Р Е Ш Е Н И Е
№ 835/10.5.2018г.
гр.в., 10.05.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
1111 по описа за 2018
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С.П.М. против НП № 17-0819-000018/23.01.2017 г. на Началника
на група в сектор ПП-КАТ при ОД на МВР–в. , с което на основание чл. ЧЛ. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 102 от ЗДвП.
В жалбата си, въззивникът оспорва изцяло установената в АУАН и възприета в
НП фактическа обстановка. Твърди, че посоченото
в НП лице е управлявало автомобила без негово знание и съгласие. Твърди се, че
АУАН е нечетлив, с което е засегнато
правото му на защита. Сочи се, че НП е
издадено след изтичане на предвидения в чл. 34 ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок, съответно
същото е антидатирано , като датата посочена в НП –
23.01.2017 г. не е автентична, което се установява по категоричен начин от
положения на гърба на АУАН печат от 28.03.2017 г. с положен подпис на служител,
че към посочената дата няма издадено НП. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се
намали размерът на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се явява лично като поддържа
жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да
бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 01.01.2017
г., около 21.30 ч. св. Ф.А. и св. Е.Г. –
полицейски служители при ПП – КАТ при ОД на МВР-в., осъщестявали
дежурство по автоконтрол в гр. в., на бул. Васил
Левски, на пътен възел с бул. Осми
приморски полк.
По същото време св. Б.П.Б. *** Л. в посока кв. В. л.а. Б.И с рег. № ***,
собственост на въззивника. Водачът бил спрян за
проверка от полицейските служители, в хода на която било установено, че същият
не притежава свидетелство за управление на МПС.
При така установените факти, на въззивника бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 102 от ЗДвП, за това, че е предоставил
собственото си МПС на неправоспособен водач. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
– св. Г., свидетеля по акта и
лицето,водач на процесния автомобил – Б.П.Б.. Приобщени
са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане .
Наказателното
постановление НП № 17-0819-000018/23.01.2017 г. е издадено от компетентен
орган -от Началника на група в сектор ПП-КАТ – в.
, видно от заповед І-з-8121з-748/24.06.2015 г.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира, че изписания в АУАН ръкописен текст дава обективна възможност
на грамотно лице да се запознае със съдържанието на документа, с оглед на което
оцени като неоснователен доводът на въззивника в тази
посока за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство.
Като неоснователни и недоказани бяха
оценени и твърденията на въззивника за антидатиране на НП, доколкото отбелязаната дата и положен
печат на гърба на екземпляра на АУАН, предоставен от въззивника,
не доказват безспорно липсата на издадено НП към посочената дата.
При
преценка на жалбата по същество съдът установи, че същата е основателна по
следните съображения:
В хода на административно-наказателното производство не е изяснена безспорно
визираната в АУАН и възприета в НП фактическа обстановка. При издаване на НП,
административнонаказващият орган
се основава на фактическите констатации на акта за установяване
на административно нарушение, които при условията на
чл. 189, ал.
2 ЗДвП и в рамките
на производството по налагане на
административни наказания се считат за
верни до доказване на противното.
От друга страна, по
силата на чл. 16, ал.
2 НПК във връзка
с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество,
да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и
обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателя е предоставил собствения си автомобил на
св. Б., съотв. че превозното средство е ползвано от
лицето със знанието и съгласието на неговия собственик. В материалите по АНП не
са приложени обяснения от водача, снети в хода на проверката, съотв. други доказателства, удостоверяващи начина, по който
Б. е получил фактическа власт върху управляваното от него МПС. Такива
доказателства не се събраха в хода на съдебното производство и чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, доколкото същите са
заявяват пред съда, че нямат спомен относно случая, съотв.
дали Б. е дал устно обяснения, за начина, по който е установил фактическа власт
върху процесния автомобил.
Напротив, в хода на съдебното производство, чрез показанията на св. Б. се
установиха факти и обстоятелства, които опровергават обвинителната теза, а
именно, че същият е имал достъп до документите и ключа на превозното средство,
собственост на въззивника и е предприел действия по
управление на същото без да уведоми жалбоподателя. Незавасимо
от наличието на съмнение относно достоверността на показанията на Б., предвид
приятелските му отношения с въззивника, поради
липсата на други доказателства, които потвърждават съдържанието на НП, съдът
намира, същото за недоказано.
Поради изложените съображения, съдът счита че издаденото НП е необосновано
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 17-0819-000018/23.01.2017 г. на Началника на група в сектор ПП-КАТ
при ОД на МВР–в. , с което на С.П.М. на основание чл. ЧЛ. 177 ал.1 т.3
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 102 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- в.: