Р Е Ш Е Н И Е
№ 3454
17.10.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16134 по описа на
съда за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазена част.
В исковата молба и допълнителна молба от *** от А.Г.А. против В.Г.А. се твърди, че страните са наследници на майка им Й. В. Г., ЕГН **********, в., починала на ***, като същата, на *** е дарила на ответника недвижим имот – апартамент № *** на ет.** на ул. *** № ** в гр.П., със застроена площ от 47.64 кв.м., заедно с избено помещение № *** с площ от 5.19 кв.м. и 0,545 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Твърди се, че същата е притежавала само описания недвижим имот, влизащ в наследствената маса. Ищецът счита, че с това дарение е накърнена запазената му част, която възлиза на 1/3 от имуществото на майка му. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се възстанови запазената част на ищеца от наследството на неговата майка, до размера на запазената му част.
В срока по чл.131 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от В.Г.А., според който атакуваната сделка не е
дарение, а възмездна покупко-продажба, симулирана като дарение, което не я
прави нищожна. Посочено е, че на *** ответникът закупил от майка си Й. В. Г. и
баща си В.Г.А. процесния имот, като им предал в брой продажната цена, но
оформили сделката като дарение, тъй като бил в граждански брак. Посочено е, че
той е поел издръжката на своите родители много време преди сделката, като ги
подпомагал парично, давал им пари за храна, дрехи, електроенергия, отопление и
лекарства, грижел се за тях до смъртта на майка му. Направено е искане за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, дело № *** от *** от *** на *** с
район на действие ПРС, Й. В. Г., лично за себе си и като изричен пълномощник на
съпруга си Г.А.Г. е дарила на сина си В.Г.А. собствения си, придобит през време
на брака недвижим имот – апартамент № *** на ** етаж в жилищен блок, построен в
гр.П., ул. *** № **, със ЗП от 47.64 кв.м., заедно с избено помещение № *** с
площ от 5.19 кв.м., както и 0.545 % ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж.
Видно от представеното удостоверение
за наследници, изх.№ *** от ***, законни наследници на Й. В. Г., ЕГН **********,
починала на *** са синовете й – А.Г.А. и В.Г.А..
Представена е декларация от Й.В. Г. от
***, според която на посочената дата същата е получила от сина си В.Г.А. сумата
от 13 000 лв., представляваща продажна цена на недвижим имот – апартамент
№ *** на ** етаж в жилищен блок, построен в гр.П., ул. *** № **, със ЗП от
47.64 кв.м., заедно с избено помещение № *** с площ от 5.19 кв.м., както и
0.545 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, тъй като
уговорката между тях била имотът да бъде продаден, а не да бъде получен по
дарение, както било отразено в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността.
Представена е и декларация от Й. В. Г. от, според която от началото на *** В.А.
всеки месец давал на майка си по 100 лв., с което я подпомагал материално,
грижил се за нея, заплащал разходи за храна, дрехи, електроенергия, с което се
отблагодарявал за апартамента, който му бил дарен на *** в гр.П., ул. *** № **,
ет.**, ап.***.
Представени са жалба от Й. В. Г. от ***,
с. у. № *** на Й. В. Г. от ***., Заповед за защита от ***, издадена по гр.дело
№ 3694/2006г. по описа на ПРС на Й.В. Г. срещу В.Г.А..
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св.П. и Н.. Св.П. изяснява, че познава страните
повече от 20 години, както и техните родители – Г. А.Г. и Й. В. Г.. Й. била със
симпатия към В., като бил по – малък, но след *** отношенията между тях се
влошили. В. я тормозел, като виждала другия й син – А. да я води на лекар, след
нанесен от В. побой. Имало подавани жалби до Прокуратурата, МВР, имало и
спечелено дело за домашно насилие. Й. прехвърлила апартамента в гр.П. на В.,
чрез дарение, с цел В. да спре този тормоз, но това така и не станало. Св.Н.
разяснява, че е бил в брак с ответника от *** до ***, като апартаментът на ул. ***
№ ** бил закупен от двамата с техни семейни пари, които били дадени на майката
на В. ***, през ***. Сделката била вписана като дарение, защото било по-евтино.
Нямало документ за платената сума.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза, според което справедливата пазарна
стойност на процесния недвижим имот е 35 000 лв. В съдебно заседание на
17.09.2018г. *** посочи, че 1/3 от стойността на апартамента възлиза на
11 667 лв., а останалите 2/3 – на 23 333 лв.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от
представените писмени доказателства, че страните са наследници по закон на
своята майка Й. В. Г., поч. на ***. Няма спор, че по силата на договор за
дарение, обективиран в
нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, дело № ** от ***. от *** на *** с
район на действие ПРС, Й. В. Г., лично за себе си и като изричен пълномощник на
съпруга си Г. А.Г. е дарила на сина си В.Г.А. собствения си, придобит през
време на брака недвижим имот – апартамент № ** на ** етаж в жилищен блок,
построен в гр.П., ул. *** № **, със ЗП от 47.64 кв.м., заедно с избено
помещение № *** с площ от 5.19 кв.м., както и 0.545 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж.
В исковата
молба ищецът претендира, че с извършеното в полза на ответника дарение от ***,
наследодателката е накърнила запазената му част, в размер на 1/3. Ответникът
оспорва предявения иск, като основното му възражение е, че сделката не е
дарение, а покупко-продажба, като след преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че направеното възражение не е доказано.
Действително към отговора на исковата молба е представена декларация от Й.В. Г.,
според която на дата ***,
същата е получила от сина си В.Г.А. сумата от 13 000 лв., представляваща
продажна цена на процесния недвижим имот. Представеното писмено доказателство
обаче, подписано от
наследодателя Й. В. Г., само по себе си не представлява достатъчен документ,
доказващ симулативността на дарението. Документът не съдържа волеизявлението на
всички страни по договора за дарение, а изхожда само от единия дарител –
майката на страните, като
се има предвид, че страна по сделката – дарител, е и бащата на ищеца и ответника.
Поради това и не би могло да се приеме, че общата им воля е била за
покупко-продажбата на имота, а не за дарението му. Дори и да се приеме, че
документът представлява начало на
писмено доказателство и е основание за допустимост на свидетелски показания,
съдът не възприема показанията на св.Н., тъй като не са в достатъчна степен
конкретни, противоречат на останалите събрани по делото гласни доказателства, а
и на фактите по делото, доколкото според свидетелката към момента на плащане на
продажната цена бащата на ответника не бил жив, а от материалите по делото се
установява, че Г. А.Г. е починал на ***. Втората представена с отговора на
исковата молба декларация от Й. Г. пък противоречи на изложените в самия
отговор обстоятелства, доколкото в нея е посочено, че синът В.А., чрез
материалното подпомагане на майка си, се отблагодарява за апартамента, който му
бил дарен от родителите на ***.
С оглед неоснователността на възражението на ответната страна, съдът
следва да се произнесе по иска за намаляване на процесното дарение. Размерът на запазената и разполагаемата част е
уреден в чл.29 ЗН и по отношение на низходящите зависи от броя на децата. В
настоящия случай и с оглед разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН - когато наследодателят не е оставил
съпруг, е при две деца, 2/3 от имуществото на наследодателя. Или размерът на
запазената част на всяко от двете деца – А.А. и В.А. е 1/3. Не е спорно обаче,
че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност, тоест наследодателката
Й.В. Г. се е разпоредила чрез процесното дарение не с целия имот, а с 1/2 ид.ч.
от него. При това положение запазената част на ищеца е 1/3 от ½ или 1/6,
а не както се претендира в исковата молба, в размер на 1/3 от наследството на Й.В.
Г.. По делото няма спор, че наследодателят на страните, към момента на
настъпване на смъртта, не е притежавала друго имущество, освен процесния
недвижим имот, предмет на дарението. При това положение не се налага образуване
на наследствена маса, а намалението се постановява като дробна част. При тези
данни съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и запазената част
на ищеца следва да бъде възстановена чрез намаляване на извършеното дарение от
наследодателката Й. В. Г., с 1/6 ид.ч., като искът до пълния претендиран размер
от 1/3 ид.ч. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото, на всяка от страните следва да се присъдят половината от направените разноски, по представените списъци по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
НАМАЛЯВА дарението,
извършено от наследодателя Й.В. Г., ЕГН **********, поч. на ***, обективирано в нотариален акт № ***, том **,
рег.№ ***, дело № *** от *** от *** на *** с район на действие ПРС, рег.№ ***
на НК, с 1/6 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.Г.А., ЕГН **********
от наследството на Й. В. Г., ЕГН **********, поч. на ***, в
размер на 1/6 ид.ч. и ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния му претендиран размер от 1/3 ид.ч.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати
на А.Г.А., ЕГН ********** *** сумата от 596.83 лв. /петстотин деветдесет и шест
лева и 83 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати
на В.Г.А., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста/ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.