Р Е Ш Е Н И Е
№ 795
гр.Плевен, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, първи
състав, в открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
при секретаря Венера Мушакова, като
разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 858 по описа на Административен
съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Производството по делото е образувано по жалба подадена от С.С.Т. ***
против Решение № Ц- 2153-14-42/22.07.2020г. на Заместващ Директора на ТП на НОИ
Плевен, съгласно Заповед № 1016-40-691/10.06.2016г. на Управителя на НОИ, с което
е потвърдено разпореждане № 141-00-3209-1/03.06.2020г. на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ за спиране като правилно и
законосъобразно.В жалбата се счита, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно.Твърди се, че съгласно чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като
безработни в Агенция по заетостта, не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от КТ. Твърди се, че
жалбоподателят отговаря на кумулативните изисквания, а също така по силата на
пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО има качеството на осигурено лице. Твърди се, че
като мотиви в оспорваното решение са посочени, че при извършена проверка в
информационната система на НОИ е установено, че през базисния период лицето е
работил в осигурителя „СКО-111“ ЕООД гр.София, квалифицирано като „рисков
осигурител“ Твърди се, че е изискано извършване на проверка с писмо от
04.06.2020г. до ТП на НОИ София на осигурителя „СКО111“ЕООД. Посочва се, че все
още няма резултат от проверката в осигурителя.Твърди се, че е налице нарушение
на чл. 9 ал.2 АПК а бързина и процесуална икономия, както и на 46 ал.1 от АПК.
Твърди се, че съгласно чл.46ал.1 от АПК административния орган- ТП на НОИ София
е могъл да изиска както и да призове управителя на „СКО 111“ ЕООД да даде сведения, обяснения, пояснения или да
извърши други действия във връзка с текущото производство по проверката, вкл. и
устно изслушване. Твърди, че административния орган е упражнил превратно правото
си на свободна преценка и не е изложил правни и фактически основания в
решението, а се е задоволил с голословното твърдение за „рисков осигурител“,
както и че са налице „данни“.Твърди се,
че при издаването на административния акт административния орган е нарушил
рамките на оперативната си самостоятелност, като по този начин е нарушил и
правото на защита на осигуреното лице, както и на основополагащия принцип по
чл. 4 АПК, а именно „да не се вреди на правата и свободите и законните интереси
на гражданите“, както и че е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 а1 ,
ал.2 и а5 от АПК. Твърди се, че в КСО не е предвиден срок, в който
административния орган може да спира изплащането на обезщетението за
безработица, но с оглед основния принцип в АПК-чл.11 –процесуалните действия да
се извършват за най-кратко време, необходимост според конкретните обстоятелства
и целта на административния акт. Моли съда да приеме, че оспорването е
извършено от оправомощено лице имащо интерес от оспорването, направено е в
законовия срок, както и да отмени обжалваното решение, като присъди и
направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован не изразил становище по жалбата. В съдено
заседание не се явява и не се представлява
Съдът съд, в настоящия състав, намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от
имаща право и интерес от обжалването страна.
За да се произнесе по същество, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото
доказателства е, че С. С.Т. е подал
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.
54 а от КСО. Видно от представената по
делото заповед № 24/01.05.2020г. е, че трудовия договор между
жалбоподателя и К2 подови настилки ЕООД
е прекратен на осн. чл. 328, ал.1 т.3 от КСО . За да издаде административния
акт административни орган е приел, че при анализа на данните от информационната
система на НОИ относно осигурителния
статус на С.Т. са установени факти и обстоятелства, представляващи съмнение за
липса на правно основание за получаване на паричното обезщетение за безработица
в определен размер, което предпоставя издаване на разпореждане за спиране на изплащането на същото.
Необходима е проверка от контролните органи на НОИ в „СКО-11“ ЕООД гр.София, и „Тед Ван“ ЕООД гр. Плевен,
относно коректността на подадените данни по члл. 5 ал.4 от КСО.
