., за да изяснят
случилото се. К.П. тръгнал с автомобила, с който дошъл, подсъдимият К.П. и
свидетелят В. с лекия автомобил „***“, а свидетелят М.Н. със собствения си
автомобил. След като последователно стигнали до дома на тъжителя, трите автомобила
били паркирани на ул. „Д.“, откъм страната на неговата къща, след което пътуващите в
тях лица слезли от превозните средства и отишли на отсрещния тротоар, където бил
частният тъжител, седнал на стълбище, а срещу него прави стояли свидетелките Д. и
М.. Там подсъдимият К.П. попитал Н.А. защо е счупил стъклото на автомобила, на
което последният му отвърнал, че синът му излизал с бившата му приятелка –
свидетелката С. Д.. Отричал да е чупил стъклото, но след като К.П. заявил, че ще
извика полиция, казал, че това не е необходимо и ще плати щетите, но в момента няма
пари в себе си. Обяснил, че ще поиска пари от брат си, като демонстрирал, че му звъни
по телефона, но никой не му се обадил. Тогава подсъдимият К.П. и пострадалият се
уговорили да се срещнат на следващия ден, когато А. да даде парите за счупеното
стъкло на автомобила. След това Н.А. пресякъл улицата и се прибрал в дома си.
Подсъдимите К.П. и К.П. се качили в управляваните от тях автомобили и се прибрали в
дома си около полунощ. С. Д. и К.М. се качили в автомобила на свидетеля Н.. Тъй като
свидетелката Д. била притеснена от поведението на бившия си съжител, помолила Н.
да отидат до дома й, за да вземе дъщеря си. Малко преди полунощ пристигнали пред
дома й, свидетелката Д. взела дъщеря си, след което свидетелят Н. ги закарал в дома на
свидетеля В..
От приложения Лист за преглед на пациент в ****/11.09.2021 г. се установява,
че на 11.09.2021 г., в 18,57 ч., тъжителят Н.А. е посетил спешното отделение на МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ АД гр. Габрово, където е бил прегледан от свидетеля д-р А.С.. При
прегледа е установен хематом в теменна област и е поставена диагноза “мозъчно
сътресение“. Проведена е консултация с хирург. В допълнителен лист към листа за
преглед, в 20,30 ч. хирургът е отразил „Мъж бит вчера в ранните часове. Не е губил
съзнание. С оплакване от световъртеж и главоболие. Не е повръщал. Без отпадна и
огнищна неврологична симптоматика“. Предложена е хоспитализация, но тъжителят
отказал.
Представена е ръкописна бележка, подписана и подпечатана от д-р М.Ц. , ***
гр. Велико Търново, от която се установява, че при извършен на 11.09.2020 г. преглед
на тъжителя, са констатирани „леки фрактури на долните централни и латерални резци.
Дъвкателната функция не е нарушена и няма болкова симптоматика“.
На 14.09.2020 г. тъжителят е прегледан от д-р К., който е издал
съдебномедицинско удостоверение № 117/2020 г. за констатираните телесни
увреждания, както следва: в лявата слепоочно-теменна област на главата е установено
зарастващо охлузване с розова кожа на площ от около 1/1,5 см., като се опипва и
5
подкожно уплътнение с диаметър около 3-4 см в диаметър (вероятно организиран
хематом), болезненост при раздвижване на хрущялната част на носа, леко нащърбяване
по резците (предни зъби) от долната зъбна редица.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на
съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р К., се установяват следните
увреждания при Н. Й. А.: контузия на главата с хематом и охлузване в лявата
слепоочно-теменна област, клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен (по
оплакванията); нащърбяване по ръба на предните долни зъби (резци). Имал е
субективни оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж, болезненост на носа.
Според разясненията на вещото лице, по механизъм на причиняване хематомът с
повърхностно охлузване на главата може да се получи при удар с или върху твърд тъп
предмет с леко тангенциално (под ъгъл спрямо повърхността) въздействие, но е по-
вероятно е да се получи при удар с предмет, ритник или падане на терена. Възможно е
травмата на главата да се получи при падане на земята или ритник при описания
инцидент. Подобно на констатираното нащърбяване на ръба на зъбите може да се
получи при удар на челюстите една в друга - замах при падане, при удар в брадичката
или подобни (не при директен удар в зъбите), като не може да се уточни давност на
нащърбяването на зъбите и дали същото е свързано с инцидента. Няма регистрирани
травми по лицето.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание е било уточнено, че
заключението му относно наличието на мозъчно сътресение се базира на преценката на
лекаря от спешно отделение, прегледал частния тъжител и поставил диагноза “мозъчно
сътресение“. Според вещото лице такава диагноза се поставя на база комплекс от
оплаквания, симптоми и множество отклонения в неврологичния статус. В случая е
имало типични за мозъчно сътресение оплаквания от страна на тъжителя – субективни
данни, но няма обективно доказани данни за мозъчно сътресение - образни
изследвания със скенер, нито променен неврологичен статус, а само клинични данни -
преценка на лекаря, който е извършил прегледа и поставил клиничната диагноза, която
не е потвърдена по никакъв обективен начин. Според д-р Колев, ако се приеме, че е
налице мозъчно сътресение, то е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Хематомът с охлузване на главата са довели до болка и страдание
за срок от около 5-7 дни. Нащърбяването на долните зъби не представлява нито
разстройство на здравето, нито болка и страдание, като освен това не може да се
уточни давността му и дали е свързано със случая, тъй като не е констатирано
увреждане по меките тъкани като устни, венци или някъде в областта около зъбите.
С оглед заявеното от вещото лице, че заключението му за наличието на
мозъчно сътресение се базира на поставената от лекаря в спешно отделение диагноза,
районният съд е разпитал д-р С., извършил прегледа в спешното отделение.
6
Свидетелят е заявил, че в съставения от него лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
***/11.09.2020 г., анамнезата е вписана на база съобщеното му от пациента – “Вчера
понесъл побой с юмруци - удари основно в теменната област на главата. Днес
11.09.2021 г. към 12:00 ч. с гадене, повръщане, главоболие, световъртеж, кървене от
носа“. Заявява, че при прегледа установил хематом в теменна област, но не видял
проява на посочените оплаквания. Тъй като тъжителят съобщил, че е бил бит и имал
характерни за мозъчно сътресение оплаквания за гадене, повръщане, главоболие,
световъртеж и кръвотечение от носа, и след като при прегледа е установен хематом в
теменната област, свидетелят имал съмнение за мозъчно сътресение, поради което
вписал такава диагноза в системата и извикал за консултация хирург, който да я
потвърди. Д-р С. не е сигурен, че тъжителят е имал мозъчно сътресение, но на база
съобщените му оплаквания и установения при прегледа хематом на главата, допуска,
че е имало такова. По отношение на назначената терапия, свидетелят предполага, че
най-вероятно е назначена от хирурга, но не може да отговори със сигурност дали е
изпълнена.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Проведените пред тази съдебна инстанция преразпити на свидетелите С. Д., П.В., М.Н.
и К.М. не дават основание за промяна на възприетата фактология. При така събраните
по делото доказателства – показанията на свидетелите, обсъдени съвкупно и
съпоставени с доказателствената информация, добита от медицинските документи и
ползваните специални знания, материализирани в заключението на
съдебномедицинската експертиза, правилно първоинстанционният съд е приел, че
обвинението не е доказано.
Преди всичко, изцяло съответен на депозираните от тях показания е изводът на
районния съд, че никой от свидетелите, присъствали пред дома на частния тъжител, не
е възприел подсъдимите да нанасят удари с ръце или с крака по пострадалия А.. В тази
насока разпитите на свидетелите В., Н., М. и Д. пред първоинстанционния съд са
проведени изключително детайлно, като са положени дължимите усилия, за да се
обективира в пълнота възприетата от тях доказателствена информация. Същите
свидетели, с изключение на свидетелката Димитрова, изцяло потвърждават
показанията си при преразпита им пред настоящия съд.
Правилно съставът на районния съд е приел, че показанията на свидетеля Й.А.,
който е баща на частния тъжител, не са от естество да опровергаят или поне да
поставят под съмнение показанията на посочените по-горе свидетели. При разпита си
същият е заявил, че не е видял нанасяне на удари, а само предполага, че такива е
7
имало, както и че впоследствие синът му не му обяснил какво се е случило.
Неоснователно се възразява срещу кредитираните с доверие показания на
свидетеля М.Н.. Твърдението на адв. Н. за „изключително напрегнато състояние“ на
този свидетел при разпита му пред въззивния съд и извежданото на тази основа
внушение за недостоверност на съобщаваното от него, е изцяло плод на субективното
виждане на повереника, което не намира каквото и да е обективно потвърждение.
Извършеният от настоящия състав собствен анализ на показанията на М.Н. не дава
основание за изключването им от доказателствената съвкупност. Възпроизведената от
този свидетел информация и заявеното от него, че нито един от двамата подсъдими не
е нанасял удари на пострадалия, напълно кореспондира на показанията на свидетелите
В. и М., както и на показанията на свидетелката Д., дадени пред контролираната
инстанция.
Въззивният съд счита, че не е налице основание за корекция на възприетата
фактология заради депозираните от свидетелката С.Д. показания при преразпита й
пред настоящия състав. За разлика от съобщеното пред районния съд, в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие свидетелката Димитрова съществено променя
показанията си, като твърди, че подсъдимият К.П. нанесъл няколко удара зад врата на
пострадалия, а подсъдимият К.П. ударил тъжителя едновременно с крак и с ръка.
