О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 28 състав, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 999 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по искова
молба, с вх. № 268975/25.01.2021 г., с която А.К.Х. е предявил против „П.К.Б.(България)“
АД иск по чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 459 485,33 евро,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва,
считано от 19.06.2012 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 10
869,26 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 05.03.2012 г. до
10.05.2012 г.; сумата от 18 199,34 евро, представляваща наказателна лихва за
периода от 06.04.2012 г. до 13.06.2012 г.; сумата от 939,79 евро,
представляваща комисионна по застрахователна премия; сумата от 2 326,23 евро,
представляваща такса за управление, както и сумата от 29 307,49 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски, предмет на изп. д. №
20128410411299 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от „П.К.Б.(България)“ АД, в който се оспорва допустимостта на
предявения иск. Твърди се, че е налице приключило производство по
несъстоятелност, в което СД „Х. и съдружници“, с неограничено отговорен
съдружник - ищеца, като процесните вземания са били включени в списъка на
приетите вземания, същите са останали неудовлетворени в развилото се
производство по несъстоятелност, което понастоящем е приключило. Предвид това
ответникът счита, че процесните вземания са погасени по силата на закона и че
за него като кредитор е отпаднала възможността да събира вземанията. Излага и,
че и.д. №20128410411299 по описа на ЧСИ Н.М.е прекратено с Постановление на
съдебния изпълнител от 28.04.2021 г.
На първо място съдът намира, че понастоящем
предявените искове, с които А.К.Х. цели да отрече вземанията на П.К.Б.(България)“
АД по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №29854/2012 г. на СРС, 45 състав, са недопустими поради липса на
правен интерес. В изпълнителния лист са посочени като солидарни длъжници СД „Х.и
съдружие“ с ЕИК ******и неограничено отговорния съдружник А.К.Х.. Не е спорно, а и се установява от справка в
ТРРЮЛНЦ и приложените към отговора на исковата молба доказателства, че
събирателното дружество е било заличено на 16.02.2017 г. поради проведено производство
по несъстоятелност, в рамките на което ответната банка е предявила вземанията
си.
Съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на
производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито
и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник,
като от неговото секвестируемо имущество се образува маса на несъстоятелността,
която служи за удовлетворяване на неговите кредитори (по аргумент за противното
от чл. 614, ал. 4 ТЗ). Последица от откриване на производството по
несъстоятелност e спиране
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 638, ал. 1 ТЗ),
а според чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането
бъде предявено и прието при условията на чл. 693, ал. 1 ТЗ. От друга страна, неудовлетворените
в производството по несъстоятелност вземания се погасяват по силата на закона
(чл. 739, ал. 2 ТЗ) освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за
обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания
са учредени обезпечения от трети лица, които хипотези няма да данни да са
налице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при
проведено производство по несъстоятелност срещу събирателното дружество и неограничено
отговорния съдружник за задължения на последния в това му качество, с
приключване на производството вземанията на кредитора се погасяват по силата на
закона и за неограничено отговорния съдружник не е налице правен интерес от воденето
на отрицателен установителен иск, че вземането е погасено по давност. В случай
че е било налице висящо изпълнително производство, то също се прекратява по
силата на изричната разпоредба на чл. 638, ал. 4 ТЗ, а незачитане действието на
нормата от страна на съдебния изпълнител поражда право на длъжника да обжалва
отказа му да прекрати изпълнителното производство, но не възниква право на
искова защита по чл. 439 ГПК. Още повече че понастоящем е безспорно отсъствието
на висящо изпълнително производство спрямо ищеца. Ето защо и настоящият
председател на състава счита, че производство подлежи на прекратяване като
недопустимо.
Дори и да се приеме обратното и за ищеца да би
съществувал правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за
несъществуване вземането на кредитора, съдът намира, че производството подлежи
на прекратяване поради нередовност на исковата молба и неотстраняването ѝ
в предоставения от съда срок.
С разпореждане от 04.11.2021 г. съдът е предоставил
възможност на ищеца да уточни дали понастоящем изп. д. № 20128410411299 по
описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ е висящо и да представи доказателства за
това, а ако същото е прекратено да заяви дали поддържа иска си по чл. 439, ал.
1 ГПК като обоснове правния си интерес от това, в който случай следва да уточни
актуалния размер на дълга.
Във връзка с така дадените указания е постъпила
молба от 02.12.2021 г., в която ищецът е изложил, че изпълнителното
производство е прекратено по искане на взискателя едва след депозиране на
настоящата искова молба и е разпоредено вдигането на наложените запори и
възбрани. Ищецът поддържа наличието на правен интерес от предявените искове с
аргумента, че взискателят разполагал с изпълнителен лист и имал възможност по
всяко време да образува ново изпълнително дело. Направено е искане за издаване
на съдебно удостоверение с оглед уточняване размера на предявените искове
(каквото искане ищецът е отправил и с исковата молба), по повод на което съдът
е предоставил двуседмичен срок с разпореждане 20.12.2021 г., обективирано върху
молбата от 02.12.2021 г., с предупреждение, че при неизпълнение на указанията
за уточняване размера на вземанията исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищеца на 04.01.2022
г., като в последния ден от предоставения срок за изпълнение на указанията е
постъпила молба от 18.01.2022 г. за продължаване на срока. Искането е уважено с
разпореждане от 20.01.2022 г. и срокът е удължен с три седмици, до 08.02.2022
г. По искане на ищеца с молби от 09.02.2022 г. и от 02.03.2022 г., срокът
отново е удължаван двукратно с по три седмици, първоначално до 02.03.2022 г. с
разпореждане от 10.02.2022 г., а след това и до 23.03.2022 г. с разпореждане от
07.03.2022 г., обективирани ръкописно върху молбите. До изтичане на последно
удължения срок, т.е. до 23.03.2022 г., а и понастоящем, не е постъпила молба от
ищеца за изпълнение на дадените му указания с разпореждане от 20.12.2022 г. и
уточняване актуалния размер на дълга, поради което исковата молба е останала
нередовна и подлежи на връщане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба, с вх. № 268975/25.01.2021 г., депозирана от А.К.Х. срещу
„П.К.Б.(България)“ АД, въз основа на която е образувано гр. д. № 999/2021 г.,
по описа на СГС, I - 28 състав. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: