Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
02.06.2015г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 15.05.2015година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Д.С.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Тагарева
Търговско дело №99 по описа за 2014г.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Страгите”ООД – чуждестранно юридическо
лице, вписано в окръг Колумбия, САЩ, за откриване на производство по несъстоятелност на
„Страгите”АД гр.Ямбол при условията на чл.630, ал.1 ТЗ.
Молбата по чл.625 ТЗ, депозирана
на 30.12.2014г., се основава на твърдението, че търговското дружество „Страгите”ООД
- САЩ е кредитор на българското търговско дружество „Страгите”АД, тъй като към 04.11.2014г. има
изискуемо парично вземане срещу него в размер на сумата общо
1 990 452.90 евро, включваща главница и договорни лихви по сключен
между двете дружества договор за заем от 01.10.2007г. Молителят сочи, че по
този договор ответникът по молбата е неизправен длъжник, тъй като реално е
получил заетата сума от 1 375 791 евро и в уговорения срок –
01.10.2008г. не е върнал сумата на заемодателя, нито е престирал договорна
лихва от 6 % годишно, като извънсъдебно е признал, че не може да изпълни
договорните си задължения поради финансови затруднения. При тези данни молителят
„Страгите” ООД счита, че дружеството „Страгите” АД е неплатежоспособно по
смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ, тъй като не е в състояние да
изпълни свое изискуемо парично задължение по
търговска сделка, че е налице и презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като ответното дружество е спряло
плащанията си към „Страгите”ООД, както и че е вероятно ответното дружество да е
свръхзадължено.
Поради това,
кредиторът „Страгите” ООД моли да бъде обявена неплатежоспособността,
респективно свръх задължеността на „Страгите”АД; да бъде определена
начална дата на неплатежоспособността; съдът да открие производство по
несъстоятелност; да назначи временен синдик, определяйки възнаграждението му;
да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други подходящи
обезпечителни мерки и да определи дата на първото събрание на кредиторите.
При условията на чл.629,ал.4 ТЗ в
производството е присъединен и кредиторът „Инвестбанк” АД гр.София. Този кредитор също поддържа, че към 15.01.2015г. има изискуемо вземане
срещу търговското дружество
„Страгите” АД в общ размер от 3 497 079.59 лева, произтичащо от договор за банков кредит от 20.12.2004г. и множество
анекси към него, който кредит на 06.11.2013г. е обявен от банката за предсрочно изискуем. С оглед на това и „Инвестбанк” АД се присъединява към искането за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството „Страгите”АД, тъй като
последното не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по
търговска сделка – хипотеза на чл. 608, ал.1 ТЗ и е спряло плащанията към
присъединения
кредитор – основание по чл.
608, ал.2 от ТЗ.
В о.с.з. пълномощникът на
молителя „Страгите”ООД – адв.Г. настоява за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ,
като подробни съображения излага в писмени бележки.
Пълномощникът на присъединения
кредитор „Инвестбанк”АД – адв.П., също пледира за постановяване на решение при
условията чл.630,ал.1 ТЗ.
Ответникът „Страгите”АД, чрез
процесуалния си представител адв.К., признава съществуването на задължението
към кредитора „Страгите”ООД - САЩ, прави признание и на факта, че не е извършил
плащания за погасяване на това свое задължение, но по същество счита за
неоснователни молбите за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Правни
доводи за обосноваване на това становище не са наведени.
ЯОС, като извърши преценка на
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото и от
приложения писмен договор за заем от 01.10.2007г. се установява, че молителят
„Страгите”ООД – САЩ и ответника „Страгите”АД, сключвайки договора чрез свои
представители, са постигнали съгласие дружеството „Страгите”ООД като заемодател
да предаде в собственост на ответника като заемател сумата 235 791 евро.
Уговорено е сумата да бъде изплатена на траншове и върху нея заемателят да
дължи 6 % годишна лихва. В чл.3 от договора съконтрагентите са приели срока за
връщане на заетата сума да е до 01.10.2008г. С анекси №1/04.12.2007г. и
№2/21.12.2007г. страните по договора за заем са изменили съдържанието му,
постигайки съгласие за увеличаване на заемната сума първоначално със сумата
640 000 евро (с първия анекс), а след това с 500 000 евро (с втория
анекс) или общият размер на заема е 1 375 791 евро.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД, правната
теория и съдебната практика, договорът за заем е от категорията на т.н. „реални
договори”. Това означава, че договорът се счита сключен от момента на предаване
на заетата сума. Постигането на съгласие между страните относно заема,
включително обличането му в писмена форма, има характер единствено на
предварителен договор за заем (чл.241 ЗЗД). Законът не изисква определена форма
за сключването на договора. Само когато той е възмезден, уговорката за лихва
трябва да бъде писмена.
Предвид посочените основни
характеристики на договора за заем и в изпълнение на указаната му
доказателствена тежест в процеса, молителят „Страгите”ООД е представил (на л.32-
л.60 от том І и на л.800–л.852 от том ІІ на делото) множество банкови
извлечения, преводни нареждания, банкови референции към бордера и дневни
банкови извлечения от банковата сметката на „Страгите”АД (преведени и
легализирани на български език), от които се установява, че в периода
01.10.2007г.–21.01.2008г. по банков път, от банковата сметка на „Страгите” ООД
в България – в банка „Инвестбанк”АД, са извършени плащания на заемни средства,
които са постъпили по банковата сметка на „Страгите”АД, която банкова сметка ***.
Вещото лице – икономист Ж.Ж.,
извършило назначената по делото основна съдебно-икономическа експертиза, както
и допълнителната такава, е направило проверка на посочените писмени
доказателства - банковите документи за извършените преводи, съпоставило ги е с
оригиналните документи, намиращи се в счетоводствата на двете страни – „Страгите”ООД
и „Страгите”АД, и е дало заключение, че в обсъждания период от време преведените
от молителя „Страгите”ООД на ответника „Страгите”АД средства по банковите
транзакции възлизат в размер на сумата общо 2 445 791 евро. Според
вещото лице, от тази общо преведена сума ответникът е усвоил сумата
1 375 791 евро или 2 690 813.04 лева по процесния договор
за заем от 01.10.2007г., която сума е осчетоводената и при двете дружества
именно по този договор.
Не е налице спор между страните
по делото, че молителят „Страгите”ООД и ответникът „Страгите”АД са свързани
лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, тъй като молителят притежава акции от
капитала на акционерното дружество. В тази връзка и вещото лице е установило,
че в съставените баланси за 2008г. – 2013 г., включително, „Страгите”АД е
записало задължението си към молителя по процесния договор за заем по балансова статия „Задължения към свързани
с асоциирани и смесени предприятия” - за главницата, а по статия „Задължения към доставчици” – за
договорната лихва. Установено е също от вещото лице, че на 15.01.2008г.
ответното дружество „Страгите”АД е превело по банков път в полза на „Страгите” ООД сумата 1 500 000 евро или
2 933 745 лева. Основанието за плащането е „рефинансиране на
задължение към „Страгите”ООД, като това плащане дружествата не са отнесли като
изпълнение по процесния договор за заем. Задълженията по този договор - за
главница и възнаградителни лихви, ответното дружество е отразило и продължило
да отразява във всички съставени баланси за 2008г. - 2014г., като по последния
баланс – към 31.12.2014г. вещото лице е
посочило, че общото задължение е в размер на 3 913 634.76 лева, от
което главница - 2 690 813.31лв. и лихви- 1 222 821.45 лв.
Експертът е направил и собствени изчисления на дълга на ответника към първия
молител и е дал заключение, че общата сума на задължението към 31.12.2014г. е 3 845 763.75 лева, в т.ч. главница - 2 690 813.04 лв.
и лихви – 1 154 950.71 лв.
По делото са представени покани
от 03.11.2008г., 13.02.2012г. и 04.11.2014г., видно от които молителят ”Страгите”ООД
е поканил ответника да изпълни договорните си задължения по процесния договор
за заем – за връщане на заетата сума и за заплащане на уговорената годишна
възнаградителна лихва. В отговор и на трите покани заемателят е признал
задълженията си, но е посочил, че поради финансови затруднения е в невъзможност
да ги изпълни.
Установено е с писмените
доказателства, представени от втория молител ”Инвестбанк” АД, че този молител
на 20.12.2004г. е сключил с дружеството ”Страгите”АД договор за банков кредит, по силата на който
се е задължил да предостави на АД-то под формата на овърдрафт кредит в размер
на 180 000 лева, при договорени годишна лихва, срокове за усвояване на
овърдрафта и за връщане на кредита. С анекси №1/08.08.2005г., № 2/27.09.2005г.,
№3/23.11.2005г., №4/20.02.2006г., №5/17.10.2006г., №6/10.04.2007г. и
№7/25.08.2007г. страните са предоговаряли отделни клаузи по договора, свързани
с размера на кредита, погасителните вноски и техния размер, годишната лихва и
сроковете за ползване и за погасяване на кредита. Предвидено е със съответните
анекси размера на кредита да нарасне до 8 000 000 лв., а по анекс №7
сумата е намалена на 3 000 000лв. За обезпечение вземанията на
банката по договора за кредит,изменян с посочените анекси, дружеството ”Страгите”АД
е учредило договорни ипотеки- първа, втора
и трета по ред, върху УПИ №156057 в м.”Страгите” в землището на гр.Банско с
площ от 13 963 кв.м., както и върху правото на строеж за обособените
обекти в изгражданата в този УПИ сграда, а именно: ресторант 1, ресторант 2,
четири магазина, рецепция и охрана в секция 04, спортна зала и общи помещения в
секция 07, чайна в блок 7, гаражи от 1 до 6 в секция А1, гаражи от 1 до 6 в
секция А2, гаражи от 1 до 5 в секция А3, гаражи от 1 до 5 в секция В3, гаражи
от 1 до 5 в секция Е, гаражи от 1 до 4 в секция F и множество подпокривни помещения- ателиета (нот.акт по н.д.№524/2005г., нот.акт.№64/2006г.