Съдът оценява тези показания за напълно недостоверни. Преди всичко същите изцяло
противоречат на депозираните от същата свидетелка показания пред районния съд. В
тази връзка съдебният състав отчита заинтересоваността й от изхода на делото предвид
особените й отношения с тъжителя Н.А.. Двамата са съжителствали години наред и
имат общо дете, а както се установи от показанията на свидетеля Г.Г., напоследък
отношенията им са подобрени и Д. редовно присъства в дома на тъжителя. На
следващо място, обсъжданите показания на тази свидетелка се явяват изолирани, тъй
като изцяло противоречат на показанията на останалите свидетели очевидци.
Самостоятелният им анализ също не позволя възприемането им за достоверни. При
извършените медицински прегледи на пострадалия не е констатирана обективна
находка, сочеща на удари по врата му. Такова изложение не се съдържа и в тъжбата.
По тези съображения съдът определя за произволно заявеното от С.Д., че подсъдимият
К.П. нанесъл няколко удара зад врата на пострадалия. На следващо място, въпреки
твърденията си, че подсъдимият К.П. ударил тъжителя едновременно с крак и с ръка,
същата свидетелка не може да посочи в коя част на тялото на пострадалия са
попаднали ударите, като отговаря „не знам, не съм сигурна, не мога да отговоря“ и
заявява, че се била обърнала, за да не гледа.
Несъответно на изискванията на процесуалния закон (чл. 105, ал. 2 от НПК) е
позоваването на повереника на частния тъжител на материали по приложената
прокурорска преписка, тъй като там не се съдържат доказателствени средства, които са
8
събрани или изготвени при условията и по реда на НПК. Изготвените в рамките на
полицейската проверка „обяснения“ от подсъдимите или от свидетелите нямат никаква
доказателствена стойност в настоящия процес, не съставляват гласни доказателствени
средства и е недопустимо съдът да ги анализира и обсъжда.
Въззивният съд намира, че напълно обосновано и коректно съставът на
районния съд е обсъдил данните от медицинската документация за констатираните при
пострадалия телесни увреждания, които е съпоставил със заключението на
съдебномедицинската експертиза. Правилно е прието, че установеният при прегледа на
тъжителя хематом в теменна област, не е доказано да е резултат от действия на
подсъдимите, още повече, че според заключението на експертизата е напълно
възможно хематомът с повърхностно охлузване да се получи и при падане на терен. На
следващо място, не е възможно да се установи давността на нащърбяването на зъбите
на А.. При медицинския му преглед не са констатирани травми по лицето му, поради
което правилно е прието за недоказано това увреждане да е причинено по времето и на
мястото, посочени в тъжбата. По-нататък, коректно са анализирани доказателствените
източници касателно твърдяното наличие на мозъчно сътресение, като правилно е
прието, че наличието на такова увреждане не е обективно потвърдено, а диагнозата
изцяло се основана на субективни оплаквания на пострадалия. Напълно резонно
районният съд е обърнал внимание и на обстоятелството, че по делото липсват
доказателства, като такива данни няма и в представената медицинска документация, за
това, че са нанесени няколко удара с крака по тялото на пострадалия.
Аргументирано в обжалваната присъда е прието за недоказано и твърдението
на тъжителя, че престъпното посегателство против личността му е извършено на
11.09.2020 г., около 00,30 ч. В тази насока съставът на районния съд е изложил
подробни съображения, които изцяло се споделят от въззивния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не може да
почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В производството по настоящото дело не
са доказани по несъмнен начин твърденията от тъжбата.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. По настоящото производство подсъдимите К.П. и К.П. са признати за
невинни и оправдани по повдигнатите им с тъжбата обвинения. При липса на
осъществени деяния, които да са довели до причиняване на неимуществени вреди на
тъжителя, не са налице основания за уважаване на гражданския иск. Поради това
напълно правилно и законосъобразно съставът на районния съд е отхвърлил
предявения от частния тъжител Н.А. против подсъдимите граждански иск, с който се
претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
9
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
Предвид изхода на делото и във връзка с направеното от защитника искане, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Н.А. следва да бъде осъден да
заплати на подсъдимите направените от тях за тази съдебна инстанция разноски за
възнаграждение на защитник в размер на 1 500 лв.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 25 от 14.10.2021 г. по НЧХД № 42/2021
г. по описа на Районен съд - Дряново.
ОСЪЖДА Н. Й. А., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. „***“ № **, да
заплати на К. К. П., ЕГН ********** и К.К.П., ЕГН **********, двамата от гр.
Дряново, ул. „***“ № **, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
направени пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10