№ 1117
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110150675 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Танго Ателие Ет Мачибо“
ООД (с ново наименование „ПМ Консултинг Ет Мачибо“), чрез адв. С. М., срещу „Еспехо“
ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 332,44 лева, представляваща
компенсаторно обезщетение, дължимо поради невръщане на ищеца на огледала, които
ответникът бил получил за съхранение по сключен между страните договор за услуга от
07.05.2019 г., развален поради невъзможност за изпълнение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума, като предмет на настоящото производство е и направено от ответника
възражение за прихващане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в размер на 184,10 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени от ответника услуги по демонтаж и
транспорт на собствените на ищеца огледала, за което била издадена фактура № **********/
16.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че през м. май 2019 г. ищецът възложил на ответника
извършването на следните услуги: демонтиране на огледалата от залата му за танци,
транспорт и монтирането им на нов адрес, който допълнително щял посочи, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 472,28 лева. При сключването на договора
ищецът заплатил аванс в размер на 50 % от общата сума или 236,14 лева съгласно проформа
фактура № 639/ 07.05.2019 г. Твърди, че огледалата били демонтирани от ответника и
оставени за съхранение в негов склад до уточняване на мястото за монтажа. На 04.09.2020 г.
представител на ищеца се свързал с ответника, за да уточни колко дни предварително
следвало да заяви датата на монтажа. След известно време получил отговор от служител на
ответното дружество, че процесните огледала не се съхранявали в техен склад. С оглед
1
невъзможността да получи обратно подлежащите на връщане вещи, ищецът претендира
тяхната стойност, която била в общ размер на 568,58 лева. Твърди, че на 16.10.2020 г.
ответникът възстановил сумата в размер на 236,14 лева. Въпреки отправената нотариална
покана, остатъкът от стойността на огледалата в размер на 332,44 лева не бил погасен от
ответника и към настоящия момент. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Еспехо“ ООД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Д..
Процесуалният представител оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и
недоказан. Възразява, че демонтираните огледала съгласно поръчката на ищеца били
оставени на адреса на студиото, тъй като към този момент адресът за монтаж не бил ясен и
не бил посочен от възложителя. Категорично оспорва ищцовото дружество да е възлагало на
ответника съхранението или отговорното пазене на огледалата до техния монтаж. В тази
връзка твърди, че ответникът не разполагал с място, където можел да пази подобни чужди
вещи. До есента на 2020 г. комуникация между страните относно изпълнението на договора
не била провеждана. Едва след като представители на ищцовото дружество започнали да
предявяват претенции към ответника, негов служител по грешка издал кредитно известие №
**********/14.10.2020 г. към фактура № **********/08.05.2019 г. и авансово заплатената
сума в размер на 236,14 лева била върната на ищеца. Тъй като обаче част от възложените
през м. май 2019 г. услуги били извършени от ответното дружество, а именно демонтаж на
огледалата, то ищецът дължал съответното възнаграждение, за което била издадена нова
фактура № **********/16.12.2020 г. на стойност 184,10 лева с ДДС. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с дължимото възнаграждение в размер на
184,10 лева. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „ПМ Консултинг Ет Мачибо“ ООД, редовно призован, се
представлява от адв. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да уважи предявения иск като доказан по основание и размер.
Изразява становище, че частичното възстановяване на договореното възнаграждение
означавало признание от страна на ответника, че има ангажимент за извършване на
последващ монтаж на огледалата, приети от него по време на демонтажа. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „Еспехо“ ООД, редовно призован, се представлява от
адв. Д.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор и оспорва исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. По делото не били представени никакви доказателства, че на
ответника било възложено отговорното пазене на вещи, собственост на ищеца. Събраните в
тази връзка свидетелски показания били с много ниска доказателствена стойност. В случай
че искът бъде приет за основателен, моли съда да уважи направеното възражение за
2
прихващане, доколкото не било спорно, че половината от възложената услуга била
извършена от ответника и за нея се дължало възнаграждение. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в
която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че през месец май 2019 г. между страните възникнали валидни
облигационни отношения въз основа на сключен договор за услуга, по силата на който
ищецът възложил, а ответникът приел да извърши демонтаж на огледала на възложителя от
студиото му за танци, транспорт и монтаж на друг адрес, който щял да бъде посочен
допълнително от ищеца, срещу възнаграждение в общ размер на 472,28 лева съгласно
оферта № 14087/07.05.2019 г. В последната било предвидено, че възложителят следвало да
заплати авансово 50 % от договореното възнаграждение или 236,14 лева, за което била
издадена фактура № **********/08.05.2019 г. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът
заплатил договорения аванс, а ответникът извършил първата от възложените дейности –
демонтаж на процесните огледала. Посочените обстоятелства са отделени от съда като
ненуждаещи се от доказване и се потвърждават от събраните по делото доказателства.
На 14.10.2020 г. ответникът издал кредитно известие № ********** към фактура №
**********/08.05.2019 г. за връщане на заплатения от ищеца аванс в размер на 236,14 лева.
Видно от извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество, сумата постъпила по нея
на 16.10.2020 г.
От представена по делото нотариална покана от 03.11.2020 г. се установява, че ищецът
поискал от ответника да му заплати сумата в размер на 332,44 лева – остатък от стойността
на огледалата, които били оставени в негов склад на съхранение и отговорно пазене, след
приспадане на преведената по банков път на 16.10.2020 г. сума в размер на 236,14 лева.
Вземането следвало да бъде погасено в 7-дневен срок от получаване на поканата. Видно от
отбелязване върху нея, нотариалната покана била връчена на управителя на ответното
дружество на 03.12.2020 г.
От приложена към отговора на исковата молба имейл кореспонденция между страните
се установява, че на 11.12.2020 г. ответникът изпратил до ищеца покана за заплащане на
сумата в размер на 184,10 лева, представляваща възнаграждение за извършения демонтаж на
огледала, собственост на възложителя, за която била издадена фактура № **********/
16.12.2020 г. В писмото ответникът възразил, че не е поемал ангажимент за съхранението на
демонтираните огледала и оспорил изцяло изложените в нотариалната покана от 03.11.2020
г. твърдения, както и дължимостта на претендираната от ищеца сума.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца са разпитани свидетелите З.Д.А. и М.В.П.-Г., а по искане на ответника – свидетелката
3
И.П.П.. От показанията на свидетелката М.П.-Г. се установява, че уговорките между двете
дружества винаги се правели по телефона. По същия начин била проведена комуникацията и
през 2019 г., когато трябвало да освободят ползваното до този момент танцово студио и да
преместят монтираните там огледала на друго място. Тъй като обаче новото помещение
тепърва трябвало да се ремонтира, свидетелката (тогава управител на ищцовото дружество)
попитала служителката на ответника, с която разговаряла по телефона, дали е възможно
след демонтажа огледалата да останат при тях до приключване на ремонта. Получила
положителен отговор, както и потвърждение, че огледалата имало къде да бъдат
съхранявани. В деня на демонтажа дошли работници на ответното дружество, които свалили
огледалата и ги натоварили на бус. Свидетелката З.А. потвърждава, че след като наемателите
освободили помещението, същото било празно и вътре нямало огледала. От думите на М.П.-
Г. се установява, че приемо-предавателен протокол за предаване на демонтираните огледала
не бил подписван. През целия период от демонтажа до настъпване на момента за монтажа
им в новото студио никоя от страните не се свързала с другата по повод огледалата, нито от
страна на ответника било поискано някакво възнаграждение за тяхното съхранение. Когато
свидетелката позвънила на ответника, за да го уведоми, че монтажът вече може да бъде
извършен, получила отговор, че огледала няма.
От показанията на свидетелката И.П. се потвърждава, че комуникацията с клиентите
било осъществявана основно по имейл, като дори при даване на офертата по телефон,
потвърждението на поръчката ставало отново по имейл и с плащане на аванс – по банков
път или в брой на място. Свидетелката е категорична, че в цеха за производство място за
съхранение на готови поръчки нямало и ако клиент се забавел с получаването на стоката, от
дружеството му се обаждали, за да си я вземе. Не съществувала практика за съхраняване на
вещи на клиенти.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетелите като обективни,
последователни, подробни и логични, като по отношение на релевантните обстоятелства не
са констатирани противоречия между тях. Обстоятелството, че и към настоящия момент
свидетелката М.П.-Г. е съдружник в ищцовото дружество, а И.П. е служител на ответника,
не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Именно това
обстоятелство им дало възможност да придобият преки впечатления относно уговорките
между страните, изпълнението на възложената работа и как са се развили отношенията
между тях във връзка с процесните огледала. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на
свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват
от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Думите на свидетелите, освен че не си противоречат, напълно
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма
основание да смята, че при тях липсва способността и желанието вярно да възприемат
фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
4
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или
ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание,
той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-
висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди
поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете. В
съдебната практика се приема, че в чл. 57, ал. 2 ЗЗД е предвидено общо реституционно
правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната реституция на получена без
основание или на отпаднало основание вещ е невъзможна. Реституционната норма на чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД и компенсаторната норма на чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да се разглеждат във
взаимовръзка и като едно цяло. Вложеният в тях от законодателя смисъл изисква при
невъзможност за връщане на движима вещ в натура на собственика й, задълженото лице да
плати обезщетение, което във всеки конкретен случай да постига справедлив баланс и
пропорционалност на засегнатия имуществен интерес (вж. Решение № 38 от 04.06.2019 г. по
гр. д. № 498/2018 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираната в същото съдебна практика).
По иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да докаже
какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин наличието
на основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Съгласно задължителната съдебна практика един от типичните случаи, при
които текстът намира приложение, е при разваляне на договора поради неизпълнение (вж. т.
1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС).
Доколкото в настоящия случай ищецът твърди, че процесните огледала били предадени
на ответника за съхранение и отговорно пазене до настъпване на възможност за техния
монтаж по силата на сключения през м. май 2019 г. договор за услуга, който в последствие
бил развален поради обективна невъзможност за неговото изпълнение, за да бъде
отговорено на въпроса налице ли са предпоставките за заплащане на парично обезщетение
поради невъзможност за натурална реституция, преди всичко следва да бъде установено, че е
било постигнато съгласие между страните за съхраняване на тези огледала от ответното
дружество. В оферта № 14087/07.05.2019 г. било отбелязано, че ищецът възложил на
ответника извършването на следните услуги: демонтаж на собствени огледала, монтаж и
транспорт на обща стойност 472,28 лева. От показанията на свидетелката М.П.-Г. се
установява, че допълнително със служителка на ответното дружество по телефона било
договорено след демонтажа огледалата да останат при тях до приключване на ремонта.
Настоящият съдебен състав намира, че макар да е било постигнато някакво общо съгласие
между този служител и представител на ищеца за извършване на подобна услуга, същото не
е достатъчно за уважаване на предявения иск по следните съображения.
На първо място, поемането на допълнително задължение от страна на ответника за
5
пазене на чужда вещ предполага ясно изразено съгласие от негова страна да се задължи да
пази индивидуално определена вещ, собственост на ищеца, и да му я върне в уговорения
срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. От изслушаните
свидетелски показания не се установи по безспорен начин, че служителят на ответника е
формирал категорично волеизявление по тези основни въпроси.
На следващо място, за да възникне за ответника задължение да съхранява и върне
определена чужда вещ, преди всичко същият следва я е получил в свое държане. В тази
насока няма представени каквито и да било писмени доказателства, а свидетелката М.П.-Г.
установи единствено, че служителите на ответното дружество, извършили демонтажа,
сложили „огледалата в бус“. Какво се случило след това с тях обаче остава неясно – дали са
били откарани с това превозно средство, ако да – къде, пристигнали ли са в склада на
ответника, в какво състояние са били оставени там за съхранение и т. н. Договорката за
пазене на чужда вещ, макар и неформална, безспорно е реална, тъй като изисква
задълженото лице да получи вещта, която ще пази. Доказателство за предаването на вещта и
приемането й от другата страна обикновено е двустранно подписан приемателно-
предавателен протокол. В настоящия случай не е подписан нито подобен протокол, нито
какъвто и да било друг документ, а от свидетелските показания не се установи по безспорен
начин приемането на процесните огледала от ответника. Други доказателства не бяха
ангажирани от ищеца, макар с доклада по делото да беше разпределено в негова
доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство.
Не може да бъде споделено становището, изразено в исковата молба, че връщането на
сумата в размер на 236,14 лева по банковата сметка на ищеца представлявало признание от
страна на ответника, че има ангажимент за извършване на последващ монтаж на огледалата,
приети от него по време на демонтажа за съхранение. Настоящият съдебен състав намира, че
липсва каквото и да било основание за подобно тълкуване на действията на ответника. От
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че сумата е била
преведена на ищеца въз основа на кредитно известие № ********** към фактура №
**********/08.05.2019 г. за връщане на заплатения от ищеца аванс в размер на 236,14 лева.
Кредитното известие било издадено, тъй като част от услугите по фактура № **********/
08.05.2019 г. нямало да бъдат изпълнени. След това била изготвена фактура № **********/
16.12.2020 г. за сумата в размер на 184,10 лева, представляваща възнаграждение за тези от
тях, които вече били извършени от ответника (демонтажа на огледалата и транспорт). Волята
на изпълнителя, изразена в посочените документи, е напълно ясна и категорично заявена,
поради което влагането на различно значение би било резултат от превратно тълкуване.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства, че след
демонтажа процесните огледала са били приети от ответника за пазене в неговия склад до
6
извършване на монтажа им, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова
доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство. При тази
доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. След като не беше установено по делото реалното
предаване на процесните огледала на ответника, то съдът следва да приеме, че за последния
не е възниквало задължението да ги върне на ищеца при разваляне на договора.
С оглед изложено предявеният иск по чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Поради несбъдване на вътрешно
процесуалното условие възражението за прихващане, направено от ответника, с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в размер на 184,10 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за извършени от ответника услуги по демонтаж и транспорт на
собствените на ищеца огледала, за което била издадена фактура № **********/16.12.2020 г.,
не следва да бъде разглеждано по същество.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840
лева с ДДС, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ищеца
е направил възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл.
36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна, в съдебна практика
на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да
бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС, Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
7
Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха проведени две
съдебни заседания, в които бяха събрани допълнителни писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, и като взе предвид, че действителната правна и фактическа
сложност на делото не е голяма, намира, че на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС вместо поисканите 840
лева с ДДС. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът „ПМ Консултинг Ет Мачибо“ ООД следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество „Еспехо“ ООД сумата в размер на 480 лева, представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПМ Консултинг Ет Мачибо“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя П.П.Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, бул. „Македония“ № 15, ет. 6, ап. 21, срещу „Еспехо“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Г.П.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Свети Наум“ № 35, иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 332,44 лева, представляваща
компенсаторно обезщетение, дължимо поради невръщане на ищеца на огледала, които
ответникът бил получил за съхранение по сключен между страните договор за услуга от
07.05.2019 г., развален поради невъзможност за изпълнение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ПМ Консултинг Ет Мачибо“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя П.П.Г., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Красно село“, бул. „Македония“ № 15, ет. 6, ап. 21, да заплати на „Еспехо“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.П.Д., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, ул. „Свети Наум“ № 35, сумата 480 (четиристотин
и осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8