Определение по дело №356/2022 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225240100356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 538
гр. Пещера, 13.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.А
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Гражданско дело №
20225240100356 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
1087/11.03.2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от Р. В. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. ***, чрез адв. Р. В. – АК -
Пазарджик, срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, сумата от 10615,00
лв., представляваща платена без основание главница по договор за паричен
заем, сключен между Я. В. Г., ЕГН ********** и „Вива Кредит“ ООД, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и да заплати,
на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1869,42 лв. – законна лихва за забава,
за периода от 15.06.2020 г. до 23.02.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Вива Кредит“ ООД, чрез пълномощника му адв. Антоанета
Николовска, в който е релевирано възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК за
неспазена местна подсъдност с искане делото да се прекрати пред Районен
съд – Пещера и да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.
Съдът намира възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК за допустимо и
основателно по следните съображения:
Възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В
тази връзка инвокираното от ответника възражение за местна неподсъдност
на делото е редовно от процесуална страна, тъй като е направено в
1
законоустановения срок.
Съгласно нормата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Когато
сам ищецът сочи адрес на ответника в друго населено място извън района на
съда, в който е подал исковата молба и твърденията на възразилия ответник
са в същия смисъл, не е необходимо представяне на допълнителни
доказателства за адреса на ответника. Необходимо е ответникът да докаже
възражението си единствено, когато ищецът е посочил друг адрес в района на
съда, в който е постъпила исковата молба, който не съвпада с постоянния
адрес/седалището на ответника. Само различните твърдения на страните
налагат ответника да представи доказателства за основателността на
възражението за неподсъдност на делото по правилата на местна подсъдност
(в този смисъл Определение № 360/25.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4415/2013 г. на
ВКС, I г.о.).
В разглеждания случай съдът намира, че няма спор по делото относно
това, че седалището на ответника е в гр. София, доколкото в исковата молба и
в отговора на исковата молба е посочено, че седалището на ответника е в гр.
София. Отделно от това по делото е изготвена служебна справка от
търговския регистър, видно от която седалището и адреса на управление на
ответника „Вива Кредит“ ООД към датата на подаване на исковата молба и
към настоящия момент е в гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г.
Съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Следователно изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, на която
се позовава ищцата Р. В. А., е приложима в случаите, когато ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и търси защита на правата си в това качество въз основа
на съответния специален закон.
Според § 13, т. 1 от ДР от ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
С разпоредбата на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП дейността на кредитните
институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с
ипотека, е дефинирана изрично като „финансова услуга“, което означава, че
ползващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител“ по
смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 от ЗЗП и в това качество могат да
се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, когато
предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.
Следователно релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството
2
на ищеца на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с
т. 12 от ДР на ЗЗП, от което произтича правото на избор на местна подсъдност
по чл. 113 от ГПК.
В процесния случай ищцата Р. В. А. не е страна по сключения с
кредитната институция „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем и няма
качеството „потребител“ на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр.
с т. 12 от ДР на ЗЗП. Същата има само качеството на ипотекарен длъжник,
доколкото от твърденията в исковата молба става ясно, че договорът за
паричен заем, сключен между Я. В. Г., ЕГН ********** и „Вива Кредит“
ООД, е обезпечен с ипотека на имот, собственост на ищцата.
Обстоятелството, че ищцата Р. В. А. е ипотекирала свой собствен имот в
полза на ответника „Вива Кредит“ ООД за обезпечаване изпълнението на
чуждо задължение - на задълженията на заемателя Я. В. Г. по въпросния
договор за паричен заем, не й придава качеството „потребител“ по смисъла на
§ 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Ето защо ищцата не може да се ползва
от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК.
По гореизложените съображения съдът намира, че възражението на
ответника за местна неподсъдност на делото е основателно и следва да се
уважи. Приложима е разпоредбата на чл. 105 от ГПК, съгласно която
компетентен да разгледа делото е съдът по седалището на ответника. С оглед
изложеното производството следва да се прекрати, а делото да се изпрати за
разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд, доколкото седалището
и адреса на управление на ответника е в гр. София, който попада в съдебния
район на Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 118 от ГПК във вр. чл. 119, ал. 3 от
ГПК и чл. 105 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20225240100356 по описа на
Районен съд – Пещера за 2022 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца Р. В. А..
Препис от определението да се връчи на страните.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по
подсъдност на Софийски районен съд.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3