и нот.акт №179/2007г., всички на нотариус №505 в НотК). С анекс № 8 и
новационно споразумение, съответно сключени на 10.01.2008г. и на 11.01.2008г.,
банката и ”Страгите”АД отново са предоговорили кредита, като са приели на
кредитополучателя да бъде предоставен нов инвестиционнен транш в размер на
1 500 000 евро, който да бъде отпуснат след издължаване от
кредитополучателя на старото задължение по кредита, включващо главница, лихви,
такси, комисионни, разноски и др., но не по–малко от 2 900 000лв.
Изрично е уговорено новият транш по кредита, макар да е наречен инвестиционен,
да е предназначен за рефинансиране на задължения на кредитополучателя към ”Страгите”ООД.
Постигнато е съгласие и за запазване на обезпеченията, с изключение на ипотеките
върху гаражите. Няма спор и е видно от съставеното от банката извлечение от
счетоводните й книги, че до 10.01.2008г. ”Страгите”АД е погасило задълженията
си по многократно усвояваните суми по
договора за кредит и анексите към него от №1 до №7, като на 15.01.2008г. еднократно
е била усвоена сумата по новия транш от 1 500 000 евро. На 25.01.2011г.
и на 05.10.2012 г. банката и „Страгите”АД са сключили нови анекси, съответно №9
и №10 към договора за кредит. С последния анекс - № 10 от 05.10.2012г. е
установен нов краен срок за погасяване на кредита - до 10.05.2019г., нов
погасителен план за остатъка от главницата от 1 316 393.90 евро,
разсрочено е и задължението по просрочените задбалансови лихви с приет
погасителен план и за лихвите. С писмо, получено от длъжника ”Страгите”АД на
20.11.2013г., същият е уведомен от банката, че поради непогасяване в срок на
дължими вноски с настъпил падеж – по главницата считано от 10.02.2013г., а по
лихвите - считано от 27.02.2013г., банката обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем, като общият размер на вземането й е 1 494 953.79 евро, включващо
главница, просрочена договорна лихва, наказателна лихва върху просрочената
главница за посочен период, неустойка за забава върху просрочени лихви за
посочен период, лихви и такси. На длъжника е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение
на това общо задължение към банката, която след изтичане на срока е пристъпила
към събиране на вземанията си по реда на чл.417 ГПК. Така на 29.01.2014г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№3709/2014г. по описа на СРС за сумата 1 000 000евро – главница
по договора за кредит и анексите към него, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.01.2014г. и 59 124.40 лв.– разноски в заповедното
производство. На 09.04.2014г. е издадена и втора заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №18412/2014г. на СРС за сумата
261 229.45 евро – остатък от главницата по договора за кредит и анексите,
законната лихва върху този размер на главницата от 04.04.2014г., неустойка в
размер на сумата 25 605.75 евро, такса в размер на 6 581.97 евро,
лихва от 135 404.45 евро, договорна лихва за посочен период в размер на
80 269.22 евро, договорна лихва за друг посочен период в размер на
66 467.45 евро и сумата
42 796.28 лева – разноски в заповедното производство. Или към 15.01.2015г.
общото задължение на ответника към ”Инвестбанк”АД по двете заповеди за изпълнение
е в размер на сумата 3 497 079.59 лева. Въз основа на издадените от съда
два изпълнителни листа, банката е образувала изпълнително дело по описа на ЧСИ
В.Тозева – с рег.№ 795 в КЧСИ и с район на действие съдебния район на Окръжен
съд – гр.Благоевград, като ЧСИ е предприел изпълнителните действия срещу
притежаваните от АД-то недвижими имоти, върху които в полза на банката са
учредените договорни ипотеки. С влязлото в сила определение от 20.10.2014г. на
СГС по гр.д №12230/2014г. е отменено незабавното изпълнение на издадената
заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 18412/2014г. на СРС и е обезсилен издадения
въз основа на тази заповед изпълнителен лист. Според изчисленията на вещото
лице-икономист по съдебно-икономическата експертиза, към 15.01.2015г. общото
задължение на ”Страгите”АД към ”Инвестбанк”АД възлиза в размер на сумата
3 692 056.83 лева и включва всички присъдени суми по двете заповеди
за изпълнение, плюс законната лихва върху главниците за периода 23.01.2014г. –
15.01.2015г., направените от банката разноски в изпълнителното производство пред
ЧСИ и такса за поддържане на разплащателната сметка на ответното дружество в
”Инвестбанк”АД.
По делото се установява от
заключението на вещото лице Ж., извършило съдебно-икономическата експертиза, че
по баланс, към 31.12.2014г. задълженията на ответното дружество към кредиторите
му възлизат в размер на сумата общо 7 875 366.92 лева, от които: към
”Инвестбанк” АД - 2 958 663.75 лв., към ”Страгите”ООД –
3 913 634.76 лв., към ”Интерлийз”- 277 684.24 лв., към НАП за
данъци и осигуровки – 226 261.25лв., към Община Банско за местни данъци -19 810.58лв.,
към доставчици - 223 717.14 лв., към физически лица- 28 850.00 лв.,
по вътрешни разчети – 133 474.87 лв. и разчети за гаранции –
93 270.33 лв. Видно е от заключението, че към визирания момент – 31.12.2014г.,
стойността на имуществото на ”Страгите”АД по баланса му възлиза на
6 309 770.46 лв., от която стойност материалните активи са
4 075 482.14 лв., материалните запаси - 54 909.38лв., вземания –1 164 433.98лв.,
парични средства - 3 665.90лв. и дълготрайни нематериални активи – 1 011 279.06лв.
Вещото лице е установило, че извършваната от ответното дружество дейност е
свързана с управлението на собствените му имоти и тези на другите собственици в
изградения от ”Страгите”АД комплекс ”Банско Роял Тауърс” в гр.Банско, като
основно дейността е по обслужване на туристите в комплекса - ресторантьорство,
анимация, трансфер и битови услуги. Според заключението на експерта, във връзка
с осъществяваната от него дейност, дружеството не е спряло плащанията към
кредиторите си-доставчици, а само към двамата молители ”Страгите”ООД и ”Инвестбанк”АД,
както и на публичното задължение към НАП.
Вещото лице е установило, че за обезпечаване на публичното задължение, по
реда на ДОПК НАП гр.София е наложила възбрана върху недвижим имот на АД-то
(земя) и запори върху 2бр. Бъги и лек автомобил ”Опел Виваро”. Дружеството притежава
и други три ППС-та, срещу които няма данни да е предприето принудително
изпълнение.
Вещото лице-икономист е изчислило
коефициентите за финансово състояние на дружеството-ответник по балансите му,
съставени в периода 2008г. – 2014г., включително. За този изследван период
вещото лице е установило, че задълженията на дружеството превишават приходите
му, дейността на търговеца не е била ефективна и затрудненията по обслужване на
задълженията имат постоянен характер. За целия изследван период капиталът на
дружеството се променя в посока намаление, тъй като ответникът отчита загуба
при осъществяване на дейността: за 2008г.
(- 787 х.лв.), за 2009г. (- 1 155 х.лв.), за 2010г. (- 1 022 х.лв.), за 2011г. (-
766 х.лв.), за 2012г. (- 774 х.лв.), за 2013г. (- 494 х.лв.) и за 2014г. (-
1 282 х.лв.). Показателите за ликвидност, чийто норматив е единица, са
следните: коефициентът за обща ликвидност
за 2008г. е 0,669, за 2009г.
- 1,070, за 2010г. – 0,766, за 2011г. – 0,391, за 2012г.
– 0,449, за 2013г. – 0,289 и за 2014г. – 0,677. През целия период коефициентите
на бърза и незабавна ликвидност също са под общоприетото ниво от единица.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, които изразяват
съотношението между собствен капитал и привлечени средства, т.е. степента на финансовата независимост на
предприятието от кредитори, според вещото лице сочат, че дружеството е
декапитализирано. При нормална стойност от единица или по голяма от единица на
коефициента на финансова автономност, при ответника този коефициент е както
следва: за 2008г.– 0,529, за 2009г. – 0,370, за 2010г.– 0,232, за 2011г.– 0,132,
за 2012г.– 0,032 , за 2013г.– 0,029, а за 2014г. е отрицателно число - минус
0.188. Коефициентът на задлъжнялост, който трябва да е под единица, тъй като
сочи колко задължения са отчетени от предприятието на един лев собствен
капитал, през целия изследван период надвишава установения норматив, а именно:
за 2008г. е 1,889, за 2009г.– 2,701, за 2010г.– 4,317, за 2011г. – 7,568, за
2012г. – 25,507, а за 2013г. и 2014г. е отрицателно число, съответно минус 34,676 и минус 5,306.
Вещото лице е представило и алтернативен
вариант на заключението си, в случай, че извършеното от ”Страгите”АД плащане от
15.01.2008г. на сумата 1 500 000 евро се счете за погасяване на
задължението му към ”Страгите” ООД по процесния договор за заем. И при този
вариант, към 31.12.2014г. коефициентите за финансово състояние на дружеството
са, както следва: коефициент на обща ликвидност – 0,677, коефициент на бърза
ликвидност – 0,468, коефициент на незабавна ликвидност – 0,015, коефициент на
финансова автономност – 0,581 и коефициент на задлъжнялост – 1,720.
С даденото допълнително
заключение вещото лице е направило анализ на показателите за финансовото
състояние на дружеството през целия период от 2008г. до 2014г. Посочило е, че
по счетоводните баланси АД-то отчита отрицателен финансов резултат още през
2008г. (- 787 х.лв.), загубата през отделните отчетни периоди е натрупвана и е
оставала за сметка на записания капитал, поради което още през 2008г.
дружеството е декапитализирано. През целия период всички показатели за
финансово състояние, с изключение на коефициента за обща ликвидност за 2009г.,
са значително под общоприетите нормални нива и е трайна тенденцията им за
влошаване през следващите отчетни периоди. Или разглеждани в съвкупност, тези
финансови показатели за състоянието на ”Страгите”АД, според заключението на
вещото лице, дават информация за висок финансов риск и краткосрочна и
дългосрочна неплатежоспособност още към 31.12.2008г. Същевременно, вещото лице
е установило, че през 2009г. коефициентът на обща ликвидност е приближен до
нормалното ниво от единица – той е 1,070,
което е резултат от отчетени високи стойности на паричните средства към
31.12.2009г. – 377 х.лв., при 207 х.лв. за 2008г., и намаление на текущите
задължения за същия период. С оглед тези данни, вещото лице е дало заключение,
че най-сигурният момент като начало на неплатежоспособността на ответното
дружество, е 31.12.2010г.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
За да бъде открито производство
по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.608, чл.625,
ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно чл.742 от ТЗ, а именно: компетентният съд по
чл.613 от ТЗ да е сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл.625, ал.1 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1
от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако
той е корпоративно търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни по аргумент от чл.631 от ТЗ.
В случая тези законови условия са
налице.
ЯОС е надлежният съд по
несъстоятелността на ”Страгите”АД, тъй като към 30.12.2014г. – датата на
подаване на молбата от ”Страгите”ООД за откриване на производство по
несъстоятелност на акционерното дружество, седалището му е в гр.Ямбол.
Установено е и качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ на
ответника, за който се цели да се докаже, че е неплатежоспособен - от
проверката в Търговския регистър е установено, че ”Страгите”АД е вписано в ТР
при Агенцията по вписванията.
Безспорно се установи от събраните
писмени доказателства и експертното заключение, което не се оспори от страните
и се кредитира от съда като обективно и компетентно, че между молителя ”Страгите”ООД
- САЩ и ответника ”Страгите”АД е възникнало валидно търговско правоотношение по
сключен на 01.10.2007г. договор за заем (чл.240– чл.241 ЗЗД), който по своя характер се явява относителна
търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, вр. с чл.1, ал.2, т.1
от ТЗ. По този договор, който е реален, заемодателят ”Страгите”ООД е предал
чрез банкови преводи на заемателя ”Страгите”АД общо 1 395 791 евро заемни
средства, които ответникът – заемател е следвало да върне до 01.10.2008г.,
заедно с 6% годишна възнаградителна лихва. Както в настоящото производство,
така и извънсъдебно, ответникът признава, че е неизправен длъжник по отношение
на дружеството ”Страгите”ООД, тъй като не е върнал заетата по обсъждания
договор сума, нито е изплащал дължимата възнаградителна лихва. Вещото лице-икономист
е установило, че счетоводно и при двете дружества задължението на ”Страгите”АД
е отразено като непогасено и по баланса на длъжника към 31.12.2014г.
задължението за главница и лихви възлиза в размер на сумата общо 3 913 634.76 лв., а според
изчисленията на експерта към същата дата, задължението е от общо 3 895 763.75лв. (главница и лихви).
Следва да се отбележи, че точният размер на паричното задължение ще бъде
предмет на установяване във фазата на приемане на вземанията в производството
по несъстоятелност, а за тази фаза на производството същественото е, че
молителят ”Страгите”ООД е установил, че е кредитор на ответника по процесния
договор за заем от 01.10.2007г., т.е. че ответникът има изискуемо парично
задължение към него по търговска сделка, поради което ”Страгите” ООД е легитимирано по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.
Като неоснователно се прецени
направеното от присъединения кредитор ”Инвестбанк”АД оспорване на качеството на
кредитор на ”Страгите”ООД-САЩ. Действително, по делото е установено, че кредитните
средства от 1 500 000 евро, получени от банката под формата на
инвестиционен транш, дружеството ”Страгите” АД е превело на 15.01.2008г. в
полза на ”Страгите”ООД. Липсват обаче
доказателства това плащане да касае изпълнение на задълженията на заемателя по
процесния договор за заем, тъй като данните по делото са, че между двете
търговски дружества ”Страгите”ООД и ”Страгите”АД, които са свързани лица, са
съществували и други облигационни отношения .
Безспорно е установена
легитимацията и на присъединения кредитор ”Инвестбанк”АД. От събраните по
делото писмени доказателства е видно, че между банката и ответното търговско
дружество е възникнало валидно търговско правоотношение по договор за банков
кредит, който по своя характер е
абсолютна търговска сделка на основание чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ и чл.286, ал.1 от ТЗ. В изпълнение на задълженията си по този договор, изменен с анекс №8 и новационно споразумение, банката е
предоставила на ”Страгите”АД кредит в размер на 1 500 000 евро, който
кредитополучателят е следвало да издължи
до 10.05.2019г. чрез посочени по погасителния план погасителни вноски по
главницата и равни 24-месечни погасителни вноски на лихвата. Няма спор и е
установено, че ответното дружество е извършвало плащания за погасяване на
задълженията си към банката до м.02.2013г., след което е изпаднало в
просрочие по отношение на дължимите
вноски за главница с падеж 10.02.2013г. и за лихви с падеж 27.02.2013г. Или към
15.01.2015г. (датата на молбата на ”Инвестбанк” АД за присъединяване) АД-то
дължи на банката присъдени му с две заповеди за изпълнение суми по процесния
договор за кредит в размер на общо 3 497 079.59 лв. По баланс към
31.12.2014г. дружеството също отчита задължението си към банката - в размер на
сумата 2 958 663.75лв., а вещото лице, след изчисляване и на
законната лихва върху главниците по двете заповеди за изпълнение и разноските в
изпълнителното производство, е дало заключение, според което към 15.01.2015г. общото
задължение към банката възлиза в размер на сумата 3 692 056.83лв.
Следователно, ”Инвестбанк”АД също е доказало качеството си на кредитор по
отношение на ответника с изискуемо парично вземане по търговска сделка. За
настоящото производство без правно значение е обстоятелството, че по една от
заповедите по чл.417 ГПК е отменено незабавното изпълнение. В тази връзка следва
да се посочи, че в закона (чл.608 ТЗ) не съществува изискване за безспорност на
твърдяното от кредитора вземане, поради което процесното вземане на банката
подлежи на установяване в настоящото производство по несъстоятелност и то
независимо дали е предявен иск по отношение дължимостта на вземането, респ.
дали е издадена заповед за изпълнение за вземането, при положение, че решението
по иска, респ. заповедта за изпълнение, не са влезли в сила. За формиране изводите на
съда относно съществуването на изискуемото задължение на ответника към банката ирелевантно
е как понастоящем се развива производството във връзка с издадените в полза на
банката заповеди за изпълнение, след
като няма спор между страните, че тези заповеди не са влезли в сила. Релевантно
в случая е обстоятелството, че изявлението на „Инвестбанк”АД за обявяване
кредита за изцяло предсрочно изискуем е достигнало до длъжника на 20.11.2013г.
и че към настоящия момент е налице негово изискуемо парично задължение към
банката в резултат на предсрочната изискуемост, за което задължение ответникът
не твърди и не представя доказателства да е погасил (ТР № 4/2014г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№ 4/2013 г.).
При преценката дали длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за същата е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а
именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения (към
държавата и общините), свързани с търговската му дейност, а от 2006г.- и частни
държавни вземания. С разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ е уредена законова
презумпция, която служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца при спиране на
плащанията, като под ”спиране на плащанията” по смисъла на нормата следва да се
разбира не спиране плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на тези, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 ТЗ, включително
вземания, произтичащи от развалена търговска сделка. Според практиката на ВКС
спирането на плащанията следва да е към всички кредитори с вземания по чл.608,
ал.1 от ТЗ.
В случая със заключението на вещото лице е установено, че ответникът
„Страгите” АД е спряло плащанията на задълженията си само към двамата молители
и на публичното си задължение към НАП, като
продължава да извършва плащания по всички търговски сделки, които сключва във
връзка с осъществяваната от него дейност, т.е. по текущите си задължения
дружеството продължава да извършва плащания. Или за да се установи състоянието
на неплатежоспособност, в разглеждания случай съдът следва да извърши анализ на
финансовото и икономическото състояние на предприятието на длъжника,
посредством който анализ да се изведе извод за способността му да погасява
задълженията си. Водещи показатели при преценката на състоянието на
неплатежоспособност са коефициентите за ликвидност, които се формират като
отношение между краткосрочните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Това е така, тъй като
кратко-трайните активи, за разлика от дълготрайните активи на предприятието
(които се ползват за повече от един отчетен период), участват еднократно в
производствения процес и променят натурално-веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
на краткосрочните, съответно текущи задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. При коефициента на обща ликвидност се извършва съпоставка на
всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти за ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента на бърза
ликвидност и коефициента на обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. При коефициента на
незабавна ликвидност се изключват и краткосрочните вземания. Коефициентите на
бърза и на незавабва ликвидност се приемат
за помощни спрямо коефициента на
обща ликвидност, който показва възможността на предприятието да посрещне
плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е. включително с материалните
запаси и краткосрочните си вземания, които при реализирането им се трансформират в парични средства. По
правило коефициентите на ликвидност следва да са равни на единица или да са над
единица.
Помощни са и коефициентите на
финансова автономност и задлъжнялост. Те разкриват в какво съотношение са собственото и чуждото финансиране на
предприятието и се извеждат при съпоставка между собствения капитал и пасивите.
Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на търговеца -
способността му да посрещна дълготрайните си задължения, като съпоставимите величини са собствения
капитал и задълженията (пасивите) на търговеца. Нормалното ниво на този
коефициент е над единица, тъй като показва степента на финансова независимост
от ползването на чужди средства. Когато този коефициент е под единица, е налице
превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите
задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Коефициентът
на задлъжнялост показва колко задължения отчита търговецът на един лев собствен
капитал и следва да е под единица, тъй като изразява степента на зависимост на
предприятието от кредиторите му за уреждане на задълженията.
На база изложеното съдът приема,
че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника, е коефициентът на обща ликвидност. Вещото лице-икономист е извършило
изследването на показателите за финансовото състояние на „Срагите” АД в два
варианта. Съдът възприема първия вариант на експертното заключение, тъй като
при него е отчетено и задължението на ответника към кредитора „Страгите”ООД.
Този вариант е в съответствие с приетото от съда, че съществува изискуемо парично
задължение на акционерното дружество по търговска сделка - договора за заем от
01.10.2007г., сключен с молителя „Страгите”ООД, т.е. първият вариант на
заключението отразява по–точно действителното имуществено състояние на
ответника. Според обсъждания вариант на експертното заключение, през 2008г.
коефициентът на обща ликвидност на ответника е под единица – 0.669, като този
коефициент е под норматива и през целия изследван период от 2010г. до 2014г.,
включително, а в самия период тенденцията е за намаляване на коефициента. Под
нормалното ниво от единица през целия период 2008г.–2014г. са и помощните
коефициенти на бърза и на незабавна
ликвидност. Това сочи, че предприятието трайно не може да поеме на 100 %
плащанията си. За същия период от 2008г. – до 2014г. и останалите икономически
показатели - коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост сочат на
лошо финансово състояние. Тези показатели установяват пълна декапитализация на
дружеството и зависимост от кредиторите му,
тъй като през целия период АД-то
отчита финансов резултат - загуба.
Или на база писмените
доказателства по делото и заключението на икономическата експертиза за
финансовото състояние на ответното дружество, ЯОС намира, че същото е
неплатежоспособно, не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му без опасност за интересите на кредиторите. Предвид осъществяването на
състава на чл.630,ал.1 от ТЗ и липсата на пречки по чл.631 от ТЗ, молбите за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, следва
да бъдат уважени. При наличието на неплатежоспособност, съдът не се произнася
по основанието свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на
неплатежоспособността на ответника, съдът приема датата 31.12.2010г., кредитирайки
заключението на вещото лице-икономист по поставената му допълнителна задача.
Макар още през 2008г. дружеството да отчита загуба и коефициентът на обща
ликвидност да е под единица – 0,669, през тази година то е погасило изцяло
задължението си към банка „Инвестбанк”АД от 2 900 000лв. по договора
за кредит и анексите към него от №1 до №7, започнало е да плаща и вноските по
новия усвоен транш от 1 500 000 евро, а изискуемостта на задължението
към първия молител е настъпила едва в края на 2008г. През 2009г. е проявена
тенденция към подобряване на икономическото състояние, изразена в увеличаване
на краткотрайните активи в резултат на отчетени високи стойности на паричните
средства - 377 х.лв., и намаление на текущите задължения – в размер на 455
х.лв. Така съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните
задължения е намерило отражение в коефициента на обща ликвидност, който към
31.12.2009г. е над единица – 1.070, т.е. превишава норматива. Именно коефициентът
на обща ликвидност, който е водещият и който за 2009г. е над единица, както и
големия размер на плащанията, извършени през 2008г. от длъжника към кредиторите
„Инвестбанк”АД и „Сграгите”ООД (по
отношение на последния е налице плащане в размер на 1 500 000 евро,
макар и не по процесния договор за заем), не позволяват на съда да приеме, че
АД-то се е намирало в състояние на неплатежоспособност още към 01.10.2008г. – датата, която сочи първият
молител „Страгите”ООД. Според съда, проявлението на неплатежоспособността,
разглеждана като обективно състояние на трайна неспособност на длъжника да
погасява с краткотрайните си активи изискуемите задължения към всички кредитори
по чл.608, ал.1 от ТЗ, е започнало от началото на 2010г. Считано от тази година
и през целия период до 2014г., включително, е трайна тенденцията на намаление
на коефициента на обща ликвидност, както и на помощните коефициенти на
ликвидност, т.е. през целия период краткосрочните задължения са в по-голям
размер от краткотрайните активи. През същия период и допълнителните коефициенти на финансова
автономност и задлъжнялост показват пълна зависимост от кредиторите, поради
което и съдът прави извод, съвпадащ с този на вещото лице, че датата 31.12.2010г.
е най-сигурният момент, в който е настъпила неплатежоспособността на ответното
дружество, поради което тя следва да бъде определена за начална дата на
неплатежоспособност на „Страгите”АД. (аналогично е разрешението, дадено с
Решение №202/ 10.01.2014г. на ВКС по т.д.№1453/2013г., ІІ т.о., Решение №115/
25.06.2010г. на ВКС по т.д.№ 169/2010г., ІІ т.о. и др.).
В обобщение, на основание чл.630,
ал.1, т.1 ТЗ ЯОС следва да обяви неплатежо-способността на длъжника
„Страгите”АД (сега с настоящи седалище и адрес на управление в гр.Банско,
обл.Благоевград), като началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2010г.
За да се гарантират вземанията на кредиторите, да се осребри имуществото или оздрави
предприятието, на основание чл.630, ал.1, т.2 ТЗ следва да се открие производство
по несъстоятелност. На основание чл.630, ал.1, т.3 ТЗ съдът следва да назначи временен
синдик на дружеството, който при липса на предложения от страните, да бъде
определен от съда, с възнаграждение, чийто размер се съобрази с обстоятелството,
че новото седалище на дружеството, търговските му книги и развиваната от него
дейност не са в съдебния район на ЯОС. За да се постигнат целите на
производството по несъстоятелност и за да не се разпилява имуществото на
дружеството, следва да се допуснат общите обезпечителни мерки, чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на търговеца и да се определи датата на
първото събрание на кредиторите (чл.630, ал.1, т.4 и т.5 от ТЗ).
На основание чл.78,ал.1 ГПК на
кредитора „Инвестбанк”АД следва да се присъдят и направените в производството
пред първата инстанция разноски в размер на сумата 1250 лв. (ДТ и
възнаграждения за вещи лица). Молителят „Страгите”ООД не е заявил претенция за
разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Страгите”АД
със седалище и адрес на управление гр.Банско, обл. Благоевград, ул.”Страгите”№2,
представлявано от А.Т.Е., с ЕИК ********* и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА - 31.12.2010г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност, на
основание чл.630, ал.1 ТЗ по отношение
на „Страгите” АД със седалище и адрес на управление гр.Банско,
обл.Благоевград, ул.”Страгите” №2, представлявано от А.Т.Е., с ЕИК *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото на „Страгите” АД със седалище
и адрес на управление гр.Банско, обл.Благоевград, ул.”Страгите” №2,
представлявано от А.Т.Е., с ЕИК *********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Страгите”АД със седалище и адрес на управление
гр.Банско, обл.Благоевград, ул.”Страгите”№2, представлявано от А.Т.Е., с ЕИК
*********, В. Л. Б., гр. С.., ул. И.......№...., тел. ........ и ..............., e-mail............ месечно възнаграждение в размер на 3000лв.
(три хиляди лева), като временният синдик следва да встъпи в едноседмичен срок
от уведомяването му за настоящото решение и след установяване наличието на
предпоставките и условията по чл.655 и чл.656 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на кредиторите на „Страгите”АД със седалище и адрес на
управление гр.Банско, обл.Благоевград,
ул.”Страгите” №2, представлявано от А.Т.Е., с ЕИК *********, за 02.07.2015г. от 14.00 часа в Съдебна
палата – гр.Ямбол, ул.„Жорж Папазов”№1, Ямболски окръжен съд, зала № 8, ет. 3.
ДА СЕ ИЗГОТВИ покана с дневен ред по чл.672 от ТЗ и се публикува в Търговския регистър.
ОСЪЖДА
„Страгите”АД със седалище и адрес на управление гр.Банско, обл.Благоевград,
ул.”Страгите” №2, представлявано от А.Т.Е., с ЕИК *********, да заплати на
„Инвестбанк”АД със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.”България” №85, представлявано от П. Й.
М. и Р. Б. Н. - изпълнителни директори, с ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените разноски пред
първата инстанция в размер на сумата 1 250
лв.(хиляда двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на вписване в Търговския
регистър и може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Бургас в 7-дневен срок от
вписването му в ТР.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията- Търговски регистър за вписването му, на
основание чл.622 от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: