№ 7106
гр. С., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110156229 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 284459/12.10.2023г. на СРС,
подадена от Г. Б. Н. срещу „***********“ АД.
Ищецът Г. Б. Н. чрез адв. Д. К. – АК-С., е предявил срещу ответника „***********“
АД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че Г. Б. Н. не дължи на „***********“ АД сумата от 4530,53 лева, представляваща
начислени задължения по аб. № ********** с титуляр Б.Н.М. /баща – наследодател на
ищеца/ за доставени ВиК услуги до имот в град С., ул. „***“ № 20А, за периода 29.01.2019г.-
28.07.2020г., както и сумата от 1639,85 лева, представляваща лихви за забава върху
главницата за периода 29.01.2019г.- 28.07.2020г.
Ищецът твърди, че родителите му Б.Н.М. и Д.В.Н. били собственици на описания по-
горе имот, на който понастоящем собственик бил ищецът като техен единствен наследник.
На 06.08.2020г. водоснабдяването на имота било прекъснато поради неплатени сметки за
вода. Ищецът възразил, че задълженията са погасени по давност, искайки те да бъдат
отписани, като заявил готовност партидата да се прехвърли на негово име, а след отписване
на погасените по давност суми останалите като дължими суми да изплати разсрочено, както
поискал и да се възстанови водоподаването до имота. Ответникът заявил, че давността не се
прилага служебно, отказал да отпише погасените по давност суми, като посочил, че общият
размер на задълженията за периода 2013-2020г. е 21193,03 лева, които следва да се платят,
иначе водоснабдяването няма да бъде възстановено. В исковата молба ищецът обосновава,
че процесните задължения са погасени по давност и поради това не се дължат. Наред с това
оспорва наличие на доставени ВиК услуги за посочената от ответника стойност, като тя не
съответствала на реалното потребление. Потреблението не било измерено с метрологично
годни уреди. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява, като
се представлява от адв. К., който поддържа предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" АД чрез юрк. Т.Ч. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 38209/06.02.2024г. на СРС, с който признава, че ищецът
1
действително не дължи плащане на описаните в исковата молба суми съобразно всички
изтъкнати от него доводи. Моли разноските по делото да се възложат в тежест на ищеца, тъй
като ответникът не бил дал повод за завеждане на делото. За насроченото по делото
публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В настоящия случая ответникът е заявил, че признава исковата претенция. В
съдебното заседание, проведено на 09.04.2024г., съдът е обявил на страните, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като
съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното признание.
Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се приеме, че
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, като признанието е заявено от надлежно оправомощен за
това процесуален представител (л. 54-гръб), съдът намира, че следва да уважи при условията
на чл. 237 ГПК предявените искове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Принципно съобразно изхода от спора право на разноски
има само ищецът. Ответникът е направил възражение, че не следва да носи отговорност за
разноски, тъй като е признал иска и не е дал повод за образуване на делото (чл. 78, ал. 2
ГПК). В настоящия случай липсват предпоставки за прилагане на посочената норма.
Действително ответникът е признал предявения иск. В същото време обаче с поведението си
той е станал причина за завеждане на делото. Видно от представеното от ищеца писмо от
ответника (л. 10), ответникът е настоявал на дължимостта на процесната сума, като реално е
отказал отписването ú с аргумент, че давността не се прилага служебно. Именно защото
давността не се прилага служебно, предприятието-ответник е следвало да отпише
погасените по давност задължения, щом за това има искане. С това е и провокирало
предявяването на иск пред съда. Поради тази причина и разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника. За пълнота съдът обръща внимание, че съобразно съдебната
практика, например опр.60360/08.11.2021г.-ч.гр.д.4112/2021г.-ВКС,ІVг.о., и това да се
покани длъжникът да изпълни свое погасено по давност задължение съставлява повод за
предявяване от негова страна на отрицателен установителен иск.
От страна на ищеца своевременно е заявена претенция за разноски, като е представен
и списък по чл. 80 ГПК. Доказани са разноски за заплатена държавна такса в размер на
246,81 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца.
Ищецът е защитаван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от адв. Д. К., поради
което на последния следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът,
с оглед естеството на спора и неговата фактическа, правна, процесуална и професионална
сложност, отчитайки обстоятелството, че делото приключва на настоящата инстанция с
решение при признание на иска, което признание е заявено още с отговора на исковата
молба, определя на 500,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. Б. Н., ЕГН
**********, от град С., не дължи на "***********" АД, ЕИК **********, със седалище в
град С., сумата от 4530,53 лева, представляваща начислени задължения по аб. №
********** с титуляр Б.Н.М. /баща и наследодател на ищеца/ за доставени ВиК услуги до
имот в град С., ул. „***“ № 20А, за периода 29.01.2019г.-28.07.2020г., както и сумата от
1639,85 лева, представляваща лихви за забава върху главницата за периода 29.01.2019г.-
28.07.2020г.
ОСЪЖДА "***********" АД, ЕИК **********, да заплати на Г. Б. Н., ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 246,81 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 56229/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА "***********" АД, ЕИК **********, да заплати на адв. Д. С. К. – АК-
С., л. № ***********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 500,00 лева,
представляваща възнаграждение за предоставена на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв
безплатна правна помощ по делото на първа инстанция (гр.д. № 56229/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3