Решение по дело №1059/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18
Дата: 7 януари 2016 г. (в сила от 7 януари 2016 г.)
Съдия: Николай Стоименов Николов
Дело: 20151100601059
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,          

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XVI въззивен състав, в публично заседание на двадесет  и трети ноември  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ     СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

 

при участието на секретаря Д. и прокурора КИРИЛОВА, разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ в.н.о.х. дело № 1059 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 06.12.2012г. по НОХД 23274/2011г. Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 16 състав е признал подсъдимите С.С.Ш. и Г.Д.Г.  за невиновни в извършване на престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.20,ал.2 вр. с ал.1 от НК, като е отхвърлен предявения от гражданския ищец П.К.Ф. срещу двамата подсъдими граждански иск за сумата от 60 000 лева.                                                                     Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се релевират твърдения, че първостепенният съд необосновано е заличил като свидетел единствения очевидец на инкриминираната деятелност П.К.Ф., като по този начин  съществено е нарушил правата на държавния обвинител да докаже обвинението, повдигнато с обвинителния акт срещу двамата подсъдими. С протеста се моли въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане.

                От повереникът на гражданския ищец и частен обвинител П.К.Ф.-адв. Т. срещу първоинстанционния акт е депозирана въззивна жалба, в която се излагат доводи, че първостепенният съд е нарушил разпоредбата на чл.271,ал.7 от НПК, като е дал ход на делото и го е решил в отсъствието на доверителя му, който по уважителна причина не се е явил в съдебно заседание и изрично не е поискал продължаването му. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане, поради това, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до съществено нарушение на правата на ЧО и ГИ.

В разпоредително заседание на 24.03.2015г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и  моли първостепенният акт да бъде отменен, а делото да се върне на СРС за разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Повереникът на частния обвинител П.К.Ф.-адв.А. също моли първостепенния акт да бъде отменен, а делото да се върне на СРС за разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Частният обвинител и граждански ищец П.К.Ф. поддържа казаното от повереника му.

Адв. П., процесуален представител на подсъдимия С.С.Ш., моли присъдата на СРС да бъде потвърдена, като релевира доводи, че в хода на първоинтанционното производство той и неговия подзащитен са дали съгласие за прочитане на показанията на П.К.Ф., дадени от последния в хода на досъдебното производство.

Адв. С., защитник на подс. Г.Д.Г.,  пледира съдът да потвърди първоинстанционната присъда, като сочи, че няма пречка П.К.Ф. да бъде разпитан пред въззивната инстанция.

Подс. Г. поддържа заявеното от неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият С.С.Ш. не е намерен на известните за него по делото адреси, като делото пред въззивната инстанция е разгледано при условията на задочното производство по смисъла на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

Софийски градски съд, след като се запозна с протеста и обсъди доводите, посочени в него, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

По делото първата инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на частния обвинител П.К.Ф..                                                                                          Пред първата инстанция са проведени три открити съдебни заседания. На съдебното заседание по НОХД 23274/2011г.,  състояло се на 30.05.2012г., частният обвинител П.К.Ф. се е явил лично и с негов повереник, но ход на делото не е  даден поради причини, стоящи извън поведението на последните- обвинителният акт не е бил връчен на подсъдимите.

Делото е отложено за 30.10.2012г., за която дата е уведомен от съдебно заседание частния обвинител П.К.Ф.. На проведеното  на 30.10.2012г. съдебно заседание по НОХД 23274/2011г. частният обвинител Ф. не се е явил. В съдебно заседание е присъствал негов упълномощен повереник-адв. Т., който е заявил пред съда, че доверителя му е приет в болнично заведение за лечение, независимо от това е изразил желанието на Ф. делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдът е дал ход на делото и ход на съдебното следствие, като са извършени съдопроизводствени действия по събиране на доказателства. Видно от съдебният протокол от процесната дата делото е отложено за следващо съдебно заседание, насрочено за дата 06.12.2012г.

От протокола за съдебно заседание по НОХД 23274/2011г.,  проведено на дата 06.12.2012г.,  се установява, че на съдебното заседание частният обвинител Ф. не се е явил. Повереникът му -адв. Т. е присъствал на съдебното заседание, като преди даване ход на делото е депозирал пред съда болничен лист, издаден на доверителя му и е направил изрично изявление да не се дава ход на делото, поради неявяването на частния обвинител и граждански ищец, тъй като последният е изявил желание лично да  участва в процеса.

Първостепенният съд след като взел становището на останалите страни в процеса е приел, че в болничния лист не е посочено изрично, че здравословното състояние на частния обвинител препятства неговото явяване в съдебно заседание и е дал ход на делото. За да достигне до извода, че следва да се даде ход на делото съдът се е позовал и на неформален разговор, проведен между деловодителя на съдебния състав и повереника, в който последният заявил на деловодителя, че частния обвинител Ф. се намира в болница, за което щял да представи болничен лист в съдебно заседание, докато в болничния лист представен в съдебно заседание на частния обвинител е предписано амбулаторно лечение.

От протокола за съдебно заседание по НОХД 23274/2011г.,  проведено на 06.12.2012г., се установява също, че първоинстанционният съд е заличил Ф. като свидетел по делото, без да прочете показанията му събрани в хода на досъдебното производство и независимо от противопоставянето на повереника-адв. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия в отсъствието на доверителя му е постановил присъда по делото.

Въззивният съдебен състав намира, че частният обвинител и граждански ищец Ф. не се е явил на съдебното заседание по НОХД 23274/2011г., проведено на 06.12.2012г., поради наличие на уважителна причина-заболяване, установяващо се от представения болничен лист.

Първостепенният съд с оглед представения болничен лист, установяващ заболяване на частния обвинител и граждански ищец Ф. и изявлението на повереника-адв. Т., да не се дава ход на делото поради желанието на доверителя му да участва в съдебното производство не е имал законовото право на осн. чл.271, ал.7 от НПК да дава ход на делото, независимо, че в болничния лист липсва отбелязване, че здравословното състояние на Ф. е пречка за явяването му в съдебно заседание.

Съгласно действащата към 06.12.2012г. разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.

Видно от приложения в кориците на делото болничен лист №0039560 /л.79 от съдебното дело/  същият е издаден от лекар. Последният е задължен да попълни и удостоверението по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Недопустимо е да се вменява в задължение на осигуряващия се, в конкретния случай на частния обвинител и граждански ищец Ф. да контролира дали издадения му болничен лист отговаря на изискванията на подзаконов нормативен акт, още повече че в самия документ е отбелязано, че същия се издава за да послужи пред съд /в графата бележки е посочено “да послужи пред Софийски градски съд”/-виж Реш. № 316/2011 г. по н. д. № 1739/2011 г. на ІІ н. о. на ВКС , Реш. № 442/2011 по н. д. № 2130/2011 г. на III н. о. на ВКС.                                                                                                                  Първоинстанционният съд в случай, че е имал съмнение относно достоверността на болничния лист, е могъл да извърши проверка, но не и да дава ход на делото приемайки, че частният обвинител не се явява без уважителна причина, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.271,ал.7 от НПК, както и принципа, възведен в чл. 15, ал. 3 НПК, вменяващ на съда задължението да осигури възможност на страните да упражнят в съдебното производство процесуалните си права, в частност частният обвинител и граждански ищец да упражни в пълен обем правата си, гарантирани му в чл.79 и чл.87 от НПК.

В конкретния случай дерогирането на правото на частният обвинител и граждански ищец Ф. да участва в процеса пред първата инстанция, при положение, че е възпрепятстван по уважителна причина да се яви в съдебно заседание и изрично не е поискал същото да продължи в негово отъсъствие, както и това, че първостепенният съд е постановил оправдателна присъда,  пренебрегвайки изцяло правото на Ф. като самостоятелна страна да ангажира доказателства в подкрепа на обвинението е основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК вр. с чл.335, ал.2 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, тъй като това нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция.

Отказът на първостепенния съд да събере първични гласни доказателствени средства–показанията на П.К.Ф., съдържащи преки доказателства, изясняващи правнозначими обстоятелства представлява съществено нарушение  на принципа за изясняване на обективната истина, регламентиран по чл. 13 НПК. Отказът на  първоинстанционния съд да събере процесните гласни доказателствени средства е довело  до едностранчивост, с приоритетното изтъкване на една група доказателствени източници /оправдателни/ за сметка на друга /осъдителни/, които са се оказали практически игнорирани от подлежащата на оценка формирана доказателствена съвкупност. Посочените нарушения на процесуалните правила и по- конкретно на принципните норми на чл. 13, чл. 14, и чл. 107 НПК, имат характера на съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като са накърнени процесуалните права на държавното и частното обвинение да се позовават на цялата формирана доказателствена съвкупност, и респективно да искат от съда признаването на подсъдимите за виновни и осъждането им по повдигнатото им с обвинителния акт обвинение.

Независимо от това въззивният съдебен състав намира, че макар и съществено това нарушение на процесуалните правила не е основание за отмяна на първоинстанционната присъда на осн. чл.335,ал.2 от НПК, тъй като същото е отстранимо от въззивната инстанция, която е такава по фактите и  е допустимо пред същата да бъде разпитан като свидетел П.К.Ф. .                                                                                                                                                        С оглед на изложеното, както и на това, че е налице съответна жалба от частния обвинител и граждански ищец, първоинстанционният акт следва да бъде отменен и делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.                                                                                                                                                               Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 06.12.2012г. на СРС, НО, 16 състав, постановена по НОХД 23274/2011г.

Връща делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                         2.