Разпореждането е обжалвано пред Директора
на ТП на НОИ Плевен, който с решение № Ц
2153-14-42/22.07.2020г. е отхвърлил
жалбата и е потвърдил разпореждане №
141-00-3209-1/03.06.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Плевен като правилно и законосъобразно. Решението подисано от Началник Отдел „Адмитистративен“
упълномощен със заповед № 1016-40-691/10.06.016г..Видно от представените по
делото доказателства,е че за периода 15.07.2020г.- 24.07.2020г. директора на ТП
на НОИ е бил в платен годишен отпуск. От представената по делото заповед № 1016-40-691/10.06.2016г-
е, че П.Д. е определен със заповед на управителя на НОИ да замества Директора
на ТП на НОИ Плевен в случай на остъствие.
Съгласно чл. 54г, ал. 4 (Нова - ДВ, бр.
100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от
1.01.2016 г., изм., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 102 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.) Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с
разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за
безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е
необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице
правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението
на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл.
117, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. "ж" от КСО.
По същество жалбата е основателна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
като издадено от компетентен по материя, място и степен орган, който се е
произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено от оправомощено длъжностно
лице, но същото е постановено в нарушение на административно-производствените
правила и материалния закон-основание за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съгласно §. 1, т. 3 от ДР на КСО
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от горната разпоредба, за да
има едно лице качеството на осигурено следва да са внесени или дължими
осигурителните вноски. В случая дори да се установява, че за лицето не са
внесени от осигурителя осигурителните вноски, то същите са дължими, поради
което изложеният от административния орган мотив за спиране на производството
по изплащане на обезщетението за безработица, не съответства на горната
законова разпоредба. Още по-малко е основание за спиране декларираният от
осигурителя висок осигурителен доход. За жалбоподателят е представен трудов
договор, в който е уговорено трудовото възнаграждение между страните, чиято
истинност не е оспорена нито в настоящето производство, нито е предмет на
разследване от други компетентни органи, нито са представени доказателства за
последното.
В случая административните органи са се позовали
на производство по проверка на дейността на осигурителя. Разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО изисква да са
представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
В случая не са представени каквито и да е
доказателства, сочещи на евентуален отказ за изпащане на обезщетението, като
наличието на съмнения не може да бъде основание за спиране в случай, че не е
подкрепено с доказателства. Съобразно посоченото по-горе, не е такова
доказателство неплащането на осигурителните вноски от осигурителя, а сочи на
неизпълнение на задължения на същия, които по никакъв начин не следва да
рефлектират върху правата на осигуреното лице. В случая липсват каквито и да е
постъпили доказателства, които да обосновават наличие на предпоставките за
спиране.
С оглед изложеното, следва да бъде
постановено решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено, а на
основание чл. 173, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и постановеното
разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение
за безработица.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 и продължава до прекратяването й. Безспорно е че Ст. Т. е бил в трудово правоотношение с
работодателя. Същевременно осигуряването не се поражда от внасянето на
осигурителни вноски и следователно не би могло да се прекрати, когато дължимите
осигурителни вноски не са внесени. Неизпълнените на задължението на осигурителя
за заплащане на осигурителните вноски не означава, че същия не дължи на ДОО
осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която
може да се отстрани по предвидените в закона способи - по реда на ДОПК или чрез
способите предвидени в ТЗ. Наличието на неизправен осигурител обаче, не може да
има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително
осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като страна по осигурително
правоотношение. Основно задължение по осигурителния орган по произтичащото от
разпоредбата на чл. 10 от КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице е
да му изплаща парично обезщетение, съответно на вида и характера на
осъществения социален риск. По този начин се осъществява и конституционно
гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.
Като изправна страна по осигурителното
правоотношение С.Т. има право да получи полагащото му се
обезщетение от осигурителния орган за срока и в размер, предвиден в съответните
нормативни актове.
Обжалваното решение подлежи на отмяна,
като постановено в нарушение на материалния закон.
Предвид
изхода на спора на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 310 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц-
2153-14-42/22.07.2020г. на Заместващ Директора на ТП на НОИ Плевен, съгласно
Заповед № 1016-40-691/10.06.2016г. на Управителя на НОИ, с което е потвърдено
разпореждане № 141-00-3209-1/03.06.2020г. на Ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ за спиране
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на С.С.Т. ЕГН ********** сумата 310 лв
представляваща направени по делото разноски.
На основание чл. 119, във връзка с чл.
117, ал. 2, б. "ж" от КСО Решението не подлежи на обжалване
СЪДИЯ: